Лекции по История

7. Избори за ХХVІ ОНС и опит за създаване на непарламентарно правителство в България (1945–1946 г.)

Подготовка за изборите
- От 23 до 30 януари 1945 г. в Москва е на посещение неофициална делегация на ЦК, която придружава официалната правителствена делегация. В разговор с гостите Сталин заявява, че има различни пътища, по които може да се установи социализъм и повдига въпроса за предстоящите парламентарни избори. Той настоява българите възможно най-бързо да изберат парламент, с който да прекъснат поводите за обвинения в еднопартиен режим, с което да се придаде поне външно наличието на демократично устройство. Относно изборите комунистите решават да участват с обща листа на четирите партии, неискайки все още да поставят на изпитание единството на ОФ.

- На 27, 28 февруари и 1 март 1945 г. се провежда VIII пленум на ЦК на БРП (к), на който е поставен въпросът за провеждане на свободни парламентарни избори, като самият Трайчо Костов отбелязва, че БРП (к) би предпочела опита на съветите, но на Ялтенската конференция е решено да се държи на демократичността, като народите да се ръководят от парламент, избран чрез всеобщо пряко и тайно гласуване. За изборите е решено – всеобщо, пряко и тайно гласоподаване, като се разширят избирателните права на жените, на младежите от 18 години и нагоре, военносулжещите и милицията, лишаване от право на избираемост на “фашистите” и т.н. Пленумът препоръчва ОФ партии да излязат в изборите с единни листи и обща изборна платформа, която да бъде изработена и утвърдена от предстоящия конгрес на ОФ.

- През лятото на 1945 г. в политическата структура на страната се появява опозиция. Конкретен повод за нейното активизиране са първите парламентарни избори в България след войната. С указ на регентите на 8 юни 1945 г. е утвърдена Наредба-закон за избори за XXVI ОНС. На 30 юни 1945 г. е обявена предизборната платформа на НК на ОФ. Опозиционните групи, въпреки че възразяват срещу избирателния закон, издигат своите кандидати и изработват “Изборна програма на народните опозиционни кандидати за народни представители”.

- На 11 юли Георги Димитров изпраща писмо до Трайчо Костов, в което излага директивите от Москва. Сталин смята, че сега не е времето да се отстраняват Никола Петков и другите земеделски министри от правителството. БРП (к) не бива да дава почва за съмнения в здравината на ОФ и поводи за обвинения в преследване на демократичните елементи в страната, с които да компрометира пред света “демокрацията” в България.

- БРП (к) следва заповедите на Москва да придаде външно демократичен характер на предстоящите избори. В допълнение към това Политбюро обсъжда различни варианти – да привлече 5-6 души общественици, стоящи извън ОФ, да постигне споразумения с някоя от групите – било на Драгнев-Оббов или тази на Никола Петков.

- В преговорите с Никола Петков обаче комунистите не постигат успех. Той настоява двете Постоянни присъствия на БЗНС, оглавявани от него и от Александър Оббов, да имат една права и възможности в предизборната кампания, като кандидатите на БЗНС в общата ОФ листа да се определят без комунистически арбитраж, от комисия, включваща по трима представители от двете групи, да се разреши на новото ПП да издава в. “Земеделско знаме” с редактор Никола Петков, да се освободят всички арестувани и интернирани членове ан БЗНС. Естествено подобни преговори с неудобни за комунистите условия не дават резултат.

- Междувременно десните крила и някои центристки кръгове в БЗНС и БРСДП предприемат общи действия с групата на независимите интелектуалци да наложат отлагането на насрочените за 26 август избори. С писмо до премиера и регентите на България от 26 юли 1945 г. те настояват за провеждане на избори, които да са съгласно Търновската конституция и принципите прокламирани в Ялта. Писмото е подписано от Никола Петков, Асен Стамболийски и Георги Йорданов, членове на БЗНС, но то е предварително обсъдено с Григор Чешмеджиев от БРСДП и Петър Стоянов – независим. Те изразяват надеждите, че Западът ще се намеси за прилагане на решенията на Ялтенската конференция и няма да допусне установяването на еднопартийно управление в България. Все надежди, които ще се окажат илюзорни.

- Опозиционните земеделци и социалдемократи участват в предизборната кампания до 14 август, след която заявяват, че поради дискриминация от страна на властта не могат повече да участват в предизборната борба. Министрите Асен Павлов, Ангел Държански, Григор Чешмеджиев и Петър Стоянов връчват на министър-председателя писмо, в което заплашавт с оставка, ако не се отложат изборите. На 16 август те си подават оставките, а на 17 август техните места веднага са заети от Александър Оббов, Стефан Тончев, Георги Попов и Станчо Чолаков.

- През това време Западът реагира и на 20 и 21 август с официални ноти Вашингтон и Лондон заплашват, че няма да установят дипломатически отношения с правителство, излъчено с изборите от 26 август. Москва, която за момента няма интерес да влошава отношенията си със западните страни, реагира и съветва комунистите да вземат мерки за отлагането на изборите.

- На 29 август Вълко Червенков и Трайчо Костов заминават за Москва, където заедно с Георги Димитров и Васил Коларов се срещат със Сталин и Молотов. Сталин заявява, че за комунистите ще е от полза да има опозиция иначе няма как да придадат на света демократичен характер на страната. Той съветва БРП (к) да легализира опозицията и да я държи в ръцете, защото може да я използва по различни начини, един от които е да показва пред Запада, че и в България има опозиция.

