Лекции по История

3. Репресивното законодателство на отечественофронтовската власт в България и неговото приложение (1944-1948)

Овладяването на законодателната власт от ОФ
- При липсата на действащо Народно събрание до провеждането на следващите избори се засилва ролята на правителството на ОФ. Изпълнителната власт си присвоява законодателни правомощия и започва да издава наредби-закони, по които се управлява страната. Политбюро на ЦК на БРП (к) взема решение НК на ОФ да бъде най-авторитетният орган и институт в страната.

- Започва цялостно преустройство и на съдебните органи и прокуратурата. Новото правосъдие приема насилието като средство за разчистване на пътя към “светлото бъдеще”. Репресивният апарат служи на “Партията и революцията” и се оценява с положителен знак.

Репресии на режима – чистки, ТВО и “народен съд”
- Условията в края на ВСВ позволяват наличието на политически чистки, елиминирането на политически противници на комунистическата партия, които да се представят като “дефашизация” и “демократизация”. Чрез тези мерки се стабилизират позициите на комунистите в управлението.

- В първите дни след 9 септември се провежда “революционна чистка”. Без съд и присъда са избити хиляди хора – полицаи, жандармеристи, общински служители, офицери, граждански лица. На 24 септември Политбюро приема Наредба-закон за Народен съд срещу миистри в правителствата за времето от 1 януари 1941 до 9 септември 1944 г., народни представители от XXV ОНС, граждански и военни лица, която е обнародвана на 6 октомври. На 17 ноември МС приема изменения и допълнения в наредбата-закон, с които се разширява обсегът на действието на “народния съд”. С него се предвижда да бъдат съдени и регентите, царски съветници, висши духовни и военни лица от състава, който ще разглежда делата на министрите. Чл. 4 от наредбата-закон предвижда като допълнителни санкции и пълна или частична конфискация на имотите на осъдените, внесени по настояване на Васил Коларов, с които да се “нанесе първият решителен удар срещу буржоазията, ще се финансира народната власт и ще се подпомогнат борците против фашизма”.

- Работата на народния съд протича изцяло под ръководството и контрола на ПБ на БРП (к). Заседанията на народния съд започват в София на 20 декември 1944 г. Формирани са 4 върховни състава (за съдене на бившите регенти, министри и царски съветници; на депутатите от XXV ОНС; на виновниците по аферите “Катин” и “Виница”; на военни престъпници), както и 64 областни състава.
- Първи и втори върховен състав започват своята работа без присъстивето на главните обвиняеми. Те са задържани на 9 септември 1944 г. и изпратени в Москва, за да бъдат съдени от международен съд, който още не е създаден. На 5 декември 1944 г. съветските посланици в САЩ и в Лондон връчват на американския държавен секретар и на английския министър на външните работи ноти, с които искат тяхното съгласие за “предложението на българското правителство” за връщане и съдене в България на главните обвиняеми. Лондон и Вашингтон се съгласяват с предложението. На 20 януари 1945 г. Политбюро обсъжда присъдите на първи и втори състав. Обвинителите искат градиране вината на подсъдимите от различните кабинети, но членовете на Политбюро реагират остро. Решено е да се състави списък на присъдите на депутатите и да се съгласуват с Политбюро. След заседанието ПБ внася корекции, с които смъртни присъди се искат за 70% от депутатите.

- Присъдите по двата главни процеса са произнесени на 1 февруари 1945 г. От 160 души обвиняеми нито един не е оправдан, 103-ма са осъдени на смърт. Присъдите са изпълнени още същата вечер. Процесите в провинцията започват в средата на януари и продължават до края на април 1945 г. За времето от декември 1944 до април 1945 г. са образувани 135 процеса с общо 11 122 подсъдими.

- Формите на насилие, прилагани от новия режим, варират от убийства, извършени не само в първите дни след 9 септември 1944 г., до политически процеси, въдворяване на политически опасни лица в трудововъзпитателни общежития (ТВО), изселване от София и големите градове, трудова мобилизация.

