Лекции по История

4. Държавите от Двуречието през III хил. пр.н.е.

Додържавна Месопотамия. Държавите от Двуречието. Шумерски градове-държави. Акадско царство. Царството на Шумер и Акад

През VІІ хил. пр. н. е. на територията на Месопотамия – Двуречието на Тигър и Ефрат, недалеч от реките, в плодородните планински долини се появява население, което има произвеждащо стопанство. Културата на това население е известна като култура Джармо. Нейните изследователи, английските археолози Р. Д. Брейууд и В. Г. Чайлд, не откриват каменни предмети, които могат да се определят като оръжия. Това означава, че към VІІ хил. пр. н.е. животът на населението от планинските райони е сравнително спокоен и не е застрашен от пришълци и мигранти по суша и море, което да наложи създаването на предмети оръжия, различни от ловните. След около едно хилядолетие по на юг, в земите на днешен Северен Ирак, съществува неолитната култура Хассуна, а през V хил. пр. н.е. от нея се развива културата Тел Халаф. През тези хилядолетия се появява население, което отсяда в заблатените тогава речни долини. Постепенно в течение на около три хилядолетия това население, заедно със заварените племена и прииждащите от планинските райони племенни групи, сформира три големи езикови общности – местна или тигритска, източносемитска или акадска, и шумерска. Първата от тези племенни общности е асимилирана от шумерите и от източните семити и към ІV хил. пр. н. е. основните езикови групи в Двуречието вече са две. Към тях от северозапад се присъединява голямата племенна общност на хуритите, които през следващото хилядолетие населяват земите на Северна и част от Централна Месопотамия. Тези две големи племенни общности успяват да превърнат заблатените речни долини в отводнени плодородни полета, които предпазват от наводнение със сложна система от канали, които постепенно започват да се използват и като напоителни, и като плавателни.
В края на VІ и началото на V хил. пр. н. е. южните области на Месопотамия са трайно заселени. Първите следи от тази култура са известни като Ал-Убаид, по едноименното съвременно селище. Развитата култура на алубаидците обхваща времето от последната трета на V хил. до средата на ІV хил. пр. н. е. С. Лойд от Великобритания и Ф. Сафар от Ирак определят тази култура като произхождаща от земите на изток от р. Тигър, а В. Г. Чайлд открива в нея привнесени от мигранти черти. Обитателите на южна Месопотамия през този период познават грънчарското колело, керамичните пещи, монументалната архитектура, тъкачеството, земеделието и животновъдството. Те създават развита система от отводнителни и напоителни канали и това им позволява да произвеждат селскостопански продукти, част от които изнасят и заменят за камък, дърво, метали и други суровини.
В средата на І хил. пр. н. е., според Ан Перкинс от Великобритания, настъпва рязка промяна в материалната култура – многоцветната керамика от предходните периоди е заменена рязко със сива, оцветявана в червено. Появяват се монументални строежи на храмове и административни сгради, развива се металургията, появява се разделение на обществото на бедни и богати. Вероятно тези изменения са свързани с етническа промяна на населението на южното Двуречие, която настъпва с идването на шумерите. Тази култура е известна по името на съвременното селище Варка и по името на древния град на това място Урук.
Процесът на развитие на производителните сили и на усложняване на обществените отношения в Двуречието продължава през следващия период – Джемдет Наср, който обхваща времето от края на ІV до началото на ІІІ хил. пр. н. е. В строителството започва да се използва тухлата от печена глина. Нараства производството на медни сечива и оръжия. Развива се частната собственост, появяват се изображения на пленници, създават се селища с мощни укрепителни стени.
В началото на ІІІ хил. пр. н. е. едновременно и в шумерския юг, и в акадския север започва разрушаване на военноплеменните отношения и постепенно съсредоточаване на цялата власт в управляващите семейства на вождовете. През ХХVІІІ и ХХVІІ в. пр. н. е. най-рано в град Киш, в най-северните шумерски земи, а след това и на юг, се създават първите месопотамски държави. Сред тях по-известни са Лагаш, Ур, Урук, Умма, Адаб и др. Създаденият в централното Двуречие град-държава Киш е двународностен и включва и шумери, и акади. Кишката държава е монархия, управлявана от цар (на шумерски лугал – голям човек) със значение и на военен вожд и по-късно на цар. Най-активните военнополитически семитски и шумерски племена, след като не могат вече да постигнат военен успех едни над други, се обединяват в съюзна държава, управлявана от шумерски цар и от акадски негов заместник с титла виночерпец. Той заедно с пряко подчинения на царя “началник на змиите”, т. е. царски магьосник, осъществява контрола на царя и над шумерските и акадските територии. Създадената държава започва да води завоевателна политика спрямо съседите си и скоро подчинява съседните и южни племенни общности на Адаб и Лагаш. Опитът на Агга, царя на Киш, да завладее югозападен Шумер бил неуспешен. Сборната войска на Киш и подчинените му със сила съюзници е недисциплинирана, войниците дезертират по време на сражения и затова тя претърпява поражение от войските на силния град Урук около 2670 г. пр. н. е. Предводителят на Урук е републикански управител (на шумерски – ен) и само по време на война, докато траят военните действия, бива избиран за военен вожд. Според шумерската историческа поема “Гилгамеш и Агга”, по времето на управление на Гилгамеш кишкият цар Агга е разгромен, пленен и освободен да се върне в своя град.
