Лекции по История

19. Политически промени в България през периода 1953–1962 г.

Опит за либерализиране на тоталитарния режим
- В режимите от съветски тип настъпва нов курс, предписан от Кремъл. Режимите в Източна Европа претърпяват някои промени в резултат на ревизирания подход към икономическите и социалните проблеми, който новото съветско ръководство налага на своите сателити. Промените започват след смъртта на Сталин на 5 март 1953 г. и обхващат целия съветски блок. Създава се илюзорен шанс за премахването на сталинския тоталитаризъм.

- В момента, когато умира Сталин, икономическата и политическата система, изградена през 30-те години, появява признаци на криза – икономически трудности, политическо и обществено напрежение. Това налага, чрез частично реформиране на съветския модел, да се предотврати задълбочаването на тези процеси ,да се въведат някои изменения за политическа и обществено-икономическа стабилизация. Те включват смекчаване на репресивната политика, преразглеждане на икономическите приоритети, рационализиране на съществуващите политически механизми.

- Смъртта на Сталин ускорява тенденциите за преминаването от еднолична власт към колективно ръководство, лансирана през октомври 1952 г. на XIX конгрес на ВКП (б), преименувана на Комунистическа партия на Съветския съюз (КПСС). Избрана е нова формула: “Борба за изкореняване на култа към личността и неговите последици”.

- Новите управляващи в Кремъл избирателно преразглеждат негативните страни на политическия режим, който Сталин персонифицира. Не се поставят под съмнение аксиомите на съветския модел. “Мирната офанзива” на наследниците на Сталин не изменя по същество нито глобалния конфликт между съветския и несъветския свят, нито съветските позиции в него. Не се променя с нищо и йерархията в Източния блок. Просто се търсят възможности за развитие и коригиране на съветския модел на социализъм и на съветската политика, като цяло, с които да се намали социално-политическото напрежение.

- Първите стъпки на новото съветско ръководство след смъртта на Сталин, които създават илюцията за промени, са признаването на някои неблагопуличия на режима в стопанската сфера, грешки в политическата и официална декларация за скъсване със старата политика на беззаконие и терор.

Десталинизацията в България
- В България въпреки новият курс на Кремъл, Вълко Червенков продължава да бъде генерален секратарна БКП, но все пак бъдещето му зависи от решенията на Москва. Неслучайно при всяко отсъствие на лидера на българските комунисти от страната, се пускат слухове за неговото скорошно отстраняване от поста. И все пак той продължава да стои начело на страната.

- Въпреки всичко българският вариант на десталинизация следва стриктно линията на Москва, но се провежда изключително бавно и колебливо. Причините за това за страхът на родните ръководители от дестабилизиране на режима, подронване на авторитета на ЦК и т.н.

- Коригирането на най-драстичните страни на сталинисткия модел в България започва през 1953 г. Първите опити за умерено либерализиране на тоталитарния режим в България се провеждат от Вълко Червенков. Той бързо се адаптира към новите условия и се поставя в удобна за Кремъл позиция. Въпреки че в България няма смяна в партийно-държавното ръководство, към края на 1953 г. промените в политическия курс, които Москва диктува на източноевропейските страни определено си пробиват път.

- Поради относителната стабилност на страната Вълко Червенков запазва поста си. От една страна това се дължи на липсата на подходяща кандидатура за негов приемник, а от друга заради заетостта на съветското ръководство с вътрешнопартийни борби за власт. Ръководството на БКП открито признава без въпроси и резерви съветската хегемония в икономическата и политическата сфера. Това обстоятелсво, както и стабилната вътрешнополитическа обстановка в България, в очите на Никита Хрушчов са по-важни, отколкото миналото на Вълко Червенков като сталинист.

- Промените в политиката на БКП след март 1953 г. са изцяло под диктата на Москва и за пореден път отразяват зависимостта на страните сателити от Кремъл. Промените, които настъпват сред българските комунисти не се дължат на някакви техни нови идеи или възгледи, а са подчинени на стремежа за максимално приближаване към изискванията поставени от Кремъл.

