Лекции по История

4. Възстановяване и функциониране на многопартийната система в България 1944-1945 г.

Политическата система в България след 9 септември 1944 г.
- В първите месеци след 9 септември се създава политическа система, в която са включени патиите, членуващи в ОФ. Отменена е наредбата-закон за разтуряне на паритйно-политическите организации, но изграждането на многопартийната система се регламентира съобразно вижданията на БРП (к). От политическия живот е отстранено цялото дясно пространство. На 12 октомври 1944 г., в декларацията на централните ръководство на политическите партии, с формулировката “вън от ОФ няма демократични политически организации”, се очертават границите на плурализма в политическия и духовния живот на обществото. В декларацията се посочва изрично, че “в ОФ могат да бъдат приети само политически организации, които преди и на 9 септември са взели активно участие в борбата срещу фашизма – без демократи, либерали и гичевисти като партии, въпреки декларациите им, че са съгласни с програмата на ОФ и подкрепят политиката на правителството”. Право на легална дейност получават само четирите ОФ партии.

- Като управляваща партия БРП (к) бързо увеличава членската си маса и от 14 000 на 9 септември достига до 234 000 членове в началото на 1945 г. Ръководните й органи обаче не се избират на партиен форум, а се определет след консултации с Георги Димитров. Първият състав на ЦК на БРП (к) след 9 септември е съставен от 80 души. За председател на ЦК е избран Георги Димитров, а Трайчо Костов е определен за “обединяващ работата на ЦК”. Авторитетът на Димитров, като личен приятел на Сталин го превръща във “велик вожд и учител” и немалко комунисти смятат, че неговият престиж, както и връзките му със Сталин ще облекчат условията на бъдещия мирен договор.

- Голяма роля за утвърждаването на комунистическата партия играят нейните съюзници БЗНС, “Звено” и БРСДП, които осъзнават, че не е възможно наличието на управление без участието на БРП (к), заради и което установяват добри отношения с комунистическите лидери и подкрепят тяхната политика.

- Националната конференция на БЗНС на 14-15 октомври 1944 г. одобрява платформата на ОФ и участието на Земеделския съюз в правителството. За главен секретар на съюза е избран завърналият се от емиграция на 23 септември 1944 г. д-р Г. М. Димитров. На конференция се вземат мерки за бързото възстановяване на реда и законността в страната.

- Своето желание за единодействие с комунистите декларират и лидерите на НС “Звено”, но все пак определят ясни граници за компромис – лоялното и коректното отношение може да се запази, ако се споделя от комунистите и не изисква да се жертват интересите на партията. Първата стъпка за адаптиране към условията на ПК “Звено” е превръщането на съюза в политическа партия. Решението за това е взето на първата национална конференция, свикана в София на 1 октомври 1944 г. Тя приема за платформа на партията основните положения на програмата на ОФ. За председател на НС “Звено” е избран Кимон Георгиев.

- Включването на БРСДП в правителството на ОФ се одобрява на свиканото на 16 септември 1944 г. първо заседание на ЦК на БРСДП. На 1-3 ноември е свикан Висшият партиен съвет, който избира нови ръководни органи на партията. Главен секретар става Коста Лулчев. Висшият партиен съвет обявява програмата на правителството от 17 септември 1944 г. за минимална програма на партията. Представителите на БРСДП квалифицират ОФ като “път към социализма” в период, когато БРП (к) не дава гласност на социалистическата перспектива.

- Всички партии аргументират своите претенции за по-голямо реално участие в държавната власт чрез подчертаване значимостта на онзи социален сектор, който политическата организация представя. Така например НС “Звено” се опитват да противопоставят на учението за историческата мисия на работническата класа, концепцията за ролята на т.нар. средна класа, която съставлява 80% от населението на страната и заради слабата буржоазия и пролетариат, именно то трябва да се превърна в стълб на властта. БЗНС пък разчита на твърдението си, че селяните съставляват 2/3 от страната, че България е селска страна, и именно селяните са в основата на нейната икономика. БРП (к) от една страна не натяква доминиращата си роля в управлението, но в същото време дава ясни индикации, че няма да допусне оспорване на първенството си в управлението на страната.

