Лекции по История

13. Македонският въпрос в българо-югославските отношения след Втората световна война (1944–1948 г.)

Македонският въпрос
- Основен проблем в българо-югославските отношения в края на ВСВ е македонският въпрос. Той се разисква на срещи по време на посещението на делегация на ЦК на МКП на 25 септември 1944 г. в София и при посещения на дейци на БРП (к) през ноември-декември с.г. в Белград и Скопие. За поддържането на преки контакти с българското правителство дори е открито и Временно представителство на Македонската федерална държава.

- Позицията на Югославия по въпроса се свързва с прокламираната в началото на август 1944 г. Македонска държава (като федерална част на Югославия). Оттогава се започва активна антибългарска политика. Югославия налага тезата, че в трите части на Македония (Вардарска, Пиринска и Егейска) живее “македонско население”, което е формирало своя самостоятелна “македонска нация”. Извежда се и правото на тази нация за “самоопределение” и за създаване на “независима и обединена македонска държава”. Тук се появява и ролята на България – тя е главната спънка в осъществяването на тази идея, като се има предвид огромното количество български елемент във Вардарска Македония. Заради това управляващите среди там започват да работят върху неговата “денационализация”. На натиск са подложени и български бежанци от Западна Тракия и Егейска Македония. Скопие започва и фалшифициране на историята на населението на Македония, изопачаване на дейността на ВМОРО и работи върху създаването на “книжовен македонски език”. Заедно с това започва и промяна на българските фамилни имена и акция на избиване, затваряне и прогонване на лицата отстояващи своята българска национална принадлежност.

- В унисон с тази идея Белград и Скопие поставят въпроса за присъединяването на Пиринския край към македонската държава, т.е. към Югославия. Иска се и преименуване на Горноджумайската областна организация на БРП (к) в “македонска” и формирането на областен националноосвободителен комитет в района, който да подготви населението за присъединяването.

- Естествено българските комунисти се поддават на натиска – разрешават създаването на македонска войскова единица в Пиринския край (бригада “Яне Сандански”) и не се противопоставя на разгръщането на пропагандна дейност сред населението на Горноджумайската област. На практика правителството на ОФ приема позицията на БРП (к), което пък вярно следва директивите спускащи се от Коминтерна.

- Самата теза разпространявана от Югославия има корени още от началото на XX в. в лицето на тезата на сръбския етнограф Йован Цвиич, според която македонците са отделна нация. Теза, която не почива на никакви исторически факти и служи само и единствено, за да задоволява великодържавните амбиции на Югославия.

- Отговорността за възприемането на македонизма като теория и практика лежи изцяло върху българските управляващи по това време. Те робуват на погрешната теза, че при социализма националните разичия бързо ще бъдат изживиени и че държавите ще установят “интернационални връзки”, при които националния въпрос ще е подчинен на “класовия въпрос” и на задачите на “социалната революция”. Така още в началните години на своето управление БРП (к) допуска историческа грешка.

Идеята за федеративна държава
- В края на 1944 и началото на 1945 г. македонския въпрос прераства в идеята за бъдеща Южонславянска федерация, в която да бъде включена и България. Така Белград цели създаването на първостепенна сила на Балканите, разширявайки териториите на Югославия, включвайки в състава си и териториите на българите. БРП (к), повлияни от съвместното участие на Югославия и България в заключителния етап на войната срещу Германия, както и от мнението на СССР също възприемат идеята за федерация на южните славяни. Обаче се случва така, че между идеите на двете страни за федерация има огромни разминавания. Това ясно проличава от изработените през ноември 1944 – февруари 1945 г. 8 проекта за съюзен договор между Югославия и България.

- Ръководителите на ЮКП и Националния комитет за освобождаване на Югославия (НКОЮ) се застъпват за създаване на една федерация, в която България да стане 7-ма република. Предвижда се новата федеративна държава да има общ парламент и общо правителство, да провежда обща външна политика и да има единно командване на всички въоръжени сили, като за върховен главнокомандващ се сочи естествено Йозип Броз Тито. Проектира се и премахване на митническите граници, рационално използване на енергийните източници и съвместно решаване на продоволствения проблем. Отбелязва се обаче “правото на Югославия на възстановяване на щетите от войната”.

