Лекции по История

6. Хетско царство

Индоевропейците и хетите в Мала Азия. Хати и хети. Старо Хетско царство. Завещанието на Хаттусилис І и Указ на Телепину. Новохетското царство-империя Супилулиумас. Мурсилис ІІ, Муваталис, Хаттусилис ІІІ. Обществено развитие. Разпад на хетското царство

Хетите са индоевропейски народ, който има значителна роля в историята на древноизточния свят. Съществуват две основни теории за появата на хетите в Мала Азия. Според едната, на руския учен В. Иванов и на грузинския изследовател Т. Гамгрелидзе, прародината на индоевропейските народи е Предна Азия и при движението си на запад хетите отсядат в Мала Азия. Според теорията на руския учен И. Дяконов вероятната прародина на индоевропейците са Балканите, а тяхното разпространение и на изток се дължи не на миграцията на народите, а на езиците, по т. нар. вълнова теория, според която пътуват не народите, а езиците, в резултат от културни влияния. Най-вероятно хетите са част от индоевропейските народи, които се придвижват от южната част на Прародината си, Балканите, към Мала Азия. Английският изследовател Дж. Меларт прави наблюдение за сходствата между неолитните и енеолитните култури от териториите на днешните български и гръцки земи. Това са културите Слатина, Кремиковци, Старчево ІІІ, културите по долината на р. Марица и Неа Никомедия на Балканите и културите Хаджилар ІІ в Мала Азия. Наблюдавани се сходствата в имената на българската р. Марица – византийската Маритза, и малоазийската река с хетско название Марасанта, между хетските имена на градове Шапла и Каварна и днешните български селища – Шабла и Каварна, както и името Варна, засвидетелствано през VІІ в. от н.е., а също и между тракийското име Мармарития и името на хетския град Тамармара. Тези прилики свидетелстват не толкова за езикови влияния, а за придвижването на техните носители – древните народи. Най-ранното споменаване на хетите е в клинописни текстове от ХІХ-ХVІІІ в.пр.н.е. Самите те се наричат несити, по името на град Неса, вероятно център на техен военноплеменен съюз, а езика си – неситски. Съседи на хетите са хатите, неиндоевропейски народ с богата култура и традиции, чието политическо и религиозно развитие е близко до това и на късните военноплеменни съюзи, и на най-ранните държави. Хетите възприемат от хатите понятия, свързани с религията, магията, а от шумерите и асирийците – клинописа и държавно-политическите понятия, които по-късно допълват с хатски.
Хетската история се дели на история на Старото царство, от ХІХ до ХV в. пр.н.е., на история на Новото царство – от ХІV до края на ХІІ в. пр. н.е., и на история на късните хетски царства от 1200 г. пр. н.е. до VІІ- VІ в. пр.н.е. Към края на ІІІ и началото на ІІ хил. пр.н.е. част от народите на Мала Азия – хати и хети, са на границата на създаването на държавата. Градските центрове на военно-племенните съюзи постепенно се превръщат в държавни столици. Необходимо е само осъществяването на политическа революция. Историята на хетската държава започва със събитията между хетските градове Куссар и Неса.
Около 1880 г.пр.н.е. управителят на град Куссар Питханас с изненадваща нощна атака превзема град Неса и вместо да унищожи или да подложи на насилия жителите му, както това е обичайно, “се отнесъл с тях като със свои роднини”. Това обединение на два градски центъра с тяхната територия води до създаването на хетската държава. Синът на Питханас, Анитас, продължава завоевателната политиката и унищожава част от градовете, противници на Неса, а останалата част признава властта му. Най-ранната хетска държава е създадена в горното поречие на река Марасанта, в Североизточна Мала Азия, и постепенно обхваща източната част на полуострова и териториите на Сирия и на Северна Месопотамия. Първите владетели на хетите носят военната титла военачалник – на шумерски лугал, и асирийската титла рубаум – господар. Питханас се нарича в надписи рубаум или господар, а неговият бъдещ наследник Анитас носи титлата раби симилти или Великият на стълбата. Престолонаследието се осъществява по мъжка линия и затова се налага постепенното преодоляване на контролната власт на родовоплеменните институции – съвета на старейшините и народното събрание. Затова Питханас носи само титлите лугал (военачалник) и рубаим (господар). Синът му вече е наричан Великият на стълбата и когато става владетел, наследява титлата си Великият като ru-ba-im rabīm или Великият господар, а неговият син Пирува наследява титлата на престолонаследника Великият на стълбата.
