Лекции по История

9. Неолит. Безкерамичен неолит. Изобретяването на изпечената керамиката. Периодизация на неолита

През неолита – новокаменната епоха човечеството направило голяма крачка в развитието си. През втората половина на ХХ век в Азия и в Югоизточна Европа бяха открити много неолитни поселения. Техните обитатели все още не са познавали керамиката. Те обаче вече практикували примитивно земеделие и скотовъдство.
От тази ранна неолитна епоха, която се нарича и “безкерамичен или докерамичен неолит” има културни напластявания в Шанидар (Иран), Джармо (Северен Ирак, Кюрдистан), Чайнютапеси (Югоизточна Турция), Йерихон (Палестина) и на други места в Предна Азия. Предкерамичен (доокерамичен) неолит (протонеолит) е открит също и в няколко селища в днешна Северна континентална Гърция в областта Тесалия. Тези културни останки от предкерамичния европейски неолит са влезли в литературата, както обикновено с имената на съвременните селища, близо до които се намират – Аргиса, Суфли магула и Гедики в околностите на Лариса, Сескло е в района на Волос (древният Йолк), Ахилеон е в околностите на Фарсала. Подобни находки има и от териториите на Югославия и Румъния, но те са спорни.
Откриватели на малоазийския протонеолит са Джон Гарсанг и Катлин Кениън (John Garstang и Kathhleen Kenyon), които са изследвали Йерихон (Jérico), Клод Шафер (Claude Schafer) разкопал Ras Shamra, финикийския Угарит близо до Латакия в днешна Сирия; Robert J. Braidwood разкопал Джармо (Jarmo), Тепе Азиап (Tepe Asiab) и Тепе Сараб (Tepe Sarab). Много големи заслуги за проучване на протонеолита и прехода към керамичния неолит има Джеймс Мелаалт (James Mellaart), който е разкопал Хачилар (Hacilar) и прочитиата селищна могила Чатал Хююк.
Откирването на сигурен безкереамичен неолит датира от 50-те години на ХХ век. Между 1956 и 1960 г. една американска експедиция, ръководена от Рудолф Солецки си поставила ца цел да изследва пещерите в Северен Ирак. Целта й била преди всичко да проучи палеолитни слоева в този район на света. В пещерата Шанидар на няколко метра дълбочина експедицията открила неандерталски погребения. По горните слоеве, над погребенията на неандерталци се отнасяли към късния палеолит. Това били останки от ловци и събиратели, живяли в среда, различна от сегашните природни условия в Иран. В пещерата все още нямало никакви белези за настъпили промени в живота на палеолитния човек.
В долината, недалеч от входа на пещерата Шанидар археолозите открили селище, датирано приблизително преди около 9 200 години. Тук те се натъкнали на нови типове оръдия. Сензацията обаче дошла от изследването на костите. След като палеолитният човек в този район ловувал преди всичко диви кози, археолозите били изненадани, че в Зави-Чеми-Шанидар – така бил наречен новият обект, за да се отличи от пещерата – повечето от костите принадлежали на овце. Костите на дивите кози съставлявали само една шестнадесета от общото количество. Три пети от овцете били на възраст под година. Значи в случая се натъкваме на първите сериозни консуматори на агнишко месо. Няма никакво съмнение, ч в Зави-Чеми-Шанидар са били открити кости на домашни животни. Агнетата били колени не само за консумация на месото им. Освободените от кърмене овце вече ставали подойници и давали мляко на човека най-малко в ІХ-тото хилядолетие преди Хр.