- Адаптацията на ръководството на БКП към новия курс протича в няколко основни насоки. Една от първите стъпки е да се осигури политическото доверие на новото съветско ръководство с външни прояви на вярност към СССР. След смъртта на Сталин традиционното подчертаване на “българо-съветската дружба”, на безграничната признателност към Съветския съюз придобива специфично значение. Изпозва се всеки повод да се отбележи, че “опитът на СССР е най-верният образец в строителството на социализма”, че отношенията между България и СССР са “пример на съвършено нови международни отношения, които почиват на равноправието, икономическото сътрудничество и националната независимост”. На 7 септември 1954 г. тържествено е открит паметник на съветската армия в София. В този период БКП и българското правителство запазват репутацията си на послушни и последователни в своето “лакейство” пред Москва.

Промени в духа на десталинизацията в страната
- Водеща роля в реформите, предприети от новото ръководство , е реорганизацията на репресивния апарат с оглед на неговото подчиняване и поставяне в рамките на закона. Правителството взема мерки за смекчаване на политическия режим и премахване на изключителните положения. Злоупотребите и извращенията от предишните години са изобличени и частично коригирани. Амнистирани са партийни и стопански кадри, БКП освобождава или реабилитира жертвите си.

- Най-значителният символ в опитите за създаване на нова атмосфера е освобождаването на политически затворници. На 25 юни 1953 г. Политбюро приема проекторешение за амнистия в чест на предстоящия национален празник 9 септември. Закрити са 11 от всички 19 затвора в страната. На 5 септември 1953 г. е закрит българският ГУЛАГ – лагерът на о. Белене. Прави се и опит да се отнеме самостоялната репресивна функция на ДС. Създава се впечатлението, че ДС си е присвоила огромни права, създала е незаконността и БКП, като я разобличава, открити отхвърлия тези методи и осъжда прекалената власт на органите на сигурността.

- На 7 юни 1953 г. ЦК на БКП взема решение да се разгледа работата на съдебния апарат и да се свика националния съвещание, което да разясни наказателната политика на партията и правителството в този момент, да анализира нейното прилагане от съдилищата и прокуратурата и да набележи мерки за прекратяване на извращенията. На проведеното национално съвещание на 7 септември 1953 г. е поставен специален акцент върху същността на правораздаването като политическа дейност. Като главна опасност в разглеждания период се определят “контрареволюционните престъпления” и посегателствата срещу социалистическата собственост. Срещу тях по принцип се прилага по-голяма строгост и не се предвижда никакъв либерализъм.

- На 17 април 1954 г. е организирана среща на Политбюро с ръководството на ДС. “Новият курс” налага ДС да е орган изцяло подчиненна ЦК на БКП и правителството. Службите на ДС трябва да бъдат образец на партийна преданост. Всички тенденции за “самостоятелност”, за поставяне на органите на ДС над партията и правителството са обявени за вражески. Трябва да се усвои ново поведение “по-цивилизовано, по-дискретно”, всички мерки да бъдат зрели, целесъобразни и законни.

- От 6 до 9 юли 1953 г. в Москва са извикани последователно ръководителите на източноевропейските сателити за съгласуване на курса, който ще се провежда в страните от Съветския блок. Вълко Червенков на заседание в Евксиноград запознава Политбюро с новите директиви. На 11 юли 1953 г. е свикан пленум на ЦК на БКП. Набелязани са мерки за смекчаване на репресивния характер на режима. Политбюро констатира необподимостта да се пресекат извращенията в наказателната политика на партията и правителството. Предвижда се да бъдат освободени от затворите осъдените на неголям срок за стопански престъпления, а не по политически причини.

