ХРОНОЛОГИЯ:
между 479 и 431 г. пр. Хр-т. нар. период на петдесетилетието
468 г. пр. Хр. -силно земетресение почти напълно разрушава Спарта.
461 г. пр. Хр-управлението в Атина се поема от Ефиалт и Перикъл
446 г. пр. Хр-Спарта подписват мирен договор за срок от 30 години, като според споразумението са равни.
Периодът между битката при Саламин и началото на Пелопонеските войни ( между 479 и 431 г. пр. Хр. ) е т. нар. период на петдесетилетието. той се възприема като време на най- голям разцвет и като връх в историческото развитие на Древна Елада.
Най- големият резултат от войните с Персия е ускореното развитие на робовладелските отношения. В основата на социално- икономическото благосъстояние на полисите е робовладението. Евтината цена на робита засилва икономиката, както и отделните по- големи и средни стопанства.
Основните източници за роби са непрестанните войни, като най- известни са тържищата за роби на островите Хиос и Делос. Най- често робите са взети от Скития, Тракия, Мала Азия.
До средата на V в. пр. Хр. в робство обикновено попадат не гърци. След пелопонеските войни се увеличава значително броят на робите от елински произход.
Като загубва свободата си, робът загубва и личността си, независимо дали той е от гръцки или от друг етнически произход.
От юридическа гледна точка робите нямат никакви права, няма личен и семеен живот; техните показания се признават в съдилищата само в случаите, когато се получават след мъчения.
В гръцкият език има различни понятия, които служат както за название на робите, така и за различни разновидности на робството и различни категории роби.
Робският труд намира приложение във всички клонове на икономиката, като разходите за издръжката на робите не са големи. Те се използват широко в рудниците, мелниците, каменоломните и кариерите.
Съществуват и частни роби, които живеят отделно и самостоятелно, като се занимават със занаятчийство или дребна търговия, имат неголямо собствено имущество. Те плащат на робовладелеца определена вноска- апофора-, но юридически остават тяхна собственост и по всяко време могат да загубят всичко.
Робите могат да бъдат отдавани под аренда, откъдето идват значителни приходи за техният собственик.
Съществуват и т. нар. държавни роби. Те са най- низши държавни служители, които работят в канцелариите като писари или изпълняват длъжността на тъмничари, полицаи или глашатаи. Живеят самостоятелно и получават малки заплати.
Според тогавашните представи дори и ако се освободят, робите не стават пълноправни граждани, а влизат в числото на метеките.
Робовладелският характер на гръцкото общество оказва въздействие върху всички сфери от живота. В селското стопанство екслоатацията на робите постепенно започва да се конкурира от все още налагащият се труд на свободните производители.
Преобладават неголемите стопански имоти и мнозина от селяните ги разработват с полощта на един или двама роби. Тенденцията е към уедряване на собствеността. Този процес е съпътстван от разпродажбата на земи от бедните селяни и увеличаването на броя на безимотните. От това печелят богатите, които купуват тези земи, като големите стопанства нямат съперници в лицето на дребните земеделци.
В областта на занаятите дребните работилници започват да отстъпват мястото си пред все по- голям брой едри робовладелски предприятия, в които се трудят между 20 и 30 роби. Обикновено по- големите предприятия притежават и магазини, с което си осигуряват продажбата на произведените стоки.
При работата си в предприятията ( ергастерии ) робите обикновено се разпределят по специалности, но въпреки това производството остава по- скоро дребно поради слаборазвитото техническо оборудване.
Тенденцията е ръчната работа в икономиката да се предоставя все повече на робите, като тя не се ползва с уважение в обществото.
Значителното производство на стоки не може да се консумира от полисните пазари. Износът на елински стоки се изнася към периферията на античният свят. Общо взето, Атина господства в търговско отношение над егейският свят.
Паричните операции също се развиват. Появяват се първите сарафи- те са занимават с размяната на пари.
Заеми се дават срещу залог на земи, имущества, градски къщи, кораби и стоки.
Издигането на Атина заплашва хегемонията на Спарта, като Спарта се опитва да възстанови съотношението на силите. Към Атина например Спарта отправя предложение да не се възстановяват разрушените крепостни стени и отбранителни системи, защото Персия вече не е заплаха. Въпросът е в това, че чрез това предложение Спарта има намерение да използва силната си сухопътна войска. Атина в това време продължава войната с персите и няма как да подложи на обсъждане предложението.
Атина провежда делегация в Спарта с цел да спечели време, за да възстанови защитните си съоръжения. Делегацията забавя преговорите начело с Темистокъл. Поради разпространилите се слухове за строежите, Спарта провожда свое пратеничество в Атина, където спартанската делегация е задържана, за да се гарантира живота на Темистокъл и цялата атинска делегация в Спарта. Така избухва открита вражда между Атина и Спарта.
