Лекции по История

10. Политиката на отечественофронтовската власт в областта на промишлеността, търговията и банковото дело (1944–1948 г.)

Дебатът за социално-икономическото бъдеще на България
- БРП (к) провежда политика на политика на приобщаване на страната към СССР. Това се изразява в подготовката на България към преминаването към съветски тип планова централизирана, дирижирана икономика.

- Българското предвоенно стопанство е недостатъчно развито в промишлено отношение. Страната изостава от 10 до 30 пъти с развитите европейски страни. Трудностите по време на войната тласкат политическите сили към търсенето на решения за преодоляването на изостаналостта. Споровете са за насоките на модернизацията – автаркично (затворено, самозадоволяващо) или с оглед на международния пазар да се развива икономиката – водещи приоритети да са тежката индустрия и енергетика или пазарно ориентираните лека промишленост и селско стопанство.

- Истинският дебат е за субекта на модернизация и оттам за средствата за реализирането й. От спора зависи дали стопанството ще е пазарно и капиталистически или дирижирано и социалистическо. На практика ситуацията в България е предрешена след събитията на 9 септември и влизането на страната в съветската сфера на влияние. И все пак дискусиите по този въпрос продължават и след това.

- Десните политически сили са дискредитирани заради връзките си с бившия режим. Следователно и защитаваните оттях едър промишлен и финансов капитал като средство за модернизация са компрометирани. БРП (к) пък е на мнение, че основен двигател в индустриалното развитие на страната е държавата и държавната собственост върху всички материални, финансови и суровинни ресурси. Но комунистите трябва да се съобразяват с редица фактори и с коалиционните си партньори, благодарение на които на практика се превръща в легална партия. Заради тово българските комунисти подкрепят държавната и кооперативната собственост като основни двигатели на индустриалната модернизация, но и признават правото на частната собственост да участва в този процес . Естествено с редица уговорки.

- Параметрите на действие на всички сектори в икономиката и тяхното третиране от новата власт са очертани в първия програмен документ – Декларацията на първото ОФ правителство от 17 септември 1944 г. Тя определя следвата линия – от една страна силен контрол, регулиране и ограничаване на частната инициатива, прехвърляне на стопанските, бюджетните и суровинните тежести върху едрия капитал в производството и търговията, а от друга – закрила на трудовата частна собственост, кооперациите и развитие на държавната собственост.

- С постепенното преминаване към мирновременна икономика и ускоряване на структурните преобразования 1946 – 1947 г. все по-открито се заговорва за ограничаване на едрия капитал, отричат се възможностите му за ускоряване на индустриалното развитие и се възлагат надежди на държавата да реши проблемите на модернизацията. Все по-тясното обвързване пък с Москва допринася до възприемането на съветския опит и налагането му в българските условия.

- А съветския модел е следния – цялостно одържавяване на икономиката, пълна мобилизация на всички материални, финансови и човешки ресурси в условията на диктатура, централизирано планово насочване на тези ресурси, в резултат на което с бързи темпове се изграждат основите на цялостен стопански комплекс на индустриалното общество. Моделът предполага засилени стопанскороганизаторски функции на държавата, основаващи се на доминираща държавна собственост като условие и гаранция за ускорена модернизация.

Възстановяване и развитие на стопанството 1944 – първата половина на 1947 г.
- Пред новият режим дошъл на власт след събитията 9 септември лежат следните проблеми – справяне с огромния спад в промишленото производство, инфлацията, нарастването цените на стоките, спекуата, черната борса и т.н.

- ОФ власт продължава да използва наследените от предишния режим структури за държавно регилуриране на военновременната икономика като системата за гражданска мобилизация, нарядната и купонна система. Продължава държавното регламентиране на цените, производството, пласмента, работната сила. Запазват се и всички заварени държавни и обществени органи за ръководство на икономиката, като министерствата на финансите; на търговията, промишлеността и труда; на земеделието и държавните имоти; на обществените сгради, пътищата и благоустройството; на железниците, пощите и телеграфите, както и Дирекцията за гражданска мобилизация. Заедно с това новата власт създава и нови органи като стопанската милиция.

- Най-характерно за началния период на управление на ОФ е ангажирането на хората в мероприятията на властта. Организират се кампании за пълно използване на всички вътрешни ресурси, собствениците на предприя и работилници се задължават да декларират и използват икономично съобразно съществуващите разпоредби и нормативи наличните количествам метал, химикали, текстилна влакна. Във връзка с това се организира работнически контрол по предприятия, чрез които работниците следят за спазването на стопанските, социалните и финансовите разпореждания на правителството от страна на фабрикантите.

- Наред с това през декември 1944 г. комунистите и ОФ дейците агитират за безплатни и доброволни трудови дни, обикновено в неделя. Сформират се ударни групи за рязко увеличаване на производството. Започват да се организират съревнования между предприятия за пестеливо изразходване на суровините, по-добра организация на производството, повече продукция.

