Лекции по История

25. Социалистическата икономика в годините на режима на Т. Живков (1962–1989 г.) – комунистическата идеология и опитите за реформиране на икономическия модел

Индустриалната модернизация
- Подело ускорение в началото на 60-те години, българската страна трябва да си осигури неговото реализиране. Приемането през 1962 г. на “Основните принципи на международното социалистическо разделение на труда” налага да се извоюва подходящо място на България в бъдещото международно социалистическо разедления на труда и да се утвърди от партньорите такава отраслова специализация, която да гарантира по-успешно изграждане на индустриалното общество. Тодор Живков издейства от останалите страни в СИВ машиностроенето да стане структуроопределящ отрасъл на българската икономика, като обещава чрез покупка на западни лицензи и повдигане на технологическото новио то да се стреми към най-новите световни образци. Такива са условията на ншите партньори, за да се съгласят да купуват машини наше производство.

- Машиностроенето е определено за спасителен отрасъл, който може да дава работа на свободната градска работна ръка в редица градове на страната. Големият проблем е как да се осигури пълна заетост на работоспособното население при липса на средства и на достатъни като количество и като качество за промишлена преработка суровини.

- В областта на машиностроенето стремежите на България се сблюскват с интересите на високоразвитите страни като Чехословакия и ГДР. Единственият пък да се склонят страните от СИВ България да се специализира в машиностроенето е да се използват възможностите за единодействие и коопериране със СССР. За да постигне съветското съгласие за стопанско обвързване с България, Тодор Живков изпраща писмо до Никита Хрушчов, в което говори за стопанското сближение заедно с идеологическо заклинание, че така ще се осигури в перспектива сливане между двете страни. На съветския лидер му харесва идеята за бъдеща конфедерация между България и СССР и нарежда 4-5 завода по електроника и автоматика да бъдат построени в България. България настоява също така СИВ да намали до минимум своите покупки на машини и съоръжения от капиталистическите страни и да се ориентира към собствено производство. Така ще се намали стопанската зависимост от капиталистическите страни на Запад, което ще даде шанс на пазара за българските продукти. Така и България, и СССР ще имат икономически ползи от своето сътрудничество.

- Тясното икономическо обвързване между България и СССР е реализира при преговори в Москва от 11 до 18 януари 1964 г. Тогава се сключват спогодби за развитие на черната металургия, машиностроенето и химическата промишленост. Договорено е и изграждането на ферибота Варна – Иличовск, за да се избегне пътят на стоките между двете страни през Румъния. Защото се оказва, че румънците искат срещу българския транзит ценни, носещи валута стоки и така с оживяване на българсо-съветските отношения се натрупва дълг към северната ни съседка.

- На страната ни се налага отново да търси допълнителен кредит от Москва, за да посрещне разходите за мащабната индустиална програма и същевременно да не се волши потреблението. Утвърденият кредит от 300 млн. рубли за V петилетка (1966 – 1970 г.) не е достатъчен и скоро се искат допълнителни 400 млн. рубли, които съветската страна приема също да даде.

- Следващият съветски лидер Леонид Брежнев е настроен благосклонно към българските интереси и е готов да потвърди ангажиментите на Хрушчов и да обмисли следващите искания – корекция на цените на селскостопанските стоки в СИВ.

- Наред със специализацията, българските управляващи подкрепят и идеята за интензификацията, наложила се в началото на 60-те години в СИВ. В средата на 60-те години се поставя начало на електрониката, която бързо се оформя като важен отрасъл на стопанството и износа. Започва да се развива и ядрената енергетика, която осигурява около 50 % от енергийния баланс на страната. Полагат се грижи за интензифициране и на селското стопанство и за развитие на животновъдството. По решение на юлския пленум 1962 г. се повишават изкупните цени на животновъдните продукти, за да се стимулира тяхното производство. Дават се и премии за отглеждането на редица селскостопански суровини.