След Анитас политическата история на хетската държава е неясна. От около 1700 до 1689 г. пр.н.е. държавата е управлявана от Пухассумас. Владетелят посочва сина си Лабарнас за свой наследник и това довежда до преврат. Според историческия текст “Завещанието на Хаттусилис І” той е организиран от поданиците и сановниците и с него е отстранен престолонаследникът. При новия цар Папахдилмас последва многогодишна гражданска война, която е спечелена от привържениците на законния владетел. В “Завещанието на Хаттусилис І” и в “Клинописната табличка на цар Телепинус” се съобщава, че сваленият цар предприема победоносна война и границите на държавата му се разширяват. Утвърждаването на властта на династията на Анитас и Пухассумас е свързано с установяването на принцип на наследяване на имуществото и на престолонаследие, който е отхвърлен от поставилите на власт Папахдилмас. В ранната хетска държава се води борба между привържениците на наследяване по майчина линия и привържениците на наследяване по бащина линия. Затова синовете на Пухассумас и след него синът на Хаттусилис І (около 1650-1620 г. пр.н.е.) се отказват от царската власт и я предават на синовете на своите сестрите с подкрепата на аристократичните семейства В започналата борба за наследството на трона и на имуществото в семействата на хетите престолонаследникът Лабарнас е отстранен и вероятно убит, тъй като внукът на Пухассумас Хаттусилис І посочва в летописа си, че е син на брата на Таванана – царицата. В гражданската война срещу враговете на престола и привърженици на матрилинейните принципи на обществена и стопанска организация, която започва още при Пухассумас, са въведени жестоки наказания. За това свидетелства “Завещанието на Хаттусилис І”, в което се казва: “Който противоречи на думите на царя, веднага трябва да умре ... нека да му отрежат детеродния орган! Така беше по думите на дядо ми Пухассумас”. Вероятно той е от династията на Анитас, тъй като Хаттусилис І поставя неговия текст на вратите на новата си столица – някога прокълнатия и унищожен от предшественика му град Хаттусас.
Наследникът на Хаттусилис І, Хуццияс, отказва да стане цар, подкрепен от майка си, сестра си и народното събрание на град Куссар. В отговор на това владетелят, който е на поход, се завръща, обкръжава старинната столица и със силата на войската – военновременното военно събрание на гражданите, провъзгласява за свой син и престолонаследник Лабарнас Мурсилис. В хетското царство по това време престолонаследникът и царят, който вече не управлява, носят титлата лабарнас, а управляващият цар се титулува табарнас. Двете титли имат значения съответно на неуправляващият и управляващият.
Гражданската война, водена от Пухассумас и Хаттусилис І (Хатския) е подкрепена от хатите, които от покорено население се превръщат в съюзници на свалената династия. Войната придобива международен характер, когато по времето на Хаттусилис І на страната на противниците му застава сирийският град [Халпа] и хуритските държави от горното течение на р. Ефрат. В резултат от извоюваните победи на Хаттусилис хетската държава веч обхваща земите между Черно море при гр. Цалпа и Средиземно море между Мала Азия и Сирия.
В страната се утвърждават патрилинейни отношения – наследството се предава по бащина линия, властта в семейството и в държавата - също.
