Лекции по История

3. Праисторията в България

Като всички хуманитарни науки и праисторията се заражда и развива в Hова България едва след Освобождението. Нашите първи праисторици са разполагали със съвсем малко средства и основната им дейност се е изразявала в първично описание на праисторическите обекти. Палеолитът става обект на вниманието на Рафаил Попов и той се възприема от нашите праисторици като първоучителят по праистория и един от строителите на музейното дело у нас. Той остава в науката като водещ археолог, палеонтолог, спелеолог и изявен популяризатор на научните открития.
Той е роден във Велико Търново на 14.08.1876 г. и е починал в София на 15.08. 1940 г. Завършил Естествени науки в Софийския през 1901 г. и специализирал в Берлин геология, палеонтология и праистория в периода 1909 - 1911 г. Рафаил Попов е основателите на Археологическото дружество, Археологическия институт и на Археологическия музей в Шумен. Попов е дописен член на БАН и на още четири археологически института. Чел е лекции като частен доцент в Софийския университет. Той всъщност е създателят на праисторическия отдел в Народния археологически музей в София през 1911 г. Така той поставя начало на праисторическите колекции в музея и на проучванията на пещерите, селищните могили и други праисторически обекти.. Той е не само учен, но и администратор и от 1929 до 1938 е директор на музея. Рафаил Попов е проучил Беляковските пещери, проучвал е пещерата при Мадара. От селищните могили Попов прави първи проучвания на Деневата могила при Салманово и Коджадерменската могила при Шумен. Рафаил Попов е първият откривател на останки от палеолитния човек в Българските земи - в пещерите Темната дупка и Миризливка при село Орешец, Видинско. Той открива палеолит и в Малката пещера до Велико Търново., в пещерата Моровица при село Гложене, Ловешко и пещерата Темната дупка при село Карлуково, пак Ловешко. На него принадлежи и откритието на прочутия Чаталарски надпис. През 1915 г. той е публикувал резултатите от проучването на Денева могила при село Салманово, а от 1919 г. датира публикацията му за “Коджадерментската могила” при град Шумен”. За пещерата Темната дупка Рафаил Попов пише през 1931 г.
С голяма вещина и прецизност е представена геологическата, и стратиграфската ситуация на проучените от Р. Попов обекти. Придобитият археологически материал се интерпретира комплексно с методите на природоматечетическите науки в субстанционен, морфологичен и функционален аспект. Впечатлява остеологическите проучвания. Те съдържат точни и верни анатомични определения на целия фаунистичен материал и обилна морфометрично табулирана информация. Така например резултатите от палеозоологическите проучвания на кости от Мадара са представени в 52 таблици. Чрез 9 измерения е направено математическо описание на човешките черепи и това се слага началото на българската кранометрия. По съответните формули е установена зъбната система на редица месоядни животни. По този начин възниква науката за зъбите (одонтографията) в България. Остеологическите проучвания на Р. Попов са силно математизирани с повишена достоверност и са в унисон със съвременните.
Във всички публикации се срещат подробни макроскопични описания на глината, от която са изработени праисторическите съдове. Р. Попов разделя керамиката на тънко и дебелостенна и с това загатва за зависимостта между обемност на съдовете и дебелината на стените, върху която едва сега се замисляме. При описание и илюстриране на съдовете са използвани разрези, профили, геометрични понятия, без да се прилагат оприличаващи форми. Съотношението между височината на съда и максималния диаметър на устието или тялото е основния принцип за класификация на съдовете, при която се съблюдава дебелината на стените и следната морфологическа структура: устие, шия, гърло, тяло (търбух) и дъно. И отново значителна част на информацията за керамиката има морфологичен характер, представена в таблици. Към всичко това ние днес, но този подход не всякого се отдава на всички. С това обаче не се изчерпват научните достойнство на трудовете му. Р. Попов търси най-често срещаните форми и украси на глинените съдове. Интересува се от йерархическият порядък на използваните форми и орнаменти т. е от честотната повторяемост, от процентните им съотношения.
Рафаил Попов има големи постижения и в проучванията на оръдията на труда, или работния инвентар. За каменните артефакти той дава макроскапски описания и търси кариерния им източник, а за костно-роговите - анатомическото определение. При кремъчните той използва изразената широка обагреност. В основата на проучването на артефактите Р. Попов поставя морфиметриката. Той търси общото и различното в профилите и сеченията и по този начин загатва за видовете, типовете и подтиповете на оръдията. Търсят се осреднените стойности на редица параметри, съотношението помежду им и се изчисляват релативните им стойности.