- Понеже инфлацията не може да бъде преодоляна правителството трябва да пусне нови книжни пари, с обаче което книжното парично обращание нараства с повече от 10 млрд. лв. Изход от ситуацията се търси във вътрешен заем, който да набере средства за покриване на бюджетния дефицит, да спре ръста на цените и на паричното обращение.

- В същото време комунистите успяват да се наложат и над Съюза на българските индустриалци и Съюза на българските търговци. Това става на 25 септември 1944 г. на съвместно заседание на УС на Съюза на индустриалците и ОФ комитета изграден към него, когато се решава управлението на браншовата организация да се поеме от временния ОФ комитет. Съюзът на индустиалците се преименува в Общ съюз на българската индустрия, а Съюзът на търговците – в Общ съюз на българската търговия. В управителните им съвети влизат членове на управляващите ОФ партии, като главният секретар на ОСБИ е член на БРП (к).

- В резолюцията на първата национална конференция на ОСБИ на 15 януари 1945 г. българските индустриалци, заявяват че застават твърдо за ОФ правителството. Тази подкрепа е вследствие на обещанията на властта да запази частната инициатива, да мобилизира и частния капитал за възстановяване на стопанството.

- През периода септември – декември 1944 г. Министерството на търговията и промишлеността издава разрешения за откриване на 46 нови индустриални предприятия. Капиталистическият и дребнособственическият сектор дават основна част от промишлената и селскостопанската продукция и от националния доход. До 1947 г. се наблюдава нарастване числеността на дребнобуржоазните слоеве и откриването на голям брой нови индустриални, занаятчийски и търговския предприятия. Това нарастване обаче е съпроводено с остоянен натиск.

- Предприема се реорганизация на данъчната система. Въвежда се прогресивно-подоходно облагане, според което от 12 февруари 1946 г. данъкът върху общия доход за търговските и промишлените предприятия варира между 15 и 68 %. На мястото на Дирекцията за гражданска мобилизация се създава Върховният стопански съвет, който е натоварен с редица функции, включително и с изработването на цялостен народностопански план.

- В резултат на различни мероприятия на властта за сметка на частната собственост нараства и без това огромния държавен сектор в икономиката. Това е вследствие на дейности – конфискациите в полза на държавата на осъдените от народния съд, както и по закона за конфискуване на имуществата, придобити чрез спекулата и по незаконен път. Тези закони засягат онази част от политическия и стопанския елит, която е свързана главно с немски фирми и капитали. Властта предприема и принудително изкупуване на частните дялове на големи акционерни дружества. Със Закона за държавния застрахователен институт в ръцете на държавата преминават всички частни и кооперативни дружества и професионални застрахователни каси. Силно ограничава частната собственост и установявавнето на държавни монополи върху изкупуването, производството и продажбата на тютюн и тютюневи изделия; на спирта, подсладените напитки и търговията с плодови ракии и вина.

- Засилва се и пропагандирането на коопераринето, което се върши от комунистите, за да печели симпатиите на коалиционните си партньори, които са със силни кооперативни настроения и нагласи. До края на 1944 г. се появяват 92 нови занаятчийски производителни кооперации, разширява се дейността на тютюневите и горските кооперации, на потребителната кооперация “Труд”, на популярните банки, както и на 82 нови кооперативни земеделски стопанства.

- През април 1945 г. е издадена Наредбата-закон за трудово-коопетаритвните земеделски стопанства – ТКЗС. Законът задължава кооператорите да внасят цялата земя в кооперативните блокове, върху която те запазват право на собственост, като получават нотариални актове. Заплащането на труда става на база на трудовия ден, а не на надницата. Доходите се разпределят съобразно количеството на внесената от селяните земя и положения труд.

- През 1946 и особено през 1947 г. масово се организират държавни стопански предприятия в различни браншове – държавно търговско предприятие “Народен магазин” (“Нармаг”), Държавен синдикат “Електиречска промишленост” (“Елпром”), Държавният въздушен транспорт, Държавно автомобилно предпиятие, държават аизземва собствеността над Българското търговско параходно дуржество. Засилва се държавното ръководство на стопанския живот и централизмът в управлението. През 1946 г. се учредяват редица централни органи като Министерство на индустрията и занаятите, Министерство на търговията и продоволствията, Министерство на електрификацията, мините и подземните богатства. През 1947 г. са открити нови органи към отделните министерства като Дирекция за минни и геоложки проучвания, Дирекция за водно стопанство, Дирекция за въздушни съобщения, първите строителни и проектантски организации.