Като се позовава на текста на тази преведена от него поема, американският шумеролог Самуел Н. Крамър разкрива общественото устройство на шумерските градове-държави. Те имат съвет на старейшините и народно събрание и се управляват от “ен” или “лугал“ в Урук и от “патеси” (енси) в останалите шумерски градове-държави. Политическата организация на ранните шумерски градове-държави носи чертите на преустроеното в държавно военно-демократично общество, което има изборни вождове, съвет на старейшините и народно събрание.
След най-ранния известен досега в историята сблъсък между република и монархия, кишкото съюзно царство претърпява поражение, а през ХVІІ и ХVІ в. пр. н. е. Урук се превръща в най-силния град-държава в Месопотамия. В края на ХХVІ в. около 2520 г.пр.н.е. силният военноплеменен съюз Лагаш се преустройва в държава при управлението на Урнанше. По същото време се усилва и град Ур, чиято монархия води настъпателна политика и се стреми към господство в региона между долните течения на реките Тигър и Ефрат. След последвалата война Ур е разгромен. Наследникът на Урнанше – Акургал Лагаш, вероятно води мирна политика, както това се вижда от мирновременните му титли. При сина му Еанатум на Лагаш е обявена война от съседния му град Умма, при политическа подкрепа от Киш, вероятно поради страх от усилването на южната република. Еанатум разгромява войските на Умма и след това последователно армиите на включилите се във войната Ур, Акшак, Уруа и др. градове-държави. Лагаш вече е най-силната месопотамска държава, но нейните управители не стават царе, вероятно поради силата на републиканските институции. Еанатум носи получената вероятно от народното събрание и съвета на старейшините чрез жречеството титла носител на царствеността на Киш, но в нито един от известните негови надписи не се нарича цар на Киш. Постепенно, при наследниците на Еанатум, Лагаш губи политическото си могъщество, тъй като противоречията между бедните и богатите граждани на града се изострят.
Към 2340 г. пр.н.е. властта на династията е свалена от узурпатора Уруинимгина, който предприема социални реформи, насочени към възстановяване на имуществото и социалния статут на свободни хора на обеднелите и попадащи в зависимост граждани на Лагаш. Голяма част от бедните граждани са включени във войската и срещу това те получават участъци земя. Работниците, които обработват храмовите земи, са увеличени, а това намалява експлоатацията. Реформите на Уруинимгина са своевременни, тъй като само увеличаването на свободните и икономически независимите хора и леко въоръжената армия могат да се противопоставят на усилващия се на север Акад, част от конфедерална държава с Киш.
Малко преди 2340 г. пр. н. е. републиканският Урук и монархичният Умма създават обща държава и обединяват по-голямата част от територията на Южна Месопотамия, като завладяват и част от земите на Лагаш. Те нанасят удар на усилилия се северен град Киш.
В резултат от военния неуспех на Киш срещу съюзената държава на Урук и Умма управляващите шумери губят ръководната си позиция. Акадската част на съюзната държава започва да управлява страната и неин пръв цар става Саргон. Поради това, че акадският управител узурпира властта, той решава публично да покаже, че е законен управител и затова името му, което се произнася не като Саргон, а като Шаррукен, означава “Царят е истинен”.
Новосъздадената държава, чиято войска е съставена от въоръжени с лъкове и стрели леки пехотинци, успява да разгроми съюзената тежка пехота на Шумер, въоръжена с копия и щитове. Така тя обединява под властта си цялата територия на Двуречието. За първи път в световната история е създадена постоянна войска от 5400 войници, която заменя опълчението. В акадската държава е премахнато самоуправлението в отделни градове и техните управители вече не са смятани за подчинени съюзници, а за служители-чиновници на царя.
