Лекции по История

5. Палеолит. Периодизация. Палеолитът в Европа

Най-ранната праисторическа епоха на български наричаме старокаменна, или палеолит. Думата “палеолит” има същото значение и е създадена от праисториците на базата на старогръцките думи palaióß – стар и líqo– камък.

Палеолитът започва още в първия момент на това, което нарекохме антропогенеза, т. ест с първия човек (наякои го наречат хуманоид) и преминава през два главни, според едни учени, или през три подпериода: според първите тава са ранен (долен) и късен (горен) палеолит като първата фаза се датира от 1 800 000 години до 35 хиляди години, а вторият съответно от 35 хиляди години до 10 хиляди години пр. Хр.

Изучаването на палеолитните култури, както изтъкнах, е тясно свързано с естествената история на планетата Земя. Геологията – науката за земята определя няколко големи ери в нейната история. Петата, съвремената ера се нарича кайнозойска, или неозойска – това ще рече “ерата на новия живот”, “на новия човек. Именно през неозойската ера са се развили висшите форми на живот – млекопичаещите, сред които попада и “венецът на сътворението” – човекът. Последният период от неозойската ера се нарича кватернер или преведено “четвъртичен период. Той от своя страна се разделя на плейстоцен (ледников) и и холоцен (следледников) периоди.
През първата половина на кватернера, четвъртичната епоха се образували големи ледници. Климатът по цялата земя търпял драстични колебания. Непрекъснато се редували глациални – ледникови с интерглациални - междуледникови периоди. Изследователите А. Пенк и Е. Брюкнер на базата на изследвания в Алпите разделят плейстоцена на четири ледникови и три междуледникови епохи: първата се казва гюнц, последвана от междуледниковата - гюнц-миндел; втора – миндел, последвана от миндел-рис; трета – рис, последвана от междуледниковата епоха рис-вюрм и четвърта, последна ледникова епоха – вюрм.
В българската археологическа наука палеолитът се дели на три периода: стар (ранен), среден и късен, като всеки от тях има по няколко подпериода. Синхронизирани с палеолитните находки от Западна Европа и по-точно във Франция тези подпериоди са получили в праисторията имената на селищата, където са открити характерните за тях каменни оръдия.
Това се прави според класификацията на френския праисторик Габриел дьо Мортиле (Gabriel de Mortillet; 1821 – 1898). Неговите изследвания са направени още през ХІХ век. Той се счита за адепт на антрополигическата школа на Пол Брока (Paul Broca – 1824-1880, Paris). Този френски хирург и антрополог от ХІХ век е открил мозъчният център на речта. Той е основател на Обществото на антрополозите във Франция, на неговото списание и на френската школа по антропология (Ecole d’anthropologie). Публикувал е една от първите книги върху характеристиките на праисторическия човек).
През ХХ век неговата хронологическа схема на палеолита е била усъвършенствана и допълнена от други френски и европейски учени, но названията, според мястото на находките образци (еталони) са останали. Най- ранен е дошелския период, следван от шелския (Шел – Chelles е разположен в кантона Сена и Марна, в района на Мо Meaux, недалеч от Париж). В самото селище Шел сега има Праисторически музей, който носи името на създателя си Алфред-Бонно (Alfred-Bonno). Веднага след шелския следва ашелският подпериод. Названието идва от Сен Ашел (Saint Achel Следващият подпериод на палеолита се нарича мустерски (Moustérien от Le Moustier). Le Moustier се намира в Дордона. Находките от тази фаза на средния палеолит покриват територията на цяла Европа през периода от 200 000 (доскоро се приемаше от 100 000 години) до 35 хиляди години пред Хр. Това са подпериодите на ранния палеолит. Късният палеолит се подрезделя на ориняшки (от Aurignac - Ориняк в Югозападна Франция), солютрейски (от Солютре, пак във Франция) и мадленски (от Ла Мадлен).
Aurignac Център на кантон в Горна Гарона (Haute Garonne, arr. Saints-Gaudens) Aurignacien култира от началота на късния, горния (supérieur) палеолит между 33 000 и 26 000 г. пр. Хр. Носи името си от пещерата на Ориняк и се характеризира с големите си каменни пластинки с ретуширани краища, характеризира се des pointes de sagaies en bois de renne frndues por l’emenchementq et surtout par l’apparition des premiers œuvres d’art gravées, peintes et sculpté. L’Aurignacien est connu dans toute l’Europe et au Moyen-Orient – Cro-Magon, Pataud.