Внимателното изследване на намерените оръдия довело до извода, че наред с примитивните каменни ръчни мелнички, тук в Зави-Чеми-Шанидар имало полирани, отлично оформени каменни брадви – оръдия, които ловците на познавали. Костени дръжки с малки апликирани кремъчета служели за жътва. Това са първите сърпове. Археолозите се натъкнали на облицовани с камъни ями, които били използвани за примитевни жилища. Наблизо, върху голямо пространство се открили складирани камъни и ями с отпадъци от живота на тези първи земедилци. Камъните се използвали, за да се правят ямни огнища за приготвяне на печената храна. Тези ями-огнища се обмазвали с глина. До тях и вътре се разпалвал огън, после се слагало приготвеното предварително сурово месо и ямата се покривала с нагорещени камъни. После ямата напълно се затваряла и се чакало печеното да се задуши. В България в някои райони все още съществува подобен начин на приготвянето на печено агнешко или ярешко. На територията на Иран са известни и други подобни на Зави-Чеми.Шанидар археологически обекти. Ще спомена само Карим-Шахир в долината Чемчемал пак в Северен Ирак.
Изследователите придават голямо значение на откритието на доказателства за одомашняването на овцата. По-голямо, отколкото това на кучето. Защото ако кучето може да служи преди всичко за пазач и за лов на ловците още от палеолита, то домашното отглеждане на овцата може вече да се свърже и с развитието на земеделието. Щом се събират запаси от храна за овцете, защо да не се отгледат и растения с цел да се добива храна за самия човек.
Първите «домашни» растения били все още дивите форми на ячемика и пшеницата, които и до днес виреят в планинските долини на Предна Азия. Див ечемик е открит в Мала Азия, Закавказието, Северен Иран, Сирия и Палестина. Дива пшеница е известна в Палестина, Сирия и Западен Иран. Тя има малки, твърди зърна. Тази пшеница е доста плодородна. Археологът и палеоботаникът Харлан направил опит, който дал поразителни резултати. Той с голи ръце за един час успял да събере от 144 до 2250 гр. Дива пшеница, а с помоща на кремъчен сърп резултатът бил с 2 450 г. повече. Зърната лесно се отделят от класовете, но по-трудно се освобождават от обвиката (ципата). И тогава те са били продукт за прехрана, който издържа много месеци.
През тази преходна фаза от мезолита към докерамичния неолит обитателите на пещерите и на откритите поселения са отправяли към пространствата обраснали с диви зърнени храни – ечемик и пшеница и се връщали с пълни кошници и чували от кожи. Сигурно за най-плододайните площи понякога са се развихряли борби. Поселенията били разполажени в близост до водоизточници или реки ипроявявали тенденцията да бъдат близо до диворастящите зърнени храни. И в края на краищате те установили, че сами могат да приближат плодородното поле като засеят и отгледат растението колкото се може по близо до поселението си. Предполага се, че е имало стотици напразни опити, но на тях съответствали и стотици сполучливи. Хората постепено се научили да почистват земните участъци от камъни и да разбират значението на влагата за плодородието. Ставало все по лесно да се поддържа съществуването и земеделското производсво все повече се усъвршенствало.
Но това още в началото на земеделската фаза създало и усложнение. Посевите станали ценност не само за тези, които започнали да ги отглеждат. Те привличали дивите животни и обитателите от съседните поселения. Затова се наложило те да бъдат охранявани. Така се поставило началото на съсловието на стражарите, което по-късно ще създаде военната прослойка на по-развитите общество. Когато част от обитателите на едно селище ставали пазачи, те не можели вече да ходят на лов. Те обаче също като другите имали нужда от прехрана и охранителната дейност трябвало да бъде «субсидирана» от производителната. Но прехраната на охранителите създавала и други проблеми. Тогава нямало хладилници и ловците не можели да им оставят месо от убити животни в изобилие. Наложило се някои млади животни да бъдат улавяни и започнало тяхното домашно отглеждане. Така пазачите, които сигурно са изпълнявали вече и ролята на пастири, пазачи на опитомените животни започнали да чувстват все по малко недостиг и от месна храна.