- На 20 декември 1944 г. по доклад на Антон Югов правителството приема наредба-закон за ТВО. С одобрението на сички министри е приета и наредба-закон за ТВО за политически опасни лица. В противоречие с чл. 73 от Конституцията, според който никой не може да бъде наказан без присъда, влязла в сила, наредбата предвижда само със заповед на министъра на вътрешните работи да бъдат принудително настанявани в ТВО лица, които органите на милицията преценяват като “опасни за държавния ред и сигурност”. В периода 1945 – 1962 г. общият брой ТВО достига 45.

- Огромна роля за пресичане на всички опити за противодействие на режима и за разправа с политическите противници на БРП (к) има приетата на 26 януари 1945 г. Наредба-закон за защита на народната власт. Тя влиза в сила на 17 март и е в основата на репресивното законодателство в първите години на новия режим. Смъртна присъда или доживотен строг тъмничен затвор се предвиждат за създаване на “организация с фашистка идеология, която си поставя за цел събаряне, подриване или отслабване властта на ОФ”. Предвижда се подвеждане под съдебна отговорност за саботаж или вредителство, устно или писмено проповядване на неподчинение на народната войска или милиция, разпространяване на слухове, които могат да внесат смут във войската и т. н.

Репресивно законодателство на XXVI ОНС
- През 1946 г. с края на войната се поставя началото на “Студената война”, който се изразява в противопоставянето на западните сили и СССР и държавите в неговия лагер. Сталин налага нов курс над СССР, който впоследствие се възприема и от страните в Източна Европа – държавите да бъдат в постоянна бойна готовност пред надвисналата “империалистическа заплаха” на Запада. През пролетта на 1946 г. съветският вожд критикува дейността на БРП (к), което сигнализира, че трябва да се съкрати съществуването на фасадната “ОФ ера” и комунистите да се наложат като едноличен политически фактор в страната. В резултат на това на 28 март 1946 г. Вячаслав Молотов предава на Георги Димитров нареждането на Сталин “да се задуши опозицията”. На 29 юни 1946 г. Политбюро приема план за настъпление против “остатъците на фашизма и реакцията”. В обсега на репресивната дейност на комунистите влизат всички настроени против режима групи и лица.

- Чистката се извършва на принципа “щом някой не е с нас, той е враг”. В изграждането на нов социален ред се прибягва до отстраняването на съпротивата както на отделни индивиди, така и на социални групи и политически организации, като в борбата си с тях комунистите използват различни средства – разцепване и забрана на партиите, широко използване на административни и съдебни мерки.

- Репресиите се развиват по време на първата редовна сесия на XXVI ОНС, когато се приемат редица закони, които създават правната основа на комунистическото настъпление. Такива закона са Законът за изменение и допълнение на Наредбата-закон за защита на народната власт и Законът за допълнение на Закона за печата, с които на практика се ликвидира всякакъв опит за изразяване на свободното слово и сдружаването на българските граждани. На 2 юли 1946 г. се гласува и Закон за ръководство и контрол на войската, резултатът от който е овладяването на армията от БРП (к) и отстраняването на около 30% от офицерския й състав. Народното събрание приема и Закон за трудовото мобилизиране на безделници и празноскитащи, който предвижда трудова мобилизация на мъже от 16 до 50 години и на жени от 16 до 45 г., които не упражняват общественополезен труд.

- В хода на тези репресии се стига и до политизирането на правораздавателните органи, които наистина си изпълняват подготовката и провеждането на процесите, но тон в работата и най-вече в обвинението се дава от Политбюро на ЦК на БРП (к). След 9 септември политическите процеси стават един от трайните средства на тоталитарния режим срещу опозиционните елементи. В категорията “врагове на народа” попадат, както опозиционни лидери и офицери от армията, така и талантливи художници и високо ерудирани лица.

