Лекции по История

5. Формиране, дейност и ликвидиране на опозицията в България (1945–1948 г.)

Образуване на опозиция в страната
- През лятото на 1945 г. в политическата структура на страната се появява опозиция. Конкретен повод за нейното активизиране са първите парламентарни избори в България след войната. С указ на регентите на 8 юни 1945 г. е утвърдена Наредба-закон за избори за XXVI ОНС. На 30 юни 1945 г. е обявена предизборната платформа на НК на ОФ. Опозиционните групи, въпреки че възразяват срещу избирателния закон, издигат своите кандидати и изработват “Изборна програма на народните опозиционни кандидати за народни представители”.

- Отношението на БРП (к) към надигащата се опозиция се диктува от Москва. Но борбата с опозиционните групи секва в началот на юли 1945 г., когато заради предстоящата конференция в Потсдам Сталин иска промяна на отношението на БРП (к)към опозиционните елементи в страната, поддържани от Англия и САЩ, за да не влоши отношенията си със западните съюзници.

- На 11 юли Георги Димитров изпраща писмо до Трайчо Костов, в което излага директивите от Москва. Сталин смята, че сега не е времето да се отстраняват Никола Петков и другите земеделски министри от правителството. БРП (к) не бива да дава почва за съмнения в здравината на ОФ и поводи за обвинения в преследване на демократичните елементи в страната, с които да компрометира пред света “демокрацията” в България. В допълнение към това Политбюро обсъжда различни варианти – да привлече 5-6 души общественици, стоящи извън ОФ, да постигне споразумения с някоя от групите – било на Драгнев-Оббов или тази на Никола Петков.

- Междувременно десните крила и някои центристки кръгове в БЗНС и БРСДП предприемат общи действия с групата на независимите интелектуалци да наложат отлагането на насрочените за 26 август избори. С писмо до премиера и регентите на България от 26 юли 1945 г. те настояват за провеждане на избори, които да са съгласно Търновската конституция и принципите прокламирани в Ялта. Писмото е подписано от Никола Петков, Асен Стамболийски и Георги Йорданов, членове на БЗНС, но то е предварително обсъдено с Григор Чешмеджиев от БРСДП и Петър Стоянов – независим. Те изразяват надеждите, че Западът ще се намеси за прилагане на решенията на Ялтенската конференция и няма да допусне установяването на еднопартийно управление в България. Все надежди, които ще се окажат илюзорни.

- На 29 август Вълко Червенков и Трайчо Костов заминават за Москва, където заедно с Георги Димитров и Васил Коларов се срещат със Сталин и Молотов. Сталин заявява, че за комунистите ще е от полза да има опозиция иначе няма как да придадат на света демократичен характер на страната. Той съветва БРП (к) да легализира опозицията и да я държи в ръцете, защото може да я използва по различни начини, един от които е да показва пред Запада, че и в България има опозиция.

- На 6 септември 1945 г. на заседание на НК на ОФ с ръководството на ОФ партии са приети препоръки към правителството да се гарантира правото на всички нефашистки групи да се оформят като легални политически партии със свои печатни органи, като се внесат и изменения в избирателния закон, за да се осигури участие в изборите на всички узаконени партии. МС изпълнява препоръките на НК на ОФ и взема решение за легализиране на опозиционните партии.

- Българската политическа опозиция е представена от старите буржоазни партии – Демократическата партия (Никола Мушанов и Александър Гиргинов – в. Знаме), Радикалната партия – обединена (в. Народен глас), БЗНС – Никола Петков (в. Народно земеделско знаме), БРСДП – обединена (Коста Лулчев – в. Свободен народ) и Анархокомунистическата федерация (в. Работническа мисъл). В опозицията влиза и част от групата на независимите интелектуалци начело с проф. Петър Стоянов.