Реформата от средата на 60-те години
- Първите успехи в индустриализацията повдигат самочувствието на управляващите. Нарастването на промишленото производство поставя остро въпроса за пазарите. Тези в СИВ не са достатъчни, нито така широко отворени за българските изделия. Излизането на чужди пазари поставя и въпроса за конкуретноспособността на българското производство.

- Предприема се реформа, спорек която се предвижда децентрализация при вземането на решения в икономиката, по-широко използване на печалбата като мотивация за труда и обвързване на заплащането с реализацията на продукцията. Така предприятията в материалната сфера минават на пълно самоиздръжка, т.е. работната заплата в тях става резултативна величина от печалбата и производствените разходи. С тази реформа се постига нарастване на производството за сметка на интензифициране труда на работниците. Но се появява сериозен проблем. Всички предприятия се стремят да произвеждат предимно търсени печеливши артикули, което създава дефицит на непечелившите и скъпоструващите. В стремежа да се реализира по-голяма печалба се пуска по-некачествено производство. Появява се конкуренция между българските предприяти на външните пазари, която довежда до намаляване на очакваните постъпления от чужда валута и пречи на хазната да прибира планираната валута, както и да я разпределя според националните стопански приоритети. Поради тези причини принципът на самостоятелност на предприятията постепенно се занемарява.

- Тодор Живков предлага политика за увеличаване на личното потребление. През декември 1965 г. с 53-то ПМС от 13 декември 1965 г. се повишават заплатите на работниците и служителите. Чувствително нарастват и доходите на селяните кооператори както от повишените изкупни цени, така и от доходите от личните стопанства. В резултат на това се наблюдава нарастване на покупателната способност и ръст на стокооборота на дребно с 20% от 1965 до 1967 г.

- Скоро обаче населението се оказва натрупано с повече средства, отколкото може да погълне стоковият фонд и властта бързо дава отпор на тази тенденция. Тя възстановява равновесието между паричните доходи на трудещите се и разполагаемия фонд от стоки и услуги за населението, като повишава през 1968 г. цените на основните стоки и услуги, както и и удължава с 5 години възрастта за пенсиониране. Вдигат се наемите в градовете, както и транспортните услуги в София.

- Взето е решение и за постепенно въвеждане на 5-дневна работна седмица, както и за поощряване на раждаемостта. Въвеждат се единни добавки за деца само според техния брой, а не както дотогава – според доходите на семействата. Драстично нараства от 5 на 10 % ергенският данък. Предвиждат се и мерки за облекчаване на труда и заетостта на майките.

- Реформата е погребане след събитията около “Пражката пролет” през 1968 г. Икономическата самостоятелност на отделните предприятия е заменена с усилване на централизацията в ръководството на икономиката и с концентрация на мощностите. Възстановяват се доминиращите функции и роля на средното звено в управлението под формата на държавни стопански обединения (ДСО)- С решение на септемврийския пленум 1969 г. ДСО стават основна стопанска единица, в системата на която отделните предприятия губят своята самостоятелност, а обединението затваря целия производствен цикъл.

- Подобна концентрация и централизация се извършват и в селското стопанство – през 1970 г. след трето уедряване се образуват 150 аграрно-промишлени комплекса (АПК). До края на 1972 г. в тях влизат 850 ТКЗС и 151 ДЗС. Така се поставя началото на индустриализацията на селското стопанство, създават се интеграционни форми между селското стопанство и преработвателната промишленост.

Стопанството в края на 60-те и през 70-те години
- По време на VI петилетка (1971 – 1975 г.) се правят опити планът да се обвърже с плановете на цялата социалистическа общност. Вследствие на това до 1973 г. България подписва 43 многостранни международни спогодби и конвенции с други членове на СИВ. Това позволява на България да организира огромно производство на продукция на електрониката, пишещи машини, машиностроене, химическа и фармацевтична промишленост. В края на 1975 г. 40% от машиностроителната продукция се пласира в СИВ, а износът на оргтехника и електроника за несоциолистическите страни араства 2,5 пъти спрямо началото на 70-те години.

