Лекции по История

21. Съюзни договори на България след Втората световна война

Международни връзки на България след Втората световна война
- След подписването на мирния договор с България са възстановени и нейните дипломатически отношения с Белгия, Австрия, Египет, Унгария, Испания и Холандия. Българското правителство е признато де юре от Великобритания на 11 февруари 1947 г. На 1 октомври с.г. САЩ също възстановяват дипломатическите си отношения с България.

- Политическият режим в страната спечелва признание от Великобритания и САЩ, но не изпълнява поетите задължения относно основните права и свободи на българските граждани. Подписването на мирния договор и постепенното уреждане на международното положение на страната дават кураж на комунистите да обвъжат по-тясно България с СССР и да засилят репресиите си срещу опозиционните елементи. Това провокира реакция във Великобритания и САЩ, които недоволстват срещу спирането на опозиционните вестници в страната, забраната на опозиционния Земеделски съюз, смъртната присъда срещу Никола Петков, състоянието на българо-гръцките отношения и др.

- Установяването на сходни режими в България, Албания, Югославия и Румъния създава условия за ново преразпределение на силите в региона. На 15 и 16 юли 1947 г. в двореца “Бистрица” в Боровец и в София се провеждат срещи между делегации на правителствата на България и Румъния. Те решават, че всички териториални въпроси между тяхт са уредени и се споразумяват да ликвидират останалите неуредени въпроси във връзка с приложението на Крайовския договор, да разширят стопанските и търговските връзки между двете страни. Междувременно представителите на двете страни обсъждат проблема за сключването на договор за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ и уговарят неговите положения.

- Развитието на отношенията на България със западните страни се усложнява след 1947 г., когато се пуска “желязната завеса”. СССР и страните от Централна и Югоизточна Европа предприемат колективни действяи, насочени към укрепване на техните взаимоотношения. Започва ускорено сключване на договори за “дружба, сътрудничество и взаимопомощ”. През септември 1947 г. в Полша се създава Информационно бюро на комунистическите и работническите партии (Информбюро), което поема ролята на координатор във външната политика на тези страни.

- БРП (к) стриктно следва нарежданията на Инфорбюро и раздухва сред обществото лозунги против западните страни. На XIII пленум на ЦК на БРП (к), проведен на 14 октомври 1947 г., прокламира курс на “активна защита на нашата национална независимост и национален суверенитет” чрез укрепване на “безразделния” съюз с СССР, най-тясно сближаване с Югославия и сключване на съюзни договори със страните с “народна демокрация”.

- И следват серия от договори – между НР България и ФНР Югославия на 27 ноември 1947 г.; с НР Албания на 16 декември 1947 г.; между България и Румъния на 16 януари 1948 г.; с Чехословакия на 23 април 1948 г.; с Полската република на 29 май 1948 г. и с Унгарската република на 16 юли 1948 г. В договорите се говори за необходимостта от мерки срещу “агресия на Германия” или на някоя друга държава, обединена с нея в “политика на агресия”, както и са готовността страните да се развива политически, икономически и културни връзки помежду си.

- На 22 септември 1948 г. България възобновява молбата си за приемане в ООН (първата е от 27 юли 1947 г.), но и този път САЩ, Великобритания и други западни държави се противопоставят на нея. Изтъква се от САЩ, че България не изпълнява задълженията си по чл. 2 на мирния договор, според който трябва да осигури на българските граждани основни политически права, че нарушава военните клаузи на същия договор и че не приема заключението на Балканската комисия по българо-гръцките отношения.

- През 1948 г. България разширява връзките си с нови страни в света – на 12 ноември са установени дипломатически отношения с Аржентина; на 30 ноември българското правителство признава КНДР и Израел; възстановени са дипломатическите отношения с Финландия; възстановени са търговските връзки на страната с голяма част от западните държави. До края на 1948 г. България поддържа търговски връзки с 35 страни, с 22 от които тя има подписани търговски спогодби.

България и Източният блок през 50-те години на XX в.
- С учредяването на СИВ през 1949 г. и сключването на Варшавския договор през май 1955 г. националната независимост и държавният суверенитет на страните от Източния блок се ограничават в още по-голяма степен, а външната им политика става зависима и от колективните решения на тези две организации.