- В края на юни 1945 г. след дълги преговори ръководствата на ОФ партии достигат до предварителна договореност за разпределянето на местата в бъдещия парламент. Междувременно активна предизборна кампания подемат и опозиционните лидери. Те оправдават излизането си от правителството с внесената от БРП (к) промяна в принципите на регулиране на взаимоотношенията в ОФ и многопартийната система. Те насотяват ОФ да бъде такъв, какъвто е прокламиран на 9 септември, а не това което е сега според тях – “параван на комунистическата партия”. Затова БЗНС – Никола Петков и БРСДП – обединена, единодушно заявяват, че са в “опозиция на такъв ОФ”.

Дейност на опозицията
- Опозиционните лидери бойкотират изборите, така за XXVI ОНС са избрани 276 депутати, от които – 94 – БРП (к), 94 – БЗНС, 44 – НС “Звено”, 31 – БРСДП, 11 – Българска радикална партия на Стоян Костурков, 2-ма – независими интелектуалци. Второто ОФ правителство е съставено на 30 март 1946 г., а на следващия ден е утвърдено от парламента.

- Що се отнася до евентуалната намеса на Запада в политическия живот на страната, то тя е илюзорна – Източна Европа е в сферата на интереси на СССР и нито САЩ, нито Великобритания имат мисълта да си навличат проблеми със Сталин в момента, т.е. от самото начало западните страни са затворили очите си за възможността да се установят демократични правителство в региона. Единственото, което им остава е да внасят напразни надежди на умерените среди в обществото. Това естествено не говори нищо хубаво и за бъдещето на легализираната опозиция, която както се вижда е използвана от Сталин, за да замаже очите на Запада. Няколко месеца след официалното регистриране на опозиционните партии мвече се забелязва перспективата за политическото им унищожаване и премахване от политическата сцена на страната.

- През 1946 г. с края на войната се поставя началото на “Студената война”, който се изразява в противопоставянето на западните сили и СССР и държавите в неговия лагер. Сталин налага нов курс над СССР, който впоследствие се възприема и от страните в Източна Европа – държавите да бъдат в постоянна бойна готовност пред надвисналата “империалистическа заплаха” на Запада. През пролетта на 1946 г. съветският вожд критикува дейността на БРП (к), което сигнализира, че трябва да се съкрати съществуването на фасадната “ОФ ера” и комунистите да се наложат като едноличен политически фактор в страната. В резултат на това на 28 март 1946 г. Вячаслав Молотов предава на Георги Димитров нареждането на Сталин “да се задуши опозицията”. На 29 юни 1946 г. Политбюро приема план за настъпление против “остатъците на фашизма и реакцията”. В обсега на репресивната дейност на комунистите влизат всички настроени против режима групи и лица.
- Чистката се извършва на принципа “щом някой не е с нас, той е враг”. В изграждането на нов социален ред се прибягва до отстраняването на съпротивата както на отделни индивиди, така и на социални групи и политически организации, като в борбата си с тях комунистите използват различни средства – разцепване и забрана на партиите, широко използване на административни и съдебни мерки.

- Репресиите се развиват по време на първата редовна сесия на XXVI ОНС, когато се приемат редица закони, които създават правната основа на комунистическото настъпление. Такива закона са Законът за изменение и допълнение на Наредбата-закон за защита на народната власт и Законът за допълнение на Закона за печата, с които на практика се ликвидира всякакъв опит за изразяване на свободното слово и сдружаването на българските граждани.

- В хода на тези репресии се стига и до политизирането на правораздавателните органи, които наистина си изпълняват подготовката и провеждането на процесите, но тон в работата и най-вече в обвинението се дава от Политбюро на ЦК на БРП (к). След 9 септември политическите процеси стават един от трайните средства на тоталитарния режим срещу опозиционните елементи. В категорията “врагове на народа” попадат, както опозиционни лидери и офицери от армията, така и талантливи художници и високо ерудирани лица.

- От март до октомври 1946 г. се провеждат 9 големи политически процеса. Като повод за задържане служат събрани по агентурен път сведения от Държавна сигурност или Военното разузнаване. Екип от следователи подготвя задоволителен обвинителен материал, който се предоставя на прокуратурата. Самопризнанията, изтръгнати с насилие, които подсъдимите потвърждават на процеса, и свидетелските показания придобиват правна сила като основни доказателства.