В това време Атина все още е във война с Персия, но победата е сигурна под водачеството на Кимон, който разбива персийската армия в Мала Азия.
Част от атинската аристокрация иска съюз със Спарта, като не е случайно, че синът на Кимон носи името Лакедемоний.
Проспартанската външна политика постепенно предизвиква недоволството сред всички слоеве на атинското общество.
По същото време Спарта изпада в сложна ситуация, защото за пореден път започва война с Аргос, както и от избухването голямо илотско въстание, останало в историята като Трета месенска война. Като капак през 468 г. пр. Хр. силно земетресение почти напълно разрушава Спарта.
Въстанието на илотите се разпространява дотолкова, че Спарта е принудена да иска помощ от атиняните. Въпреки неодобрението към крепостта Итома, където са се окупирали част от илотите, е изпратен един военен отряд от 4000 хоплити начело с Кимон, като обсадата продължава и след пристигането на този отряд.
Спартанците започват да подозират началниците на отряда във връзки с илотите, като изгонването им води до провал на външната политика на атинската аристокрация, както и до официалното прекъсване на отношенията между Спарта и Атина.
От 461 г. пр. Хр. управлението в Атина се поема от Ефиалт и Перикъл, като първата им задача е да разширят атинското политическо и икономическо влияние. Атина продължава военните действия срещу Персия, но иска война и със Спарта. Сключват се съюзи с Аргос и Тесалия. Целта на тази политика е да се вземе господстващо положение в Средна Гърция и да се отстранят търговските конкуренти Коринт и Егина.
Постепенно единствените съперници на Атина остават остров Кипър и Египет. През 454 г. пр. Хр. голяма атинска ескадра пристига на помощ на един африкански вожд близо до Мемфис, който вдига въстание срещу персийския цар. Флотът обаче претърпява пълен разгром. Разгромен е и вторият флот. Това поражда слухове, че предстои ново персийско нашествие,като общата каса на морския съюз по предложение на Перикъл е преместена на остров Делос в укрепения атински акропол.
Така Атина взима ръководството на морския съюз изцяло в свои ръце.
Изтощени от продължителните войни, през 446 г. пр. Хр. Атина и Спарта подписват мирен договор за срок от 30 години, като според споразумението са равни. Това поставя началото на ново съперничество между тях, като подготовката за война между тях започва веднага.
между 479 и 431 г. пр. Хр-т. нар. период на петдесетилетието
468 г. пр. Хр. -силно земетресение почти напълно разрушава Спарта.
461 г. пр. Хр-управлението в Атина се поема от Ефиалт и Перикъл
446 г. пр. Хр-Спарта подписват мирен договор за срок от 30 години, като според споразумението са равни.
Периодът между битката при Саламин и началото на Пелопонеските войни ( между 479 и 431 г. пр. Хр. ) е т. нар. период на петдесетилетието. той се възприема като време на най- голям разцвет и като връх в историческото развитие на Древна Елада.
Най- големият резултат от войните с Персия е ускореното развитие на робовладелските отношения. В основата на социално- икономическото благосъстояние на полисите е робовладението. Евтината цена на робита засилва икономиката, както и отделните по- големи и средни стопанства.
Основните източници за роби са непрестанните войни, като най- известни са тържищата за роби на островите Хиос и Делос. Най- често робите са взети от Скития, Тракия, Мала Азия.
До средата на V в. пр. Хр. в робство обикновено попадат не гърци. След пелопонеските войни се увеличава значително броят на робите от елински произход.
Като загубва свободата си, робът загубва и личността си, независимо дали той е от гръцки или от друг етнически произход.
От юридическа гледна точка робите нямат никакви права, няма личен и семеен живот; техните показания се признават в съдилищата само в случаите, когато се получават след мъчения.
В гръцкият език има различни понятия, които служат както за название на робите, така и за различни разновидности на робството и различни категории роби.
Робският труд намира приложение във всички клонове на икономиката, като разходите за издръжката на робите не са големи. Те се използват широко в рудниците, мелниците, каменоломните и кариерите.
Съществуват и частни роби, които живеят отделно и самостоятелно, като се занимават със занаятчийство или дребна търговия, имат неголямо собствено имущество. Те плащат на робовладелеца определена вноска- апофора-, но юридически остават тяхна собственост и по всяко време могат да загубят всичко.
Робите могат да бъдат отдавани под аренда, откъдето идват значителни приходи за техният собственик.
Съществуват и т. нар. държавни роби. Те са най- низши държавни служители, които работят в канцелариите като писари или изпълняват длъжността на тъмничари, полицаи или глашатаи. Живеят самостоятелно и получават малки заплати.
