Лекции по История

15. Характерни черти на държавно-политическата система в годините на „сталинския” модел на социализма (1948–1953 г.)

Заключителен етап на съветизацията
- През 1949 г. България изпълнява стриктно директивите на Москва и се придвижва по пътя на “прехода към социализма”. Този период е белязан с няколко събития повлияли на развитието на страната – смъртта на премиера и ген. Секретар на ЦК на БКП Г. Димитров, ликвидирането на Трайчо Костов, Вълко Червенков и др.

- Налага се нов курс на репресии срещу членове на самата комунистическа партия, като Москва застава твърдо само зад тези, които стриктно следват нейните директиви. Другите са определени като “агенти” на новия враг – англо-американския империализъм.

- Политическата система на “народната демокрация” се “усъвършенства” съобразно изискванията на конституцията и главната политико-икономическа задача, формулирана на V конгрес на БКП. Извършва се преустройство на партийната работа, на държавния апарат и на обществените организации. За да се доближат ръководните партийни органи до основните сектори на социалистическото строителство, при ЦК на БКП се създават отдели. След приемането на закона за разделяне на територията на окръзи през септември 1949 г. са изградени окръжни партийни комитети, които се заемат с политическите, стопанските и културните задачи по места. Преустроени са и първичните партийни организации. Създават се общозаводски, общоучрежденски партийни комитети, както и партийни групи в промишлените предприятия, държавния апарат, културните учреждения и организации.

- Засилва се партийният контрол над административните и стопанските ръководства. За подготовка на партийни кадри е открита Висша партийна школа с двегодишен, а по-късно с тригодишен курс.

- На 18 февруари 1949 г. ВНС приема Закон за избиране на народни съвети и съдебни заседатели. В него е възприета системата на избирателни комисии, използвана в СССР. На 27 февруари 1949 г. е приет Закон за народните съвети, с който местните органи на държавна власт се доближават до съветите на депутатите и трудещите се в Съветския съюз. На 15 май 1949 г. се провеждат избори за народни съвети и съдебни заседатели спечелени категорично от правителството на ОФ.

- Междувременно настъпват правителствени промени, предизвикани от смъртта на Георги Димитров, а малко по-късно и на Васил Коларов. В началото се казва, че Димитров е на лечение в СССР, а Васил Коларов ще изпълнява функциите на премиер. На 2 юли 1949 г. е известено, че Георги Димитров е починал. След неговата смърт временно е премахнат постът генерален секретар на ЦК на БКП.

- На 29 юли 1949 г. Вълко Червенков, Георги Дамянов и Антон Югов пристигат в Москва за допълнителни консултации. Сталин препоръчва да се направят и други промени преди изборите, да се използва случаят Трайчо Костов, за да се освободят и други министри и помощник-министри. Българските управляващи веднага изпълняват нареждането – с указ на Президиума на ВНС от 6 август 1949 г. са извършени нови промени в състава на МС.

- На 18 декември се провеждат избори за народни представители за I (XXVII) НС и за окръжни народни съветници, спечелени естествено от кандидатите на ОФ. Установява се нов кабинет на Васил Коларов, като в състава на МС 22-ма от членовете са комунисти. Няколко дни след това обаче новият премиер на страната умира.

- На 30 януари 1950 г. пленум на ЦК на БКП взема решение за председател на МС да бъде предложен Вълко Червенков, а след гласуването и одобрението на Москва той поема този пост. В. Червенков съсредоточава в свои ръце цялата партийна и държавна власт – председател на МС, председател на НС на ОФ, ген.секретар на ЦК на БКП, председател на ПГ на БКП, ръководител на Оргбюро на ЦК на БКП, член на Военния съвет, председател на Комитета на отбраната на НР България, като дори е произведен и в чин армейски генерал.

- Започва изграждането на култа към Вълко Червенков. На практика новият лидер в страната се превръща и в единствен господар, чието мнение не се оспорва от никого. Именно заради това той е идеалният човек, който да завърши съветизацията на България, защото също като вожда Сталин, налага своеобразна лична власт под формата на партийна диктатура.

