Лекции по История

6. Организационно и идейно развитие на ОФ в България (1944–1948 г.)

Идейно развитие на ОФ след 9 септември 1944 г.
След поемането на властта на 9 септември 1944 г., на 17 септември, е обявена нова програма на правителството, която обявява като основна вътрешнополитическа задача „прочистване на целия държавен апарат от противонародни елементи” и създаване на „вярна на народните интереси администрация”. Особено внимание се отделя на прочистването на силовите институции – армията и полицията. Предвижда се „народен съд”, който няма да бъде съд над военните престъпници, а ще съди „виновниците за издевателствата над борците за народни свободи” и мирното население.

Идейно развитие на ОФ след VIII пленум на ЦК на БРП (к)
На 27, 28 февруари и 1 март 1945 г. се провежда VIII пленум на ЦК на БРП (к) и съответно първият след 9 септември. На пленума присъстват 80 делегати. Приет е нов устав, според който ще се извършва организационното и идейно-политическото развитие на партията. Пленумът избира Политбюро от 13 души и 3-ма кандидат-членове. За председател на ЦК е избран Георги Димитров, а за политически секретар – Трайчо Костов, който изнася и доклад по политическото положение и задачите на партията. Доклада приема резолюцията, която одобрява политическата линия, следвана от ЦК след VII пленум през 1941 г., “приветства народното въоръжено въстание от 9 септември 1944 г.” И участието на партията в ОФ-правителството. Изразява се и пълна подкрепа на програмата на ОФ. Потвърден е курсът на “решителна борба за изкореняване на фашизма и прочистване на държавния апарат от фашистки елементи”.

- Въведени са в употреба дадените в Москва указания за “ОФ ера”, която трябва да подготви условията за налагането на съветския модел в България. Обявява се, че БРП (к) “разбира ОФ … не като временна междупартийна комбинация, а като продължителен съюз на антифашистките, демократични и патриотични сили”, който е необходим на страната за “цял период на демократическо, стопанско и културно развитие”. Трайчо Костов обяснява, че условията на страната не са назрели за установяване на чисто комунистическа – съветска власт, позовавайки се на думите на Сталин, че достигането на социализма може да стане чрез различни пътище, не само съветския модел. Самият Сталин дори не изключва възможността в бъдещия български парламент да съществува и опозиция.

- От 9 до 12 март 1945 г. се провежда I конгрес на ОФ. Неговият дневен ред е утвърден на заседание на Политбюро, а докладите са одобрени предварително от НК на ОФ. Целите на конгреса са да покаже пред външния свят единството на управляващите партии и подкрепата спрямо ОФ, както и да изложи насоките за обществено-политическото, стопанско и културно развитие. Конгресът е използван и да се представи изрично че политиката на ОФ не е съобразена с идеите на комунистите, с което се цели туширане на обвиненията на някои десни групи, че ОФ е “параван за комунистите”. Укрепват и позициите на левите среди в некомунистическите партии. В приетата на конгреса резолюция програмата на ОФ се обявява за “единствено правилна”, отговаряща на националните интереси на страната.

- Все още се бави обаче преустройството на ОФ комитетите на база равноправното участие в тях на четирите политически сили. През май 1945 г. от 292 кметски места 75% са заети от представители на БРП (к), 22% - на БЗНС, и 3% на БРСДП.

Идейно развитие на ОФ след изборите за XXVI ОНС
- Второто ОФ правителство е съставено на 30 март 1946 г., а на следващия ден е утвърдено от парламента. То се оглавява отново от Кимон Герогиев, а подпредседатели на МС стават Трайчо Костов и Александър Оббов. В правителството са включени 5 комунисти, 4 земеделци, 4 социалдемократи, 1 радикал и 1 независим. В Декларация на правителството по вътрешната и външната политика на страната, оповестена в Народното събрание на 3 април 1946 г., се подчертава, че правителството ще продължи изпълнението на програмата от 17 септември 1944 г.