Според тогавашните представи дори и ако се освободят, робите не стават пълноправни граждани, а влизат в числото на метеките.
Робовладелският характер на гръцкото общество оказва въздействие върху всички сфери от живота. В селското стопанство екслоатацията на робите постепенно започва да се конкурира от все още налагащият се труд на свободните производители.
Преобладават неголемите стопански имоти и мнозина от селяните ги разработват с полощта на един или двама роби. Тенденцията е към уедряване на собствеността. Този процес е съпътстван от разпродажбата на земи от бедните селяни и увеличаването на броя на безимотните. От това печелят богатите, които купуват тези земи, като големите стопанства нямат съперници в лицето на дребните земеделци.
В областта на занаятите дребните работилници започват да отстъпват мястото си пред все по- голям брой едри робовладелски предприятия, в които се трудят между 20 и 30 роби. Обикновено по- големите предприятия притежават и магазини, с което си осигуряват продажбата на произведените стоки.
При работата си в предприятията ( ергастерии ) робите обикновено се разпределят по специалности, но въпреки това производството остава по- скоро дребно поради слаборазвитото техническо оборудване.
Тенденцията е ръчната работа в икономиката да се предоставя все повече на робите, като тя не се ползва с уважение в обществото.
Значителното производство на стоки не може да се консумира от полисните пазари. Износът на елински стоки се изнася към периферията на античният свят. Общо взето, Атина господства в търговско отношение над егейският свят.
Паричните операции също се развиват. Появяват се първите сарафи- те са занимават с размяната на пари.
Заеми се дават срещу залог на земи, имущества, градски къщи, кораби и стоки.
Издигането на Атина заплашва хегемонията на Спарта, като Спарта се опитва да възстанови съотношението на силите. Към Атина например Спарта отправя предложение да не се възстановяват разрушените крепостни стени и отбранителни системи, защото Персия вече не е заплаха. Въпросът е в това, че чрез това предложение Спарта има намерение да използва силната си сухопътна войска. Атина в това време продължава войната с персите и няма как да подложи на обсъждане предложението.
Атина провежда делегация в Спарта с цел да спечели време, за да възстанови защитните си съоръжения. Делегацията забавя преговорите начело с Темистокъл. Поради разпространилите се слухове за строежите, Спарта провожда свое пратеничество в Атина, където спартанската делегация е задържана, за да се гарантира живота на Темистокъл и цялата атинска делегация в Спарта. Така избухва открита вражда между Атина и Спарта.
В това време Атина все още е във война с Персия, но победата е сигурна под водачеството на Кимон, който разбива персийската армия в Мала Азия.
Част от атинската аристокрация иска съюз със Спарта, като не е случайно, че синът на Кимон носи името Лакедемоний.
Проспартанската външна политика постепенно предизвиква недоволството сред всички слоеве на атинското общество.
По същото време Спарта изпада в сложна ситуация, защото за пореден път започва война с Аргос, както и от избухването голямо илотско въстание, останало в историята като Трета месенска война. Като капак през 468 г. пр. Хр. силно земетресение почти напълно разрушава Спарта.
Въстанието на илотите се разпространява дотолкова, че Спарта е принудена да иска помощ от атиняните. Въпреки неодобрението към крепостта Итома, където са се окупирали част от илотите, е изпратен един военен отряд от 4000 хоплити начело с Кимон, като обсадата продължава и след пристигането на този отряд.
Спартанците започват да подозират началниците на отряда във връзки с илотите, като изгонването им води до провал на външната политика на атинската аристокрация, както и до официалното прекъсване на отношенията между Спарта и Атина.
От 461 г. пр. Хр. управлението в Атина се поема от Ефиалт и Перикъл, като първата им задача е да разширят атинското политическо и икономическо влияние. Атина продължава военните действия срещу Персия, но иска война и със Спарта. Сключват се съюзи с Аргос и Тесалия. Целта на тази политика е да се вземе господстващо положение в Средна Гърция и да се отстранят търговските конкуренти Коринт и Егина.
Постепенно единствените съперници на Атина остават остров Кипър и Египет. През 454 г. пр. Хр. голяма атинска ескадра пристига на помощ на един африкански вожд близо до Мемфис, който вдига въстание срещу персийския цар. Флотът обаче претърпява пълен разгром. Разгромен е и вторият флот. Това поражда слухове, че предстои ново персийско нашествие,като общата каса на морския съюз по предложение на Перикъл е преместена на остров Делос в укрепения атински акропол.
Така Атина взима ръководството на морския съюз изцяло в свои ръце.
Изтощени от продължителните войни, през 446 г. пр. Хр. Атина и Спарта подписват мирен договор за срок от 30 години, като според споразумението са равни. Това поставя началото на ново съперничество между тях, като подготовката за война между тях започва веднага.
