Лекции по История

23. Българската култура през 60-те години на ХХ в. Българската интелигенция между стремежа за свободна творческа изява и политиката на властта за поставянето й в определени граници

Опити за “съжителство” между властта и интелигенцията
- Десетилетието започва с равновесие в отношенията между властта и интелигенцията. Управляващите са разбрали, че натискът върху интелигенцията трябва да бъде умерен и внимателен, ако искат да я спечелят на своя страна. През май 1961 г. започва да излиза в. “Литературни новини”, който представя съвременни западни автори и публикува забранявани писатели. През 1961 г. на преден план излизат младите творци. Управляващите се опитват да ги толерират, за да ги спечелят на своя страна. Във връзка с това възникват организационни форми за подкрепа, но и за контрол – кабинетите на младия писател, на младия композитор, Ателието на младия художник.

- Начинът, по който властта възнамерява да реагира на произведенията на младите творци, не е лесен за изпълнение – да се проявява бдителност, без да се въвеждат “старите догми”; да има търпимост към творците, поддали се на “увлечения”, но “залитанията” да се критикуват. Така например на 6 март 1961 г. се открива Национална изложба на младите художници. Критиците дават висока оценка на творбите, но не липсват и оценки за претенциозност, псевдоноваторство и “наподобителство на творби на чужди художници, израснали в друг свят, с други светоглед”.

- Продължава обаче разделението между художниците – от една страна е Института за изобразителни изкуства, който смята, че Съюзът на българските писатели не може да се противопостави на западното влияние, а от друга страна е СБХ, който пък счита, че институтът изсушава изкуството. БКП призовава към загърбване на различията, за да не се отклоняват творците от нуждите за превръщане на изкуството във важен фактор за идейното и естетическото възпитание.

- В киното за сметка на това пък няма проблеми. Тематиката на филмите обхваща живота на работническата класа, българо-съветската дружба, както и задължителните теми за “героичната борба против фашизма начело с Комунистическата партия”. Партийните цензори обаче са нащрек за проникване на западни влияния и за “неправилно” представяне на теми, към които управляващите са особено чувствителни.

- Така в началото на 60-те години между властта и интелигенцията е установено равновесие – активността на творците не надхвърля опасни за управляващите граници, а партийният натиск върху тях е внимателно дозиран.

Интелигенцията и втората вълна на десталинизацията
- Промяната идва след поредния десталинизаторски акт на Хрушчов на XXII конгрес на КПСС, след който тялото на Сталин е извадено от мавзолея на Ленин. Действията на Хрушчов дават смелост на Живков да се разправи с конкурентите си. Важна роля в тази борба той отдава на интелигенцията. Така от февруали до април 1962 г. Живков се среща с творческите съюзи, но за разлика от срещите му през 50-те години, сега те не са просто партиен инструктаж, а стават форуми на разкрепостеното мислене на част от творците.

- Първата среща е на 6,7 и 9 февруари 1962 г. с композитори и музиковеди. На него главния секретар на Съюза на композиторите Филип Кутев критикува “групата, която създава своята музика под влиянието на чужда за нас естетика”, т.е. към композиторите Константин Илиев и Лазар Николов, които са обвинявани в скъсване с националната традиция и с реализма, както и в увлечения по западни течения. Независимо от това, през първите два дни участниците в срещата извеждат правото на свобода и творчески търсения, защитавайки Константин Илиев и Лазар Николов. Мненията се променят в последния ден, когато се изказват предимно хора на ръководните постове. Основно думите им се въртят около идеята, че не трябва да се позволява Западът да диктува насоките на развитие на българската музика, като се противопоставят на двамата обвинени композитори и техните защитници.

- Срещата завършва със слово на секретаря на ЦК на БКП Митко Григоров. Уверява се, че БКП няма да се меси в решаването на специфичните творчески въпроси, като се все пак се внушава, че инакомислието и свободният избор нямат място и проявилите ги ще бъдат връщани на партийни позиций, макар и с по-меки средства.

- Втората среща на представители на висшето партийно ръководство е на 9 и 13 март 1962 г. със Съюза на кинодейците. Тя протича по сходен начин. Венелин Коцев, началник на Управлението на кинематографията, заявява, че филмите на съвременна тема не са въздействащи, защото творците се обръщат към отрицателните явления и към второстепенни за партията проблеми. Настъпва разминаване с оценките за постановлението от 1958 г., за което редица творци се изказват негативно, а това е проблем за властта, защото постановлението не е от времето на Вълко Червенков, срещу чийто култ се борят, а е от периода на “априлското” ръководство на Тодор Живков. В края на срещата се изказват хора, които казват това, което искат да чуят партийните ръководители, а те от своя страна в лицето на Митко Григоров твърдят, че партията се отнася с доверие към творците и дори е готова да приеме някои техни грешки по творчески въпроси.