- Край на надеждите за съществени промени в политиката на БКП слага тричасовата реч на Вълко Червенков на 8 септември 1953 г. в Народния театър. Опровергани са слуховете и спекулациите за правителствени промени и очаквания за либерализация, породени от събитията в другите държави сателити. Премиерът констатира “успехите в социалистическото строителство”, потвърждава трайната политика на борба срещу буржоазните елементи. Класовата борба в България не е прекратена. Вместо да обяви “новия курс” в България, Вълко Червенков отправя заплаха към “класовия враг”, че ако е необходимо, кървавият период на масови репресии от първите месеци след 9 септември може да се повтори.

- В тази ситуация проведените на 20 декември 1953 г. парламентарни избори не крият никакви изненади. В състава на Второто народно събрание от 249 депутати – 140 души са от БКП, 65 са от БЗНС и 44 са независими. Избрано е НС, което трябва да изглежда демократично по състав. Възражда се тезата за социалистическия плурализъм.

- В новото правителство, утвърдено на 20 януари 1954 г., няма промени – Вълко Червенков запазва поста министър-председател. Вторият му мандат като председател на МС може да се приеме като индикация, че смята да отстъпи мястото си на партиен лидер на предстоящия конгрес на БКП. Колективното ръководство в Кремъл осъжда съвместяването на двата най-важни поста – генерален секретар на партията и председател на МС. Така през януари 1954 г. се провежда среща на представители на ПБ на ЦК на БКП и представители на Президиума на ЦК на КПСС. Остро се критикува БКП за отрицателни явления в нейната работа. Съветското ръководство настоява да се вземат мерки и да се отстрани култът във всички сателити. То настоява с осъждането на погрешната практика на култа да се заеме Вълко Червенков. След завръщането си в София той внася предложение в ПБ и в МС да се премахнат всички негови барележи, бюстове и статуи, поставени на обществени места. Поставя се въпросът за премахване на поста генерален секретар и за освобождаване от Секретариата на лица, които заемат едновременно и висши държавни длъжности.

- Вълко Червенков се ограничава с мерки за премахване главно на външните белези в практиката на култа. На 26 януари 1954 г. е свикан специален пленум на ЦК на БКП за осъждане на “култа към личността”, като основният доклад е изнесен от Вълко Червенков. Той предлага да се премахне поста генерален секретар на БКП и да се замени със секретариат, в който влизат – Тодор Живков, Енчо Стайков и Димитър Ганев.

- На 25 февруари 1954 г. е открит VI конгрес на БКП. В отчетния доклад на Вълко Червенков се отбелязва, че “генералната линия на артията, издържала проверката чрез големите и очевидни успехи в строителството на новото общество, остава в пълна сила”. Пътят на развитие на страната е ясно определен – форсирано изграждане на новия обществен строй, провъгласено от Георги Димитров и легализирано с решенията на V конгрес на ЦК на БКП през декември 1948 г. Равносметката на БКП е, че през изминалия период страната е извършила огромен скок – изградила е “основите на социализма”, което е предпоставка не само за бързото развитие по пътя на социализма – за пристъпване към строителството на “сградата на социализма”, но и за подобряване на материалното и културното положение на трудещите си.

- В ръководните органи, избрани на конгреса се забелязва приемственост. В ЦК от 65 души новите членове са 18, от 32 кандидат-членове 26 са от стария състав. Първият пленум на новоизбрания ЦК на БКП на 4 март 1954 г. избира ПБ от 9 членове: 6 души “вътрешни комунисти” – Антон Югов, Енчо Стайков (нов член), Георги Чанков, Георги Цанков, Райко Дамянов и Тодор Живков и 3-ма политемигранти – Вълко Червенков, Иван Михайлов (нов член) и Георги Дамянов.

- За секретари за избрани: Тодор Живков – първи секретар, Димитър Ганев и Борис Тасков. Вълко Червенков се съобразява с натиска да отстъпи един от заеманите постове. Той отстъпва ръководството на Секретариата на ЦК. Вълко Червенков остава министър-председател от 20 януари 1954 до 18 април 1956 г., а член на ПБ – до наември 1961 г. Тримата секретари са част от неговото обкръжение и дори минават за лоялни негови привърженици.