- България пък предлага “Федерацията на южните славяни” да се изгради на равни начала между България и Югославия в съотношение 1:1, като при военновременните условия се запази техният суверенитет върху външната и вътрешната политика, както и върху въоръжените сили. Българските управляващи приемат създаването на “единна македонска държава” в рамките на Югославия, но настояват присъединяването на Пиринска Македония към нея да стане след изграждането на федерацията. Относно стопанските клаузи се изразява готовност да се окаже продоволствена помощ на Югославия, но в замяна на това се иска от Белград да се откаже от своите репарационни искания. Освен това българското правителство настоява първо да се сключи съюзен договор между двете страни, а след това да се пристъпи към изграждането на федерацията.

- През декември 1944 г. в София се състои среща на заместник-председателят на НКОЮ Едвард Кардел с премиера Кимон Георгиев и политическия секретар на ЦК на БРП (к) Трайчо Костов. Българската страна поставя въпросът, че създаването на обща федеративна държава трябва да бъде съпътствано и с връщане на Западните покрайнини към България, а Кардел пък продължава да настоява обединението на Вардарска и Пиринска Македония да не се обвързва с образуването на бъдещата федерация.

- В началото на 1945 г. Г. Димитров се среща с югославска делегация в Москва, където отново отстоява принципа за образуване на двуединна федеративна държава при равностойни отношения между България и Югославия.

- Намесва се СССР, което решава да посредничи поне за сключването на съюзен договор между двете балкански страни. За целта то отправя покана до правителствата на България и Югославия. Изпратените в Москва техни делегации са посъветвани за момента да отложат разискването на въпроса за федериране между тях и да се насочат към подписването на договор за политическо, военно и икономическо сътрудничество между тях. Въпреки това във връзка с проектираната федерация се съгласува текстът на едно поверително писмо, което правителствените ръководители на България и Югославия трябва да си разменят при подписването на договора, което се насрочва за в началото на февруари 1945 г. в Белград.

- Англия следи тези събития е веднага реагира на тях. В Лондон смятат, че образуването на въпросната федерация ще доведе до засилване на влиянието на СССР в региона на Балканите и изолация на Гърция. Обезпокоени от това са и САЩ, Гърция и Турция. В резултат на това английското правителство изпраща протестна нота до СССР, в която заявява, че до сключването на мирния договор България няма право да влиза в договорни отношения с други държави.

- Проблемът за българо-югославските отношения се разисква и на Кримската конференция (4 – 11 февруари 1945 г.), но отново не се стига до споразумание между Великите сили. Той е поставен и на срещата между Димитров и Тито в Москва през април 1945 г., но заради позицията на западните страни подписването на съюзен договор между двете балкански страни се отлага за по-късно време.

- Въпреки че опозиционните партии в страната се обявяват срещу смирената политика на БРП (к) относно македонския въпрос на Десетия пленум на ЦК на партията, проведен на 9 и 10 август 1946 г. се стига до пълната капитулация на българските комунисти пред югославския натиск. БРП (к) застава на позицията, че обединението на “македонския народ” трябва да се извърши на базата на Македонската народна република и в рамките на Югославия. Тя не само се съгласява с присъединяването на Пиринския край към НР Македония, но смята, че това е обща задача на правителствата на двете страни. В замяна на отказа от Пиринска Македония се иска връщането на Западните покрайнини на България което трябва да се оформи чрез един съюзен договор между България и Югославия. Според изложената резолюция всички членове на БРП (к) “най-строго да съблюдават и практически да провеждат тая директива на партията по македонския въпрос”.

- Дотук стигат в действията си българските комунисти, следвайки своята сляпа вярност към директивите на Коминтерна, в своята вярност на принципа на “протераския интернационализъм”, в прилагането на основните положения на “марксистко-ленинската теория по националния въпрос”. Огромна роля играят и думите на вожда Сталин, че трябва да се даде “Трябва да се даде културна автономия на Пиринска Македония …”.

