Лекции по История

6. Палеолитът в България

В Родопите и на няколко места в Северна България са намерени оръдия на труда – стъргалки и остриета, които се отнасят към късните етапи ранния палеолит. Съвсем наскоро, през 2003 г българофренският археологически екип, ръководен от ст.н.с. Николай Сираков и Жан-Люк Гуадели откри в палеолитното находище Козарника Белоградчишко, най-ранните досега останки от човек и неговите оръдия от най-ранната фаза на палеолита. Това са едни перфектни интердисциплинарни изследвания и резултатите от тях със сигурност са прескочили границите на България. Нещо повече сигурно в чужбина са много по-известни, отколкото у нас.
В сектор 13 екипът се е натъкнал на най-ранната фаза на палеолита. Открит е бил цял археологически ансамбъл от 28 каменни артефакта и няколко костни фрагмента със следи от интенционална (нарочна, умишлена) обработка – ретуш, нарези, полиране. Каменните артефакти включват серия ядра с неподготвен, опростен дебитаж (нарязване). Открите са също така няколко ядра от оръдия, три стъргала и цяла серия отломъци с ретуши и нарези.
Сред палеонтологичните материали изследователите отбелязват наличието на кости на дребни бозайници, голяма серия зъби от Allophaiomys deucalion, Allophaiomys pliocaenicus, Mimomys pitymyoides. Сред едрите бозайници от находището “Козарника праисториците праисториците споменават Soergelia sp, Procamptoceras (малки антилопи и древни кози). Тези материали са всъщност биостратиграфски индикатори, които са характерни за началото и първата половина на ранния плестоцен. Това означаве, че ранниат палеолит от Козарника датира между 1.4 – 1.2 милиона години.
Заедно с изследването на самия обект «Козарника» изследователите са проучили района в радиус 10 км с цел да установят дали наблизо има залежи от кремък. И през 2003 г.те наистина открили естествени залежи от кремъци, свързани с пластове от горновюрски варовици. В тях те намерили кремъчни прослойки с дебелина от 5 до 20 см, включващи отделни или свързани кремъчни конкреции (втвърдявания).
Количеството на кремъчната суровина в района на Козарника, според изследователите, е значително, но те са с ниско качество. В многобройните вторични находища обаче, те открили наличието на по-качествени кремъци.
Дриги палеолитни находища, но от последната фаза на ранния палеолит са известни още преди изследванията на Николай Сираков. Оръдия на труда – стъргалки и остриета от кремък са открити в местността “Писаните камъни”, край Дунав, на около 2 км. Източно от Свищов. Те обаче не са намерени в първоначалното им положение In situ, както обикновено се казва в археологията, а преотложени. Това означава, че тези сечива от късната фаза на ранния палеолит са били изработени и използвани другаде и мястото на първичното им находище все още не е установено със сигурност. Свищовските оръдия са изработени от кремък с тъмносив, сив до черен цвят. Предполага се,че те датират от времето на късния ашел, което съвпада с края на ранния палеолит или от мустиерския подпериод.
От района на Никопол, пак край Дунавския бряг са известни други каменни сечива – листовидни остриета и стъргалки. Те са открити в местността Наклата и имат същият характер и датировка като Свищовските.
Третата дунавска находка произхожда от брега между Тутракан и Силистра. Дунавският палеолит от България има аналогии и в съседна Румъния. Те са открити по поречието на река Държов.
Изброените палеолитни останки сесвързват с временни поселения на ловни групи. Според излезният през 1979 г. том І от академичната История на България на стр. 42 изрично се подчертава, че през първата фаза на палеолита в България пещерите още не били обитавани. Резултатите от пещерата Козарника, Белоградчишко явно опровергават това твърдение.
Много повече палеолитни останки в България имаме от Средната фаза на Старокаменната епоха, или мустеурскеят подпериод, ако трябва да употребим интернационалния жаргон на праисториците. Тази Средна фаза обфваща периода от 100 хиляди до 40 хиляди години преди нас. В геологично и палеоклиматично отношение този етап от чазвитието на Човечеството съвпада с междуледниковия период Рис-Вюрм и началото на ледниковия период – Вюрм. Тогава човек трябвало да се погрижи за по-сериозен подслон, защото бил принуден от студа. Пещерите масово започнали да стават негово убежище.