- От март до октомври 1946 г. се провеждат 9 големи политически процеса. Като повод за задържане служат събрани по агентурен път сведения от Държавна сигурност или Военното разузнаване. Екип от следователи подготвя задоволителен обвинителен материал, който се предоставя на прокуратурата. Самопризнанията, изтръгнати с насилие, които подсъдимите потвърждават на процеса, и свидетелските показания придобиват правна сила като основни доказателства.

- Серията политически процеси започва в средата на 1946 г. с процеса срещу д-р Георги М. Димитров и неговите сътрудници. Процесът се провежда от 29 май до 12 юли 1946 г. Подсъдимите са 16 души, трима от които – д-р Георги М. Димитров, Цанко Барев и В. Янев – са в неизвестност. Д-р Георги М. Димитров е осъден на доживотен строг тъмничен затвор, другите присъди варират от 15 до 1 година строг тъмничен затвор, има и пет оправдателни присъди. Вторият процес е срещу лидера на опозиционната Социалдемократическа партия на Кръстьо Пастухов. Мотивите за съдебната разправа са поредица статии във в. “Свободен народ”, които според връчения обвинителен акт създават дезорганизация и смут в редовете на войската. Самият Пастухо изнася факти против режима и критикува властта, изказва се против производството на “народни генерали” без необходимия ценз и т.н. Процесът започва на 6 юни, а на 27 юни е прочетена присъдата от 5 години строг тъмничен затвор. През август 1949 г. е удушен в килията си в Сливенския затвор.

- От 7 до 13 август 1946 г. по процедурата на т.нар. бързо производство се провежда процесът срещу главния редактор на в. “Свободен народ” Цвети Иванов. В свои статии той критикува управлението на страната, което “не отговаря на народната воля, изтъкано е от грешки, които водят до народна катастрофа”. Заради тези си думи той е осъден на 1 години 7 месеца и 15 дни тъмничен затвор, но след обжалване присъдата е намалена на 10 месеца затвор и глоба от 150 000 лв. Умира през август 1950 г. в лагера на о. Белене, където е изпратен след излежаване на присъдата.

- Под съдебна отговорност е подведен и журналиста и писател Трифон Кунев, за чийто статии комунистите твърдят, че разгласяват обидни неверни твърдения, които имат за цел единствено да всеят недоверие към властта, че подбуждал към терористични действия и т.н. Признат за виновен, Трифон Кунев е осъден на 5 години строг тъмничен затвор и лишаване от права за 8 години. През декември 1950 г. е освободен от затвора.

- Особено място заемат процесите срещу т.нар. нелегални военни конспирации. Чрез тях комунистите целят две неща – на първо място да проведат своеобразна чистка в армията, а от друга да уличат опозицията в подготовката на военна конспирация и роганизирането на държавен преврат. От 5 до 15 август 1946 г. се разглежда делото срещу 6-ма офицери, които са обвинени в създаване на тайна военна организация “Цар Крум”, която щяла да “освободи българския народ от руското робство и комунистическия терор”. Съдът ги признава за виновни, като един оттях А. Кръстев е обесен, а на останалите са им наложени различни години строг тъмничен затвор.

- От 22 до 27 септември 1947 г. в Полша се провежда съвещание на 9 комунистически партии. Взето е решение да се прекъсне сътрудничеството с външните политически елемени и да се пристъпи към ликвидиране на всякаква опозиция, за решителни мерки срещу десните крила в партиите, които сътрудничат с комунистите, за прочистване на абсолютно всички антисъветски и “ненадеждни елементи”.