- Митко Григоров произнася същата реч и на проведената от 21 до 23 март 1962 г. среща с художниците. Призивът отново е критикуване на култа. Сред най-обсъжданите въпроси са тези за новаторството, правото на творчески експерименти и търсене на личен почерк, отношението към западното изкуство. Редица творци застават в защита на младите художници, като настояват младото поколение да не бъде ограничавано с изисквания за сляпо придържане към традицията и с прекалена бдителност към западните влияния. Новаторството обаче е възприето като лозунг и от партията, самопровъзгласила се за новаторска. Затова декларации за привързаност към новото за някои художници са не толкова вътрешно убеждение, колкото съобразяване с партийната линия.

- Най-продължителната (11 – 13 и 18 – 19 април 1962 г.) и с най-силен сблъсък на различни позиции е срещата в ЦК на БКП с “творческия актив” на СБП. Според критиките недостатъчно се говори за комунистическата идейност, “като че ли това е нещо овехтяло”, с което на срещата изпъква обслужването на линията на партийното ръководство. Петдневните дискусии завършват със слово на Тодор Живков. Целта му е да подчертае собствените си заслуги в борбата с Червенков и култа, за да не изглежда тя внушена единствено от Москва. Затова обяснява как преди смъртта на Сталин е създал “ядро” в ПБ, което от априлския пленум е започнало политика срещу култа, но не “фронтално”, а и с “обходни движения”, като се остави Червенков в партийното ръководство. След това Живков насочва вниманието си към онези, които активно са участвали в провеждането на партийната политика по времето на култа – “Неправилно ще е, ако сега вземем тоягата и започнем да удряме. Неправилно ще бъде да се громят авторитети, създадени от нашата Партия”, като завършва с: “Ниес мятаме, че на всички утвърдени наши писатели трябва да им се гарантира издръжка, за да могат да се отдадат на работа. Ние сме държава. Какво ще коства на държавата, че ще ги обезпечи …”.

- Срещите на ЦК на БКП с творческите съюзи помагат на Тодор Живков и обкръжението му да доловят преблодаващите настроения и да ги използвав в своя полза. Това проличава на пленума на ЦК на БКП по идеологическите въпроси от 20 и 21 април 1962 г., където пред наближаващият сблъсък с групата на Червенков, Живков се решава на отказ от директното командване на интелигенцията, за да я спечели на своя страна. Митко Григоров в синхрон с тази идея уверява творците, че партията има пълно доверие в тях и затова ще осъществява своята ръководна роля без грубо вмешателство. На пленума е обещано, че културните връзки с капиталистическите страни ще се развиват, както и че “за най-изтъкнатите творци ще се осигурят още по-благоприятни условия, за да отдават всички свои сили и време за творческа работа”.

Поредното “затягане на юздите”
- Дейността на Хрушчов в СССР принуждават т.нар. “ортодоксални идеолози” да минат в контранастъпление. Надигането на новата консервативна вълна принуждава Хрушчов да направи рискован политически ход – той решава да я оглави, за да я контролира. Следват срещи с творческата интелигенция, на които Хрушчов недвусмислено заявява: “Да прощавате, партийното ръководтво с никого няма да делим. Партията и народът са една цяло! Да не мислите, че при комунизма ще има абсолютна свобода? Това е стройно, организирано общество, но и там ще съществуват овластени хора и ще казват кой какво да върши”.

- В България речта на Хрушчов развързва ръцете на Тодор Живков за борба със свободомислието. От 1 до 4 април 1963 г. се провежда среща на отдел “Изкуство и култура” на ЦК на БКП с ръководствата на творческите съюзи, издателствата и средствата за масова информация. Тя е пълна противоположност на проведените година по-рано срещи с творческите среди. Борбата с култа е изоставена и за главна опасност е обявено западното влияние и създаването на творби не за “народа”, а само за “група сноби, които се въртят по кафенетата в София и някои големи градове”.

- На 15 април 1963 г. е свикано ново заседание с още по-широк кръг представители на интелигенцията и на идеологическите институти, както и първите секретари на окръжните комитети на БКП. Тодор Живков произнася дълго слово – “Комунистическата идейност – висш принцип на нашата литуратура и изкуство”. Живков поставя акцента си върху “псевдоноваторството” и започва с абстракционизма в изобразителното изкуство. От него преминава към литературата – “миньорността” и “песимизмът” са обявени за отклонения от соцреализма, защото не утвърждават комунистическия идеал. На остра критика е подложено и коното, където “псевдоноваторските увлечения” били най-силни. Чуждите влияния са открити в проповядването на “отвлечена общочовешка идейност” и “хуманизъм въбоще”. Подобни тенденции имало и в театъра. В заключение Тодор Живков повтаря думите на Хрушчов, че в литературата и изкуството не могат да съжителстват соцреализмът и формалистичните течения. Без уговорки соцреализмът се посочва за единствен творчески метод. Комунистическата идейност се обявява за задължителна.

- Ефектът от речта се усеща незабавно. Книгата на Невена Стефанова “Нови стихове” е иззета от книжарниците. Спектакълът “Импровизации” е спрян. Цензурата спира и пиесата на Стефан Цанев “Истинският Ивайло”. Трибуната на свободомислието – в. “Литературни новини” – е закрит.

