Лекции по История

14.Култура и политика в България (1944–1948 г.)

Приемственост и нови насоки в организацията на културния живот
- Въпреки че и Ленин, и по-късно Георги Димитров, не говорят с добро за интелигенцията и нейното обществено значение, то БРП (к) си поставят за задача да привлекат интелигентите на своя страна, за да ги използват като средство за разпространение на комунистическата идеология сред масите.

- След 9 септември 1944 г. комунистите действат умерено и все още не прилагат крайни методи за налагането на марксизма-ленинизма. От една страна това се дължи на съобразяването им с международната ситуация, където САЩ и СССР все още придават приятелски характер на отношенията си, а от друга се дължи и на състоянието на българската интелигенция, която в този период в мнозинството си е безпартийна. Комунистите решават да процедират гъвкаво, за да привлекат възможно повече интелигенти и дейци от културната сфера на своя страна, възползвайки се и от тенденцията към олевявяне на интелигентите, която се забелязва след годините на войната.

- Към края на 1947 г. БРП (к) решава да се намеси по-активно в духовната сфера, налагайки своя контрол и върху нея. За целта се използват всички органи на властта – министерствата на народното просвещение и на пропагандата; творческите съюзи и културно-просветните организации и частните издателства и фирми за производство и разпространение на филми.

- До края на 1947 г. държавната политика в сферата на художествената култура се осъществява от създаденото на 9 септември 1944 г. Министерство на пропагандата (преименувано на 10 септември 1945 г. в Министерство на информацията и изкуствата), ръководено от Димо Казасов. През целия период на съществуването му (до края на 1947 г.) то има за задача да популяризира програмата и дейността на новата ОФ власт и “ликвидиране на фашизма” във всички сфери на културата. В неговата структура са включени и редица отдели, отнасящи се към културната сфера – Дирекцията за културно творчество (преименувана в Дирекция на народната култура), Дирекцията на печата, Дирекцията на радоразпръскването, създава се и Дирекция на театрите, с което министерството обхваща основните области на културния живот. По-късно под неговия контрол са поставени и читалищата и музеите.

- Чрез служба“Професионални движения в свободните професии” министерството се стреми да постави под контрол и да направлява организациите на интелигенцията, за да се “впрегнат в услуга на новото държавно и обществено-политическо строителство всички сфери на българската култура”. В структурата на министерството са включени и отдели, натоварени с възстановяването и активизирането на културните връзки с чужбина. Така то постепенно поема ръководството на всички области от културния живот, без образованието и науката.

- Държавната инициатива в областта на културата постепенно се разширява чрез създаването на държавен сектор в книгоиздаването (издателствата на БРП (к), на Общия работнически професионален съюз, на Министерството на просвещението и др.), на Държавна концертна дирекция, а през 1946 г. е приет закон за “кинокултурата”, който установява държавен монопол върху вноса и разпространението на филми. Засилва се участието на държавата в културния живот, което дава възможности той да бъде контролиран и направляван, прилагайки се в същото време и необходимата пропаганда сред обществото.

- През 1944 г. Министертвото на пропагандата и фондация “Българско дело” (създадена 1941 г. като частна формация, която след 9 септември минава од контрола на Министерството на пропагандата, но запазва статута си на частно предприятие) влизат във връзка със съветското държавно предприетие за производтво и разпространение на филми, вселдствие на която е договорено доставката на техническо оборудване и предоставяне на фондацията монополното право да разпространява съветски филми в България. На 27 септември 1946 г. е приет закон за “кинокултурата”, с който се постановява, че “държавата се грижи за правилното развитие на кинокултурата”, на фондация “Българско дело” се предоставят редица прививлегии, включително и монопол върху вноса и разпространението на филми. В резултат на това до края на 1946 г. БРП (к) налага контрол и над тази област, която й служи доста в идеологическо отношение.

- В края на 1944 и началото на 1945 г. ЦК на БРП (к) преценява, че Министерството на пропагандата до момента неуспява да установи тесни връзки с интелигенцията. Заради това комунистите се ориентират към обществената инициатива – към сплотяване на творческите съюзи и включването им в разработването и провеждането на културната политика. За координиране на действията им към НК на ОФ е създаден Общ комитет на творческите съюзи.