- Серията политически процеси започва в средата на 1946 г. с процеса срещу д-р Георги М. Димитров и неговите сътрудници. Процесът се провежда от 29 май до 12 юли 1946 г. Подсъдимите са 16 души, трима от които – д-р Георги М. Димитров, Цанко Барев и В. Янев – са в неизвестност. Д-р Георги М. Димитров е осъден на доживотен строг тъмничен затвор, другите присъди варират от 15 до 1 година строг тъмничен затвор, има и пет оправдателни присъди. Вторият процес е срещу лидера на опозиционната Социалдемократическа партия на Кръстьо Пастухов. Мотивите за съдебната разправа са поредица статии във в. “Свободен народ”, които според връчения обвинителен акт създават дезорганизация и смут в редовете на войската. Самият Пастухо изнася факти против режима и критикува властта, изказва се против производството на “народни генерали” без необходимия ценз и т.н. Процесът започва на 6 юни, а на 27 юни е прочетена присъдата от 5 години строг тъмничен затвор. През август 1949 г. е удушен в килията си в Сливенския затвор.

- Правителството работи върху провеждането на референдум и избори за ВНС, целящи промяна ва държавното управление от конституционна монархия в република. По време на кампанията усилено работят и опозиционните лидери. Те изначално не се заемат да се противопоставят на идеята за референдум, защото на всички е ясно, че монархията е изгубена кауза вече. Опозицията също е за републиканско устройство, но във формата на един парламентарнодемократичен режим, а не като задаващата се диктатура на комунистите.

- На 22 август 1946 г. е публикувана декларация на Постоянното присъствие на БЗНС – Никола Петков, БРСДП (обединена) и ръководството на независимите интелектуалци, в която опозиционните партии заявява, че са за република, въпреки че референдумът е в разрез с Търновската конституция, и призовават своите привърженици да вземат участие.

Ликвидиране на опозицията
- От 22 до 27 септември 1947 г. в Полша се провежда съвещание на 9 комунистически партии. Взето е решение да се прекъсне сътрудничеството с външните политически елемени и да се пристъпи към ликвидиране на всякаква опозиция, за решителни мерки срещу десните крила в партиите, които сътрудничат с комунистите, за прочистване на абсолютно всички антисъветски и “ненадеждни елементи”.

- В унисон с тези директиви е процесът от 1947 г. срещу земеделския лидер Никола Петков. ВНС отнема имунитета му заедно с мандата на 23 опозиционни народни представители. Процесът се провежда от 5 до 16 август 1947 г. Заедно с Никола Петков подсъдими са още полк. М. Иванов, полк. Б. Гергов, майор А.х. Атанасов и Д. Иванов. Самият Никола Петков е обвинен в подготовката на държавен преврат и се настоява за най-тежкото наказание. Още в началото БРП (к) настоява съдът да издаде смъртна присъда и след самопризнания от страна на земеделския лидер, присъдата да бъде смекчена с доживотен затвор. Намесват се обаче САЩ и Великобритания, които се застъпват за Никола Петков. Това води до силна реакция от страна на Кремъл и Георги Димитров, който решава да даде нагледен урок на всички западни страни – Никола Петков е осъден на смърт, а самата присъда е изпълнена на 23 септември 1947 г. в Софийския централен затвор. Съдбата на Никола Петков последва и самата му партия – 26 август 1947 г. ВНС приема закон за забрана и разтуряне на БЗНС – Никола Петков, Земеделски народен съюз (ЗМС) и всичките им поделения и секции.

- На 22 ноември 1946 г. се съставя третото ОФ правителство, като за премиер е избран Георги Димитров. В правителството 10 места са за комунистите, 5 за земеделците, по 2 за звенарите и социалдемократите и 1 за “независим”. Така на практика ръководната роля на БРП (к) се узаконява официално в състава на министерските постове. Следващата стъпка пред комунистите е монополизирането на властта. На 14 декември 1947 г. ВНС гласува новата Конституция на България, обявена за “Димитровска”. Въпреки че комунистите се въздържат от налагането на едноличен и еднопартиен режим, на практика от края на 1947 г. страната върви към срастването на партийната власт на БРП (к) с държавната.