Приема се, че опитомяването на животните е настъпило още преди 10 и 9 хиляди години пр. Хр. В северен Ирак се специализирали да отглеждат овце, в Анатолия и Сирия – кози, в Палестина и Иран – газели и антилопи. Газелите и антилопите обаче били много по-чувствителни към промяната на външните условия, отколкото козите и овцете. Изглежда че поради трудното отглеждане в по-късните доисторически периоди те не придобили стопанското значение, на което се радват овцете и козите.
Развитието на земеделието и скотовъдството дало тласък на по-нататъшното усъвршенстване на уседналия поселищен живот. Времените ловни лагери вече оставали в тъмното палеолитно минало.
Големите промени, станали при прехода към неолита още през втората половина започнаха да се третират като един вид «неолитна революция». Това словосъчетание обаче не звучеше хармонично в ушите на тогавашните маркс-ленинци. Бъргаските археолози обаче Атанас Пейков и сегашният директор на Археологическия институт ст. Н. С. І степен д.и.н. Васил Николов в отпечатаните си статии с списание «Археология» си позволиха да го употребят в кавички. Все пак чест прави на тези български учени, че още през 70-те години на ХХ век, въпреки зоркия контрол, се осмелиха да изразят личното си отношение към един от най-важните проблеми в нашата праистория. Сега вече ние можем спокойно да употребяваме термина «неолитна революция» без да го слагаме в каички.
Неолитната ревалюця произтича от големите, революционни промени, настъпили в икономика с укрепването и развитието на земеделието и скотовъдството. Постепено те стават основни начини за произвадство на храна, това е друг modus vivendi” за праисторическия човек. За него ловът и риболовът минават на втори план. Естествено този процес най-напред настъпва в Малоазийските области, в Палестина и Египет. Това е т. н. “плодороден полумесец”, който се възприема като древна люлка на човечеството. Към тези области обаче твърде скоро се приобщава и Балканският полуостров и Междуречието между реките Волга и Урал на територията на Русия.
Основният аргумент на марксистите срещу употребата на термина “революция” е голямата продължителност от началото до края на въвеждането на земеделието и скотовъдството в живота на праисторическия човек. Те се дразнеха, защото те свързваха понятието революция преди всичко с падането на Бастилията, считано за начало на революционните промени в края на 18 век във Франция и Залпът на Аврора оповестил позабравената вече Октомврийска революция.
Праисториците спорят доста интензивно относно продължителността на неолитната революция. Някои автори като Масон и Квита смятат, че неолитните промени имат протяжност от 3 – 4 хилядолетия. Други са на мнение, че този революционен процес продължава до пълното въвеждане на металите и преди всичко желязото в живота и икономиката на човека. Това са Гордън Чайлд, Кол, Брентис и пловдивския археолог Атанас Пейков. Трета група праисторици определят продължителността на неолитната революция, без да приемат този термин, на около 2 000 години - Хоол, Фланери, Нили. Според Фойстел процесът за отделно взет ареал е бил сравнително кратък. Уайт приема, че земеделската революция обхваща около пет столетия. Повечето от авторите обаче не формулират критерии за определянето на продължителността.
Естествено земеделието стои в най-тясна връзка с техническите промени в оръдията на труда. Обобщените резултати от теренните проучвания в Югозападна Азия показват, че революцията в производството е предизвикана именно от земеделието. Появата му е резултат от скокообразно нарасналия контрол, упражняван от човека върху развитието на някои растения.
При ловно-събиратерското стопанство във всяка област съществува динамичен баланс между броя на населението и неговите нужди от храна, от една страна, и количеството диво растящи храни и възможностите за лов от друга.
Ако този баланс се наруши, при увеличение на населението и намаляване на хранителните възможности на областта, то най-вероятният изход е миграция поне на част от населението.
Но ако в даден район съществува граничен баланс и съотношението население – хранителни ресурси клони към равенство, то тогава всяка миграция от една област в друга ще предизвика нарушение на равновесието на голяма територия.
