Лекции по История

7. Мидия и Персия

Ранните племенни общности и държави на Иранското плато – Елам и Аван. Мидийското царство. Въстанието на персите. Персийската империя. Реформите на цар Дарий І. Външна политика на империята

Сред древните народи, които създават култури и цивилизации на Иранското плато, между Индия и Месопотамия, най-рано в историческите извори са засвидетелствани племенните общности и държави Елам и Аван. Между ХХVІІ и началото на ХХV в. пр.н.е. двете едноименни западни области на територията на Иранското плато са подложени на военно-политически натиск от военнодемократичните и държавни общности на Двуречието. След победите на царя на Киш – Енмебарагеси, над Елам, през ХХVІІ в. пр.н.е., на територията му и в съседната област Аван се създават силни държави, със собствена стопанска и политическа организация и писмена система, които действат и двадесет века по-късно, в персийската империя.
Мидите и персите са древни народи от иранското разклонение на индоевропейците. Около ХІІІ-ХІІ в. пр.н.е. те се установяват на Иранското плато след продължителен преход от Приуралието. Мидите отсядат в северната, а персите в южната му част. След около половин хилядолетие преходният период към държава завършва за мидите към 727 г.пр.н.е. по време на управлението на вожда им Дейок (727-675 г. пр.н.е.), който се обявява за цар. Младата държава носи следите на по-ранния военноплеменен съюз и поради това, освен върховния си цар, има и подчинени на властта му царе и князе, подобно на по-ранната хетска държава.
През 653 пр.н.е. Мидия е поставена в зависимост от скитите и се освобождава едва през 625 г. в резултат на победоносно въстание, предвождано от цар Киаксар. Владетелят провежда военна реформа и по подобие на асирийците създава редовна армия от три рода войски – копиеносци, лъчници и конници.
През 614 г. пр.н.е. отлично обучената и въоръжена мидийска армия нахлува в Асирия, превзема град Ашур и разорява провинцията Арапха. След две години, през 612 г. пр. н. е., обединените войски на Мидия и Нововавилонското царство превземат столицата на Асирия, гр. Ниневия, а през 605 г. пр. н. е. сломяват съпротивата на Асирия при гр. Харан въпреки помощта, оказана й от египетски войски. През 585 г. пр. н. е. Мидия води война с малоазийската държава Лидия, но сражението между армиите на двете страни завършва с паническо бягство и захвърляне на оръжията, тъй като на 18 юни има слънчево затъмнение, което всява ужас в сражаващите се миди и лиди.
Господството на мидите над южните ирански племена продължава до 553 г. пр. н. е., когато Кир (Кураш) ІІ, владетел на персите, пленява и убива Астияг, царя на мидите, и след тригодишна гражданска война поставя под своя власт населението на Иранското плато, включително и досегашния господстващ народ на Мидия. През 546 г. пр. н. е. Кураш разгромява предвожданите от лидийския цар Крез войски и овладява Мала Азия до западните й средиземноморски брегове. През 539 г. пр. н. е. персийските войски навлизат в Нововавилонските територии и чрез подкупи и военни успехи завладяват страната. През 530 г. пр. н. е. Кураш предприема поход в Централна Азия, за да подсигури от юг предстоящата си експедиция срещу северните иранци в Централна Азия. Военноплеменният съюз на масагетите, предвождан според Херодот от царица Томирис, му нанася поражение при реките с днешни названия Аму Даря и Сър Даря. Царят на огромната страна е убит и следващият владетел Камбиз се отказва да воюва на север, тъй като Персия е обхваната от въстания, насочени срещу господството й. След като покорява въстаналите Камбиз и убива брат си Бардия, за да си осигури трона, царят насочва войските си към Египет. Египтяните са разгромени след кръвопролитно сражение при град Пелусий. Огромната древна страна е подложена на разорение. Особено ожесточено се унищожават символите на египетската соларна държавна идеология, обелиските, които са чупени на парчета.
Докато Камбиз утвърждава персийското господство в долината на р. Нил, в Персия се вдига въстание, предвождано от мага Гаумата, който прилича на брата на царя – Бардия, а според М. Дандамаев, той е самият Бардия. Седеммесечното управление на Гаумата-Бардия е свързано с нова държавна и данъчна политика, в резултат на която покорените народи са освободени от данъци и военна повинност за три години. Двамата претенденти за престола очевидно се познавт добре, защото и двамата загиват при странни обстоятелства почти едновременно.