- В създаването на нов облик на народнодемократичния режим е отделено внимание и на БЗНС. Съюзът има влияние в селата и ефективното му използване не е за подценяване. Затова Вълко Червенков се опитва с различни средства да възстанови авторитета и влиянието на сателитната партия.

- Във връзка с освобождаването от ТВО на голям брой бивши опозиционери и завръщането на някои емигранти, привърженици на Георги М. Димитров (Гемето) ПБ смята, че на бившите опозиционери трябва да се даде перспектива. За тяхното приобщаване се процедира чрез “изясняване” – публично признаване на събрания и с писмени декларации, публикувани в пресата, на ръководната роля на БКП, правилността на политиката на колективизация и легитимността на съществаващото земеделско ръководство начело с Георги Трайков. И започват изявление, като до март 1956 г. писмено “са изяснени” 193 души, а заедно с изказалите се на публични събрания техният брой достига 263.

- През август 1955 г. Никита Хрушчов пристига на посещение в София. Разговорите му с Вълко Червенков не могат да се документират, но се предполага, че този пък съветският партиен лидер се опитва да буеди българския сталинист Вълко Червенков да смени поста министър-председател с този на ърви секретар на ЦК на БКП.

- Политиката на обновление включва и разширяване на някои социални придобивки на населението – трето поредно намаляване на цените през 1953 г. на хранителните стоки с 10% и на промишлените с 15% съкращаване на работната седмица, повишаване на минималните пенсии, поевтиняване на храната в работническите столове и пр. В околностите на София се извършва и интензивно жилищно строителство , в магазините се наблюдава непозната за България разнообразие на стоки, по улиците на София се появяват първите частни автомобили и т.н.

От “култа” към “априлските истини”
- На 14 февруари 1956 г. в Кремъл е открит XX конгрес на ЦК на КПСС. Той се свиква в резултат на настъпилите промени след смъртта на Сталин. Основната тема е отношението към култа на Сталин, който се подлага на сурова критика. На последния ден от работата на конгреса, на 24 февруари, Никита Хрушчов изнася реч, с която на практика Москва показва, че е “скъсала” със сталинизма. Изнасят се и някои подробности за “завещанието на Ленин”, чието съществуване дотогава се отрича, за извращенията на демокатическия централизъм, за чистките и незаконните методи на разследване, за изготвянето на фалшиви заговори.

- Вследствие на тези решения настъпват опити за промени в съветските сателети, най-вече в Полша и Унгария. Никита Хрушчов веднага реагира и потушава надигащите се революции в двете страни. Процесите на либерализация много скоро са преустановени, за да се избегне рискът те да излязат извън контрол. Десталинизацията започва и свършва с отстраняването на най-изявените сталинисти от ръководствата на страните сателити.

- В България Вълко Червенков е принуден да отстъпи поста си, като за негов заместник се подготвя Тодор Живков, който се ползва с подкрепата на самия Хрушчов. Скоро той наследява поста на Червенков, по-късно става генерален секретар на БКП, за да съсредоточи в ръцете повече власт дори и от своя предшественик.

- От 2 до 6 април 1956 г. в София се провежда пленум на ЦК на БКП. Интерес към предстоящия пленум има и от Кремъл, заради опасенията, че разкритията за големия брой арести и процеси по “Трайчо-Костовия заговор” могат да предизвикат антисъветски настроения и съмнения в политиката на партията. На срещата сред българските представители са Живков и Червенков. Тодор Живков прочита критичен доклад срещу Вълко Червенков, в резултат на който е взето решение Червенков да бъде снет от поста председател на МС и ръководител на Политбюро.

