Лекции по История

16. Политическите процеси в България в края на 40-те и началото на 50-те години.

Заключителен етап на съветизацията
През 1949 г. България изпълнява стриктно директивите на Москва и се придвижва по пътя на “прехода към социализма”. Този период е белязан с няколко събития повлияли на развитието на страната – смъртта на премиера и ген. Секретар на ЦК на БКП Г. Димитров, ликвидирането на Трайчо Костов и др.
Налага се нов курс на репресии срещу членове на самата комунистическа партия, като Москва застава твърдо само зад тези, които стриктно следват нейните директиви. Другите са определени като “агенти” на новия враг – англо-американския империализъм. В края на 40-те години под натиска на Москва комунистическите партии в сателитните страни са принудени да изключат от редовете си членове, заподозрени в “протитовски” или “националистически” чувства. Разривът с Югославия дава повод на СССР за разправа с националните комунисти, оспорващи съветския диктат в своите страни.
Ръководството на БРП (к) се опитва да избегне подобни обвинения и бързо възприема тезата на Сталин, давайки началото на чистка в редовете на самата комунистическа партия. През 1949 – 1951 г. чистката започва с кадрови проверки във всички партийни и държавни структури, вследствие на което от декември 1948 до април 1950 г. от БКП са излючени 92 500 души. Тази чистка се определя от ръководителя на партията и страната В. Червенков като “укрепване”.
Организира се процес срещу вторият човек в Политбюро на ЦК на БРП (к) Трайчо Костов. Причината е сведения, в които се твърди, че Трайчо Костов е замесен с лица, според които СССР няма заслуги за “освобождението” на страната, а че българите сами са направили това. Тези сведения са взети от разговор между началника на ГЩ на българската армия ген. Иван Кинов с главния военен съветник в България ген.-лейтенант Александър Петрушевски, който пък от своя старана изпраща в СССР доклад с въпросната информация.
Пленумът на партията единодушно решава да извади Трайчо Костов от състава на ЦК и да го изключи от редовете на партията. На 20 юни той е арестуван. Главното обвинение е организиране на противодържавен заговор, шпионаж и измяна на родината. По време на процеса Трайчо Костов се отказва от признанията, изтръгнати от следствието с изтезания, но обвиненията в агент-провокаторство, шпионаж и саботаж остават. Той е осъден на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена на 17 декември 1949 г.
Междувременно настъпват правителствени промени, предизвикани от смъртта на Георги Димитров, а малко по-късно и на Васил Коларов. В началото се казва, че Димитров е на лечение в СССР, а Васил Коларов ще изпълнява функциите на премиер. На 2 юли 1949 г. е известено, че Георги Димитров е починал.
В ръководството на БКП няма вътрешнопартийни борби, защото наследника на Димитров се решава не в България, а от СССР. На 15 юли 1949 г. Политбюро решава за министър-председател да се избере 77-годишният Васил Коларов, който е назначен на 20 юли на поста от Президиума на НС. На 23 юли с официална декларация във ВНС е съобщено, че политиката водена от Г. Димитров ще продължава да се следва от българския народ.
На 29 юли 1949 г. Вълко Червенков, Георги Дамянов и Антон Югов пристигат в Москва за допълнителни консултации. Сталин препоръчва да се направят и други промени преди изборите, да се използва случаят Трайчо Костов, за да се освободят и други министри и помощник-министри. Българските управляващи веднага изпълняват нареждането – с указ на Президиума на ВНС от 6 август 1949 г. са извършени нови промени в състава на МС.
На 18 декември се провеждат избори за народни представители за I (XXVII) НС и за окръжни народни съветници, спечелени естествено от кандидатите на ОФ. Установява се нов кабинет на Васил Коларов, като в състава на МС 22-ма от членовете са комунисти. Няколко дни след това обаче новият премиер на страната умира.
На 30 януари 1950 г. пленум на ЦК на БКП взема решение за председател на МС да бъде предложен Вълко Червенков, а след гласуването и одобрението на Москва той поема този пост. В. Червенков съсредоточава в свои ръце цялата партийна и държавна власт – председател на МС, председател на НС на ОФ, ген.секретар на ЦК на БКП, председател на ПГ на БКП, ръководител на Оргбюро на ЦК на БКП, член на Военния съвет, председател на Комитета на отбраната на НР България, като дори е произведен и в чин армейски генерал.