- Югославските ръководни среди веднага се възползват от мнението на “бащата на народите” и настояват за по-скорошното осигуряване на “културно-националната автономия на Пиринска Македония”. Засилва се пропагандната дейност в Пиринския край, открива се македонска книжарниция и т.н.

- За да се разчисти пътя за провеждането на решенията на X пленум на ЦК на БРП (к), през лятото на 1946 г. е проведен съдебен процес срещу дейци на бившата ВМРО. След това се разгръща кампания за внедряване на “македонско съзнание” сред българското население в Пиринския край, за изучаване на “македонски език” и т.н. Кулминацията на денационализаторската политика на комунистите е преброяването от декември 1946 г., когато 70 на 100 от населението е записано “македонско”.

- От 30 юли до 1 август 1947 г. в Блед се провежда конференция на правителствени делегации на Югославия и България. На нея е решено да се сключи договор между НРБ и ФНРЮ за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ между тях, да се развие стокообменът и стопанското сътрудничество, да се разширят жп и шосейните връзки и др. Югославия се отказва от плащането й на 25 млн. долара репарации за сметка на материалната помощ, оказана й от България, която към 30 ноември 1947 г. е 6 685 487 585 лв. – сума, значително по-голяма от определените с договора репарации.

- Протоколът за решенията на конференцията в Блед е подписан и обявен публично без консултации със СССР. Затова съветското правителство изразява недоволството си от този акт, обръщайки специално внимание на прибързаното сключване на договора между двете страни. Тази позиция на СССР довежда до отлагане подписването на съюзни договор с около 4 месеца и до определяне на 20-годишен срок за неговата валидност.

- На конференцията в Блед между Димитров и Тито е постигнато и споразумение според което “приисъединяването на Пиринския край към НР Македония и връщането на Западните покрайнини към НР България ще бъде извършено само в рамките на една обща федерация на южните славяни” и че “дотогава Пиринският край, респективно Западните покрайнини, остават изцяло под суверенитета на съответните държави, като на населението се даде културна автономия”.

- В Пиринска Македония фактически се създава положение на “държава в държавата”. От есента на 1947 г. в българските училища в Пиринския край се въвежда изучаването на “македонския език” и “история на македонското революционно движение”.

- Промяна в позицията на БРП (к) по Югославската федерация и македонския въпрос настъпва след изключването на ЮКП от Информбюро в края на юни 1948 г. На XVI пленум на ЦК на БРП (к), проведен на 12 и 13 юли с.г. се приета резолюция, според която се преустановява безконтролното минаване на границата от НР Македония в Пиринския край и да се премахне изучаването на “официалния македонски език”от чиновниците. Поставя се и задачата да се прочистят държавният и партийният апарат в Пиринския край. Заявява се, че комунистическата партия в Пиринския край е неразривна част от БРП (к) и никакви преки връзки не трябва да се поддържат нито със Скопие, нито с Белград. Признава се правото на населението в Пиринска Македония само свободно да определи своята националност.

- Но в резолюцията намират място и решения, според които се смята, че политиката на културна автономия за “македонското население” в Пиринския край трябва да продължи, че в училищата трябва да се въведе факултативно изучаване на “македонския литературен език” и да се засили изучаването на “македонското освободително движение”. Дори се смята, че евентуалното присъединяване на Пиринския край към НР Македония е възможно, при условие че Югославия остане “вярна на общия социалистически и демократичен международен фронт”.

- От лятото на 1948 г. настъпва застой в развитието на българо-югославските отношения, независимо от готовността на България да се придържа към договора за дружба, сътрудничество и взаимопомощ и да поддържа дружески отношения с Югославия. Освен това по предложение на Постоянното бюро на НС на ОФ в заседанието си от 1 октомври 1948 г. МС на НРБ взема решение да бъдат разпуснати организациите на Народния фронт на ФНР Югославия в България, които преустановяват своята дейност в страната.