За някои оръдия, например върхове на стрели и копия се проследява повтораемостта им. Очевидно Р. Попов е пред прага на математическото описание (моделиране) на праисторическите артефатки. Той е накрачка на прилагания днес дисперсионен анализ. Тази математизираност, съдържаща много важни догатки и досега в много случаи е неразбрана. Функциологията на праисторическия инструментариум се определя с морфологически критерии, като се наблюдават и векторните величини, каквито представляват месторазположението и наклонът на дупките при превъртените артефакти. По тази причина допуснатите от Попов грешки са незначителни при функционалните им определения.
Изводи:
1. Р. Попов възприема праисторията като природоматематическа дисциплина с историческа насоченост и това му подсигурява стабилни научни позиции. Изследователският процес потвърди изискването за по-висока профилирана природоматематическа подготовка на бъдещите праисторици.
2. Р. Попов подлага на комплексни проучвания целиа археологически мателриал и умело разкрива структурата, съдържанието му, идентифицира субстанциите и извлича от него максимална за времето си и условията си научна информация(
3. Морфометричният подход и засилената математизираност на изследванията му осигуряват висока достоверност и висока интепретационна степен, осегуряват му евристичност и непреходност на научните постижения.

Сиракова, Свобода. Николай Джамбазов и палеолитните проучвания в България. - Археология, ХХХVІІ, 1995, кн. 1, 11-12.
След смъртта на Рафаил Попов в 1940 г. последвало десет годишно прекъсване на палеолитните изследвания у нас. Те са възстановени след Втората световна войн от Николай Джамбазов. Той е завършил Естествени науки в Софийския университет и през 1949 г. постъпил н в Археологическия институт на БАН като асистент. На него, както на Рафаил Попов изключително му помага солидната подготовка по геология и палеоонтология. Благодарение на нея той прилага в изследванията си интердисциплинарния подход. Той придобива все по-голямо значение и тежест в съвременната археология и особено в праисторията.
Цели 30 години Джамбазов се посвещава на изучаването на българския палеолит. Изследванията му са съсредоточени върху пещерните седименти и той открива повече от 30 палеолитни находища като Ловешките пещери, пещерата Пищ, Деветашката, Моровица, пещерите Самоилица І и ІІ, Очилата, Орлова чука, Бачо Киро, Парника и др. Почти няма пещера с археологическо значение, която да не е проучена, или регистрирана от Николай Джамбазов. Дълги години той е единствения специалист в тази област, в която по негово време все още липсвала съответната терминология на български език. Преди него липсвала и хронология. И въпреки липсата на сътрудници и опоненти Джамбазов прави първия сполучлив опит за синтез на хронологията на палеолитните култури у нас, публикувайки през 1958 г. Статията си “Нови данни за палеолита в България”.
Голям принос в праисторическата наука имат публикациите на резултатите от изследванията на Деветашката пещера, Самуилица І и ІІ. Тук са решени редица въпроси на хронологията и типологията на тези палеолитни ансамбли и се определя мястото им в палеолита на България и Европейския Югоизток.
Освен пещерните находища Николай Джамбазов проучва и льосовите наслаги по долините на Осъм и Дунав. Откриването на Муселиевското находище е един от най-значителните му приноси. В Муселиевското ноходище за първи път в на Балканите, а и в Европа се разкрива уникална работилница за производство на листовидни върхове, отнесени към периода на средния и началото на късния палеолит. Тези изключителни находки Джамбазов обобщава в серия статии през 60-те и 70-ти години на ХХ вик.
Ако се анализира по-внимателно теренната дейност на Николай Джамбазов, ще се установи ясно изразената и последователна регионална стратегия, която проявява той. Акцентът пада върху три района:
1. Карстовите форми на Предбалкана и особено в района на Искърския пролом.
2. Льосовите наслаги в долните течения на дунавските притоци и особено долината на река Осъм.
3. Литоралната зона на Българската Черноморие и особено района на Варна и Побитите камъни. Към тях би следвало да се добави и дейността му в района на Родопите, която е по-ограничена поради обективни за Джамбазов причини.
Тази стратегия е безспорен резултат на проникновението на Джамбазов за спецификата на Балканите, характеризиращи се със силна зонолно-екологична диференциация. Въпреки че това прозрение не бе формулирано и теоретично развито, по емпиричен път Джамбазов достатъчно точно обособи основните за страната зони в съвременно и палеоекологично отношение. Тази схема сега е в основата на съвремената научна програма за изграждане на ключови секвенции - палеогически и хронологически репери за началото на човешката култура на Балканите и за значението на района в контактите между Африка, Близкия Изток и Европа.