- Системата на управление, която Червенков оглавява през 1950 г., представлява добре развит бюрократичен апарат. Достигнат е вече определен етап в изграждането на номенклатурна система в управлението на страната. За обслужване на висшите служители от апарата на Политбюро, ЦК на БКП и МС и техните семейства в структурата на Държавна сигурност съществуват специални отдели. В създадената през май 1947 г. Дирекция на ДС съществува отдел охрана (по-късно – УБО), който осигурява сигурността и цялостното обслужване по установен номенклатурен списък на висши партийни и държавни ръководители.

- Вълко Червенков развива наложеният от Москва модел за “изграждане основите на социализма”, формулиран като генерална линия на БКП. Основната черта на неговото управление е вярноск към Москва. На заседание на ПБ на ЦК на БКП на 17 февруари 1949 г. той предлага да се изпращат в ЦК на ВКП (б) всички протоколи от заседанията на ПБ. Допитването до Сталин и по основни въпроси, включително и кадрови, е част о тметодите на управление на Вълко Червенков. Така той прочиства ръководството на БКП, внася промени в Политбюро и ЦК на МС.

- На ключови позиции се издагат привърженици на Вълко Червенков и се отстраняват влиятелни комунисти, които не се ползват с неговото доверие или се възприемат като потенциални съперници. Често зад персоналните рокади стоят засилването на съветския контрол и желанието на Кремъл да повери съответния ресор в по-надеждни ръце.

- На 20 януари 1950 г. от състава на подпредседателите на МС отпадат Кимон Георгиев, Добри Терпешев и Антон Югов, като за нови са издигнати – Владимир Поптомов, Райко Дамянов, Георги Чанков, Иван Михайлов. Извършват се промени и в силовите институции – Руси Христозов отстъпва МВР и оглавява Министерството на доставките и хранителната промишленост. През февруари 1952 г. се извършват кадрови промени в двете културни министерства – освободен е министърът на народната просвета Кирил Драмалиев (завършил филология в Мюнхен) и на негово място е назначен Демир Янев (завършил средно педагогически училище, но създател на II-ра родопска партизанска бригада).

- Важни канали за провеждане на правителствената политика са масовите организации, сред които най-изпъква ОФ. ОФ играе своята роля като организация, която осигурява широка обществена опора на комунистическия режим. На III конгрес на партията е решено, че не е необходимо ОФ да има повече своя отделна програма и ОФ ще работи за построяването на социализма.

- Завърша пълното установяване на монолитна, еднопартийна политическа система и остатъците от независимо съществуване, приписвано на организации като БЗНС, стават съвсем фиктивни. БКП твърдо охранява идеологическата чистота и изпълнява функцията на авангард и на ръководна сила в държавата и обществото.

- Продължават и репресивните мерки от страна на режима. Стига се до извода, че ДС не работи на достатъчно добро ниво и че е допуснало в средите му да се внедрят “врагове на народа”. За целта се създава следствения отдел при Дирекция ДС и се задължава министърът на вътрешните работи Руси Христозов и помощник-министърът за ДДС Иван Райков да попълнят средите на отдела с “честни и беззаветно предани на БКП” следователи. За улесняване на тяхната задача се отменя изискването на образователен ценз за следователите на ДДС. Предвижда се изменение на военно-наказателния закон, създаване на военна прокуратура при МВР и военни съдилища за съдене на служители на ДС и милицията, секретни сътрудници, военнослужещите от Гранични войски, Вътрешни войски. През 1952 – 1953 г. е подменен 40% от оперативния състав, а в периода 1949 – 1956 от ДС са отстранени 5108 души.

- Българската православна църква също продължава да е обект на нападки от властта, която дори я определя като “едно от главните реакционни гнезда, на което възлагат големи надежди вътрешните и външните врагове”. Самият Свети синод е настроен реакционно след отстраняването на екзарх Стефан и дори ограничава контактике си с Руската православна църква. Сред комунистите се лансира пък идеята за се избере удобен за тях патриарх, който да “демократизира църквата”. Така след 600 години се възстановява българската патриаршия, като за патриарх е избран Пловдивския митрополит Кирил, на 10 май 1953 г. До смъртта си през 1971 г. той сътрудничи тясно с комунистите, опитвайки се да запази достойнството на БПЦ. На 4 юли 1971 г. е избран новият патриарх Максим.