Радикални структурни промени от втората половина на 1947 и през 1948 г.
- Разрасналият се държавен и кооперативен сектор дава възможност да се приложи плановият принцип за мобилизиране на всички ресурси за възстановяване на икономиката и преодоляване на последиците от сушата през 1946 г. Същата задача си поставя и двегодишният план за възстановяване и развитие на народното стопанство (1947 – 1948 г.), приет на ВНС на 1 април 1947 г. Той е разработен от Държавната планова комисия, но в него е заложена и по-амбициозната задача – постигане на значителен икономически растеж и структурни промени. Резултатите му в действителност са изпълнение, като голяма роля за това изиграват младежките бригади, които безплатно изграждат важни инфраструктурни обекти като Прохода на Републиката, жп линията Перник-Волуяк, язовири и др. Първата национална младежка бригада е формирана на 5 август 1946 г., а на 5 ноември 1947 г. нейният основен обект – Хаимбоазкият проход, наречен Проходът на Републиката, е открит.

- В резултат от изпълнението на Двегодишния план е възстановен икономическият потенциал на страната, като по-осезаеми са резултатите в промишлеността. В края на 1948 г. индустрията удвоява своето производство в сравнение с 1939 г., докато селското стопанство едва достига военното равнище.

- След съвещанието в Шкларска Поремба от септември 1947 г. на източноевропейските страни е наложена необходимостта да ускорят трансформациите в цялостния живот и окончателно да възприемат социалистическата алтернатива. В България тази радикализация в икономическата политика не среща никаква вътрешна съпротива, тъй като опозиция отдавна е отстранена и не е фактор в политиката.

- Израз на доминацията на социалистическата алтернатива е осъществяването в кратки срокове на тотална национализация на частния сектор във всички стопански сфери. Най-крупното социално-икономически мероприятие е национализацията на индустриалните и минните предприятия от зимата на 1947 г. Засегнати са 6094 предприята и заведения. На набелязаните за национализиране фабрики предварително са назначени държавни представители – коменданти и директори, които в 11 часа на 23 декемеври 1947 г. влизат във фабрикитеи поемат ръководствата им. В резултат на този революционен акт държавната собственост в общото промишлено производство достига 91,7%.

- Успоредно с национализацията върви процес на окрупняване на производствените мощности. Още през 1946 г. се приема закон за централизация на индустрията. През 1948 г. одържавените промишлени предприятия са групирани в 20 държавни индустриални обединения, съставени главно на отраслов принцип.

- Одържавяването на индустрията поставя началото на разгърнато настъпление срещу частната собственост в цялото народно стопанство. Със Закона за банките от 27 декември 1947 г. се установява държавен монопол в банковото дело. С него се цели централизация и концентрация на банковото дело и съзаване на единна банкова система в страната. Със закона се национализира частният банков капитал, съсредоточен в 31 акционерни дружества, по-голямата част от които са били в ликвидация. В страната остават да функциониратдве банки – БНБ и Българска инвестиционна банка. Одържавяването на банките позволява бързо и своевременно кредитиране на държавните промишлени предприятия, кооперативните стопанства и големите строителни национални обекти.

- Външната и вътрешната търговия и транспорта се одържавяват постепенно. В тях изземването е приложено частично в съчетание с политика на откровено толериране на държавните и кооперативните предприятия. В резултат на това намиращите се в тежко положение частни търговци ликвидират своите предприятия и преминават на работа в обществения търговски сектор или сменят професията си.

- В началото на 1948 г. прекратяват своята дейност частните предприятия за търговия на едро. Техният инвентар и съоръжения започват да се използват от новосъздадените четири държавни предприятия – “Облекло и обувки”, “Строителни материали”, “Колониални стоки”, “Метали и метални изделия”, създадени с Постановление на МС от 27 януари 1948 г.

- Участието на частния капитал в сферата на външната търговия също непрекъснато намалява и до края на 1948 г. почти напълно е ликвидиран. Едрите частници биватлишавани от разрешителни за сключване на сделки, с въвеждането на монополи за износ на някои важни стоки и др. Така огромна част от външнотърговския оборот се предоставя на държавните и кооперативните предприятия. Частни външнотърговски фирми се включват в смесени държавно-частни акционерни дружества с преобладаващо държавно участие и до края на 1948 г. техните дяло са иззети или принудително изкупени.

- В областта на транспорта ликвидирането на частната инициатива също е постепенно. Така например в автомобилния транспорт държавата запазва частната собственост до пълно износване на автомобилите, като частниците нямат право да купуват нови коли и задължително трябва да членуват в Съюза за обществен автомобилен транспорт. Чрез този съюз се осъществява държавен контрол върху стопанската им дейност и се подготвя преминаването им в държавните или коопетаритвните стопански предприятия и организации. Окончателното национализиране на автомоболния транспорт приключва през 1952 г.

- През април 1948 г. се национализира и едрата градска покрита недвижима собственост, което засяга едрите собственици на различни сгради и заведения като вили, складове, магазини, хотели, къщи. Така до края на 1948 г. решаваща част от средствата за производство става държавна собственост.