- Не са пожалени и партиите, които са обявени не само за излишни при новото обществено устройство, но и за “вредни като агентура на вътрешната и международна реакция”. Комунистическата партия обявява, че тяхното съществуване няма и не може да има никакво оправдание. На 1 юли 1948 г. Георги Димитров дава указание за арестуване на Коста Лулчев, К. Славов и 7 членове на парламентарната група на БРСДП (о) и подготовка на процес, с който завършва разгромът на легалната опозиция. От политическия живот на страната целенасочено се отстраняват известни политически дейци с опозиционни настроения, както и представители на десните крила в ОФ партиите, позволили си да оспорват политиката на БРП (к).

- За да не бъдат обвинени в установяването на еднопартийна диктатура се работи върху планираното преустройство на ОФ, което се утвърждава на неговия втори конгрес на 2 и 3 февруари 1948 г. Той има за цел на подчертае огромното значение, което има ОФ за политическия живот на страната. Въпреки че на практика се върви към хомогенна политическа структура на обществото, режимът твърди точно обратното. Комунистите заявяват, че преустройството на ОФ не значи, че е настъпил момента да се ликвидират ОФ партиите. И все пак на провелия се впоследствие конгрес е взето решение за преустройството на ОФ в ЕОПО, като са приети и новите програмни документи и се избират ръководни органи. За председател на НС на ОФ е избран Георги Димитров, а за секретар – Вълко Червенков.

- Уставът формулира основните принципи, с които се ликвидират последните остатъци от елементите на коалиция в ОФ, ускорява се чистката в ОФ партиите и се ограничават изявите им. С намесата, директна и индиректна, на БРП (к) от ръководството на тези партии са отстранени десните и умерените елементи. Самите партии са отслабени до такава степен, че не им остава нищо друго освен да се примирят с ръководната роля на комунистите, които единствени диктуват вътрешната и външната политика на България.

- На 12 и 13 юли 1948 г. под председателството на Георги Димитров се провежда XVI пленум на ЦК на БРП (к). Решенията са съобразени с мнението на Кремъл. В България се налагат принципите и методите на социалистическото строителство в СССР в годините на култа към личността на Сталин, които са обявени за задължителни закономерности и че трябва да се наложат във всички сфери на живота в страната. Говори се още, че е необходимо да се следват “братските съвети” на ЦК на ВКП (б) и България трябва да използва съветския опит в борбата с национализма и шовинизма.

- През втората половина на 1948 г. репресиите обхващат всички партийни, политически, държавни и обществени структури. Те са вследствие решенията на Политбюро на ЦК на БРП (к). На заседание на Политбюро на 21 юли 1948 г. е взето решение да се извърши основно проучване на ръководните кадри в партията, ОФ, държавния паарат и стопанството, да се задържат най-активните дейци на буржоазните партии, като част от тях бъдат изпратени на принудителен труд, да се създаде специален лагер за всички уволнени за “фашистка дейност”. Следвайки теорията на Сталин, сега в България настъпва прехода от капитализъм към социализъм, а това довежда до изостряне на класовата борба, заради и което страната трябва да бъде в “постоянна и ълна бойна готовност”.

- Вследствие на поредната чистка, некомунистическите партии в ОФ съвсем избледняват и загубват каквато и да е роля в живота на страната. БЗНС от своя страна е превърната пък в съюзническа партия “от нов тип”. Нейното ръководство признава като вреден и погрешен съсловния подход към разглеждането на общественото развитие и въвежда класовия принцип. На практика партията се обезличава и се превръща в придатък на ОФ. От политическата сцена изчева и НС “Звено”, който се саморазпуска на 19 февруари 1949 г. Същото се случва и с Радикалната партия, която на 6 март 1949 г., на своя XXIII конгрес обявява края на своето самостоятелно съществуване и че се влива в ОФ.