- Докладът на пленума е изнесен също от Тодор Живков. В него няма нищо сензационно, защото Живков че не бива да се дава повод на враговете да използват борбата срещу култа за подриване авторитета на БКП. Изнасят се също така данни за пораженията на култа в различни структури на държавното управление. Работата на пленума приключва с приемането нар езолюция и решение за две съществени кадрови промени. Предлага се да се освободи Вълко Червенков от поста председател на МС, но да остане за заместни-председател. За председател на МС да бъде издигнат Антон Югов, да бъде увеличен броят на заместник-председателите на МС от 5 на 6. Разширен е Секретариатът на ЦК от 3 на 5 души. НС единодушно приема оставката на Червенков на 18 април 1956 г. и избира за премиер на страната Антон Югов.

- Тези решения не подкопават позициите на Тодор Живков, а дори полагат началато на постепенното завоюване на властта от негова страна чрез последователното отстраняване на силните комунистически лидери в страната. Съобразно решенията на XX конгрес на КПСС и на априлския пленум от 1956 г. се приема стратегията за преоценка и активизиране на партийните членове и останалата част от обществото. Същевременно се ограничават процесите на либерализация, за да се предотвратят евентуални реформаторски или революционни действия. Изрично се подчертава, че по всички въпроси на вътрешната и външната политика генералната линия на БКП е била правилна през всички периоди от 9 септември 1944 г. до април 1956 г.

- Скоро Тодор Живков засяга и “случаят Трайчо Костов” и последвалите го процеси. Той подчертава, че в резултат на нарушения на социалистическата законност несправедливо са осъдени невинни хора. Заради това на 26 март 1956 г. Политбюро възлага на Георги Цанков, министър на вътрешните работи, да представи в Президиума на НС списък на осъдените във връзка с въпросния процес комунисти, за да бъдат помилвани и освободени. От май до средата на юли 1956 г. заседава специална комисия на ЦК, която разглежда делото на Трайчо Костов и свързаните с него процеси. По-късно е взето решение неправилно репресираните и осъдените през време на култа да се реаббилитират партийно и съдебно.

- След априлския пленум 1956 г. Тодор Живков контролира всички реални лостове на властта. В негови ръце е не само партийният апарат, но и репресивните структури. Те са организирани, съхранени и укрепени като необходим елемент на социалистическата система. На 25 април 1956 г. в сградата на ЦК на БКП се провежда среща на ПБ с ръководството на ДС. Зловещите факти и направените разкрития за методите на работа на ДС поставят въпроса за търсене на отговорност на ръководството на МВР и служителите на ДС. Ръководителите на МВР са отстранени обаче едва 6 години след априлския пленум. Тодор Живков решава, че 48 души осъдени комунисти от общо 75-80 ще бъдат реабилитирани.

- След събитията в в другите сателити от Източна Европа – ГДР, Полша и най-вече Унгария – българското правителство взима мерки за укрепване на вътрешната сигурност. Започва вълна от репресии срещу бившите опозиционни и съмнителни лица. Отново е възстановено ТВО – Белене. На 14 ноември 1956 г. министърът на вътрешните работи Георги Цанков внася предложение в ПБ “за създаване на въоръжени комунистически бойни групи”, което е прието на 17 ноември с.г. На 27 януари 1958 г. по доклад на Тодор Живков ПБ взема решение за прочистване на големите градове от криминално проявени елементи. При провеждането на акцията са арестувани и политически неблагонадеждни лица. На 27 август 1959 г. лагерът в Белене е закрит, но се открива нов в Ловеч, който функционира до март 1962 г.

- Тодор Живков използва нестабилното положение в някои от друите съветски сателити, за да извлече дивиденти пред Кремъл. Заради това той засвителества пълна солидарност с Никита Хрушчов, подкрепя съветската интервенция в Унгария и дори предлага участието на български войски. В замяна на това Живков получава съветската подкрепа, която му позволява по-спокойно да отстранява конкурентите си за властта. Постепенно са премахнати всички стари членове, привърженици на Вълко Червенков.