- Един от примерите за ръководната роля на БРП (к) в управлението е кризата настъпила с приетото на 23 ноември 1944 г. 4-то постановление, което предвижда да бъдат амнистирани или съдени при смекчаващи вината обстоятелства различни военни чинове, участвали във войната срещу Германия. Скоро обаче постановлението е отменен, като чрез широка кампания БРП (к) предупреждава съюзниците си, че подобни мерки са неприемливи за тях и че именно комунистите поставят линията, по която трябва да се водят коалиционните им партньори.

Разцепление в некомунистическите партии
- Вследствие на различните настроения спрямо комунистическата партия, сред некомунистическите партии се очертават три крила – “десница”, “левица” и “център”. Всъщност критериите за дясно, ляво и център по това време се определят не според политическия характер на партиите, а от комунистическата партия. Започва приспособяване на политическите сили към новите условия, с цел превръщането им в съюзници на комунистите. Заради това те са склонни да приемат стопанските трудности, посегателствата срещу частната собственост, нарушаването на демократичните принципи на гражданското общество и др. като неизбежни за прехода временни явления.

- Единствените, които продължават да спазват традициите на отделните некомунистически партии в този период са десните среди. Някои оттях в опит да се противопоставят на обезличаването на партиите и поставянето им в зависимост от БРП (к) започват сляпо да се придържат към политическото мислене от 30-те години, отхвърляйки всякакви варианти за преустройство, което не им позволява да се адаптират към новите условия. Сред партийните среди съществуват и по-умерени, но в своето развитие “народната демокрация” изключва наличието на междинни позиции.

- В ръководните среди на БРП (к) се оформя убеждението, че бързи и ефикасни резултати в усилията гарантиране единството на управляващата коалиция могат да се постигнат чрез дискредитиране и отстраняване на средите, които си позволяват да оспорват ръководната роля на БРП (к). Първата цел на Политбюро става БЗНС, където е необходимо да се отстрани от ръководството на Земеделския съюз главния секретар д-р Г. М. Димитров. На 18 и 19 януари 1945 г. в Агрономическия факултет в София се провежда заседание на ВСС и Постоянното присъсствие на БЗНС, на което д-р Г. М. Димитров и принуден да подаде оставка или в противен случай БЗНС ще бъде разпуснат. На 23 януари ПП определя за нов главен секретар Никола Петков. Срещу д-р Г. М. Димитров са предприети и наказателни мерки, като на 23 април 1945 г. е издадена заповед за неговото арестуване и изпращане в ТВО, но той успява да се укрие в къщата на американския представител в София, след което да напусне България.

- Следващата мишена е ръководството на БРСДП. Там комунистите влизат в единодействие с левицата в БРСДП. На 19 октомври 1944 г. на съвместно заседание се вземат мерки срещу т.нар. “десен опортюнизъм в БРСДП” и че трябва да бъдат “изхвърлени пастуховци и московци”. В резултат на това на 25 януари 1945 г. Кръстьо Пастухов, Иван Пастухов и Атанас Москов, заедно със свои поддръжници, са отстранени от ЦК.

- БРП (к) внимателно следи процесите в некомунистическите партии. Стига се до извода, че съществува общ стремеж на десните елементи в тях към намаляване на влиянието на комунистическата партия в ОФ и в управлението. На свое заседание на 24 април 1945 г. Политбюро разглежда политическата ситуация в страната и стига до заключението, че десните среди в ОФ партиите се развиват под внушението на Англия. Подготвя се прочистване на десните елементи – решено е да се нанесе удар срещу “геметовщината” и срещу Григор Чешмеджиев в БРСДП, в “Звено” ще се работи с Кимон Георгиев и ще се изолира Дамян Велчев. БРП (к) не се страхува от евентуалното отделяне на БЗНС от ОФ, защото е сигурна, че напусналите земеделци веднага могат да се заменят с ОФ земеделци, защото комунистите знаят, че във всички партии има хора, на които могат да се опрат и да запазят съотношението на силите в своя полза.

