Лекции по История

12. Уреждане на международното положение на България след Втората световна война (1944–1947 г.) – Московското примирие, Парижката мирна конференция и Парижкият мирен договор

Московското примирие
- На 9 септември 1944 г. правителството на ОФ излиза с прокламация към българския народ, в която заявява, че ще провежда нова външна политика, изразяваща се в установяването на тясно сътрудничество със СССР и неговите западни съюзници. Говори се и за осъществяването на приятелски отношения със съседните страни, особено с Югославия. Още същия ден при командването на III-и украински фронт е изпратена българска делегация, която разговаря по условията на бъдещото примирие и относно координиране на настъплението на съветските и българските войски срещу Германия. На 5 октомври 1944 г. със съдействието на съветското командване, между България и Югославия е постигнато съгласие за участието на българската армия в операциите срещу германците на югославска територия.

- В хода на подготовката за проекта за примирие с България се провежда среща между лидерите на СССР, Великобритания и САЩ, на която възникват разногласия за разпределението на сферите на влияние. В крайна сметка се стига до консенсус, като за България е решено да има 80 процента съветско влияние и 20 процента английско. Представителите на СССР, Великобритания и САЩ поставят като предварително условия за започване на преговори за примирие с България задължението в 15-дневен срок българското правителство да евакуира всичко свои войски и администрацията си от гръцка и югославска територия. МС на България приема това искане и изпраща свои делегати на преговорите в Москва.

- Съглашението за примирие е подписано на 28 октомври от представителя на Съветското главно командване маршал Фьодор Толбухин, представителя на върховния командващ на съюзниците в Средиземноморския район генерал-лейтенант Джеймс Хамел и представителите на българското правителство. Съгласно военните клаузи на съглашението българското правителство се задължава да:

- разоръжи германските въоръжени сили, намиращи се в България, и да ги предаде в качеството на военнопленници;
- да предаде германското военно имущество на Съветското главно командване;
- да обезпечи на съветските и други съюзни войски възможността за свободно придвижване по българска територия;
- да освободи незабавно всички съюзни военнопленници и интернирани;
- да евакуира своите въоръжени сили и чиновници от територията на Гърция и Югославия в уговорения на 11 котомври срок;
- да предостави своите въоръжени сили под общото ръководство на Съюзното (Съветското) главно командване;
- след прекратяване на военните действия против Германия да демобилизира българската армия и да я постави под наблюдението на Съюзната контролна комисия.

- Политическите клаузи предвиждат:

- да се възстановят всички права и интереси на ОН и на техните поданици в България;
- да се разтурят веднага всички прохитлеристки или други фашистки организации;
- да се освободят незабавно всички чуждестранни граждани, арестувани заради дейност в полза на ОН;
- да се съдейства за задържането на лица, обвинени във военни престъпления, и за тяхното съдене;
- да се съгласува със Съюзното (Съветското) главно командване работата на радиото, пощата, телеграфа и телефона на страната, както и издаването, внасянето и разпространяването на вестници, списания и книги.

- По силата на икономическите клаузи на примирието България трябва:

- да върне цялата собственост на ОН и да внесе репарациите, които ще й бъдат определени по-късно;
- да изплаща редовно парични суми и да предоставя стоки, средства и услуги на Съюзното (Съветското) главно командване за изпълнението на неговите функции;
- да постави под контрола на Съюзното (Съветското) главно командване търговските плавателни съдове, а при нужда – промишлените и транспортните предприятия, средствата за връзка и др.

- За следене, регулиране на условията за примирие е учредена Съюзна контролна комисия (СКК) под председателството на Съюзното (Съветското) главно командване с участието на представители на Великобритания и САЩ. Самото примирие не предвижда пълна и безусловна капитулация на България, но фактически с военно-политическото присъствие на съветските войски я поставя в режим на окупация.

- СКК в България се събира в пълен състав и пристъпва към своята дейност на 29 ноември 1944 г. Българското правителство оказва пълно съдействие на СКК. То се стреми да спазва безрезервно всички клаузи на сключеното примирие. За тази цел е създадено и специално Комисарство за изпълнение на съглашението за примирие с ръкоодител министъра на външните работи.

Участие на България в заключителния етап на войната
- Преодоляването на международната изолация на България до голяма степен зависи и от нейното активно участие в заключителния етап на войната срещу Германия. С включването на страната в антифашистката коалиция правителството на ОФ се стреми да се разграничи от политиката на кабинетите, управлявали до 9 септември 1944 г., и да съдейства за утвърждаване на нови международни отношения на Балканите, в Европа и в света.