- На 11 и 12 юли 1957 г. се провежда пленум на ЦК на БКП, на който Живков продължава да отстранява политическите си съперници. Така заради “подриване на колективността в работата на Политбюро и ЦК” от ПБ и ЦК е отстранен Георги Чанков, който губи и поста си първи зам.-председател на МС. Премахнати от състава на ЦК са и Добри Терпешев и Йонко Панов за това, че продължава дейността си против партийнта линия и единството на партията. Пленумът увеличава броя на членовете на ПБ от 9 на 11 и на кандидат-членовете – от 2 на 4.

- От 2 до 7 юни 1958 г. в София се провежда VII пленум на БКП. Пред конгреса говори ръководителят на съветската делегация Никита Хрушчов, който затвърждава за пореден път впечатленията си от Тодор Живков. Конгресът официално прокламира успешно завършване на преходния период от капитализма към социализма и победата на социалистическите обществени отношения в България. VII конгрес формулира нова задача на следващия период “по-нататъшното изграждане на социалистическото общество”. Седмият конгрес също така увеличава броя на членовете на ЦК от 65 на 89, на кандидат-членовете от 32 на 48.

- В този период се подготвят предпоставките на нов култ. Започва непрекъснатото изтъкване на Тодор Живков. Основните доклади на всички пленуми се изнасят от него. Той решава всички въпроси на обществения живот – от селското стопанство до образованието и културата. Тодор Живков става самовластен и тираничен по отношение на хората, които се опитват да го критикуват.

- XXII конгрес на КПСС от октомври 1961 г. възстановява десталинизацията. Никита Хрушчов засилва атаката си срещу сталинизма и политическите си опоненти. Гласувано е изнасянето на тялото на Сталин от мавзолея. Конгресът приема нова програма и устав, които задължително стават еталон за комунистическите партии от сателитните държави. Програмата периодизира прехода от социализма към комунизма. Тя предвижда срок от 20 години – 1961 – 1981 г., за постигане на крайната цел – 10 години за изграждане на материално-техническа база и 10 години за влизане в комунизма. Уставът въвежда принципа на периодично обновление на кадрите и на ръководните органи на всички равнища. В същото време е предвидено изключение – възможност за неограничено запазване на поста във висшите органи на партията на членове с всепризнат авторитет.

- Тодор Живков изнася доклад за работата и решенията на конгреса на пленум на ЦК на БКП на 28 и 29 ноември 1961 г. Той обявява, че ЦК смята приетата нова програма на КПСС като програма и ръководство за действие на БКП. Взето е решение за изключване на Вълко Червенков от състава на ПБ. Създава се партийна комисия, която да проучи фактите за нарушенията на законността по време на култа от най-отговорни партийни и държавни ръководители, членове на ПБ и ЦК.

- Заключителният етап в овладяването на партийното и държавното ръководство от Тодор Живков се състои на 4 ноември 1962 г. преди откриването на VIII конгрес на БКП. Свикан е извънреден пленум на ЦК на БКП. С решение на пленума от състава на ЦК са отстранени и снети от отговорна работа председателят на МС Антон Югов и ръководителите от МВР. Те са предупредени да не присъстват на заседанията на предстоящия VIII конгрес на БКП. Вълко Червенков е изключен от партията.

- Решенията на пленума са утвърдени от VIII конгрес на БКП, който се провежда от 5 до 14 ноември 1962 г. На него Тодор Живков става партиен и държавен ръководител. Конгресът възприема изцяло постановките на XXII конгрес на КПСС. Приемат се и диретивите за развитието на България в периода 1961 – 1980 г. Перспективата е в този период да завърши строителството на социализма и започне изграждане на комунизма.

- Конгресът избира ръководни органи на партията. Тодор Живков е преизбран за първи секретар на ЦК на БКП. С указ на Президиума на НС от 27 ноември 1962 г. той е назначен за министър-председател. Отново се обединяват висшето партийно и държавно ръководство.