Лекции по История

24. Държавно-политическата система в България (1962–1989 г.)

“Развито социалистическо общество” – спасителна стагнация
- През 1964 г. Никита Хрушчов е свален от власт в СССР. В България се очаква същата съдба да сполети и Тодор Живков, но това така и не се случва. През ноември 1964 г. на пленум на ЦК на КПСС Леонид Брежнев става първи секретар на ЦК, докато Тодор Живков не просто остава на власт в България, но и запазва в свои ръце висшия партиен и държавен пост. Единствената промяна е че в речите му името на Хрушчов се заменя с това на Брежнев.

- Тодор Живков остава на власт, но той трябва да съобрази политиката си с тази на СССР. Борбата срещу култа е довела до нестабилност сред партийните кадри. Нужна е кадрова политика, която да създаде стабилност и авторитет. Във висшите ръководни органи на партията Живков издига хора от своето обкръжение. Основният резултат от обновявването на ПБ и Секретариата е издигането на представители на “регионалните княжества”. Регионалните партийни организации се стабилизират, като се насърчава местния кадър. Издигат се ръководители, чиято кариера е тясно свързана с Тодор Живков – партизани, политзатворници, борби против фашизма и сапитализма, роднини или подбрани млади комсомолски дейци.

- Движението на кадрите се извършва и по посока надолу. Мнозина от най-близкото обкръжение на Тодор Живков изпадат в немилост, други стават жертва на интриги и мнителност и са сваляни от заеманите постове и изключени от партията най-често с познатото обвинение в “антипартийна” дейност.

- Тодор Живков поставя МВР под свой контрол. Министърът на вътрешните работи дава информация за своята работа пред него като първи секретар на ЦК на БКП и председател на МС. През 1968 г. се създава Шесто управление на ДС като самостоятелна специална служба с основна функция опазване на вътрешната сигурност и воденето на “борба срещу идеологическата диверсия на империализма” и “западното проникване”. След реорганизация в структурите се създават 10 отдела, които в основни линии се запазват до 1989 г.

- След “Пражката пролет” Тодор Живков усърдно се съобразява с доктрината за “ограничения суверенитет”. През ноември 1972 г. той гостува за пореден път в Москва, а през юли 1973 г. внася в ЦК на БКП насоки за развитие на всестранното сътрудничество и сближаване със СССР на етапа на Развито социалистическо общество. В политическата сфера проектът предвижда засилване на сътрудничеството между КГБ и МВР, между българското външно министерство и съветското, сближаване на законодателствата на двете страни и пр.

- В началото на 70-те години Тодор Живков изоставя политиката на предпазлива либерализация и тръгва по обратния път – “спасителната” стагнация. Първите белези на застой предизвикват преразглеждане на партийната програма и отказ от победата на комунизма. Непосредствена цел е изграждане на “развито социалистическо общество” като преходна фаза към крайната цел, която не е отменена, но е отдалечена във времето. През 1982 г. България въвежда нов икономически механизъм за децентрализация при вземане на решения и други елементи, заимствани от унгарския модел отпреди 14 години.

- Конгресите на БКП заемат централно място в българския политически живот. Според устава на БКП те определят линията на партията по въпросите на вътрешната и външната политика. Така на Деветият конгрес на БКП, проведен през ноември 1966 г., се отчита победа на “априлската линия” във всички сфери на обществено-политическия живот, в резултат на което се приема, че преодолени последиците от “култа към личността”.

- На пленум на ЦК на БКП през юли 1968 г. се поставя задача за изработване на програма на БКП. В периода 1961 – 1971 г. БКП се ръководи в своята дейност от програмата на КПСС. През април 1971 г. X конгрес на БКП утвърждава нова програма на партията. В нея не присъства митът за комунизма, а е приета идеята за изграждане на “развито социалистическо общество”.

- На юлския пленум през 1968 г. се обсъждат и утвърждават основните въпроси за оптимизиране на системата на социално управление. Следвайки идеята за единство на законодателната и изпълнителната власт се решава да се разширят правомощията на НС. В същото време е взето решение за създаване на мястото на Президиума на НС на нов орган с широки прерогативи – Държавен съвет.

- Партията простира своята ръководна роля не само в държавнопо управление, но се намесва и в църковните дела. В нарушение на църковния устав, без избори се назначават “подходящи” хора в църковните настоятелства, архиерейски наместническа и епархиите. След смъртта на патриарх Кирил през февруари 1971 г. за глава на БПЦ с предварително раздадени бюлетини е наложен Ловчанският митрополит Максим.

- През 1971 г. България сменя Димитровската конституция от 1947 г. с нова, която трябва да отрази преминаването към новия етап от развитието на страната. На 18 май 1971 г. на XVI сесия на V НС е приета третата конституция на новата българска държава, обявена за политическа и правна основа за изграждане на Развито социалистическо общество в България. На мястото на Президиума на НС се създава Държавен съвет, който придава законна форма на едноличната власт, упражнявана от Тодор Живков. Ръководната поля на комунистическата партия е записана в член първи на основния закон на страната.