Като причина за нарушаване на този динамичен баланс в Близкия изток през периода, който непосредствено предхожда неолита, обикновен се приема засушаването на големи райони в Азия след последното заледяване. Това засушаване предизвикало голямо намаляване на хранителните запаси и тласнало човека към качествена промяна на начина на добиване на храна.
Не е без значение и екологическият фактор и особено наличието на определени диви видове растения и животни в някои по-високи части на Предна Азия.
Друга предпоставка се явяват натрупаните от мезолитните ловци и събиратели положителни знания и опит за околната среда и особено за растенията и животните и не на последно място за производство на вече разнообразени типове оръдия. Според Масон предпоставките за неолитната революция могат да се обособят в две основни групи – те са социални и природни. В екологически аспект засужаването в Азия в края на плейстоцена е изиграло ролята на основен двигател за по-нататъшното неолитно развитие.
Земеделието се изразява в култивирането на зърнени храни, чийто диви видове се срещат само в някои предпланински области. Човекът обаче открива, че в равнините тези култури дават по-добри резултати и един от основните елементи на култивирането им става именно новото място за тяхното отглеждане. И от тогава отглеждането на зърнените храни и особено пшеницата, а в Америка, царевицата се считат за двигатели на развитието на цивилизацията.
Когато говорим за най-разпространените растения се налага един очебиен извод. Той е направен от съвременния френски историк Фернан Бродел, според който три измежду растенията са имали славна съдба в развитието на цивилизацията. Това са пшеницата, оризът и царевицата. И досега те продължават да си оспорват обработваемите земи в съвременния свят. Това са “растенията на цивилизацията”, които организират материалния, а често и духовния живот на хората и то в такава дълбочина, че формират почти необратими структури. Тяхната история или “цивилизационният детерминизъм”, който налагат върху селячеството е съвършено безспорен (Бродел, Структурите на всекидневието, с.83)
Пшеницата се съвместява и с други култури. Например с ечемика, който в южните страни е храна за конете. Лоша реколта на ечемик - няма война така би могла да се каже през ХVІ век и по-късно по протежение на унгарската граница, където борбата между турци и християни била немислима без кавалерия (Бродел, с.86). Още един пример. По време на война овесът поскъпва. Това е било перманентно състояние по време на тридесетгодишната война между Франция и Англия започнала през 1635 г. Да не говорим за житото. Когато липсва жито, за бедните липсва всичко. Да не забравяме емоционалната страна на нещата - робството, в което житото държи производители, посредници, превозвачи и потребители. Мобилизацията и постоянните тревоги са пастоянен спътник. “Житото, което храни човека, е също и негов палач” - казва или по-скоро повтаря Себастиан Мерсие.. В Европа житото е половината от всекидневието на хората .(Бродел,с.105 ). Житото е царят. Свещената троица - пшеница, брашно, хляб - открай докрай изпълва историята на Европа. Тя е главното занимание на градове, държави, търговци и хора, за които да живееш означава “да имаш своя къшей”. Независимо как са се променяли времената, този всевластник - хлябът - е бил неизменната примадона на човечеството. Има ли скок на цената му всичко започва да кипи и талазите се надигат. Независимо къде - в Лондон, Париж или София. Излиза, че Некер (Necker) е бил прав да казва “когато хлябът е скъп, народът не иска да слуша доводи” (Бродел, с. 114).
Древният човек пренася зърнените растения в съседните полупланински райони. Изнасянето на семена извън естествената им екологична зона и първото им засяване има огромно значение. Като най-ранен център на първото земеделие се сочи планинската област Загрос, ограждаща Месопотамия от североизток. Според други автори първичното земеделие е възникнало на териториите на Сирия и Палестина. Най-вероятно и правдоподобно е засяването на зърнени култури да е започнало едновременно в няколко района на Близкия изток. Без да има пряко влияние между тях..