През тази Средна фаза на палеолита живял т. нар. Неандерталски човек, открит за първи път в долината Неондертал, недалеч от Дюселдорф, както вече казах. Ще повторя, че кости от тези палеоантропи са открити освен в Европа в Азия и Африка. Неандерталецът имал нисък ръст, дебели очни дъги и почти безбрадна ниска долна челюст. Притежавал мозъчна кутия с вместимост 1 400 куб. см.. Значи близка до неоантропос (съвременния човек). Да си припомним, че той е от физическия тип Homo erectus – последното стъпало към Homo sapiens.
През Средната каменна епоха оръдията на труда били изработвани от камък и кремък. Кремъкът има преимиществото да се цепи и се поддавал на допълнителна обработка и зариди това бил предпочитан пред другите скални породи.
Техниката на изработването на оръдията напреднала. Вместо двустранно изчукване Homo erеctus трижливо приготвял едно кремъчно ядро, което специалистите обозначават с чуждицата “нуклеус”. То има дисковидна пирамидална форма и от него палеолитният човек отцепва люспи, наричани още “пластинки”, които внимателно ретушира чрез натискане с твърд предмет върху краищата и бавно, но сигурно получава желаната форма. На оръдието. Тази техника носи названието левалуа-мустиерска, защото има елементи от предходната техника.
Познати са няколко вида оръдия. Най-характерни са стъргалката и острието. За тях са използвани триъгълни кремъчни пластинки. Острието служело на мъжете като нож за обработка на дърво, за убиване на животни и за каквото се наложи. Смята се, че жената е използвала стъргалката като нож за одиране на кожата на животните. От нея се приготвяли дрехи.
И двата вида ножове имали дървени дръжки. Срещат се и двустранно изчукани оръдия, считани от праисториците за върхове на копия. Кости от животни се използвали само при изработване на малки сечива.
През Средния палеолит главен източник за препитание бил ловът на едри животни. Тяхното обилно месо доставяло на човека обилна хрона, естествено при успешен лов. Въз основа на остеологичния материал, откриван при разкопки може да се заключи, че среднопалеолитният човек е ловувал мамути, носорози, пещерни мечки, диви кози и други животни.
При лова се използвали хитрости – маскирани клопки, капани и други хитрости, което говори за напредък на интелектуалното развитие на полеочовека. Използвана била и растителна храна.
Засега се приема, че към края на Средния палеолит и през преходните векове към Късния палеолит се появява типът Homo sapiens. Според маркс-ленинистите, които проявяваха големи напъни при анализа на социалната история на човечеството, Homo sapiens преодолава т. н. от тях “дородово общество” и преминава към “родовата община”, но това са исторически въпроси и не влизат в задачите на един курс по праисторическа археология.
Неандерталецът е първият човешки тип, който вече погребвал своите мъртви. Познати са и елементи от ритуала извършван при погребението. Покойните били боядисвани с червена охра и при главата му били слагани мидени черупки.
Във Франция и в някои други европейски страни мустиерската култура не била единна. На различни места тя имала локални особености.
Броят на находищата от среднокамената епоха в България е значителен и нашите праисторици непрекъснато добавят нови местонахождения. Най-известни и сравнително добре проучени си остават пещерата Бачо Кира при Дряновския манастир, лявата галерия на Деветашката пещера, пещерата Самуилица ІІ до село Кунино, Врачанско, поселенията при село Белослав, Варненски, с. Муселиево, Плевенско и други. В Родопите Среден палеолит е регистриран в местността Кременете, недалеч от Батак. Като особеното при него е, че се намира на 1700 м. височина. Находките оттук обаче са преотложени, т.ест те са изработени и използвани на друго място. В технологическо отношение те се отнасят към края на Средния палеолит.
В споменатите пещерни находища и среднопалеолитни открити поселения или стоянки са открити оръдия на труда от кремък и по-рядко от кост. Те са характерни за балщканският вариант на мустиерската култура. Това са различни типове стъргалки, листовидни остриета от кост и т. н.. Те имат аналогиив съседните Балкански страни.
В пещерата Бачо Киро е открит зъб от пещерна мечка, пробит за окачване, за да се носи като амулет. Всъщност това е най-старият амулет, открит в нашите земи. Наковалня от масивна кост, използвана при ретуширане на оръдията е намерена в пещерата Самуилица ІІ при село Кунино, Врачански окръг.
Развитието на среднопалеолитната култура в България бележи чевствителни диференциации. Те са база за обособяване на отделни групи – Самуилица, група Бачо Киро и т. н. База са и за фиксирането на още нови типове среднопалеолитнаи култури.