Като изследовател с интердисциплинарна насоченост Николай Джамбазов има и друга заслуга. Той е първият български археолог, който разбира значението на суровинните източници в развитието на праисторическите технологии. Проявявайки научен интерес към тази област, той инспирира възникването и развитието на петроархеологията в Българи.
Интерпретациите на Джамбазов на културно-историческия процес се характеризират с подчертана въздържаност. Това се дължи на недостатъчната фактологическа база.
С научното си дело Николай Джамбазов създаде солидна основа за по-нататъшното развитие на палеолитните проучвания у нас. Джамбазов обогати фондовете на музея и беше добър популяризатор.

Друг сериозен праисторик който работи през първата половина на ХХ век е Васил Миков (04.09.1991 -) роден в Ябланица, Ловешко. Той е правил разкопки на праисторически обекти при Кубрат, Разградски окръг, но селищната могила при село Веселиново, Ямболско, селищната могила от бронзовата епоха Юнаците в Пазарджишки окръг, на Карановската селищна могила, Новозагорско, в самата Нова Загора и на много други места. Не е изгубила значение неговата книга по праисторическа карта на българските земи, издадена в София през 1933 г. Тя е озаглавена “Предисторически селища и находки в България”. Голямо значение има и неговата студия “Идолната пластика през новокамената епоха” Писал е и по тракийска археология. Има книга за Казанлъшката гробница и за Вълчитрънското съкровище.
През втората половина на ХХ век, след 1950 г. палеолитните изследвания в България са разширени и започва проучването на нови пещери по течението на реките Искър, Вит и Осъм. Провеждат се не само наблюдения, но и разкопки - сондажни и систематични. При разкопките се откриват ценни материали и стратиграфските наблюдения стават все по-прецизни. По река Искър са проучени пещерите Пещ (до Старо село, Врачанско) и Самуилица І и Самуилица ІІ (при село Кунино, пак Врачанско).
Пещерата Пещ е разположена на 2 км. южно от Старо село над самата река Искър. Това е сравнително малко, но интересно палеолитно находище. В нея при разкопките през 1951 и 1953 г. са се открили са се открили материали в три последователни културни пласта В най-долните глинесто-песъчливи геологични прослойки не се открили находки и Джамбазов прави заключение, че пещерата е била населена по-късно от образуването на този пласт. В пласта над това девствено утаяване са се открили мустерски кремъчни оръдия (Обр. 2). .

Мезолитът в България е сериозно проучен от колегата Ара Маргос, който дълги години беше археолог в град Девня и се числеше към Варненския Археологически музей. Повечето от публикациите му са в Известията на Варненския народен музей.
Многобройните селищни могили у нас се радват на много по-силен интерес почти през цялото изминало столетия. През първата патилетка от ХХІ век интересът към тях се засили още повече.

Според наблюденията на проф. Георги Георгиев селищните могили на територията на нашета страна са разпространени най-вече в Североизточна и Южна България. Те се срещат освен в България, в Румъния, Гърция и Мала Азия и само спорадично по бреговете на Средния Дунав.
В България по времето, когато пише проф. Георгиев е имало регистрирани над 400 селищни могили, сега вече те вероятно наброяват над 500. Само аз през моята почти 35 г. археологическа практика съм установил наличието на десетина селищни могили в Бургаска област. Примерно селищните могили в долината на река Хаджийка при селата Порой, Горица, Ръжица, Преображенци, Руен (2 селищни могили), и Ябълчево, заедно със селищните могили при Люляково (2) и Трънак в долината на Камчия изобщо не се споменават в българската праисторическа литература. Към тях моите почти 35 годишни наблюдения добавят селищната могила при село Пещерско, Айтоско и срещу разклона за град Българово, вдясно от шосето Бургас - София в местността Канджикдере иселищната могила при гарата на село Тополица, Айтоско, която се вижда вдясно от ж. п. линията Бургас - София..
Обикновено селищните могили са разположени сред плодородна земя и са близо до река или извор. Те имат форма на ниско пресечен конус с диаметър на основата от 60 до 250 м. и височина от 1 до 15 м. Могилата при Дадово, Новозагорско е висока цели 18 м. Могилите в Мала Азия имат по дебели културни напластавания от 30 до 50 м. Прочутите праисторически селища Троя на Дарданелите в днешна Турция, Винча при Белград и Тосег в Унгария са също едни от забележителните селищни могили, публикувани и надълго коментирани в археологическата литература.