- От 22 до 27 септември 1947 г. в Полша се провежда съвещание на 9 комунистически партии. Взето е решение да се прекъсне сътрудничеството с външните политически елемени и да се пристъпи към ликвидиране на всякаква опозиция, за решителни мерки срещу десните крила в партиите, които сътрудничат с комунистите, за прочистване на абсолютно всички антисъветски и “ненадеждни елементи”.

- На 5 октомври 1947 г. е публикувана т. нар. Варшавска декларация, която показва засилването на тоталитаризма в България и нейното по-тясно обвързване със Съветския блок. След срещата в Полша БРП (к) търпи сериозни критики за дейността си, в резултат на което на 13 октомври 1947 г. Г. Димитров съветка Вълко Червенков, че БРП(к) трябва да приеме съветите на комунистическата среща в Полша. Тази резолюция е приета на XIII разширен пленум на ЦК на БРП (к), където Червенков определя грешките на партията в периода 1944 – 1947 г., като причини за “забавяне на темповете на движение напред”.

- За наваксване са набелязани мерки, които ще подготвят страна за преминаването на социалистически етап на развитие. Сред тях е и възприемането на идеята, че политиката и интересите на България съвпадат напълно с тези на СССР, и който е против съюза между двете страни, то той се счита за враг на държавата. Освен това се настоява за окончателно приемане на конституцията; за проверка на кадрите в държавния апарат; за настъпление срещу “реакцията” в страната до нейното пълно унищожаване.

Идейно развитие след приемането на “Димитровската конституция”
- На 14 декември 1947 г. ВНС гласува новата Конституция на България, обявена за “Димитровска”. За да не бъдат обвинени в установяването на еднопартийна диктатура се работи върху планираното преустройство на ОФ, което се утвърждава на неговия втори конгрес на 2 и 3 февруари 1948 г. Той има за цел на подчертае огромното значение, което има ОФ за политическия живот на страната. Въпреки че на практика се върви към хомогенна политическа структура на обществото, режимът твърди точно обратното. Комунистите заявяват, че преустройството на ОФ не значи, че е настъпил момента да се ликвидират ОФ партиите. И все пак на провелия се впоследствие конгрес е взето решение за преустройството на ОФ в ЕОПО, като са приети и новите програмни документи и се избират ръководни органи. За председател на НС на ОФ е избран Георги Димитров, а за секретар – Вълко Червенков.

- Уставът формулира основните принципи, с които се ликвидират последните остатъци от елементите на коалиция в ОФ, ускорява се чистката в ОФ партиите и се ограничават изявите им. С намесата, директна и индиректна, на БРП (к) от ръководството на тези партии са отстранени десните и умерените елементи. Самите партии са отслабени до такава степен, че не им остава нищо друго освен да се примирят с ръководната роля на комунистите, които единствени диктуват вътрешната и външната политика на България.

- На 12 и 13 юли 1948 г. под председателството на Георги Димитров се провежда XVI пленум на ЦК на БРП (к). Решенията са съобразени с мнението на Кремъл. В България се налагат принципите и методите на социалистическото строителство в СССР в годините на култа към личността на Сталин, които са обявени за задължителни закономерности и че трябва да се наложат във всички сфери на живота в страната. Говори се още, че е необходимо да се следват “братските съвети” на ЦК на ВКП (б) и България трябва да използва съветския опит в борбата с национализма и шовинизма.

- От 18 до 25 декември 1948 г. в София се провежда V конгрес на БРП (к), който на практика се явява първият конгрес на българските комунисти след 9 септември. Той е предшестван от среща в Москва между Георги Димитров, Трайчо Костов и Вълко Червенков със Сталин, който им дава ясно да разберат, че преминаването от капитализъм към социализъм е възможно само и единствено чрез диктатура на пролетариата. Българските комунистически лидери са задължени веднага да се съобразят с препоръките на съветския вожд. С други думи започва превръщането на България в еднопартийна държава по съветски образец.