Палеолитни солютрейски оръдия са открити в Solutré-Pouilly в община Saônne-et-Loire в района на Mâcon. От името на Солютре идва името на палеолитната култура Solutréenne, защато пре солютрейската скала през 1866 г. над едно струпване от конски кости са открити каменни оръдия с характерна форма. Находището е голямо. Простира се върху площ, надхвърляща 1 хектар. То свидетелствува за голяма група ловци, които са се специализирали в лов на коне. Това пралеолитно обиталище е било заето още през мустерския подпериод и след подпериода “Солютре” е продължил и през подпериода Мадлен.
Мадленската култура (Magdalénienne) съответства на апогея на развитието на късния горния (supérieur) палеолита. Французите датират този подпериод от 15 000 до 8 000 г. пр. Хр. Към нея се отнася пещерната живопис в пещерите и палеолитните стоянки: Altamira, Arsy-sur-Cure, Chancelade, les Combalelles, Etiolles, Font-deGaume, Lascaux, Marsoulas, Montespan, Niaux, Pincevent, Rouffignac, Solutré-Pouilly, Tuc-d’Adoubert.
Тази периодизация в много по-голяма степен важи за палеолита в Западна Европа, но тъй като изучаването на културите, които принадлежат към нея е изключително напреднало, тя има световно приложение.
Най-ранните (дошелските) оръдия на труда имали универсално предназначение. Те били от камък – кремък или други видове твърди скали, кост и дърво. Дървото не е оцеляло до наши дни. Поради примитивния си вид каменните сечива трудно се отличават от естествените камъни. Тениката на изработване се нарича “клактон” – от името на гр. Клактон он Сити в Югоизточна Англия. Те са обработени от едната или от двете страни. Такива оръдия са открити в Северозападна Африка и във Франция.
Шелските оръдия също са примитивни и трудно се отличават от дошелските. През този период кремъчни ядра (нуклеуси). От тях се отцепвали люспи (пластинки). След обработване – ретуширане те ставали оръдия на труда. Употребявал се и т. н. юмручен или двустранен клин. Той бил усъвършенстван през следващата ашелска епоха.
Тогава, през ашелската палеолитна епоха се появили и нови форми на каменни оръдия като оръдия за рязане, например. В края на ашелската епоха била изобретена техника на обработка на камъка, наречена “левалоазко” по името на Левалоа-Пере, близо до Париж. Тоза е техника за предварителна подготовка на призматични ядра, от които били отцепвани отломъци.
Основният поминат на най древните хора, ще ги наречем “архантропи” било събирателството – събиране на плодове и корени, а също така и лов на едри животни. Парадоксално е, че първите ловци налитали на едър, а не на дребен дивеч. Огънят бил вземан наготово от природата. Напоследък във френската научна и ежедневна преса се появиха съобщения, за твърде ранното въвеждане на огъня в бита на човека. Докато преди това се смяташе че огънят е бил въведен
Според новооткрити следи от огън човекът е започнал да го използва още преди 700 000 години (LE MONDE | 07.05.04). Заедно с умението да се обработва камъка и да се правят сечива, откриването на огъня една от най-големите революции в човешката праистория. Огънят е дал възможност на човека да пече храните си, да отблъсква дивите животни, да осветява нощем (пък и денем) обиталището си, да се топли, когато е студено. Освен всичко това, огънят е дал тласък и в развитието на комуникациите между хората.
Началото на едно такова революционно нововъведение като въвеждането на огъня е трудно да се датира точни, защото следите на огън, принадлежащи на човек се запазват съвсем слабо. Това е така, защото, при запалването на огън най-често се използват растителни горивни материали и впоследсвие те изчезват без да оставят следа. Само когато се открие добре идентифицирано огнище, придружено със сечива, с пепел, с въглени от дърво и с изгорели кости праисториците са сигурни, че са открили следи от огън. Такива огнища често са били откривани и в литературата те са многобройни като най-ранните от тях достигат до възраст 400 000 – 500 000 години
През 2004 г. екип от израелски археолози, ръководен от Г-жа Наама Горен-Инбар (Naama Goren-Inbar) от Института по археология при еврейския университет в Ерусалим откри в палеолитното обиталище Гезхер Бенот Яков (Gesher Benot Ya'aqov) в Северен Израел следи от употреба на огън от човека в отложения на възраст 700 000 години. Тази тата е получена по доста точния физически метод за датиране, който се базира на палеомагнетизма.
