Лекции по История

2. Държавно-политическото развитие на България и Търновската конституция – промени във висшия държавен апарат и местната администрация (1944-1946)

Идването на Отечествения фронт на власт
- На 5 септември 1944 г. СССР обявява война на България, а три дни по-късно съветските войски влизат без съпротива в страната. В нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г. БРП (к) започва своята отдавна планирана революция, след като почти безкръвно завзема властта. Новият премиер на България Кимон Георгиев съобщава на българския народ, че управлението оттук нататък се намира в ръцете на Отечествения фронт. Във военното министерство са доведени регентите, за да оформят извършения преврат. Последните актове на стария регентски съвет са указите за назначаване на оглавяваното от Кимон Георгиев правителство, приемане оставките на министрите от кабинета на Константин Муравиев, разпускане на XXV ОНС. Няколко часа по-късно, след като са подписали указите, регентите са арестувани.

- В правителството начело с Кимон Георгиев има 4-ма министри – комунисти, 4-ма министри от БЗНС, 4-ма министри от ПК “Звено”, 2-ма министри от БРСДП и 2-ма независими политически дейци. На практика в състава на първото правителство на Отечествения фронт комунистите, звенарите и земеделците имат равен брой министерски постове. По този начин БРП (к) може да твърди, че настоящето правителство не е комунистическо – съветско правителство. Но това е параван, всъщност коалиционните партньори на комунистите не играят никаква роля в политиката, а ръководна сила в страната реално е единствено БРП (к).

- На 17 септември 1944 г. е обявена нова програма на правителството, която обявява като основна вътрешнополитическа задача “прочистване на целия държавен апарат от противонародни елементи” и създаване на “вярна на народните интереси администрация”. Особено внимание се отделя на прочистването на силовите институции – армията и полицията. Предвижда се “народен съд”, който няма да бъде съд над военните престъпници, а ще съди “виновниците за издевателствата над борците за народни свободи” и мирното население.

Промени и преустройства в държавната администрация
- Позовавайки се чл. 47 от Търновската конституция, правителството на ОФ налага две неконституционни постановления. На 9 септември се освобождават от длъжност Негово царско величество Кирил княз Преславски и генерал-лейтенант Никола Михов. Третият регент, Богдан Филов, сам е подал оставка на 8 септември. На тяхно място се назначават нови регенти – проф. Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и Тодор Павлов (новият регентски съвет изпълнява функциите на държавен глава и съществува като институция до 15 септември 1946 г., когато XXVI ОНС след проведения на 8 септември референдум обявява България за народна република).

- При липсата на действащо Народно събрание до провеждането на следващите избори се засилва ролята на правителството на ОФ. Изпълнителната власт си присвоява законодателни правомощия и започва да издава наредби-закони, по които се управлява страната. Законодателната дейност на МС се предшества от решение на Политбюро на ЦК на БРП (к), което след това по препоръка на Националния комитет на ОФ се оформя юридически като нормативен документ от МС и се утвърждава от Регентския съвет.

- Политбюро на ЦК на БРП (к) взема решение НК на ОФ да бъде най-авторитетният орган и институт в страната. Негов главен секретар е Цола Драгойчева – член на ПБ на ЦК на БРП (к). В НК на ОФ се създават отдели по основни клонове на управлението, които подготвят всички инициативи и предложения за внасяне в МС. Правителството не може да взима решения без предварителна консултация с НК на ОФ, от чието име по правило се действа.

- Под контрола на БРП (к) най-напред попада полицията. С постановление на МС от 10 септември 1944 г. от въстаническите отряди се формира народна гвардия, която се поставя под ръководството на Министерството на войната, и Народната милиция, която е поверена вътрешната сигурност на страната. Министърът на вътрешните работи Антон Югов започва прочистване на поверения му ресор. Сменен е почти целият кадрови състав на старата полиция с нови хора. Извършват се промени и в армията. Вливат се партизански части в редовната армия, провежда се чистка в офицерския корпус и се попълва висшето командване с новопроизведени генерали – партизански командири.

- Започва цялостно преустройство и на съдебните органи и прокуратурата. Новото правосъдие приема насилието като средство за разчистване на пътя към “светлото бъдеще”. Репресивният апарат служи на “Партията и революцията” и се оценява с положителен знак.

- Подменен е и почти целият персонал на бившата държавна администрация. Тоталната чистка и подмяна на държавния апарат на всички равнища освобождава място в новата “народна” администрация за хора без подготовка и ценз. За да се облекчи попълването на овакантените места, се прибягва до отмяна на изискванията за образование, стаж, служебен ценз. ОФ комитетите придобиваш широки пълномощия – уволняват, назначават и контролират общинските съвети в градовете и селата, ръководят чистката в държаваната администрация.

Ръководни фактори във властта
- Като управляваща партия БРП (к) бързо увеличава членската си маса и от 14 000 на 9 септември достига до 234 000 членове в началото на 1945 г. Ръководните й органи обаче не се избират на партиен форум, а се определет след консултации с Георги Димитров. Първият състав на ЦК на БРП (к) след 9 септември е съставен от 80 души. За председател на ЦК е избран Георги Димитров, а Трайчо Костов е определен за “обединяващ работата на ЦК”. Авторитетът на Димитров, като личен приятел на Сталин го превръща във “велик вожд и учител” и немалко комунисти смятат, че неговият престиж, както и връзките му със Сталин ще облекчат условията на бъдещия мирен договор.