Лекции по История

17. Икономическо развитие на България през периода 1948–1953 г.

Стопанската политика през 50-те години
- Същността на икономическото развитие през 50-те години е в изграждане базата на индустриалното общество, на неговата енергийно-суровинна база. Наред с това окончателно се ликвидира частната собственост в икономиката, рухват основите на традиционното общество, укрепват позициите на монополна управляващата комунистическа партия, която регулира и контролира не само производството, но и разпределението.

Стопанските кадри
- Доминирането на партийното над държавното стопанско ръководство, на партийната над обществената инициатива са характерни принципи на управлението в условията на държавния социализъм. Те са вследствие на процеса наричан съветизация или сталинизация, защото следва съветската схема за управление на обществото и на икономиката в частност. Обхваща годините 1949 – 1953 г. и съвпада с борбата за власт в БКП, провокирана и контролирана от Сталин.

- През 1949 г. започва борбата с т.нар. “враг с партиен билет”, организирана от съветските тайни служби. Първа нейна жертва става Трайчо Костов, смятан за наследник на болния Георги Димитров. Причината е забраната му да се даватна съветските служители безразборно сведение за цените, по които България търгува със западните партньори. Стига се до среща на Г. Димитров, В. Червенков и самият Костов със Сталин, на която съветския лидер тълкува поведението на Трайчо Костов, като български опит да се следва по-независимата политика на Тито в Югославия. Така СССР намира своята изкупителна жертва в България, която да използва, за да направи послушно българското партийно ръководство.

- След смъртта на Димитров, Сталин е още по-откровен. Той настоява да се заменят старите и компрометирани специалист, сред които дори и министрите с нови хора. Указанията на Сталин веднага се изпълняват. През октомври 1949 г. са арестувани и предадени на следствените органи, а по-късно и осъдени, висши държавни и партийни стопански дейци, министри и директори на основните стопански министрества и промишлени ведомства.

- До средата на 50-те години търсенето на “врага с партиен билет” като причина за стопанските неблагополучия неотменно оправдава министерските смени. През април 1950 г. приключва процесът срещу индустриалците, които са 12 души, в по-голямата си част бивши индустриалци и търговци, които заради политическата си лоялност и безспорните си делови качества заемат отговорни постове в управлението на икономиката. Август с.г. са осъдени още 12 души помощник-министри и началници на стопански и външнотърговски обединения. През 1951 – 1952 г. започват масови уволнения и арести на ръководни инженерни кадри, първоначално сред работещите в жп строителството, по-късно и срещу минните инженери.

- Повдигат се обвинения срещу бившите финансисти и индустриаци, че след национализацията са организирали широка шпионска мрежа, която имала за цел да вреди на народното стопанство, оправдава изпращането на голяма част оттях в затворите и трудовите лагери. Така бившият стопански елит окончателно е изолиран от обществото.

- С делото срещу Трайчо Костов и последвалите 250 процеса партийно-държавното ръководство е лишено от малкото стопански специалисти, както и от хората, натрупали вече някакъв опит в управлението на икономиката. Разпуснати са специализирането комитети към МС и на първо място Комитетът по стопанските и финансовите въпроси. На най-високо ниво въпросите на икономиката се решават вече от ПБ.

- В България се изпращат съветски съветници към българското правителство по въпросите на вътрешната търговия, ценовата политика, планирането на селското стопанство и финансите. Тези съветници бързо изземват функциите на титулярните български министри и се явяват проводници на съветските икономически интереси.

- Освен уповаването на съвтеските съветници, комунистите търсят презастраховка, като усилват партийното ръководство и контрол върху държавните органи. Израз на този подход е учредяването на института на партийните пълномощници, които са пряко отговорни пред ЦК за партийната работа във важните промишлени и строителни обекти. Водещи в икономиката стават стопанските отдели към ЦК, те се профилират на отраслов принцип, за да обхванат по-тясно всички сектори на икономиката.

- Освен това се формират първични партийни организация (ППО) по месторабота и по местоживеене, така че партията има достатъчно канали за въздействие върху непосредствените производители. По устава на партията нейните организации получават правото да контролират административните ръководство по предприятия и ведомства. Не са редки случаите, когато това право на контрол прераства в опекунство и в опит за подмяна на административно-техническото ръководство от партийните комитети.

- Друг израз на партийното обсебване на държавата е приемането на петгодишните планове за социално-икономическо развитие на партийни конгреси. Първият такъв за периода 1949 – 1953 г. е утвърден на V конгрес на БКП през декември 1948 г. и става основа на стопанската и социалната политика. Основната цел е превръщането на страната от изостанала аграрна в индустриално-аграрна страна чрез ускорена индустриализация и коопериране на селското стопанство.

- В условията на партиен диктат върху политическия и обществения живот БКП орагнизира и насочва останалите обществено-политически, професионални, масови организации, чрез които мобилизира отделните социални групи за изпълнение на стопанските задачи. Основно задължение на профсъюзите става не защита на непосредствените интереси на трудещите се, а изпълнението на плана и провеждането на партийната политика в отделното предприятие.