През VІІ-то хилядолетие вече може да се очертае т. н. “плодороден полумесец”. Именно в тази територия природните условия благоприятстват развитието на култивираните зърнени храни. Тези храни са изключително полезни – дават висока реколта, зърното е сухо и издръжливо, съдържа ценни хранителни елементи – въглехидрати, скорбяла, мазнини, минерални соли и витамини. Именно това ги прави основа на живота. За сравнително дълъг период от време “Плодороднияат полумесец” запазва монопола си на земеделието.
Земеделското производство променя отношението между човека и растенията. Това отношение се изразява в целенасочения разход на човешка енергия и получения резултат като количествен и качествен продукт. При събирателството усилието и резултатът са равни при целенасоченото земеделие влаганата енергия дава по-количествен и качествен продукт, отколкото при събирателството.
Началото на земеделското производство е синхронно с техническата революция. Заедно с него се появяват огладени оръдия на труда, култивирани растения, отглеждане на домашни животни. Съвкупността на всички новости определя техническият аспект на неолитната революция.
В периода на зараждането на аграрното производство земята е преди всичко предмет на труда и в същото време средство за производство. Плодородието на почвата има ролята на оръдие на труда. От този момент нататък обаче в продължение на няколко хилядолетия орната плодородна земя става основно средство за производство. Тази промяна е в естествена връзка с новият тип оръдия на труда, които вече са изцяло огладени, или са огладени в работната си част.
Друг резултат от въвеждането на земеделието е осъзнаване на преимуществото от уседнал живот. Именно земеделието налага строителството на по-солидни жилища, за да служат на човека едновременно за живеене и за складова база на земеделското производство.
Поради бързото заемане на плодородните земи от първите земеделци и поради екстензивния характер на земеделието възниква необходимост от освобождаването и приспособяването на нови площи, които дотогава обикновено са били обраснали с гори и храсталаци.
Дървото, като достъпно и удобно става вторият по значимост материал, след камъка за производство на оръдия на труда. С появата на земеделието се обогатява и разнообразява инструменталният инвентар. Огладените сечива вече се диференцират. Това са брадви, тесли, длета, мотики. Това отбелязва един истински скок и той заслужава названието си и употребата на термина “революция”. И праисториците приемат, че именно появата на огладените каменни и костни сечива е най-същественият белег, който бележи началото на неолитната революция.
Освен това неолитната революция слага началото на огромни екологични проблеми, които от това далечно време до днес ще преследват човечеството.
Другият важен технологически аспект на неолитната революция е появата на скотовъдството. Тази поява е почти едновременна със земеделието. Като стопански отрасъл обаче отглеждането на животни се утвърждава в ареала на неолитната революция малко след земеделието. Това се възприема като закономерност.
Нашият корифей по неолит ст.н. с. І степен Васил Николав не приема, че наченките на неолитната революция са в мезолита и включва целият процес на раждането и утвърждаването на земеделието в неолита. Малко е догматичен този възглед. За праисторическият човек все пак не са били характерни явления подобни на Великата френска революция или забравената засега много бързо Октомврийска революция.
Началото на неолитната революция обаче Николов с право свързва с началото на безкерамичния неолит. В предна Азия. Той признава, че през мезолита има натрупвания,п водещи до началото на неолита и дава примери с Натуфийската култура в Палестина от ІХ-тото и VІІІ-то хилядолетие пр. Хр., която вече познавала правия сърп, хромела и чукалката. Натуфийцете водели сравнително уседнал живот (проучено е селището Ейнан), но те все още използвали диви растения и няма данни да са правили опити да ги култивират. Подобно е и положението в Зави-Чами-Шанидар, поселението, за което вече ви говорих.. Жителите на Загрос пък през ІХ-тото хилядолетие пр. Хр. били сравнително уседнали, познавали техниката на грубо оглаждане на камъка (открити са 4 напълно огладени брадви), използвали хромела и чукалката. Но и те не познавали култивираните земеделски култури.
