Лекции по История

8. Конституционният въпрос в България 1946–1947 г. – референдум за формата на държавно управление; избори за VІ ВНС; дейността на ВНС по изработване на новата Конституция

Референдум за формата на държавно управление
- Правителството работи върху провеждането на референдум и избори за ВНС, целящи промяна ва държавното управление от конституционна монархия в република. Естествено това не е идея на БРП (к), е нареждане спуснато от Сталин. На 16 юли 1946 г. на заседание на Политбюро се взема решение да се продължи сесията на Народното събрание до 15 септември, за да се реши въпросът за провеждане на референдум за република и избори за ВНС преди откриването на мирната конференция в Париж.

- Характерна особеност на кампанията за референдума е предварителното определяне на социалното и политическото съдържание на републиката. Комунистите веднага бързат да отхвърлят твърденията, че с ВНС България ще се обяви за съветска република. За целта започват да манипулират за пореден път обществото, като дори самият Георги Димитров в обръщание по радиото на 7 септември 1946 г. заявява, че България няма да бъде съветска република, а БРП (к) отстоява тезата, че се стремят към “народна република”. И все пак след 2 години на V конгрес на БКП т.нар. “народна демокрация” ще бъде обявена открито за форма на диктатура на пролетариата.

- По време на кампанията усилено работят и опозиционните лидери. Те изначално не се заемат да се противопоставят на идеята за референдум, защото на всички е ясно, че монархията е изгубена кауза вече. Опозицията също е за републиканско устройство, но във формата на един парламентарнодемократичен режим, а не като задаващата се диктатура на комунистите.

- На 22 август 1946 г. е публикувана декларация на Постоянното присъствие на БЗНС – Никола Петков, БРСДП (обединена) и ръководството на независимите интелектуалци, в която опозиционните партии заявява, че са за република, въпреки че референдумът е в разрез с Търновската конституция, и призовават своите привърженици да вземат участие. В допитването на 8 септември 1946 г. участват 91,63% от гласоподавателите, а резултатите са в полза на републиката. Вследствие на това на 15 септември 1946 г. Народното събрание обявява България за народна република, като за времен председател на републиката е избран Васил Коларов.

Избори за ВНС и съставяне на третото ОФ правителство
- Идва ред и на изборите за ВНС. Те се провеждат на 27 октомври 1946 г. и са спечелени от ОФ, които получават 70,10%, от които 53,13% за БРП (к), 13,23% за БЗНС, 1,87% за БРСДП, 1,65% за НС “Звено”, и 0,19% за Радикалната партия. За опозиционните партии гласуват 28,35%. Така от всичко 465 мандата във ВНС, ОФ партиите получават 366 места, а опозицията – 99 места, като близо 2/3 от местата са за комунистите.

- На 22 ноември 1946 г. се съставя третото ОФ правителство, като за премиер е избран Георги Димитров. В правителството 10 места са за комунистите, 5 за земеделците, по 2 за звенарите и социалдемократите и 1 за “независим”. Така на практика ръководната роля на БРП (к) се узаконява официално в състава на министерските постове. Следващата стъпка пред комунистите е монополизирането на властта.

Изработване на нова конституция и съставяне на IV-то ОФ правителство
- На 14 декември 1947 г. ВНС гласува новата Конституция на България, обявена за “Димитровска”. Според нея върховен орган на държавната власт е Народното събрание. Функциите на държавен глава ще се изпълняват от Президуим на НС – съставен от председател, двама подпредседатели, секретар и 15 членове. Председател на НС става Минчо Нейчев. Избрано е и бюро, което според конституцията ще ръководи заседанията – за председател е избран член на БРП (к), а за подпредседатели – по един от БЗНС, БРСДП и НС (Звено).

- Конституцията следва модела на съветската конституция от 1936 г. НС се ползва с права, с които се елиминират принципите на буржоазния парламентаризъм и разделението на властите, утвърждава се пряката намеса на държавата в обществено-стопанското устройство, регулирането и планирането на стопанските и социалните отношения. Основният закон на страната се използва за налагането на съветския модел в цялостното преустройство на държавата и обществото.