- В унисон с тези директиви е процесът от 1947 г. срещу земеделския лидер Никола Петков. ВНС отнема имунитета му заедно с мандата на 23 опозиционни народни представители. Процесът се провежда от 5 до 16 август 1947 г. Заедно с Никола Петков подсъдими са още полк. М. Иванов, полк. Б. Гергов, майор А.х. Атанасов и Д. Иванов. Самият Никола Петков е обвинен в подготовката на държавен преврат и се настоява за най-тежкото наказание. Още в началото БРП (к) настоява съдът да издаде смъртна присъда и след самопризнания от страна на земеделския лидер, присъдата да бъде смекчена с доживотен затвор. Намесват се обаче САЩ и Великобритания, които се застъпват за Никола Петков. Това води до силна реакция от страна на Кремъл и Георги Димитров, който решава да даде нагледен урок на всички западни страни – Никола Петков е осъден на смърт, а самата присъда е изпълнена на 23 септември 1947 г. в Софийския централен затвор. Съдбата на Никола Петков последва и самата му партия – 26 август 1947 г. ВНС приема закон за забрана и разтуряне на БЗНС – Никола Петков, Земеделски народен съюз (ЗМС) и всичките им поделения и секции.

- На 14 декември 1947 г. ВНС гласува новата Конституция на България, обявена за “Димитровска”. След приемането на новата конституция се пристъпва към преустройство на държавните и стопанските органи се налага комунистите да развият сериозна законодателна дейност. Сред най-важните закони са тези за за реорганизация на съдебната система, която извежда на предно място в борбата с “класовия враг”. Приети са – Закон за изменение и допълнение на законите за гражданско съдопоризводство, за наказателно съдопроизводство и за административно съдопроизводство и Закон за реустройство на съдилищата. Тази реорганизация на практика ликвидира независимостта на съдебната власт.

- Приет е и нов Закон за народната милиция, който разрешава задържане за неопределен период от време без съдебно разпореждане със заповед от МВР. Влиза в действия и нов Закон за народните съвети като представителни органи на държавна влас ти местно самоуправление. Народните съвети стават важен елемент от упражняването на властта и контролирането на страната.

- ВНС закрива сесията си, но Президуимът също има права да издава укази. Така с декрети са учредени Комисията за държавен контрол, нов отдел на милицията за охрана на обществени сгради и институции, както и дисциплинарни комисии към местните народни съвети, които наблюдават образователните институции.

- От 12 до 17 април 1948 г. в София се води процесът срещу Димитър Гичев и неговата “предателска, шпионска, вредителска и антинародна група”. Той е обвинен, че е станал продължител на политиката на д-р Г. М. Димитров и Никола Петков за борба срещу установената власт. Димитър Гичев е осъден на доживотен затвор с лишаване завинаги от права.

- Жертва на репресии стават и ръководни кадри в армията. На 14 януари 1948 г. е задържан ген. Д. Томов, а впоследствие са арестувани и още двама офицери. Делото срещу тях се гледа при закрити врати, а военният съд признава и тримата за виновни и ги осъжда на смърт.

- Политическите репресии стигат и до църквата. На 8 юни 1948 г. НС на ОФ поставят ултиматум пред Светия синод за пълно сътрудничество на църквата с народната власт. На 6 септември 1948 г. българският екзарх Стефан I е принуден да си подаде оставката, а впоследствие за него се твърди че от 20 години е “агент ан Интелиджънс Сървиз”. Екзарх Стефан е интерниран в с. Баня, където умира през 1957 г. Нов екзарх на страната става Михаил.

- За да не бъдат обвинени в установяването на еднопартийна диктатура се работи върху планираното преустройство на ОФ, което се утвърждава на неговия втори конгрес на 2 и 3 февруари 1948 г. На него е взето решение за преустройството на ОФ в ЕОПО, като са приети и новите програмни документи и се избират ръководни органи. За председател на НС на ОФ е избран Георги Димитров, а за секретар – Вълко Червенков. Уставът формулира основните принципи, с които се ликвидират последните остатъци от елементите на коалиция в ОФ, ускорява се чистката в ОФ партиите и се ограничават изявите им.

- През втората половина на 1948 г. репресиите обхващат всички партийни, политически, държавни и обществени структури. Те са вследствие решенията на Политбюро на ЦК на БРП (к). Вследствие на поредната чистка, некомунистическите партии в ОФ съвсем избледняват и загубват каквато и да е роля в живота на страната.