В основата на натуфиската култура все още лежи риболовът и събирателството, а жителите на Зави-Чами-Шанидар се препитавали главно с лов Събирателството тук все още било вторичен отрасъл. Тези култури са повече мезолитни отколкото неолитни. Значи има преходен период все пак.
За да определят началото и първият етап на неолитната революция праисториците си служат с обобщение на резултатите от радиовъглеродните дати но всички бекиромшчни пластове в Предна Азия. Те за съжаление не са много и на част от тях не можем да имаме доверие.
Според последните изследвания най-ранните земеделци са населявали поселението Али Кош (хронологическият етап носи името Бус Мордех). То датира от началото на VІІІ-то хилядолетие и се намира в предпланините на Загрос в долината Дех Ло(уран. Неговите обитатели познавали първите култивирани зърнени растения – голозърнест шестреден ечемик и пшеница – еднозърненка и двузърненка. Обитателите умеят да оглаждат каменните оръдия. Районът на планината Загрос е първият близкоизточен център на неолитната революция. Той обхваща територията на днешния Югозападен Иран и Северен Ирак. Тук са известни няколко подобни на Али Кош поселения. Като част от тях са по-ранни – Карим Шахир, Ганджа Дарех-Тепе и Тел Асиап. В тях обаче досега не са открити култивирани зърнени храни.
Вторият център е на територията на Сирия, Израел и Йордания. От тукашните поселения са известни култивирана пшеница, двуреден ечемик и огладени каменни оръдия от края на VІІІ-то хилядолетие пр. Хр. Открити са в Йерихон и Бейда.
Третият център на неолитната революция в Близкия изток обхваща земите на Южна и Централна Анатолия. От Хаджилар имаме двуреден ечемик и огладени оръдия от втората половина на VІІІ-то хилядолетие пр. Хр.
Тези центрове до голяма степен се развиват независимо един от друг, но сходните предпоставки са създали условия те да са близки по характер и да бъдат използвани при създаването на цялостния близкоизточен модел на неолитната революция.
Най-ранни доказателства за отглеждане на домашни животни в първия етап на неолитната революция има от Тел Асиаб (край на ІХ хил. пр. Хр) – кози; Али Кош, Бус Мурдех и Джармо (VІІІ хил пр. Хр.) – кози и овце; Ел Харам (края на VІІІ хил. пр. Хр. – кози; Йерихон В и Абу Гош (началото на V—хилядолетие пр. Хр.) – кози и овце; Йерихон В и др селища – едър рогат добитък.
Повечето праисторици приемат, че най-сигурен критерий за пълна уседналост е наличието на керамика. Изобилието от земеделски продукти по един естествен начин предполага търсенето на средства и начине зо по-сигурното им запазване и съхрониние. По време на предкерамичния неолит човик и приготвял храната си в дървени и каменни съдове. Чест били използвани издълбани в земята ями, които отвътре били измазвани с глина. Правели се съдове и от неизпечена глина.
Появата на същинската керамика свидетелствува красноречиво за победата на производствената революция. Някои археолози наричат този момент от предисторията “революция в производството на храни”. В различните центрове на неолитната революция в Близкия Изток керамиката се появява през различно време. В първия,споменат вече център – Югозападен Иран и Северен Ирак първите съдове от глина се появяват в края на VІІІ-то хилядолете пр. Хр. Тя е открита в Джармо, близо до днешния Киркук, който често се споменава в днешните комюникета за събитията в Ирак. На границата между VІІІ и VІІ хил. пр. Хр. се датира керамиката от Тепе Сораб в Северен Ирак.
Най-ранната керамика в ареала на втория център – Сирия, Израел, Йордания се датира в средата на втората половине на VІІ хил. пр. Хр. и е намерена в Абу Гош и Месиан.
В третия център на неолитния бум – Анатолия най ранната керамика датира през първата половина на VІІ хил. пр. Хр. Тя е открита в прочутия неолитен център Чатал Хюйюк в културните слоева римско ІІ – ХІІ.