Покореният Шумер води продължителна борба срещу завоевателите акади и е жестоко наказан. Населението на градовете с най-силни републикански традиции, на Лагаш и Урук, е почти изцяло унищожено. Въпреки провежданата от акадските царе характерна за робовладелските държави политика на терор чрез масови кланета на градското население и на военнопленниците, съпротивата на шумерите продължава. Двамата наследници на Саргон – Римуш и Манищусу, последователно са отстранени от власт със заговори и убийство. Едва внукът на Саргон – Нарамсин, който завършва с успех борбата срещу шумерите и подкупва част от жречеството, успява да възстанови вътрешния мир и ред в държавата. С помощта на жречеството той прави опит да се обожестви и е провъзгласен само за “Бог на Акад”. При Нарамсин Акадската държава води настъпателна завоевателна политика срещу северозападните си съседи, обединени около държавата Ебла в днешна Сирия, и срещу военноплеменните съюзи на лулубеите и на гутиите за полупланинската и планинската територия на съвременен западен Иран. След покоряването на лулубеите Акадската държава вече граничи с териториите на военноплеменния съюз на гутиите, чиито военни сили не успява да преодолее. Още при управлението на могъщия владетел Нарамсин гутиите започват да нападат територията на Акадската държава и да ограничават властта й на изток, завладявайки териториите на лулубеите. Военните неуспехи разрушават авторитета на царската власт. В страната започват брожения и размирици. Жреците оспорват божествения статут на царя и правото му на еднолична власт. При наследника на Нарамсин – Шаркалишари (акадски – Цар на царете), Акад не издържа на непрекъснатите военни набези на гутиите и през 2198 г. пр. н. е. е окупиран от тях. Завоевателите на Месопотамия са организирани във военнодемократичен съюз на родствени племена и поради това не са готови да управляват покорените територии. Тъй като нямат държавни институции – окупационна войска, затвори и полиция, те поверяват управлението на Двуречието на немонархичния и с републикански традиции Лагаш. Предоставянето на властта на Лагаш, който бил по-близо по обществено устройство до това на гутиите, с изборен вожд, съвет на старейшините и народно събрание за разлика от монархиите с техните наследствени царе, за дълго осигурява господството на града над цяла Месопотамия.
След периода на размирици, който продължава около 40 години, властта на гутиите над Двуречието, чрез намесничеството на град Лагаш, е трайно установена. Опитите на Урук и Акад да възстановят самостоятелността си са ликвидирани със сила. Лагаш, който присъединява към подвластните си територии придобилите временна свобода Акад и Урук, се превръща в могъща държава, която само формално е подчинена на гутиите, а властта на неговите републикански управители, които носят титлата патеси (шумерски – Вождът основател), става наследствена. През 2111 г. пр. н. е. в Урук и съюзения с него Ур започва въстание под предводителството на рибаря Утухенгал. Въстаниците разбиват войската на гутиите и шумерските им съюзници и създават съюзна държава. След едногодишно управление Утухенгал вероятно е убит. Според създадения в Ур Шумерски царски списък той се дави при нещастен случай и държавата е оглавена от царя на Ур Урнаму. В резултат на тази промяна вместо народния вожд, представител на републиканския град Урук, на власт идва представител на монархичния по традиция Ур. Затова завоюваните територии на Шумер и Акад, които до скоро са под републиканско управление, се приемат от новите владетели като покорени земи с неприемливо за монархията управление. Царете на Ур налагат нова организация, като ликвидират останалите до това време демократични институции. Цялата земя, вероятно без териториите на Урук и Ур, е превърната в държавна и управлявана от царя собственост. Обработваните земи са разделени на участъци, които се обработват от поставеното в зависимост от държавата население и от роби и робини. За да бъдат държани в подчинение множеството зависими хора, е създадена многочислена и отлично въоръжена армия, която осъществява освен военни и полицейски задачи.
Още при първия цар – Урнаму, се създава Законник, в който се защитават неприкосновеността на свободните хора и тяхното имущество и правото им да имат и да държат в подчинение роби.
При наследниците на Урнаму царският сан е обожествен и вече всеки цар е смятан за бог. Така създадената държава, която контролира с военна принуда почти всичките си жители, е деспотична (гр. деспот – неограничен владетел) и тъй като не среща подкрепата на по-голямата част от населението, е обречена на недълготрайност и на гибел. В края на ІІІ хил. пр. н. е. западните семитски племена на амореите заобикалят огромната крепостна стена, която защитава държавата от запад и север, и нахлуват на територията на царството на Шумер и Акад. Зависимите хора и роби започват масово да напускат стопанствата, към които били придадени. Армията под предводителството на военачалника си създава собствена държава в град Исин. Източните съседи на Шумер и Акад, еламитите, нападат и превземат Ур. Във Вавилон, Ларса и други градове на страната са създадени аморейски държавици. Голямото царство на Шумер и Акад престава да съществува към 2003 г. пр. н. е.


ПОНЯТИЯ И ТЕРМИНИ

Ен – изборен вожд и по-късно републикански мирновременен управител на Урук
Патеси /Енси/ – градски управител в Шумер
Лу – “човек”, титла за управител на град от додържавния период
Лугал – изборен вожд в Шумер и по-късно военновременен управител в Урук
Забардаб – адютант и помощник на военния управител
Уту – бог на слънцето в Шумер и по-късно в цяла Месопотамия