- След върха на либерализацията през 1962 г. и последвалия удар през пролетта на 1963 г. българската интелигенция има избор – да следва своя творчески усет или да приеме правилата на властта – политическа лоялност срещу гарантира сигурност – материална, но и творческа, позволяваща художествена изява, макар и с определени от партията граници.

Отношения между властта и интелигенцията през втората половина на 60-те години
- Тодор Живков започва сериозни персонални и структурни трансформации в сферата на културата. Целта му е да отдалечи от властта хората, свързани с времето на Вълко Червенков и Антон Югов. Той лансира 42-годишният тогава секретар на ЦК Митко Григоров, който отговаря за културата. Скоро след това Министерството на просветата и културата отново се разделя на Министерство на народната просвета и новосъздаден Комитет за култура и изкуство.

- В края на 1964 г. Никита Хрушчов е свален от властта и това довежда до действия на недоволните от десталинизацията. В резултат на това, в България, през 1965 г. се прави неуспешен опит за преврат срещу Тодор Живков. Започва критика, че е забравена борбата срещу култа. В резултат на това Живков налага поредната либерализация – изоставени са обвиненията срещу западните течения и се акцентира отново върху пораженията от култа.

- През 1965 – 1966 г. партията поощрява антикултовската тематика, което води до появата на произведения, които бичуват недъзите на Червенковото управление. Появяват се творби с висока художествена стойност, в които се описват недостатъците на обществото – романът на Блага Димитрова “Отклонение”, “Суматоха” на Йордан Радичков и “Стихове” на Константив Павлов. През 1964 г. българското кино се обогатява с режисьорския дебют на Въло Радев с филмът “Крадецът на праскови”.

- В духа на “социалистическата демократизация” се извършва трансформация на Комитета за култура и изкуство. През юни 1966 г. ПБ решава той да се превърне в обществено-държавен орган като продължение на “самобитните демократични традиции”, въплътени в читалищата, културно-просветните организации, творческите съюзи. Засилването на общественото начало става чрез въвеждане на изборност на органите на комитета. За целта през 1967 г. се провежда Първият конгрес на културата, а при окръжните, градските и общинските народни съвети се създават съвети по културата и изкуството.

- На 18 октомври 1966 г. ПБ на ЦК на БКП приема решение “За по-нататъшно засилване на борбата против идеологическата диверсия на империализма”. Властта оценява като “идеологическа диверсия” проникването на “модернистични и упадъчни течения в изкуството” и на “самоцелни и формалистични новаторства и търсения”. Същевременно изрично се посочва, че западната култура не трябва изцяло да се обявява за реакционна и упадъчна. За първи път се отделя внимание на патриотичното и интернационалното възпитание, което довежда до промяна на отношението на партията към българската история. Предвижда се засилване на контрола и ограниченията върху вноса на печатни произведения. Забраните и ограниченията започват в края на 1966 г. и продължавата до края на десетилетието. Осъществяването на тези цели е поверено обаче не на Митко Григоров, а на Венелин Коцев, понеже Живков започва да вижда първият като свой конкурент и бързо го заменя.

- За активизиране на борбата против “идеологическата диверсия” се извършва трансформация на отдела във Второ управление на ДС, натоварен с наблюдението на интелигенцията – на 18 ноември 1967 г. Секретариатът на ЦК на БКП решава с тази дейност да се занимава нова структурна единица – самостоятелно Шесто управление на ДС. То започва работа през 1968 г. и постепенно се разраства, като в обсега на неговото наблюдение и контрол се включват държавни учреждения, обществени организации и социални групи, свързани с културата, науката, идеологията, религията, младежта и спорта.

- През 1968 г. се разкриват нелегални организации, чиято цел е свалянето на Тодор Живков и прекратяване на опитите за либерализиране на системата. Това принуждава БКП да вземе мерки. На 26 март ПБ и на 29 март 1968 г. пленум на ЦК на БКП обмислят начини за засилване на цензурата и затягане на дисциплината сред творците, средствата за масова информация и особено сред студентите и преподавателите във висшите училища.

- Интервенцията на войските на Варшавския договор в Чехословакия на 20 срещу 21 август 1968 г. решава съдбата на експеримента с демократизирането на социализма. Властта се настройва враждебно срещу творби създадени дори и в началото на десетилетието – изземването от книжарниците и изгарянето на сборника с епиграми “Люти чушки” на Радой Ралин и карикатуриста Борис Димовски, които по-късно са уволнени. Същата участ сполетява и Недялко Йорданов заради пиесата му “Ние сме на 25” и пр.

- В края на десетилетието в отношенията власт – интелигенция настъпват промени. “Дисциплинирането” и особено смазването на “Пражката пролет” не остават без последствие. Повечето творци се подчиняват на партийните изисквания – някои с надежда да си осигурят спокойствие за творческа работа, други – примамени от постове и облаги. Остават обаче и непреклонните , които не са готови да жертват достойнството и таланта си и заплащат за това със забрани, наказания и изолация.