- На 27 юни 1971 г. се провеждат избори за НС, народни съвети, народни съдии и съдебни заседатели. Първата сесия на VI НС на 8 юли 1971 г. избира Държавен съвет на НРБ. За председател на Държавния съвет е избран Тодор Живков, с което той става държавен глава. Станко Тодоров е новият министър-председател на България, който съставя две последователни правителства – 1971 – 1976 г. и 1976 – 1981 г.

- Държавният съвет, респективно Тодор Живков, може да освобождава и назначава членове на правителството, при извънредни обстоятелства може да освобождава председателя на МС и целия състав на правителството. Сливането на висшето ръководство на партията и висшата държавна власт добива завършен вид.

Износ на “перестройка”
- След илюзиите на десталинизацията обществото преминава през илюзиите на “перестройката”. Новият съветски лидер Михаил Горбачов прокламира поредната комунистическа утопия – “повече социализъм”, изграждане на демократично проспериращо социалистическо общество. Определят се границите на гласността. Тя трябва да бъде “здравословна критика” на недостатъците, а не подриване на социализма и неговите интереси. Това преустройство довежде до разграждане на държавно-политическата и икономическата система. Този резултат печели първоначалната популярност на Горбачов на Запад. Започва отдръпване на СССР от сателитите му в Източна Европа, с което режимите в отделните страни губят един от основните фактори за тяхното поддържане.

- Тодор Живков не приема добре тази промяна, но се опитва по традиция да се приспособи към новия съветски лидер. Той следва политиката на Горбачов за подмяна на високопоставените партийни и правителствени функционери. До 1989 г. Тодор Живков издържа на износа на съветската “перестройка”. Той обаче е обявен от Горбачов за консерватор, с което Москва засилва натиска за политически промени в страната и ограничаване възможностите на Живков. През 1986 г. на посещение в България Михаил Горбачов показва хладно отношение към Тодор Живков и дори го “съветва”, че има нужда от “сверяване на часовника с Москва”. Така съдбата на Живков е предрешена, той ще бъде изкупителната жертва на Горбачов, който иска да се разграничи от определен стил и лидер, представител на друго време.

- В последните години от управлението си Тодор Живков не спира да ръководи страната, използвайки пълната си власт, с която разполага. На 25 януари 1986 г. ПБ по негова идея предлага на предстоящата сесия на НС да се закрият редица министерства и на тяхно място към МС да се създадат съвети, които да се ръководят от членове на правителството с правото да се издават решения със силата на актове на МС.

- През юли 1987 г. на пленум на ЦК на БКП Тодор Живков лансира мащабна радикална концепция за преодоляване на командно-административния модел на социализма и плавен преход към нов модел. Това е българската версия на “перестройка”, според която се планира политическо преобразуване на обществото, подготовка за ограничен политически и икономически плурализъм, приемане на нова конституция.

- В изпълнение на тези решения започват промени в политическата система. Закрити са отдели – от ЦК на БКП до окръжни и общински комитети, които дублират работата на държавните органи. Създадени са комисии с малоброен апарат без право за намеса в работата на министерства и ведомства. Провежда се нова административна реформа – закрити са 28 окръга и на тяхно място са създадени 9 области, което означава и съкращаване на голям брой партийни и държавни служители. През 1987 г. Съветите са закрити, като на тяхно място се създават Асоциации. Закриването на отдели на ЦК на БКП с неограничен контрол над всички сфери концентрира властта на апарата в ПБ и Секретариата.

- Кремъл реагира отрицателно на тези промени. Секретарят на ЦК на КПСС Вадим Медведев изразява тази позиция в разговор с Тодор Живков, в който му казва докъде точно може да стигнат промените. По-късно, на 15 и 16 октомври 1987 г. Живков се среща в Москва с Горбачов. Кремъл влиза в ролята на опекун на “перестройката” – два въпроса са източник на противоречие: за методите и темповете на преустройство и за съотношението между демократизма и централизма. Към Тодор Живков са отправени обвинения, че избързва с решаването на някои въпроси, че без обсъждане, без гласност започва преустройство в центъра и по места, съкращава окръжни партийни и държавни ръководители. Горбачов не е съгласен и с идеята, че БКП няма да бъде главен субект във властта, той не приема варианта за изграждане на основите на социализма без дейното участие на комунистическата партия.

- На 18 януари 1988 г. на заседание на ПБ Тодор Живков внася предложение за въвеждане на мандатна система в партията, като съответният ръководител може да бъде избират най-много за три мандата. На 12 ноември с.г., въпреки че този принцип не е станал уставно приложение, Тодор Живков подава своята оставка, която ПБ единодушно отхвърля.

- Краят на ерата “Живков” се поставя със срещата между “първият” в България с лидера на СССР Горбачов на 23 юни 1989 г. На нея Живков противопоставя българската версия на преустройство на съветската. Той твърди че е трудно да се строи социализъм преди капитализма, т.е. в недостатъчно развити страни. Според Тодор Живков преустройството в политическата система изпреварва преустройството на производителните сили и той не смята да следва този път в България. Този коментар довежда до решението на Михаил Горбачов, че е настъпило време Живков да отстъпи властта. Докато Кремъл взема курс за ускоряване на преустройството в България, в София Тодор Живков демонстрира независимост.