Започва изграждането на култа към Вълко Червенков. На практика новият лидер в страната се превръща и в единствен господар, чието мнение не се оспорва от никого. Именно заради това той е идеалният човек, който да завърши съветизацията на България, защото също като вожда Сталин, налага своеобразна лична власт под формата на партийна диктатура. Вълко Червенков развива наложеният от Москва модел за “изграждане основите на социализма”, формулиран като генерална линия на БКП. Основната черта на неговото управление е вярност към Москва. На заседание на ПБ на ЦК на БКП на 17 февруари 1949 г. той предлага да се изпращат в ЦК на ВКП (б) всички протоколи от заседанията на ПБ. Допитването до Сталин и по основни въпроси, включително и кадрови, е част от методите на управление на Вълко Червенков. Така той прочиства ръководството на БКП, внася промени в Политбюро и ЦК на МС.
Репресиите не подминават и религиозните общности. Режимът подчинява църквата на държавата, като й е отнето правото на религиозна пропаганда и обучение сред децата. Удар е нанесен и на Протестанската църква, срещу чийто пастори се завежда процес. Те са обвинени в събиране на сведения, които предават на чужди разузнавания. Процесът започва на 25 февруари 1949 г. в София, а на 8 март е произнесена присъдата – доживотен затвор за 4-ма от подсъдимите, докато за останалите различни години строг тъмничев затвор. На 11 март 1949 г. Великобритания връчва протестна нота против посегателството срещу религиозните свободи, но на 7 април българското правителство отхвърля протестите като неоснователни.
Започват процеси и срещу католически свещеници. Един оттях – отец Дамян е осъден на 12 години затвор за проповеди срещу властта и за икономически шпионаж за френккото и американското разузнаване. Друг процес се завежда срещу 40 души, 29 от които свещеници, обвини отново в шпионаж. Процесът завършва на 3 октомври 1952 г. с произнесени 4 смъртни присъди.
От 11 до 13 септември 1952 г. се провежда процес срещу Атанас Буров, Любомир Златин и Иван Чапрашиков. Атанас Буров е министър без портфейл от правителството на Константив Муравиев и е обвинен, че е служел на чужди разузнавания; Любомир Златин е обвинен, че събирал пари за изборната кампания на опозицията през 1946 г., че подпомагал създадената от Буров организация и заедно с Чапрашиков подготвяли бягство от страната. Съдът осъжда Буров на 20 години строг тъмничен затвор, другите двама пък на 4 години също строг тъмничен затвор. Атанас Буров умира на 15 април 1954 г. в Пазарджишкия затвор, докато Любомир Златин и Иван Чапрашиков са освободени през 1955 г.
През 1951 г. се организирани нови процеси с обвинение в шпионаж в полза на чужди разузнавания. В София са образувани 5 процеса срещу общ 81 югославски шпиони, в Благоевград са произнесени 5 смъртни присъди и няколко присъди с различни срокове затвор за предаване на сведения на югославски агенти, представляващи държавна тайна. През септември 1951 г. 19 души са осъдени по обвинение, че са работили за американските тайни служби. В друг шпионски процес в полза на британското разузнаване са замесени бивши служители в британската легация и британската военна мисия по време на режима на примирието. Четири смъртни присъди са произнесени на процес, на който подсъдими са 10 души, обвинени, че са работили за английското и американското разузнаване.
От 17 февруари до 1 март 1952 г. се гледа процес, в който за шпионаж в полза на Франция са осъдени 9 души, трима от които получават смъртни присъди. На 22 март 1950 г. е осъдена “троцкистка група” от 7 души по обвинение във вражеска дейност и шпионаж в полза на британските тайни служби. На 29 март започва процес срещу 26 “югославски агенти”, 7 от които югославски граждани, задържани в края на 1949 г. и обвинени в шпионаж в полза на Югославия. На 21 април 1950 г. в Горна Джумая са осъдени 12 души по обвинение, че провеждат титовистка пропаганда, събират и предават информация и подготвят държавен преврат.
Историческото развитие на страната в периода 1947 – 1953 г. е наситено с репресии, политически процеси, икономически трудности, които са в разрез с революционния ентусиацъм от първите години, с надеждите за справедливост, демокрация и икономически просперитет.