Властта в огромната държава, по решение на седемте най-знатни семейства, е дадена на Дарий І от рода на Ахеменидите. Той възстановява отменените от Бардия данъци и това предизвиква въстание, което персите успяват да потушат едва през 519 г. пр. н. е.
Дошлият на власт узурпатор се оказва способен администратор. Той провежда парична реформа, според която новата златна монета – дарик, тежаща 8, 416 грама злато, може да бъде издавана само в царски емисии. Сребърните и медните монети трябва да бъдат пускани от областните управители, сатрапите. Страната е разделена на три вида области. Персите, които не плащат данъци, са господстващата народност. Финикия и вероятно Елам имат вътрешна автономия. Останалите области – ираноезични или от други езикови групи, са покорени поданици на персите. Сатрапиите на страната, вероятно и по времето на Дарий І – 23 на брой, са с разделено управление на военни и граждански управители, за да не бъде цялата власт в ръцете на гражданския управител-сатрап. Военните началници в отделните области са лично предани на владетеля. По стара древноизточна традиция царят притежава тайна полиция и разузнаване, които са наричани “Очи и уши на царя”.
В империята на персите, която обхваща земите от поречието на р. Инд до Египет в Африка и Югоизточна Тракия в Европа, са прокарани широки пътища, удобни за придвижване на войски и за пощенска и разузнавателна служба. Морските пътища на огромната страна са поддържани и охранявани от финикийски ескадри. Огромните морски комуникации на империята поощряват развитието на селското стопанство и търговията. Приходите-печалби, включително и благородните метали, завоювани като плячка по време на война, се вземат в държавната съкровищница и се изнасят от нея само с изрична заповед на царя. Това отнемане на благородните метали, от които се правят парите, обрича стопанството на застой и упадък. Изход от кризата са в състояние да осигуряват завоевателните войни, които временно съживяват стопанството с плячка, робска работна ръка и заграбени скъпоценности, тъй като не всички ценности са заделяни за държавната съкровищница.
През 514-513 г. пр. н. е. Дарий, под предлог, че иска да отмъсти за нанесеното на Кураш ІІ поражение, предприема завоевателен поход в земите на скитите, минавайки през земите на източна Тракия и р. Дунав. Войските му не постигат успех и се оттеглят на юг от р. Дунав. През 493 г. пр. н. е. скитите нахлуват на юг от реката и на юг от Стара планина и унищожават военните обекти на персите в Тракия, вероятно за да предотвратят втори поход срещу земите си. През следващата година Дарий І започнва война за завладяване на Елада, тъй като скитите са твърде силни и отдалечени от морските бази на персите, за да бъде организирана срещу тях успешна военна кампания. След неуспешните походи през 492, 490 и 480 г. пр. н. е. през 449 г. в Персеполис, столицата на великата империя, е сключен Царският, или Калиевият мир – по титлата на персийския владетел и по името на атинския дипломат, който води мирната делегация в Персия.
Неуспешната война на персите с Елада се оценява по различен начин в историческите изследвания. За редица автори това е победа на западната демокрация над ориенталския деспотизъм, а за други войната е не много значително стълкновение по далечните западни граници на огромната империя. Първата хипотеза е дискусионна, тъй като Персия продължава да влияе върху политическите взаимоотношения между гръцките държавици и да подпомага ту Атина, ту Спарта в Пелопонеската война и след 449 г. пр. н.е. А победа над източната деспотия осъществява превърналият се в източен деспот Александър ІІІ Македонски през 331 г. пр. н. е.


ПОНЯТИЯ И ТЕРМИНИ

Сатрапия – мидийска област, административна единица, приета и от персите в тяхното държавно устройство
Автономия – гр. независимост
Ескадра – група кораби от флот
Обелиск – кръгъл каменен стълб с малка пирамида на върха, символ на слънчевия лъч, на вечното жилище на египетските царе и фараони и на отвеждането им при бога на слънцето като Ка
Ка – мотивираната волево и поведенчески личност на египетския цар, която според идеологията на египтяните е част от същността на бащата на царя, бог Ра, и след смъртта си владетелят е отвеждан при него; смятана е и за двойник на царя или фараона
Източна деспотия – недемократично насилническо управление над мнозинството от малцинството, предвождано от цар, в определени периоди от историята на Древния изток; понятието е въведено като антитеза на демократичното управление на Гърция и Рим, преди появата на тираните, принцепсите със съсредоточена в ръцете им пълна власт, и императорите