- Първостепенно място във външната политика на България заема Съветския съюз. След подписването на договора за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ от 18 март 1948 г. България на практика губи своята независимост. В страната се изпращат съветски съветници в МС, МВР, МНО и други министерства и централни ведомства на България. Недопустими са каквито и да е опити от българска страна за установяване на равноправие в българо-съветските икономически отношения. България стриктно спазва чл. 4 на договора и се “консултира” със СССР по всички важни международни въпроси.

- Важно място в отношенията на България със СССР заемат външнотърговските връзки, които се развиват на базата на ежегодно сключвани спогодби между правителствата на двете страни или на протоколи за взаимна доставка на стоки. Първата дългосрочна спогодба за мзаимна доставка на стоки между двете страни е сключена на 7 юни 1954 г. Тя е за 3 години и въз основа на нея се подписват ежегодните протоколи за размяна на стоки през 1955, 1956 и 1957 г.

- В областта на селското стопанство от особена важност е спогодбата за достаква на кредите на съветски селскостопански машини и оборудване, сключена на 4 март 1951 г. Освен това Съветският съюз изпраща в страната ни голям брой селскостопански специалисти, обучава български студенти по различни селскостопански специалности и пр.

- На 29 септември 1949 г. в Москва е подписана спогодба за българо-румънско-съветските преки жп съобщения за превоз на пътници и стоки, а на 5 март с.г. е сключена и спогодба за установяване на редовни въздушни съобщения между СССР и България за превоз на пътници, багаж, товари и поща. От началото на 1955 г. започва развитието на организираните туристически връзки между двете страни – размяна на туристически групи, почивка на съветски граждани в българските черноморски селища и т.н.

- През тези години българските правителства не могат да си представят социално-икономическото и културното развитие на страната без съдействието на СССР. За тази цел се подписват и реализират спогодби за научно-техническо сътрудничество, за сътрудничество в областта на радиоразпръскването, за обучение на български студенти и докторанти в СССР. За първи път висши ръководни дейци на КПСС и на съветската държава идват в България през юни 1955 г., начело с Никита Хрушчов.

- С ГДР България установява дипломатически отношения на 17 октомври 1949 г. През следващите години с нея са сключени спогодби за стокообмен и плащания, за научно-техническо и културно сътрудничество, за финансиране на извънтърговските плащания, за пощенските съобщения, за сътрудничество в областта на радиото, за стокообмен на стоки за широко употребление, за гражданския въздушен транспорт, за разширено икономическо сътрудничество и др. През първата на 50-те години ГДР се нарежда на второ място във външната търговия на България.

- Трети по значение външнотърговски партньор на България е Чехословакия. Търговските връзки между двете страни се уреждат с краткосрочни и дългосрочни спогодби. През 1952 – 1955 г. Чехословакия ни предоставя дългосрочен кредит от 2 млн. чешки крони, използван за доставка на електроцентрали и минно оборудване.

- На следващо място сред външнотърговските партньори на България (до 1955 г.) е Полша. Характерно за търговските връзки между двете страни е честото неизпълнение на едногодишните и двегодишните спогодби и спадът на стокооборота през 1955 и 1956 г.

- С най-малък дял във външния стокооборот на България сред страните от Източна Европа (без балканските държави) е Унгария. През 1955 – 1956 г. тя обаче измества Полша от 4-то място. Унгария се интересува главно от нашите руди, и то в големи количества. Във връзка с унгарската революция от 1956 г. българските власти я определят като “контрареволюционен метеж” и изразяват подкрепа на новото “революционно работническо-селско правителство на УНР” и създават “фонд за подпомагане на братския унгарски народ”.

Образуване на СИВ
- В началото на януари 1949 г. в Москва се провежда съвещание на представителите на правителствата на СССР, Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния и България, на което е решедо да се създаде Икономически координационен съвет на страните участнички, наречен Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ). По-късно към него се присъединяват и Албания и ГДР. Възникването на СИВ е обусловено от икономическите трудности, които срещат страните от Източна Европа в условията на “студената война” и изпълнението на плана “Маршал” от западноевропейските страни.