- По времето на “ерата Брежнев” България се обвързва още по-тясно със СССР, което дава отражение и на икономическите й възможности. Страната ни черпи от Съветския съюз голямо количество кредити и научно-техническа помощ. В условията на световна петролна криза, благодарение на контактите си с Кремъл, България не само задоволява собствените си потребности чрез внос от СССР, но и осъществява експортни операции на съветски нефт на стойност стотици милиони долари.

- Във връзка с Хелзинския процес и затоплянето на икономическите отношения между Източна и Западна Европа нарастват търговските и икономическите контакти на българската икономика с развитите европейски страни. Това позволява да се вземат по-сериозни външни заеми от Запада за закупуване на лицензи и развиване на внедрителска дейност.

- Една от основните насоки в икономическата политика през 70-те години става внедряването на науката в производството като средство за повишаване на ефективността. Ето защо се създава специален център (ЦИНТИ) за събиране и съхраняване на научно-техническа информация от цял свят. Но проблемът е в “побългаряването” на внесените лицензи, което води до снижаване на ефекта от внедряването им в български условия. Освен това често се внасят остарели машини и технологии, със скъпо поддържане.

Икономиката пред новите предизвикателства в края на 70-те години
- През 70-те години започва поредното преустройство на управлението на стопанството. Раждат се идеи за “системни подходи”, “мултиплициране на ефекта” от внедряване на технически нововъведения от едни отрасли в други и т.н. Отрасловото обединение става основна стопанска единици в поредното преустройство на управлението. Формират се Национални научно-производствени обединения в транспорта, вътрешната търговия, селското стопанство. В новите структури се отразяват две основни тенденции на икономическата реформа – прекомерна концентрация на производството и управлението и прилагане на пазарни механизми. Министерствата и изградените национално-стопански комплекси се обявяват през 1976 г. за основни стопански единици, които разпределят ресурсите по предприятия. Като крайна оценка обаче тази централизирана държавна икономика не дава видими и значими резултати.

- През това време все по-осезаемо върху българската икономика се стоварват последиците от втората петролна криза от 1978 г. и бързо растящият външен дълг, особено към западните партньори. Самият дълг нараства драстично. За периода 1975 – 1979 г. от 3 млрд. валутни лева той става 7 млрд. Обслужването на големия външен дълг, както и пълзящите цени в СИВ от 1975 г. допълнително поставят на изпитание българската икономика в края на 70-те и началото на 80-те години.

- За да реши въпроса с дълга Тодор Живков се обръща отново към Москва. По време на посещението на Леонид Брежнев на 13 януари 1979 г. в България са издействани поредните отстъпки и нов кредит от 1 млрд. рубли. ПБ на ЦК на КПСС също така решава да отпусне на България допълнителни средства за стимулиране на производствата на селскостопанска продукция и на изделия на леката промишленост. В замяна Живков обещава и налага строг режим на икономии, като съкращава с 2 млрд. лв. до края на 1980 г. предвидените средства за капиталовложения, намалява средствата за потребление, ограничава силно вноса от западните страни. В допълнение към това се прави нова реформа за известна децентрализация в управлението с усилване на материалните стимули и същевременно със съкращаване на административния персонал.

- Поредната финансова инжекция от СССР позволява на България да преодолее временно кризата и да разшири контактите си със Запада. Така към 1981 г. делът на западните страни в общия стокообмен на странати е с най-високи стойности и достига 17 %. На 28 март 1980 г. Живков се среща със западни бизнесмени, като се надява да привлече чужди инвестиции за разработване на суровинната и енергийната база, машиностроенето, електрониката. Във връзка с това се създава Министерство на минералните ресурси и специална банка за бъдещите западни инвестиции – Минералбанк.