- Приносът на българската армия за освобождението на Македония, Сърбия, Хърватско, Словения, Унгария и Австрия през периода септември 1944 – май 1945 г. е оценено високо от Съветското главно командване и е използвано като аргумент при уреждане на международното положение на България. Но това участие коства около 32 000 души на страната ни. Тежко се отразява върху икономиката и разходите, които тя прави за издръжката на съветските военни части в страната, настанени съгласно Съглашението за примирие, а в допълнение на това трябва да се спомене и че МС на България отпуска периодично парични суми за издръжка и на Съюзната контролна комисия.

- Още по време на войната правителството на ОФ предприема редица външнополитически стъпки, които довеждат до размразяване на международните отношения на страната. През периода октомври 1944 – януари 1945 г. българското правителство приема политическите мисии на СССР и на Югославия и изпраща свои политически представители в тези страни. Възстановени са дипломатическите отношения с Франция, Италия и Югославия. Признато е временното правителство на Полската република, назначени са нови пълномощни министри в Югославия, Румъния, Турция, Швейцария и Швеция.

- На 14 март 1945 г. между България и СССР се подписва спогодба за взаимна доставка на стоки до края на 1945 г. С тази крайно неизгодна за България спогодба се осигуряват вносът на важни суровини като памук, вълна и хартия, а от своя страна страната ни се задължава да изнася за СССР тютюн, плодове, зеленчуци и др.

- Правят се опити и за подобряване на отношенията с останалите балкански страни. С Гърция обаче не се постига успех, тъй като местното правителство, водено от Великобритания е настроено неблагоприятно спрямо комунистическата власт в страната. С Турция отношенията остават коректни и добросъседски. С Румъния, след като там на власт идва правителството на Националнодемократичния фронт начело с Петру Гроза, започват да се забелязва подобрение на отношенията. Главно внимание правителството на ОФ придава на отношенията с Югославия. Въпреки че самата тя изпитна сериозни затруднения, България дава огромна значителна помощ на Югославия, която до 9 май 1945 г. възлиза на повече от 5,6 млрд. лв., които се равняват на около 44,5 млн. долара.

- След Ялтенското споразумение от 11 февруари 1945 г. между Сталин, Рузвелт и Чърчил се решава в бившите сателитни държави от Оста да се формират широко представителни правителства и да се проведат свободни парламентарни избори в тях.

- На 13 август 1945 г. САЩ отправят нота до регентите, премиера Кимон Георгиев и други членове на българското правителството, в която изразяват опасенията си относно условията за провеждане на парламентарни избори в страната. СССР се противопоставя на тези внушения и в знак на съгласие с политиката на ОФ възстановява дипломатическите отношения с България. На 20 август 1945 г. американците предават втора нота до министър-председателя, Регентския съвет и външния министър, в която изразяват желанието да установят дипломатически отношения с едно временно българско правителство, което би взело мерки за свободното и коректно провеждане на предстоящите избори. След отлагането на изборите за XXVI ОНС, насрочено за 26 август 1945 г., американското правителство дава съгласието си за акредитиране на ген. Владимир Стойчев за български политически представител в САЩ. В същото време България възстановява дипломатическите си отношения с Полша, Чехословакия и Албания, а временната мисия на Швейцария в София става постоянна.

Парижката мирна конференция
- На Потдсдамската конференция на ръководителите на САЩ, СССР и Великобритания (17 юли – 2 август 1945 г.) е обсъден въпросът за следвоенното устройство в Европа, в това число и подготовката на мирните договори с Италия, Румъния, България, Унгария и Финландия. Решено е да се учреди Съвет на министрите на външните работи, който да работи върху изработването на проектите. Между страните победителки е съгласувано споразумение за сключване на мирните договори с признати демократични правителства – бивши съюзни на Германия, възстановяване на дипломатическите отношения с тях и поддържане на молбите им за приемане в ООН.

- В подготовката на проекта за мирен договор с България участват САЩ, СССР и Великобритания, като впоследствие към тях е поканена да се присъедини и Франция. В края на април 1946 г. е изпратен “Меморандум на българското правителство до Съвета на четиримата министри на външните работи в Париж”. В него е изложена позицията на България, която отхвърля и определя като необосновани претенциите на Гърция за поправка на българо-гръцката граница. В допълнение към това българското правителство издига и аргументи за излаз на Бяло море и връщането на отнетата след ПСВ Западна Тракия.

- През май 1946 г. в Париж се намира председателят на НС Васил Коларов, който се среща с представители на САЩ, Великобритания и СССР. Той изпраща писмо до СМВнР, в което поставя отново въпросите за репарациите, за българския излаз на Егейско море и други.

- Парижката мирна конференция се провежда от 29 юли до 15 октомври 1946 г. В нея вземат участие представители на 21 държави от антихитлеристката коалиция. Поканени са и делегации на 5-те страни – бивши съюзници на Германия, с които предстои да бъдат сключени мирни договори, за да изложат възгледите си по тях.