- На 6 септември 1945 г. на заседание на НК на ОФ с ръководството на ОФ партии са приети препоръки към правителството да се гарантира правото на всички нефашистки групи да се оформят като легални политически партии със свои печатни органи, като се внесат и изменения в избирателния закон, за да се осигури участие в изборите на всички узаконени партии. МС изпълнява препоръките на НК на ОФ и взема решение за легализиране на опозиционните партии. Изборите са насочени за 18 ноември 1945 г.

Предизборна кампания
- Българската политическа опозиция е представена от старите буржоазни партии – Демократическата партия (Никола Мушанов и Александър Гиргинов – в. Знаме), Радикалната партия – обединена (в. Народен глас), БЗНС – Никола Петков (в. Народно земеделско знаме), БРСДП – обединена (Коста Лулчев – в. Свободен народ) и Анархокомунистическата федерация (в. Работническа мисъл). В опозицията влиза и част от групата на независимите интелектуалци начело с проф. Петър Стоянов.

- В предизборната пропаганда комунистите отново наблягат на уверенията, използвани и след 9 септември, че България няма да бъде съветска република. Дори завърналият в страната на 4 ноември 1945 г. Георги Димитров отхвърля твърдения, че след изборите България щяла да се обяви за съветска република или да се присъедини към СССР.

- В края на юни 1945 г. след дълги преговори ръководствата на ОФ партии достигат до предварителна договореност за разпределянето на местата в бъдещия парламент. След включването на Радикалната партия на С. Костурков в ОФ в началото на септември съотнешението между депутатите на всяка партия придобива следвия вид – 98 кандидати от БРП (к), 98 – от БЗНС, 46 – от НС “Звено”, 31 – от БРСДП, и 11 – от Радикалната партия. Както се вижда комунистите нямат мнозинство в такъв случай, заради което се възприема тактика за “ОФ болшинство”, като се привлекат на страната на БРП (к) ”голяма част от социалдемократическите депутати, голяма част от земеделките депутати и даже от тези на НС “Звено””.

- Активна предизборна кампания подемат и опозиционните лидери. Те оправдават излизането си от правителството с внесената от БРП (к) промяна в принципите на регулиране на взаимоотношенията в ОФ и многопартийната система. Те насотяват ОФ да бъде такъв, какъвто е прокламиран на 9 септември, а не това което е сега според тях – “параван на комунистическата партия”. Затова БЗНС – Никола Петков и БРСДП – обединена, единодушно заявяват, че са в “опозиция на такъв ОФ”.

- БЗНС – НП искат в основата на ОФ да стоят независими партии с равни задължения. Опозиционните земеделци дори критикуват разбиранията на комунистите за работническо-селски съюз, защото според тях пролетарията в страната е не повече от 13-15%, докато селяните са 80%, с което определя ръководната роля на работническата класа като диктатура.

- В “Изборната платформа на народните опозиционни кандидати за народни представители” българската политическа опозиция отстоява своите представи за “истинска демокрация” с лозунги за възстановяване на Търновската конституция, политическите права и свободи на българския народ и т.н.

Избори за XXVI ОНС и съставяне на второ ОФ правителство
- На 16 ноември 1945 г. до премиера и регентите е изпратено писмо от Никола Петков, Коста Лулчев и Петър Стоянов. В него Кимон Георгиев е обвинен че пренебрегва интересите на страната за сметка на БРП (к). Иска се ново отлагане на изборите, тъй като ситуацията не се променя, а дори напротив терорът на властта расте. Получава се и нота от САЩ, която също иска отлагането на изборите. Въпреки тези искания, изборите са проведени на 18 ноември 1945 г. Опозиционните лидери бойкотират изборите, така за XXVI ОНС са избарни 276 депутати, от които – 94 – БРП (к), 94 – БЗНС, 44 – НС “Звено”, 31 – БРСДП, 11 – Българска радикална партия на Стоян Костурков, 2-ма – независими интелектуалци.

- За председател на Народното събрание е избран Васил Коларов, а за продпредседатели – Георги Трайков от БЗНС и Петър Попзлатев от НС “Звено”. Съставянто на парламента обаче се забавя заради нова намеса в делата на страната на “победителите” във войната. На среща в Москва между външните министри на СССР, САЩ и Великобритания през декемеври 1945 г. е взето решение българските управници да бъдат посъветвани да включат в правителството двама лоялни представители на опозицията, като условие за неговото признаване. На 7 януари 1946 г. в Москва българска делегация се среща със Сталин, където варианта за преговори с опозицията са отхвърлени и е поставена задачата за нейното разложение.

- Второто ОФ правителство е съставено на 30 март 1946 г., а на следващия ден е утвърдено от парламента. То се оглавява отново от Кимон Герогиев, а подпредседатели на МС стават Трайчо Костов и Александър Оббов. В правителството са включени 5 комунисти, 4 земеделци, 4 социалдемократи, 1 радикал и 1 независим. В Декларация на правителството по вътрешната и външната политика на страната, оповестена в Народното събрание на 3 април 1946 г., се подчертава, че правителството ще продължи изпълнението на програмата от 17 септември 1944 г.