Сега искам да ви запозная с най-застъпваните в археологическата нахука археологически обекти, където има пластове от докерамичния неолит икъдето твърде рано се появява керамиката. В Предния Изток това са центровете Йерихон и Чата. Хюйюк. След това ще преминем на Европейкия континент и по-точно на нашия Бълкански полуостров.
Ще започна със споменатия в Стария завет на Библията Йерихон. Не напразно с основната книга на християнския свят се говори за здравите, високи крепостни стени, които рухнали, когато Иисус Навин надул пословичните Йерихонски тръби. Това е един археологически обект, при който каменните стени и кулите датират още от VІІІ-то хилядолетие пр. Хр. По-късните културни напластявания на същото място не познават такава мощна крепост.
Не само стената била дебела и мощна, тя затваряла една площ от около 2.5 хектара, което също не е познато на други места. В това пространство, долепени една до друга били разположени кръгли жилища от суров неизпечен кирпич. Според изследователите през ранната фаза в Йерихон са живели около 3 000 души. За сравнение през същия период най-големите човешки общности през същия период не наброявали повече от 100 – 200 човека.
В археологическата литература авторите търсят отговор на въпроса по каква причина Йерихон се е разраснал толкова рано и при това е натрупал големи за времето си богатства. Освен развитото земеделие основа за това е давала търговията със сол от Мъртво море. В района изобилства от залежи на сяра и битум – също използвани през този период. Битума, асфалта се използвал от неолитните земеделци за закрепване на кремъчните зъбци в сърповете.
През по-стария ловен период в развитието на човечеството странстващите ловци сами откривали сол и задоволявали своите нужду, но уседналия живот през неолита вече предполага търговия с този артикул. И на тази ранна фаза вече се е появила търговията.
Внушителните находки в Йерихон повдигат въпроса за структурата на обществото, защото от само себе си е ясно, че такава голяма община не може да съществива без централизирано ръководство. Грандиозните строежи главно предполагат наличието на общоприет авторитет. До средата на 70-те години в Йерихон е била разкопана и проучена само една кула, която случайно попаднала в периметъра на разкопките, провеждани от английски екип. От повърхността на терена и от възвишенията по него може да се заключи, че има още поне седем или дори осем Йерихонски кули.
Проучената кула е висока и широка по 8 м. Отвън до нея е долепен каменен вал, а от към страна на града към високата площадка под ъгъл 30 градуса води стълба от 28 стъпала. Кулата е покрита от почти квадратни плочи с дебелина 50 см и дължина и широчина 1 м. Разкопаната градска стена е запазена на височина от 3.9 до 4.25 м и е дебела 1.60. Над стената и кулата някога трябва да е имало кирпичена надстройка, защото остатъци от нея се откриват навсякъде около стената.
Строителите са използвали каменни блокове с размери 2 Х 3 м с тегло от по няколко тона. Те са от варовик, който не е одялан и няма никакви следи от дялане.
Пред стената, в естествената скала има голям ров. Умувайки как е бил направен изследователите предполагат, че това е станало със своеобразен “взрив”. Съвсем възможни е да е използван силен огън и след това рязко охлаждане с вода. Под въздействие на рязката промяна камъкът се размеквал и е можело да бъде прокопон ровът.
Ровът бил захранван с вода от обилен източник. Това съоръжаване на крепостта Йерихон предполага голяма заплаха за жителите на града. Това обаче трябва да разрешим заедно със специалистите по История на Древния Изток.
Въпреки тази сензациозна крепост обитателите на Йерихон общо взето нямали много силни икономически предпоставки. Те сеели и жънели пшеница и ечемик о тоглеждали още само кози, кучета, и може би котки. Консумирали месо от газели. Бурхард Брентес предполага, че подобно на бедуините през ХІХ век йерихонците от неолита не се ограничавали само да убиват дивеча при ежегодния лов и да сушат месото му. Те трябва да са улавяли млади животни и да са ги отглеждали в стада. Но нито газелите, нито козите не могат да преместват многотонните камъни. Това е било дело на хората, обединени, за да извършат обща работа.