- Очаква се и интерес от западния свят за инвестиции в машиностроенето, модернизацията и обновяването на технологиите в химическата промишленост, както и сътрудничество от тяхна страна, за да може българското селско стопанство да навлезе в пазарите на трети страни.

- На 25 март 1980 г. е приет указ 535 на Държавния съвет на НРБ за икономическо сътрудничество между български юридически лица и чуждестранни юридически и физически лица. Според него западните фирми могат да инвестират капитали в страната ни, като сключват договори за промишлено коопериране и създават сдружения, а техните активи и печалби се гарантират не само от българските икономически партньори, но и от държавата и БНБ. Това прави сигурна възвръщаемостта на чуждите капитали.

Кризата през първата половина на 80-те години
- В началото на 80те години върху българската икономика тежи изплащането на външен дълг към западните кредитори на стойност 4,4 млрд. долара. През тези години страната ни става главна цел за удари от Запада, заради близостта си със СССР, като се цели чрез нанасянето на удари по България да се отслаби Съветския съюз. И така в началото на 80-те години към България се прилагат експортни, импортни и финансови ограничени, включително и денонсиране или неизпълнение на предварително договорени между български стопански организации и западни фоирми компенсационни, лицензионни и други споразумения. В резултат 80 % от каналите за придобиване на валута за българската икономика са отрязани. Делът на западните страни в общия стокобмен пада до 12,5 %.

- Икономиката на страната ни е поставена на изпитание и поради ежегодното увеличаване на цените на петрола в СИВ. През първата половина на 80-те години властта търси изход от кризата като обявява строг режим на икономии, търси вътрешни резерви за развитие и прави усилия за издигане на конкурентоспособността на българските стоки. Но в условията, в които се намира България, реализацията на тези цели е трудно осъществима.

- Тези мерки довеждат до дефицит в изхранването на населението и демографски преход – през 1982 г. в сравнение с 1981 г. – спадът в раждаемостта е повече от 8 пункта. Задълбочава се наравномерното разпределние на населението – стига се до обезлюдяване на редица селски райони в Странджа – Сакар и по западната граница.

- Стига се до нова реформа в стопанския живот. Този път се издига ролята на работната заплата като основен източник за приходи на всеки човек, която трябва да направи по-ефективно прилагането на пазарните принципи и механизми, носещи в началото на 80-те години названието “нов икономически механизъм и нов икономически подход”. Заплащането трябва да е според реалния принос в производството, според качеството и реализацията на изделията на пазара. Също така разликите в доходите на отделните членове на колектива не се покриват от държавните обществени фондове, а от социалните фондове на предприятията и АПК. Така държавата се оттегля от грижата за гарантирано разпределение и се намаляват социалните разходи, а се очаква всички да бъдат заинтересовани от ефективната работа на цялото предприятие.

- През януари 1984 г. се предприемат промени в управлението на икономиката с оглед прилагането на НИМ. Опростяват се и се окрупняват партийните и държавните органи, като най-вече се намаляват функциите на средните и висшите звена в системата за сметка на увеличаване на правата на непосредствените производители. Рефомата предвижда и нова политика по отношение на цените – предвижда се те да се съобразяват с международните и следователно да се повишават много по-често, като се използва пускането на нови артикули.

- Към средата на 80-те години рефромата дава своите негативни плодове, които се отразяват върху бюджета и блокират усилията за икономии. За пореден път опитите за разширяване на пазарните механизми в условията на централно планираната икономика предизвикват буксуване и в двете посоки на развитие – пазарната и командво-разпределителната. Дадената по-голяма самостоятелност на стопанските организации води до децентрализация на капиталовложенията.

- Кризата се отразява и на електропроизводството – престават да работят всички ВЕЦ-ове и във водоснабдяването, нанася се удар и върху животновъдството и се затруднява живота в редица селища на страната. Поради ненавременното внасяне на енергоносители, се налага често прекъсване на тока и въведжане на режим за ползването му. Недоволството сред населението расте и от повишаването на цените на редица хранителни стоки и на спиртните напитки.