- На 17 септември 1944 г. по инициатива на писатели комунисти се провежда конференция, на която 52-ма от общо 180-те членове на Съюза на българските писатели изразяват подкрепата си за новата власт и настояват за организационни промени в ръководството на съюза. Така е избран нов Управителен съвет с председател Трифон Кунев, а впоследствие негов почетен председател става регентът-комунист Тодор Павлов – с други думи комунистите налагат властта си и в СБП. Премахнати са ограниченията за членство, вследствие на което в съюза се вливат доста посредствени автори, което пък отблъсква някои от утвърдени творци в по-нататъшното им участие в работата на организацията.

- В средите на художниците се процедира по същия начин – комунистите сформират ОФ комитет, който участват редица известни имена, по чиято инициатива е разпуснат Съюзът на дружествата на художниците. След това на 19 септември 1944 г. 70 художници полагат основите на нов единен Съюз на художниците в България с председател проф. Николай Райнов, който художниците със специална резолюция декларират готовността си “да обслужват пропагандните и идеологическите задачи на новата власт”. Към съюза се създава и политически бюро, което дава насоки в работата на неговите членове.

- Следва съюзът на артистите в България. Функциите на Управителен съвет в съюза поема новосъздаден Акционен комитет с председател Владимир Танев, който обсъжда въпросите за театралните изяви в подкрепа на новата власт. На 20 октомври общата конфренеция на съюза приема “Програма на сценичните дейци при САБ”, в която се призовава към създаване на “нов борчески репертоар” от “бодри и свежи” постановки, посветени на антифашистката съпротива и трудовия ентусиазъм на българския народ, така че театралното изкуство да стане широко достъпно.

- Осъзнавайки голямото значение на киното комунистическата партия и ръководството на ОФ съдействат за създаване на хроникална студия “Отечествен киногпреглед”, около която се обединяват редица творци. Те стават инициатори на основаването на Съюза на киноработниците, чийто ОФ комитет се грижи както за материалното и кадровото осигуряване на студията, така и за прочистване на филмовия репертоар от профашистки филми и за организационното сплотяване на кинодейците.

- В резултат на всичко това творческите организации на интелигенцията са възстановени на ОФ основи, като вътре в тях е подета инициативата за прочистване на обявените за фашисти членове и пропагандиране на новата власт.

- В началото на 1945 г. комунистите препоръчват на Камарата на народната култура (създадена още през 1943 г. към Министерството на просвещението) да обхване творци от всички сфери на културата и науката. Новата институция трябва да представлява обществен орган, чието Общо събрание избира Управителен съвет и фактически предсттавлява свързващо звено между творческите съюзи и държавните органи.

- На 15 май 1945 г. е обявено официално създаването на Камарата към Министерството на пропагандата, начело с Александър Обретенов. През юли 1945 г. той представя за обсождане в ЦК на БРП (к) подготвения от него проект за структурата и функциите на Камарата. Основната цел е тя да се превърне в инструмент за прилагане на партийната тактика за внимателно насочване на идейната преориентация на интелигенцията към марксизма, без обаче това да бъде открито прокламирано. На 16 септември 1945 г. пред Учредителното събрание на Камарата Обретенов наблюга на необходимосттта от обединени ена всички интелектуални сили, на уважението на новата власт към творците, на приемствеността в културното развитие.

Интелигенцията – толерирана или репресирана
- Събитията по време и след войната, политическата обстановка в страната и идеологическите идеи довеждат до оформянето на две противоположни линии в политиката към интелигенцията – линията на толериране, сплотяване и привличане и линията на ограничения, натиски и репресии.

- Политиката за спечелване на интелигенцията е обусловена от международното положение, което налага на българските комунисти да бъдат по-умерени и толерантни в разпростирането на своята власт в страната. Договореностите между САЩ и СССР принуждават комунистите да водят умерена политика в културната сфера, в резултат на което българската интелигенция приема новата ОФ власт с одобрение.

- Това благоприятно настроение на интелигентите разкрива на комунистите, че е възможно приобщаването на българската интелигенция и по мирен път. Изрично в редица срещи и изявления лидерите на БРП (к) заявяват, че свободата на творците в България нямад да бъде накърнена, стига да естествено да са антифашисти. Прилагането на този принцип обаче не е масов.

- Друг важен въпрос е този за отношението на БРП (к) към постиженията на изтъкнати творци некомунисти и на културното наследство като цяло. Ръководената от Александър Обретенов Камара на народната култура утвърждава идеята, че е нужна приемственост в културното развитие. Така тя организира чествания на юбилеите на Елин Пелин, Кръстю Сарафов и изложби на творци като Владимир Димитров-Майстора.