- Официалната българска делегация пристига в Париж на 11 август. Тя е начело с премиера Кимон Георгиев и председателя на НС Васил Коларов. За да защити искането си за излаз на Егейско море и връщане на Западна Тракия във френската столица пристига и делегация на Тракийската организация.

- На мирната конференция в Париж са внесени за обсъждане проектите за мирни договори с Италия, Румъния, България, Унгария и Финландия, подготвени от СМВнР. Решенията на конференцията имат характер на препоръки, а окончателното решение на всички въпроси ще се вземе на следващата сесия на Съвета.

- На 21 август в конференцията са внесени предложенията на българската делегация за поправка на проектодоговора, а на 2 септември Васил Коларов излага пред комисията политическите и териториалните въпроси по мирния договор с България. Настоява се България да бъде призната за съвоюваща държава и се критикуват претенциите на гръцкото правителство. Българските представители се обявяват против налагането на България не неоснователни е непосилни за нея репарации и обосновават българското искане за връщане на Западна Тракия.

- Конференцията отхвърля териториалните искания на Гърция и свежда нейните репарационни претенции от 955 на 125 млн. щатски долара. Конференцията обаче не признава правото на съвоюваща държава, не приема чл. 1 (за границите на България), включва в текста на проектодоговора гръцкото предложение за демилитаризиране на южната българска граница, ограничава броя на войските и тяхното въоръжение и отклонява българското искане за излаз на Егейско море.

- На 15 октомври 1946 г. българското правителство изпраща четвърти поред меморандум до СМВнР. В него се взема отношение по всички главни въпроси, които, според българските управляващи, не са намерили справедливо решение в текстовете, гласувани по време на конференцията.

- Последните уточнение и изменения в текстовете на мирните договори са направени на Нюйоркската сесия на СМВнР (4 ноември – 12 декември 1946 г.). РЕпарациите на България са намалени от 125 на 70 млн. долара (45 млн. долара за Гърция и 25 млн. за Югославия), а българо-гръцката граница остава непроменена. СССР се съгласява България да не укрепва границите си с Гърция, но отстъпва по въпросите за свикване на Дунавска конференция и за създаване на международна арбитражна организация. Новият премиер на България Георги Димитров заявява, че въпеки всичко въпросът за Западна Тракия още не е приключил.

Парижкият мирен договор
- Текстът на договора е предаден на българската политическа мисия във Вашингтон на 17 януари 1947 г., а в МВнР е получен на 28 януари. Българското правителство излиза с обръщение към министрите на четирите страни, в което от една страна заявява задоволството си, че с този акт се укрепва мира, а от друга с огорчение, че в него са намерели място редица несправедливи решения.

- Официалната церемония по подписването става на 10 февруари 1947 г. в Париж. При подписването на договора за мир вземат участие представители на 12-те държави, които се считат в положение на война с България – САЩ, СССР, Великобритания, Австралия, Белоруска ССР, Чехословакия, Гърция, Индия, Нова Зеландия, Укранска ССР, Южноафрикански съюз и Югославия. От българска страна присъстват подпредседателите на МС – Кимон Георгиев, Александър Оббов и Трайчо Костов.

- Преди подписването на мирния договор ръководителят на българската делегация Кимон Георгиев връчва протестен меморандум от страна на България на председателя на церемонията Жорж Бидо. В него се изказва съжаление, че страната ни не е признава за съвоюваща държава, че не се зачита участието във войната срещу Германия, че не се признава търговсикят дълг на Германия към България. В меморандума се споменава отново и искането за връщане на Западна Тракия и излаз на Егейско море. България оспорва наложените репарации и иска един мораториум от 2 години, преди да започне тяхното изплащане.

- На 25 август 1947 г. VI ВНС единодушно утвърждава мирния договор с България. Договорът влиза в сила на 15 септември с.г., когато и СКК прекратява своята дейност. До средата на декември 1947 г. изцяло са изтеглени и съветските войски от България.

- Според договора България запазва границите си от 1 януари 1941 г., с което се признава Крайовската спогодба от 1940 г. за връщане на Южна Добруджа, но искането й за излаз на Егейско море не е удовлетворено. Въоръжените й сили са ограничени на 65 000 души – при запазване на задължителната военна служба, а северната част от българо-гръцката граница е демилитаризирана. Репарациите са определени в размер на 70 млн. щатски долара, платими в течение на 8 години в български стоки. На страната ни се отказват каквито и да е претенции за обезщетение на загуби или щети спрямо Германия, възникнали през време на войната. Тя губи своите авоари, намиращи се в германски банки, които са на стойност 70 млрд. райхсмарки. Контролът по изпълнението на мирния договор в продължение на година и половина се възлага на шефовете на дипломатическите мисии на СССР, Великобритания и САЩ в София.

- Парижкият мирен договор наистина налага тежки репарации на България, но в същото време териториалната цялост на страната е запазена, а международното й положение укрепва.