- Малко по-късно е решено СИВ да стане действен орган на икономическото сътрудничество и на нужното съгласуване на народностопанските планове на страните от Източна Европа. Заедно с това той трябва ад осъществява мероприятия за по-нататъшното развитие на взаимния им стокообмен, за развитие на транспорта и транзитните превози, за развитие на нучно-техническото сътрудничество, за уреджане на финансовите въпроси между тях и т.н.

- Развитието на външния стокооборот на България със страните от СИВ върви по линия на едногодишните и двугодишните търговски спогодби. През юни 1954 г. тя подписва първите дългосрочни търговски споразумения със СССР, Унгария и Румъния, а през 1955 г. разработва и координира цялостен план за стокообмена на страната през 1956 – 1960 г. СССР и другите страни членки на СИВ са и основни външнотърговски партньори на България, които през 1955 г. заемат 86,25% на сто от външнотърговдския стокообмен на страната.

Подписването на Варшавския договор
- От 11 до 14 май 1955 г. СССР и другите страни от Източния блок провеждат съвещание във Варшава , за да уточнят своите контрамерки в отговор на ликвидирането на окупационния режим в Западна Германия и включването й в структурите на Западноевропейския съюз и Северноатлантическия пакт. На 14 май е подписан договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ между Албания, България, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия, получил по-късно краткото название Варшавски договор. Той предвижда провеждане на взаимни консутлтации по важни международни въпроси, оказване на незабавна (индивидуална или колективна) военна помощ при нападение над някоя от договарящите се страни, създаване на Обединено командване на въоръжените им сили и на Политически консултативен съвет, по-нататъшно развитие и укрепване на икономическите и културните връзки между тях и други колективни задължения. Договорът е обявен за “открит за присъединяване на други държави, независимо от техния обществен и държавен строй” и се сключва за срок от 20 години. Варшавският договор е одобрен от МС на България на 20 май и е ратифициран от НС на 28 май 1955 г.

Отношения на България със САЩ, Западна Европа, Азия, Африка и Латинска Америка през 50-те години
- През 1949 г. “студената война” между страните от Западна и Източна Еврпоа навлиза в нов етап на развитие. Неговото начало се бележи с подписването на Северноатлантическия договор във Вашингтон на 4 април 1949 г., с който се формира военният блок НАТО. От своя страна през 1955 г. Съветският съюз заедно с други 7 източноевропейски страни формира Организацията на Варшавския договор. Борбата между двете световни обществено-политически системи се води с всички възможни средства. Това противопоставяне дава отражение и върху външната политика на България, която от 14 декември 1955 г. е член на ООН.

- През 1949 г. отношенията между България и САЩ бележат рязко изостряне. В страната ни се насажда съветската доктрина за “подготовка на нова световна война” от страна на Запада, което засилва твърденията, че САЩ и Великобритания се месят във вътрешните работи на България. Затова на ДС се поставя задачата да разкрива “англо-американските агенти” у нас. Естествено, подобни действия изолират още повече България от Западния свят.

- Особено напрежение внасят обвиненията от българска страна към американския пълномощен министър в София Доналд Хийт, че се е срещал с обвиняемия по това време Трайчо Костов и по “комунистическа логика”, че е шпионин. САЩ заявяват, че в думите на българските ръководни дейци няма истина и настояват правителството в София да публикува опровержението на Хийт. В отговор българската страна обявяв Хийт за “персона нон грата” и иска отзоваването му от страната. САЩ решават, че ако от София не се откажат от твърденията си ще оттеглят дипломатическата си мисия от страната ни и ще настояват за отзоваване на българската мисия във Вашингтон. Българските комунисти не се трогват от тези думи и вследствие на това на 21 февруари 1950 г. Държавният департамент излиза с декларация относно скъсването на дипоматическите отношения с България. Защитата на интересите на САЩ в България се поема от правителството на Швейцарската конфедерация, а правителството на Полската република дава съгласието си да поеме защитата на българските интереси в САЩ. Скъсването на дипломатическите отношения между България и САЩ е последвано от враждебна кампания в двете страни срещу политиката на другата държава.