Тя всъщност е разкопала едно ниво от терена, разположено на 13 метра над пласта (страта),датиращ отпреди 790 000 г. На това ниво праисториците открили малки обработени кремъци (silex) и много остатъци от дърво, от ечемик и дива лоза, засегнати от огнен пламък. Те са публикували тези резултати във френското списание Наука (Science) от 30 април 2004 г., където са констатирали, че обгорелия материал е попаднал на температура 350 – 400 градуса по Целзий. Те обаче са били открити разпръсната.
Хипотезата за естествена причина за тези обгаряния е отхвърлена от изследователите. Това не би могло да бъде резултат от въздействието на светкавица, защото при естествените пожари, предизвикани от нея температурата достига до 550 градуса по Целзий и е достатъчно, за да повреди кремък. При разкопките в Израел само 2 % от сечивата и дървото имат следи от огън, а не всичките. Заключението е, че това обгаряне не е предизвикано от светкавица. Освен това откритото количество дърво при естествен пожар би образувал цяла клада, която щеше да остави съвсем друг вид следи.
Изследователите приемат, че хоминидите, оставили тези следи от огън са били представители на Homo erеctus или Homo ergaster, а дори и може би Homo sapiens архаичен. Във всеки случай този хоминид е ловувал и е изпичал месото на огън, отцепвал е ядра от скалите, за да си приготви каменни оръдия
Катрин Перлез (Catherine Perlès), парижки професор по археология смята, че резултатите от разкопките в Израел трябва да се приемат предпазливо, защото не може да се разбере защо няма струпване от въглени и пепел на огнище. Защо всичко е разпръсната. Ако това е огън от човек, вероятно се касае само за един опит, според проф. Перлез, но все още не за редовна, всекидневна употреба на огъня. Идеално би било, ако се открие едно огнище от този период с всичките му компоненти.
Мария-Антоанит дьо Люмлей (Marie-Antoinette de Lumley CNRS, département de préhistoire du Muséum national d'histoire naturelle) от Центъра за научни изследвания при френския национален музей по естествена история от своя страна смята, че работата на израелските учени е “интересен принос” в изучаването на историята на огъня. Като антрополог обаче тя се учудва защо горелите кремъци са всъщност малки и не надвишават 2 см дължина. Люмлей съжелява, че нейните израелски колеги не са намерили горели кост. “По всичко изглежда, че човекът е познавал огъня много преди 500 000 години, или поне често се е срещал с него” – пише тя. Вероятно има много случаи на използване на огън от човека преди да завърши неговата пълна доместикация т. ест регулярното му въвеждане във всяко човешко обиталище, ако проявим предпазливост да използваме днешното понятие “дом”.
Най-старите свидетелств за употребата на огъня от човека трябва да се приемат предпазливо, защото все още са дискусионни. Обгорени кости с дата 1.5 милиона години са открити в пещерата Суарканс (Swartkrans) в южна Африка и в Чесованя в Етиопия (Chesowanja, en Ethiopie). Тук археолозите са събрали фрагменти от глинени плочки от горяла глина. Те датират отпреде 1.4 милиона години. Но трябва да изминат стотици и хиляди години преди да се образуват първите “истински “ огнища, които вече споменах – огнището от Зокудиан в Китай (Zhoukoudian, en Chine), de от Вертесцьолос в Унгария (Vertesszöllös, en Hongrie), в Солана дел Заморио в Испания (Solana del Zamborino, en Espagne) и още в Менец Дреган в Бретан (Menez Dregan (Bretagne) и в Тера Амата в Крайбрежните Алпи във Франция (Terra Amata (Alpes-Maritimes). (Christiane Galus)
Сигурни палеолитни останки от началото на ранния палеолит в Западна Европа са открити в пещерата Валоне в Югоизточна Франция. В Средна Европа се намира находището Вертешьольош в Унгария.

Скелети на кърмачета от ледената ера открити в Австрия
Два скелета на бебета от ледниковия период, отпреди 27 000 години, бяха открити при разкопки близо до Кремс, северна Австрия. Това е безпрецедентна за Европа находка.
Двата скелета от по 40 см, отлично запазени, били похлупени с плешка от мамут и погребани на закътан склон край Дунав. Гробът е на дълбочина 5,5 м и е в съседство със зона, обитавана от homo sapiens. В гроба е открит гердан, съставен от 31 маниста от кост на мамут. Това е първото открито детско погребение от този период, твъди ръководителят на разкопките Кристине Нойгебауер-Мареш. Възможно е да става дума за близнаци, но това още не е твърдо установено, добавя тя. Скелетите щебъдат датирани от Природонаучния институт във Виена, който ще се опита да установи причините за смъртта. Homo sapiens, който идва от Азия, когато изчезва Неандерталския човек, е обработвал камъка и дървото, но още не е познавал метала.