Индустриализацията
- Една от насоките на индустриализацията е концентрация на производствени мощности във всички стопански сфери – важно условие за постигане на по-ефективно производство. Окрупняването на национализираната индустрия довежда до намаляването на индустриалните предприята от 6094 през 1947 на 2305 през 1952 г. Наред с окрупняването, властта предприема широкомащабна индустриализация, насочена към изграждане на собствена енергийна и суровинна база за развитие на тежката индустрия, машиностроенето, индустриалната химия.

- В първите години индустриализацията разчита главно на вътрешни ресурси и отразява тенденциите за самозадоволяване на българското стопанство. През този период е характерен изпреварващ ръст на цените на предметите за потребление спрямо заплатите. Докато през 1949 – 1952 г. националният доход нараства с 40,8% работната заплата намалява с 10,6%. За това допринася премахването на купонната система и установяването на единни държавни цени, близки до съществувалите дотогава на свободния пазар.

- Разчита се на вътрешни заеми и кредити отвън. Кредитирането, наред със стокообмена, е главна сфера на икономическото сътрудничество между страните от формиращата се социалистическа общност. Сключват се първите дъглосрочни търговски и кредитни споразумения с пряко значение за индустриализацията на страната с Чехословакия, СССР, Полша, Унгария.

- Участието на България в учредяването на Съвета за икономичека взаимопомощ през януари 1949 г. е важно за стопанското развитие, защото още през 1948 г. почти целият търговски стокообмен на страната се осъществява в рамките на източноевропейските страни. СИВ осигурява на страната по-широко икономическо пространство за реализиране на стопанската й политика през годините.

- Първите значителни успехи в индустриализацията на страната през 50-те години са в изграждане на редица обкети на енергийната промишленост, с твърде висока мощност в сравнение със съществувалите преди войната. В рамките на първата петилетка са изградени 26 центрели, а отделно са разширени 14 централи. Но въпреки огромното за мащабите на страната енергостроителство, енергийната криза не е предоляна. Увеличават се и консуматорите на електроенергия. Налага се поддържане на икономии в електрозахранването. Приоритет се дава на производството и транспорта. А инвестиционното пренебрегване на леката промишленост и селското стопанство обрича пазара и всекидневието на българите на оскъдица.

Кооперирането
- Друга насока на стопанската политика е осъществяването на кооперирането на земята. V конгрес на БКП 1948 г. определя влизането на основната част от селячеството в ТКЗС като път за преодоляване на изостаналостта на селското стопанство и като средство за утвърждаване на социализма в селото. Селскостопанските кооперации се разглеждат като най-подходящи за икономическа и социална трансформация на дребните селски собстевници, за съчетаване на техните интереси с интересите на обществото.

- Предвижданото бързо нарастване на ТКЗС налага промяната на техния стату. Ако до 1949 г. те обикновено са част от всестранните кооперации, с постановление на МС от 20 януари 1950 г. се отделят като самостоятелни организации и минават изцяло и напълно под ръководството на Министерството на земеделието (Дотогава са на двойно подчинение – на министерството и на Централния кооперативен съюз). Значението на планираната структурна промяна в селското стопанство кара БКП да поеме от БЗНС управлението и на Министерството на земеделието.

- Междувременно в духа на сталинизма, че при строителството на новото общество се усилва класовата борба, в ТКЗС не се допускат богатите селяни, наречени по съветски маниер “кулаци”, както и обявени за врагове на народа, свързани с бившия режим. На обществото се внушава “кулашка” заплаха и опасност, която налага “бдителност” и репресивно отношение към богатите селяни. А това отприщва натрупаната омраза на бедните към богатите селяни.

- През 1949 – 1951 г. се осъществява първият пик в кооперирането – тогава в ТКЗС е включена 56,4% от подлежащата на коопериране земя. Стимулираното отгоре насилие спрямо частния сектор придобива уродливи прояви – глоби, пряко разграбване на имотите на набедените за “кулаци” селяни, публично линчуване, дори публични процеси, завършващи с 10-годишни присъди. И всеки, който се обяви срещу тези своеволия, бива обявен за “враг на народа” и подложен ан подобни репресии. В опит да се отърват от непосилните наряди и преследвания едрите стопани започват да изостават земите си. Натъскът обхваща всички селяни, които не могат да се издължат. Стига се до масови нахлувания и претърсвания на жилища, изгребване на цялото жито, така че не остава нищо нито за зимата, нито за посев. Без изход, в страх от глад селяните прежалват земята си и масово подават заявление за влизане в ТКЗС.

- Нещата се променят след поредната намеса на Сталин, който съветва Вълко Червенков да не се прибързва, като се прилагат чак такива крайни мерки. Тези указания са знак за успокояване на процеса на коопериране. Промяна се налага и заради зачестилите опити за съпротива на селяните. В резултат на това висшето ръководство на партията се опитва да прехвърли вината за извращенията и репресиите върху местните ръководители.

- Следва укрепване на ТКЗС, на известно успокояване на напрежението в селото, дори една малка част селяни излизат от кооперациите. Но селскостопанското производство като цяло изостава от високите икономически темпове на страната тогава. Става все по-трудон да се живее и работи на село.