При Мурсилис І (ок. 1620-1590 г.пр.н.е.) Хетското царство е превърнато в силна централизирана държава с огромно политическо влияние над Предна Азия. Съюзът между царя и свободните общинници, граждани на държавата, осигурява на индоевропейското древноизточно царство път на развитие, сходен с този на останалите древноизточни робовладелски държави. През 1595 г. Хетското царство в съюз с военнодемократичните касити разгромява Старовавилонското царство. Войските на Мурсилис І превземат и опустошават Вавилон. Олигархичната родовоплеменна аристокрация се възползва от остаряването на владетеля и го отстранява с убийство, за да не му позволи да укрепва наследяването на властта по бащина линия. Мурсилис І е убит от съпруга на сестра си, а той самият е погубен от мъжа на дъщеря си. За период от около 70 години хетското царство изпада в период на междуособици, които за кратко са преодолени едва при цар Телепинус (ок. 1520-1490 г.пр.н.е.) и неговите привърженици, които са от партията на патрилинейността. Наследяването на царската власт по мъжка линия е узаконено с указ на цар Телепинус (ок. 1500 г. пр.н.е.). В случаите, когато владетелят умира, без да остави син, престолонаследници могат да стават съпрузите на царските дъщери. По този начин царската власт е съсредоточена в семейството на владетеля, а не както по времето на Хаттусилис І – в семейството на родителите на владетеля.
В писмените извори обществено-политическата структура на Старото хетско царство се състои от господар и по-късно цар, от народно събрание и съвет на старейшините на град Куссар по времето на Хаттусилис І. По времето на Телепинус те са отменени от военно народно събрание, ръководено от царя-военачалник, от царски съвет – тулия, съвет на старейшините – наккес и от народно събрание. В резултат от противоречията между стремящата се към централизация царска институция и аристократичните съвети – тулията и наккес, властта на монарха е ограничена и за превишаване на пълномощията си той става подсъдим, като подлежи и на смъртно наказание.
Скоро след смъртта на Телепинус хетското царство отново е обхванато от междуособици и се превръща в незначителна военно-политическа сила в Древния Изток.
В началото на ХІV в.пр.н.е. на хетския трон се възцарява способният военачалник, администратор и дипломат Суппилулиумас. След като оценява преимуществата на модерните армии на Каситски Вавилон, Митани и Египет, той провежда военна реформа. Хетите създават силни отряди от войски, въоръжени с колесници, като към дотогавашните екипажи от двама души – кочияш и стрелец с лък, стрели и копия, добавят и щитоносец. За да издържа по-голямата тежест, оста на колесницата бива изместена от края, под средата на платформата, на която стоят бойците. С тези по-тежки и неустойчиви на скорост, но затова пък по-силно защитени и въоръжени колесници, които хетите произвеждат с хиляди, държавата на Суппилулиумас и наследниците му си осигурява превъзходство в тежко въоръжени войски над по-близките и по-далечните си съседи. При Суппилулиумас са ремонтирани и достроени големите крепости в източната и западната част на страната и това естествено е свързано с увеличаването на военните им гарнизони. Военната реформа превръща Хетското царство в силна държава.
Хетските войски предприемат едновременни и успешни действия на запад, срещу страната Арцава, и на изток, срещу района на Каркемиш. Навсякъде във въстаналите или получили независимост райони, след покоряването им, владетелят възстановява правните и политическите отношения от времето на Телепинус. На североизток чрез династичен брак бива спечелено доверието на царя на Хайаса и така хетите си осигуряват достъп до Черно море по течението на днешната река Чорох и богатите на желязо Понтийски планини. На югоизток царят сключва съюз с владетеля на Киццувадна, като му отстъпва част от територията на Киликия и важното пристанище Питурус на Средиземно море. Това му осигурява траен и конфедерален съюзник в стратегически район срещу силните държави Митани и Египет до края на съществуването на единната хетска държава.