- На 10 октомври 1951 г. президентът на САЩ Хари Труман подписва “Закон за взаимно гарантиране на сигурността”, с който на правителството ежегодно се отпуска кредит от 100 млн. долара за финансиране на лица от Източния блок или избягали от тези страни, за да бъдат обединени в поделения на въоръжените сили, поддържани организацията на НАТО и пр. България приема остро този акт и изпраща меморандум до ООН, с който правителството протестира против подпасания от Труман закон и настоява ООН да осъди закона и да поиска неговото отменяне.

- Сходно е и положението в икономическите отношения. На 12 юли 1951 г. САЩ денонсира едностранно търговската спогодба, подписана на 18 август 1932 г. между България и САЩ. Над страните от Западна Европа се оказва натиск да ограничат и даже да спрат търговията си с България. В резултат на това САЩ и Западна Европа създават специален координационен комитет за ембарго върху търговията със социалистическите страни.

- В средата на 50-те години започва ново сближаване между двете страни, като дипломатическите отношения между България и САЩ се подновяват през март 1959 г.

- Спрямо Великобритания отношението е същото – обвинения в разузнавателна дейност, за български граждани “английски агенти” и пр. Прелом в отношенията между двете страни настъпва през 1955 г. Тогава са сключени важни търговски и финансови спогодби и е изразена готовност от българска страна за развитие на връзките в областта на науката, изкуството и спорта, за размяна на делегации на политически и обществени дейци.

- Що се отнася до Франция – от 1948 до 1955 г. между нея и България няма сключени търговски спогодби. Едва на 28 юли 1955 г. в София са подписани спогодби за стокообмен и плащане между правителствата на България и Франция. Освен това е подписана и спогодба за уреждане на старите висящи финансови въпроси между двете страни. Скоро Франция заема 4-то място сред страните от Западна Европа във външната търговия на страната ни. Засилват се и културните контакти между двете страни.

- Изключително благоприятно се развиват и отношенията на България с ФРГ. До 1953 г. тя е на 3-то, а през следващите години – на 1-ва място сред западноевропейските ни търговски партньори. Външната търговия на България с ФРГ се оснавав на споразумението от 1947 г. относно търговските плащания между България и западните окупационни зони на Германия и на протоколите за стокообмен и плащания от 1952 и 1956 г.

- Външната търговия на България в този период е затруднена от големите външни дългове. Към 31 декември 1950 г. задълженията ни към капиталистическите страни са 34 247 017 000 лв. Политбюро на ЦК на БКП преценява, че “провежданата политика за неотказане от задълженията и въздържане от каквито и да е плащания по тях” е “правилна” и препоръчва при сключването на нова търговска спогодба с Швейцария “да не се поемат задължения за заделяне на части от нашия износ за погасяване на дългове отпреди 9 септември 1944 г.”.

- През април 1952 г. в Москва се провежда международно икономическо съвещание, в което вземат участие представители на 49 държави. На него България се обявява против дискриминационната политика в областта на външната търговия, провеждана от Запада и предлагат да се възстановят нормалните икономически връзки между всички държави. Тази политика обаче пордължава и през следващите години, въпреки че от средата на 50-те години настъпва видимо оживление в отношенията между страните от Изтока и Запада.

- През разглеждания период България поддържа политически, икономически и културни връзки и с редица страни от Азия, Африка и Латинска Америка. На най-високо равнище са отношенията на България със страните с “народна демокрация” в Далечния изток. С КНДР дипломатически отношения се установяват още през ноември 1948 г., с КНР – през октомври 1949 г., с ДР Виетнам – през февруари 1950 г., и с Монгорската НР – през април 1950 г.

- От арабските страни най-голям интерес България проявява към Египет, с който възстановява дипломатическите си отношения през март 1947 г. На 6 април 1950 г. между двете страни е сключен първият търговски договор, а на 17 март 1956 г. – нова спогодба за стокообмен и плащания.

- Единствената страна от Латинска Америка, с която България има установени дипломатически отношения, още от 1948 г., е Аржентина. През 1956 г. се предприемат опити за установяване на парламентарни връзки с Бразилия.