- С приемането на конституцията Г. Димитров подава оставка и веднага получава мандат да състави четвърто ОФ правителство. Новият кабинет се състои от 23 души, сред които 14 на БРП (к). С ранг на министерства са и новите правителствено органи – Държавна планова комисия, Комисия за държавен контрол и Комитет за наука, изкуство и култура.

- За преустройство на държавните и стопанските органи се налага комунистите да развият сериозна законодателна дейност. Сред най-важните закони са тези за зеорганизация на съдебната система, която извежда на предно място в борбата с “класовия враг”. Приети са – Закон за изменение и допълнение на законите за гражданско съдопоризводство, за наказателно съдопроизводство и за административно съдопроизводство и Закон за реустройство на съдилищата. Тази реоргинизация на практика ликвидира независимостта на съдебната власт.

- Приет е и нов Закон за народната милиция, който разрешава задържане за неопределен период от време без съдебно разпореждане със заповед от МВР. Влиза в действия и нов Закон за народните съвети като представителни органи на държавна влас ти местно самоуправление. Народните съвети стават важен елемент от упражняването на властта и контролирането на страната.

- ВНС закрива сесията си, но Президуимът също има права да издава укази. Така с декрети са учредени Комисията за държавен контрол, нов отдел на милицията за охрана на обществени сгради и институции, както и дисциплинарни комисии към местните народни съвети, които наблюдават образователните институции.

- Въпреки че комунистите се въздържат от налагането на едноличен и еднопартиен режим, на практика от края на 1947 г. страната върви към срастването на партийната власт на БРП (к) с държавната.

- За да не бъдат обвинени в установяването на еднопартийна диктатура се работи върху планираното преустройство на ОФ, което се утвърждава на неговия втори конгрес на 2 и 3 февруари 1948 г. Той има за цел на подчертае огромното значение, което има ОФ за политическия живот на страната. Въпреки че на практика се върви към хомогенна политическа структура на обществото, режимът твърди точно обратното. Комунистите заявяват, че преустройството на ОФ не значи, че е настъпил момента да се ликвидират ОФ партиите. И все пак на провелия се впоследствие конгрес е взето решение за преустройството на ОФ в ЕОПО, като са приети и новите програмни документи и се избират ръководни органи. За председател на НС на ОФ е избран Георги Димитров, а за секретар – Вълко Червенков.

- Уставът формулира основните принципи, с които се ликвидират последните остатъци от елементите на коалиция в ОФ, ускорява се чистката в ОФ партиите и се ограничават изявите им. С намесата, директна и индиректна, на БРП (к) от ръководството на тези партии са отстранени десните и умерените елементи. Самите партии са отслабени до такава степен, че не им остава нищо друго освен да се примирят с ръководната роля на комунистите, които единствени диктуват вътрешната и външната политика на България.

- На 12 и 13 юли 1948 г. под председателството на Георги Димитров се провежда XVI пленум на ЦК на БРП (к). Решенията са съобразени с мнението на Кремъл. В България се налагат принципите и методите на социалистическото строителство в СССР в годините на култа към личността на Сталин, които са обявени за задължителни закономерности и че трябва да се наложат във всички сфери на живота в страната. Говори се още, че е необходимо да се следват “братските съвети” на ЦК на ВКП (б) и България трябва да използва съветския опит в борбата с национализма и шовинизма.

- От 18 до 25 декември 1948 г. в София се провежда V конгрес на БРП (к), който на практика се явява първият конгрес на българските комунисти след 9 септември. Той е предшестван от среща в Москва между Георги Димитров, Трайчо Костов и Вълко Червенков със Сталин, който им дава ясно да разберат, че преминаването от капитализъм към социализъм е възможно само и единствено чрез диктатура на пролетариата. Българските комунистически лидери са задължени веднага да се съобразят с препоръките на съветския вожд. С други думи започва превръщането на България в еднопартийна държава по съветски образец.