Могъщото след реформите и сключените съюзи царство се подготвя за настъпление на изток и юг, срещу Митани и Египет. Каркемиш е превърнат в силна и благоустроена крепост, във втора столица на държавата. Египетският фараон Аменхотеп ІV-Ехнатон се опитва да противостои на натиска на Суппилулиумас, като предлага на царя на Арцава една от дъщерите си за жена, но подобна политика вече не може да спре могъщата държава. Хетските войски овладяват Западна Митани и земите на Сирия и Палестина до Мъртво море и р. Йордан.
След смъртта на Ехнатон, а скоро след това и на зет му Тутанхамон, Нефертити иска от Суппилулиумас да й даде за съпруг един от синовете си. Жречеството на Египет успява да убие Цаннаанцас, сина на царя, на път за столицата и това прави войната между двете най-силни древноизточни държави неизбежна. Египтяните са разбити, но чумната епидемия, която се пренася от египетските пленници, нанася страшни опустошения сред хетските войски и сред населението на царството.
При наследника на царя, Мурсилис ІІ, хетските войски насочват усилията си на запад, където разгромяват силната коалиция на Арцава с помощта на съюзниците си Лукка (Ликия), Мирра на север от Лукка и Миллаванда (Милет). Царят на Арцава бяга в страната Аххиява (Ахейска Гърция). Хетската държава владее множество чужди земи и постепенно се превръща в империя с метрополия на хетските земи и провинции на нехетските, включително и федерираните към страната области. При наследника на Мурсилис ІІ, Муваталис (ок. 1305-1297 г. пр.н.е.), страната е обкръжена от силни врагове – на север от създадената държава на кашките, на юг и югоизток отново от силния във военно отношение Египет и на северозапад от Виллуса (Илион). Муваталис подкрепя в борбата за престолонаследие осиновения син на местния цар. След сключване на договор с владетеля на Халпа, Талми-Шаррума, хетските войски се насочват към Египет. При гр. Кадеш на р. Оронт в равностойно сражение те нанасят поражение на египетските войски, които са предвождани от фараона Рамзес ІІ.
При Урхитешуб (Мурсилис ІІІ) процесът на централизация на хетската държава е прекъснат чрез държавен преврат, извършен от брата на Муваталис, Хаттусилис ІІІ, който завзема властта в страната и с това предизвиква напрежение в укрепналата държава. Неустойчивата политическа ситуация в страната принуждава Хаттусилис ІІІ да сключи мир с Египет и да изпрати дъщеря си за съпруга на много по-възрастния Рамзес ІІ около 1270 г.пр.н.е. Двете воюващи страни са еднакво заинтересовани от мира, тъй като на изток се усилва Асирия, която при Ададнерари І и Салманасар І между 1307 и 1245 г.пр.н.е. покорява Митани.
За да държат в покорство многобройните победени народи, хетските царе практикуват системата на разместване на завладяното население, поставянето му в чужда етническа среда и закрепостяването му към земята. С извършваните непрекъснато нови завоевания тази система създава все повече напрежение вътре в държавата и я превръща в нестабилна в политическо отношение. При Тудхалияс ІІІ или ІV, около 1230 г. пр.н.е. хетите завладяват средиземноморския град Сарди. Някъде по това време микенските гърци сломяват съпротивата на проливната гръцко-тракийска държава Троя (на хетски – Виллуса). Така в Западна Мала Азия са унищожени буферните държави между хетите и т. нар. морски народи. Сред тях са разгромените жители на държавите на Сарди и на Троя, които стават врагове на хетите и на микенските гърци. Около 1200 г.пр. н.е. морските народи нахлуват на териториите на Хетското царство, Микенска Гърция и Египет. В резултат от нашествието Хетското царство се разпада, Микенският свят е унищожен. Само Египет устоява на ударите и отхвърля и морските народи, и атакувалите го от запад ливийци, съюзени с морските народи.
Хетското царство се разпада на шест малки държави, които през следващите векове не проявяват желание да се обединят и постепенно населението им е асимилирано от техните съседи.