Около кулата, зад стената археолозите открили басейн. Вероятно в него по канал е постъпвала дъждовната вода. Слоят на водата в басейна достигал дълбочина 4 м и по този начин обитателите на Йерихон си осигурявали вода в случай на обсада.
Жилищата са вкопани в грунда и към тях водели дървени стълби. Предполага се, че покривите са имали формата на конус и от тях са намерени дървени остатъци.
Намерените черепи свидетелстват за култ към предците. На три места са открити по три черепа, един до друг. Открити са и черепи, подредени в кръг с лицевата страна навътре.
Тази градска крепост би могла да съществува столетия. Във вътрешността на някои места броя на културните пластове достига внишителната цифра 22. Преценя се, че къщата от непечен кирпич на Изток има трайност около 50 години и в Йерихон следователно хората са живеели много хилядолетия. Изследванията по въглеродния метод, разпадавето на С14 показали, че възрастта на най-горния слой е от 6 935 години пр. Хр. Значи Йерихон е съществувал до VІІ-то хилядолетие пр. Хр. В продължение на осем хилядолетия обломките постепенно засипвал камените стени и кулата, макар че два или три пъти ги надстроявали.Засипаната крепост не можела да се брани ефективно и в І в. от VІІ-то хилядолетие Йерихон бил превзет от пришелци от север. Поселението боло розрушено и на стълбата , водеща към кулата археолозите открили останките от 11 убити. Победителите също издигнали укрепен град.
В Йерихон през VІІІ-то хилядолетие се появило вносни стоки от Анатолия 0- обсидиан, черна вулканична маса със стъкловидна структура. От него стават хубави режещи инструменти и инструменти за пробиване, за мушкане. Археологът Мелаарт предполага, че величието на Йерихон се базира на търговията с обсидиан и други ценни стоки. Тази хипотеза обаче е трудно доказуема.
Възможни търговски партньори на Йерихон били поселенията в Анатолия в АзиклаГуюк и Хачилар. В Хачилар има седем жилищни хоризонта от предкерамичния неолит.
Към културата “Хачилар се отнасят предметите, които се откриват след разрушаването на Йерихон в І-ви век на VІІ-то хил. пр. Хр. Новите обитатели на неолитния град стояли правоъгълни жилища, за разлика от кръглите от по-ранните жилищни хоризонти.
Изследвани са няколко храма от времето на пришълците. В средата на един от тях е открит басейн със следи от огън. При задната стена на друг храм се възвишава обикновен стълб от вулканичен камък, които сигурно има култово предназначение.
Чак до времената на йудеите стълбовете са свързани с различни божества. Например в І-то хил. пр. Хр. в Петра бил почитан един каменен стълб като символ на девствено майчинско божество. Светая святих в Кааба също представлява черен камък, вероятно метеор. В йудейския култ има указания за подобни представи. Например слугите на идола се обръщали към камъка: ”Ти ме роди” (Йеремия 2, 27).
Третият храм в Йерихон е предшественик на формата на мегарона в Гърция, за който ще говорим в ликциите по класическа археология.
При Йерихонския “мегарон” зад колонада се открива предверие и зад него се намира подпряното с две колони помещение на храма.
От тези храмове произхождат плоски глинени изображения на хора, почти в естествена големина . Те са донякъде реалистични, донякъде абстрактни. Около храма са намерени много глинени фигурки на животни: бикове, козли, овни. Биковете показват, че заселилите се в Йерихон използват едрия рогат добитък. Това е значително постижение на племената в Северна Сирия и Анатолия. Тук е живял мощния див тур, родоначалник на нашия рогат добитък. Те са опитомени през един по-късен етап от дребния добитък, защото улавянето на млади бикове и тогава е било трудна работа, защото както ви е известно хората не се раждат тореадори