- Георги Димитров препоръчва в борбата срещу Гемето да се включат всички партии. БРП (к) притиска некомунистическите партии – комунистите признават новите ръководства на БЗНС и БРСДП, но в замяна иска тяхната безусловна подкрепа и политическо сътрудничество с комунистическата партия. Предприема се мащабна смяна на ръководствата на областните и околийските земеделски дружби. Сериозна чистка се провежда и в органите на администрацията, ОФ комитетите и обществени организации. В това ударно разчистване много земеделци неоснователно са квалифицирани като “геметовци” и “фашисти”.

- Националната конференция на БЗНС, проведена на 8 и 9 май 1945 г. окончателно оформя разцеплението на БЗНС в две крила. Никола Петков отказва да следва наложената лява ориентация на съюза и на 12 юни 1945 г. е освободен от поста политически секретар, заменен от Александър Оббов. На 29 юни Постоянното присъствие на БЗНС снема доверието си от Никола Петков като министър и член на НК на ОФ.

- Десните среди на БЗНС се активизират за отстояване на автономността на партията и през юли 1945 г. изпращат окръжно, подписано от Никола Петков и негови поддръжници, в което се изтъква намесата на среди от ОФ в политиката на БЗНС. Настоява се за поставянето на ясни отношение з БРП (к) – за “равни задължение и равни права”. За пръв път открито сега се оспорва ръководната роля на БРП (к), които са обвинени че не спазват официалнато прокламираната политика и се стремят към “политически хегемонизъм”.

- Процесите в БЗНС довеждат до промяна и в останалите некомунистически партии. Така се стига до разцепление и в БРСПД, където обаче левите среди търсят подкрепата на БРП (к), с която да “се изгонят всички пастуховци”. “Центърът” на партията признава установеното в страната след 9 септември съотношение на силите и търпеливо изчаква успехите на европейската социалдемокрация да подобрят политическите позиции на БРСДП. Така според тях ще се реализират прогнозите на Димитър Благоев, според които в малка страна като България революцията ще дойде 1/4 отвътре и 3/4 отвън. Десницата пък в БРСДП, за да запази позициите си се ориентира към свикване на партиен конгрес, на който приема декларация, с която подчертава, че “БРСДП единна и сплотена поддържа изцяло програмата на ОФ правителство и дава на това управление пълната си и безрезервна подкрепа”.

- Отечественофронтовското ръководство на БРСДП, оглавявано от Димитър Нейков настоява за свикване на редовен конгрес. На 5 август 1945 г. в София е открит 37-ият конгрес на БРСДП, от който партията трябва да излезне с ясни позиции. БРП (к) умело манипулира левите среди в БЗНС и БРСДП със заплахата от образуването на паралелни аграрна и социалдемократическа партия, което довежда до възприемането оттях на много оценки и мнения на Комунистическата партия, в резултат на това с отказване от традиционните социалдемократически идеи. В крайна сметка конгресът приема Декларация по политическото действие на партията, програма и устав на БРСДП. Главен секретар става Димитър Нейков.

- В НС “Звено” не се стига до разцепление, но и там не лиспват противоречия. Десните антиотечественофронтовски елементи на практика държат ръководните постове в съюза. Но и ръководните среди в “Звено”, както комунистите разбират и оценят значимостта на ОФ. Подчертава се, че НС “Звено” ще запази совята ясно очертана позиция и ще отстоява неотклонно своите идейни традиции на широка народна прогресивна партия.