- Друго средство за популяризиране на новата власт сред творците и въбоще сред представителите на културната сфера е отпускането на материални помощи за подпомагане на творците. От една страна така се възобновява нормалната творческа активност, а от друга се спечелват симпатиите на българските творци.

- Не липсват и натиск и репресии от страна на режима спямо интелигенцията. Марксизмът-ленинизмът изисква “превъзпитаване” на тази социална група, което е свързано с прилагане на различни фроми и степени на насилие. БРП (к) използа лозунга за “ликвидиране на остатъците от фашизма”, за да започне настъпление срещу лица изразяващи демократични, но различни от марксизма идеи. Сред тези хора има значителен брой незаслужено репресинари културни дейци, чийто идеи са далеч от фашистката идеология.

- Уличният терор взема доста жертви от средите на интелигенцията – такива са случаите на лица арестувани и убити в същия ден или арестувани и “самоубили се” в затвора. В затвора попадат редица писатели, като Димитър Талев, който са изпратени в лагери за “политически опасни лица”.

- Комунистическата партия започва да дели интелигенцията на “патриотична, революционна, народна” и на “реакционна, буржоазна”. Категориите “прогресивен” и “антифашистки” са наложени като основен критерий за “чистките” в творческите организации.

- На 23 ноември 1944 г. СБП изключва от своите редици 29 души по обвинение “поставили се в услуга на фашистката власт”. Предложенията са направени от комисия, назначена от ОФ комитет в съюза. Новосъздаденият Съюз на художниците е “прочистен” по списък изготвен от утвърденото от НК на ОФ политическо бюро на съюза. На 10 декемеври 1944 г. на общо събрание е решено да бъдат завинаги изключени за “профашистка” дейност 13 членове, 7 са отстранени от съюза за определен период. Впоследствие Управителният съвет ревизира наложените наказания и снема обвиненията, но огорчението оставя извън съюза редица творци. Акционният комитет при Съюза на артистите формира комисии за прочистване на репертоара и театралната литература за преценка на членовете на съюза до 9 септември 1944 г. По тяхно предложение комитетът решава да бъдат изключени от съюза 7 души за пропаганда на фашистки идеи.

- Политическият натиск стига своята кулминация с т.нар. Народен съд. През март 1945 г. в Съдебната палата пред неговия VI състав са призовани 105 журналисти, писатели и публицисти с обвинението, че са пропагандирали идеите на фашизма и с това са подпомагали неговите престъпления, както и че са били проводници на “великобългарския шовинизъм”. Близо половината от обвиняемите обаче се оказват или напуснали страната, или ликвидирани без присъда. Член 4 от Наредбата-закон за народния съд обаче предвижда издаване на присъди и срещу лица, които вече не са между живите.

- През 1946 – 1947 г. се изострят отношенията между БРП (к) и легализираните партии, като противопоставянето им се изразява и в печата. Властта взема мерки за ограничаване свободата на словото, като през април 1946 г. XXVI ОНС приема изменения в Закона за печата, с които се предвиждат санкции против изданията, увреждащи националните интереси на страната. В края на декемеври 1946 г. правителството спира завинага органа на Демократическата партия в. “Знаме”, защото злепоставил СССР и влошавал отношенията със славянските държави. Четири месеца по-късно са спрени опозиционните вестници “Свободен народ” и “Народно земеделско знаме”. Формалната причина е отказ на работниците да ги печатат, защото “не одобряват” съдържанието им.

- Върху отношението на БРП (к) към интелигенцията започва да играе роля и мнението на Москва, която налага в България все по-стриктно да се следва единствено и само съветския културен живот. Така писателите комунисти приближени до властта започват да атакуват “буржоазното влияние” в творбите на нечленуващите в партията свои колеги. На 13 март 1947 г. на дискусия в СБП вече дори се говори за “скрити врагове в нашите писателски среди”. Разразилите се спорове между творци заплашва единството на творците в ОФ. За целта Георги Димитров, Александър Обретенов и Тодор Павлов заявяват, че работят за изграждането на демократична национална култура, в която марксистката идеология няма да се налага “отгоре” над културната сфера, а ще се изявява редо с останалите школи и течения. Мнение, което голяма част от партийнно ръководство не одобрява, а настоява за радикални действия.