Късната старокаменна епоха
Късната старокаменна епоха започва преди около 40 000 години и трае до 10 000 г., когато настъпва мезолитът в България. Хронолжгичискш тя съвпада с последната вюрмска или късноледникова епоха. Тогава ледниците били по-малки, отколкото през риското максимално заледяване. Смята се, че в Европа те покривали само басейна на Балтийско море и неговото крайбрежие. Климатът бил сух, рязко континентален с много малко годишни валежи.
За измененията във физическия тип на човека през преходния период между среднокаменната и къснокаменната епоха вече казах.
През втората половина на плейстоцена, значи късния палеолит от една разновидност на неандерталския човек в Европа се оформил т. н. Homo sapiens fossilis – Разумен изкопаем човек», който е нопосредствен предшественик на неоантропос или съвременния Homo sapiens.
Вече ви говорих, че класическият неандерталец се изключва от почти всички антрополози като пряк предшественик на неоантропос, равен на самите нас.
Според една възприета в българската наука хипотеза неоантропос или Homo sapiens sapiens трябва да се изведе не от австралопитека, ило палеоантропоса (неандерталеца), а от Homo sapiens faber, живял през долния (късния) плейстоцен.
Измененията в техниката на производство на оръдия се изразявала в следното: кремъбното ядро (нуклеусът) с дисковидна форма от средната старокаменна епоха било сменено от нуклеус с удължена призматична форма. От него били отцепвани тънки и продълговати пластинки с правилни паралелни ръбове, които без ретуш били използвани за рязане. А когато ги ретуширали произвеждали други оръдия като стъргалки, резци, тесли, ножове, пили, остриета, върхове на копия и стрели и др. Новата техника била икономична и позволявала да се усъвършенства дифепенцияцията на оръдията. Най-употребявани през късния палеолит били резецът и стъргалката. Резецът бил използван за обработване на твърди материали, а стъргалката за по-меки. Появил се и нов начин за ретуширане на двете плоскости на оръдията посредством натискане с костен предмет (рог). При прилагането му били ретуширани салютрейските върхове на копия. Те имали правилна форма на лавров лист и се възприемат като шедьоври на кремъчното производство. Такива остриета са открити и в Българи. В нашия случай те са разновидност на унгарската култура селета – наречена на едноименната пещера Селета.
Рядко, но при каменните оръдия вече се прилага шлифоване и полиране. Пробиването на дупка за поставяне на дръжка при оръдията от кост и по-рядко от камък. Много по-широко започнали да се използват костите и рогата на убитите животни при изработването на оръдия особено през мадленския период. Костта, рогът и слоновата кост разширили кръга на суровинете за оръдия, оръжия и наките. Започнали да се изработват игли, шила, върхове на копия. В края на периода се появили костени харпуни, въдици, мотики от кост за различен вид изкопни работи, но все още не за обработване на почвата с цел земеделско производство. Към края на късния палеолит се появили композитните (съставните) оръдия: в жлеба на дървета или костена ръкохватка посредством смола били закрепвани кремъчни зъбци. Този композитен вид се използва много по-широко през следващите две епохи – мезолита и стария неолит повишили ефективността на производството.
През Късния палеолит продължава и се усъвършенства лова на големи бозайници: мамут, северен елен, див кон – за северните географски ширини, а за южните – газели и др. Едри представители на южната фауна. Все по-често се лувуват дребни животни и птици. Тогава се зародил и риболовът, играл още по-голяма роля през мезолитната епоха.. Събирателството се разнообразява с нови диви плодове и семена, корени и треви
През този период човекът започва да изгражда временни, сезонни жилища – землянки или полуземлянки върху льосовите тераси, близо до водни източници, които привличали дивите животни.. Все пак обитаването на пещери и скални навеси продължава. Останки от жилища са открити в Костенки, Мезин и на други места в Русия, в Павлов, Чехия, в Полша и на много други места. Жилищата са изградени от каменни плочи, дърво и кости на мамут. Това са първите признаци, че човек започва да се стреми към оседнал живот. В жилищата или близо до тях се откриват следи от огнища. За осветление на жилището започнали да служат освен огъня от огнището и съвсем примитивни лампи и факли.. Облеклото се усъвършенства и кожените елементи започнали да се прикрепват един към друг чрез съшиване с игла.
През Късния палеолит се появява и изкуството., но у нас и в съседните страни не са открити сигурно доказани предмети на изкуството.
През късния палеолит населението в нашите земи се увеличило значително. Пещерните находки от България и Румъния се отнасят главно към ориняшкия подпериод т. ест с ранната фаза на къснопалеолитната епоха. Салютрейският период не е представен, а мадленския все още не е установен със сигурност.