Лекции по История

20. Тенденции в икономическото развитие на България (1953–1962 г.)

Стопанската политика през 50-те години
- След смъртта на Сталин СССР налага на сателитите си политика за задоволяване на потребностите на трудещите се, известна като “нов продоволствен курс”. Тази промяна дава отражение и на стопанската политика на България. Основна роля във втората петилетка (1953 – 1957 г.) заема развитието на отрасли, които произвеждат продукти за потребление, така че да се подобри животът на хората. За сметка на това пък се забелязва спад в развитието на индустриализацията. Съобразно новия продоволствен курс България урежда търговските си договори със страните от СИВ, в които тя специализира в областта на леката промилшеност и селското стопанство.

- Скоро обаче изниква сериозен проблем – нарастващата безработица в градовете на страната. През 1955 г. безработните са 117 165 души от заети общо в строителството, промишлеността и транспорта 638 940 души. Тя е предизвикана от кооперирането на планинските и полупланинските райони, които принуждават хората да мигрират в градовете, където не може да им се осигури постоянна работа. Властта взима мерки и въвежда задължителната паспортна регистрация по местоживеене, за да възпира потока към градовете.

- Събитията в Полша и Унгария през лятото на 1956 г. довеждат до различни протести и у нас, най-вече на работници от текстилния, тютюневия и хранително-вкусовия отрасъл. Новият лидер Тодор Живков предприема социална политика – намалява се работният ден на различни категории трудещи се в предпразнични и съботни дни, увеличава се минималният размер на пенсиите и заплатите на нископлатените работници и служители, както и месечните надбавки за деца, премахват се таксите за ВУЗ, издръжката на работническите столове се поема от държавата.

- В средата на 50-те години България е насочена да развива предимно добивните отрасли, както и да доставя църно в СИВ. Управляващите обаче се стремят да извоюват позиции в машиностроенето. Членките на СИВ пък предупреждават България, че ще купуват техника от нея само ако предлага последен модел машини. Според тях тя е на много ниско техническо равнище, с което пролича техническата изостаналост на страната ни дори в сравнение със страните от Източния блок.

- Българските управляващи вземат мерки за усилването на темповете на икономически ръст чрез пренасочване на инвестиции в тежката промишленост. В края на 50-те и началото на 60-те години започна ускоряването на индустриализацията чрез “големия скок”. Смисълът е да се ускори развитието, като се съкрати изпълнението на третата петилетка (1958 – 1962 г.). Акцентите се поставят върху тежката химия и машиностроенето. Логиката на ускорението е, че след като изтърпи лишенията, България ще увеличи стопанския си потенциал и ще излезе на едно от първите места по производство на потребителски стоки.

- Предприети са мерки и чрез структруно преустройство. Продължава окрупняването на мощностите в промишлеността. За да се повишат добивите, както и възможностите за по-добро машинно обработване на земята и специализация между отделните ТКЗС, Живков предлага да се извърши уедряване на кооперативите. От 3290 през 1958 г. те стават 972 през следващата. Окрупняването на земята в такива мащаби, голямото индустриално строителство стимулират още повече миграцията от селото в града.

Индустриалната модернизация

- Подело ускорение в началото на 60-те години, българската страна трябва да си осигури неговото реализиране. Приемането през 1962 г. на “Основните принципи на международното социалистическо разделение на труда” налага да се извоюва подходящо място на България в бъдещото международно социалистическо разедления на труда и да се утвърди от партньорите такава отраслова специализация, която да гарантира по-успешно изграждане на индустриалното общество. Тодор Живков издейства от останалите страни в СИВ машиностроенето да стане структуроопределящ отрасъл на българската икономика, като обещава чрез покупка на западни лицензи и повдигане на технологическото новио то да се стреми към най-новите световни образци. Такива са условията на ншите партньори, за да се съгласят да купуват машини наше производство.

- Машиностроенето е определено за спасителен отрасъл, който може да дава работа на свободната градска работна ръка в редица градове на страната. Големият проблем е как да се осигури пълна заетост на работоспособното население при липса на средства и на достатъни като количество и като качество за промишлена преработка суровини.

- В областта на машиностроенето стремежите на България се сблюскват с интересите на високоразвитите страни като Чехословакия и ГДР. Единственият пък да се склонят страните от СИВ България да се специализира в машиностроенето е да се използват възможностите за единодействие и коопериране със СССР. За да постигне съветското съгласие за стопанско обвързване с България, Тодор Живков изпраща писмо до Никита Хрушчов, в което говори за стопанското сближение заедно с идеологическо заклинание, че така ще се осигури в перспектива сливане между двете страни. На съветския лидер му харесва идеята за бъдеща конфедерация между България и СССР и нарежда 4-5 завода по електроника и автоматика да бъдат построени в България. България настоява също така СИВ да намали до минимум своите покупки на машини и съоръжения от капиталистическите страни и да се ориентира към собствено производство. Така ще се намали стопанската зависимост от капиталистическите страни на Запад, което ще даде шанс на пазара за българските продукти. Така и България, и СССР ще имат икономически ползи от своето сътрудничество.

- Тясното икономическо обвързване между България и СССР е реализира при преговори в Москва от 11 до 18 януари 1964 г. Тогава се сключват спогодби за развитие на черната металургия, машиностроенето и химическата промишленост. Договорено е и изграждането на ферибота Варна – Иличовск, за да се избегне пътят на стоките между двете страни през Румъния. Защото се оказва, че румънците искат срещу българския транзит ценни, носещи валута стоки и така с оживяване на българсо-съветските отношения се натрупва дълг към северната ни съседка.