Селищните могили са образувани от дебели културни напластявания, които се състоят от развалини на жилища, останки от домашна покъшнина като глинени съдове, оръдия на труда от камък, кост и рог. Има също така боклучни насипи, изобщо останки от древния човек и опитомените животни, с които той и живеел денонощно. Селищните могили са една поредица от праисторически села, които са съществували на едно и също място. Най-ранните от тях датират от ранната новокаменна епоха. Трябва да се запомни обаче, че досега в Българските земи не е откриван безкерамичен неолит. Много от могилите имат непрекъснат селищен живот като се почне от ранния неолит и се стигне до вековете на късната бронзова епоха. Върху тях могат да се открият и по-късни следи от живот. Например в горните слоеве на могилата срещу разклона за град Българово, Бургаско има керамични фрагменти от елинистическата и късножелязната епоха. Други могили имат в повърхностните си слоеве отложения от римската епоха - така е с прочутия хълм Хисарлик - древната Троя. Могилата при село Дядово, която , подчертавам над пластовете от бронзовата и ранножелязната епоха има солидно средновековно селище. Материалите от него дадоха един обемист том, написан от доцент Борис Борисов и публикуван в Япония. (Тук работи вече над 20 години българояпонска експедиция).
Тъй като много от селищните могили се намират сред плододородна земя тяхната повърхност никога не е преставала да бъде обработвана. Това, и особено дълбоката оран, осъществявана не веднъж през вековете почти е разрушило цели селищни могили. В случаите, в които те не са били особено високо дари се е стигнало да тяхното пълно заличаване и сега те само приличат на еднослойни поселения, но ако почнем да ги разкопаваме ще открием в тях множество строителни хоризонти и културни напластявания.
Проучването на селищните могили в нашите земи е започнало в края на ХІХ век. През 1898-1903 г. французи любители на старини са разкопали селищни могили до Ямбол, Прослав (Мечкюр) и Костиево, Пловдивско. Разкопки на селищни могили са правили още Анастас Чилингиров (в Невски Султан (гр. Попово, Разградско), Шуменско, през 1905 г.), Карел Шкорпил и Д. Костов в Русе, през 1912 г. Рафаил Попов е правил разкопки на могилите до Салманово, Шуменско и през 1914 г. е започнал проучване на Коджадерменската могила, а още през 1911 е предприел разкопки на могилата в Деве Барган. Проф. Гавраил Кацаров е проучил могилата до Кирилметодиево (сега Кирилово, Хасковско) в 1912 г. По-късно могилата в Кирилово е била разкопавана от германския археолог Карл Бител (K. Bittel).
Тези първи праисторически разкопки на селищни могили в България са имали само сондажен, разузнавателен характер. Главната цел е било попълване на местните колекции в учредяващите се музеи и музейни сбирки. Изключение правят разкопките на Рафаил Попов в Коджадермен и Салбманово, Шуменско. Нашият пръв праисторик е имал солидна теоретична и практическа подготовка. Разкопките му са били целенасочени. Основната му задача била да изследва живота и културата на обитателите на селищата, стрити в селищните могили. Най-резултатни са разкопките на Попов на могилата Коджадермен и Салманово. Те донесли богата информация и показали, че селищните могили крият в недрата си ценни археологически материали, които имат стойност не само за историята, но някои от тях са паметници на най-древното изкуство и говорят за богатия духовен живот на праисторическия човек. Преобладаващата част от откриваните материали датирали от меднокаменната епоха.
След Първата световна война в праисторическите разкопки активно се включва младия тогава Васил Миков. Той е разкопавал селищната могила до Кубрат (Балбунар), Русенско през 1924/25 г., могилата при Веселиново (Азапкьой), Ямболско (1935 г.). Миков пръв обръща внимание на Карановската селищна могила и провежда на нея първите разкопки през 1936 г.
Неговите археологически проучвания се насочват към селищната могила при Завет, Бургаско (1939), която е разположена на стратегическо място между днешна Южна и Северна България. През същата година той предприема и първите разкопки на телл “Юнаците” при едноименното село в Пазарджишко.
Васил Миков продължава да работи и след Втората световна война като разкопава селището при с. Криводол, Врачанско (1946), продължава телл “Караново” (1946-1957), започва Дипсизката могила до Езеро пре Нова Загора (1952-1058).
След Втората световна война в праисторическите изследвания на селищните могили се включва младия български учен Георги Ил. Георгиев. Той започва разкопки на селищните могили до с. Колена, Старозагорско (1947), Русенската могила (1948-1953), разположена на стратегическо място недалеч от Дунав, продължава започнатата от Миков в Караново (1947-1957І, до Загорци, Сливенско (1947, Калино, Шуменско (1947), Кремиковци, Софийско (1958-1959). Георгиев предприема изключително големи разкопки на Азмашката могила в Стара Загора.
Николов, В. Проф. Г. И. Георгиев - Размисли за учителя. - Археология, ХХХVІІ, 1995, кн. 1, 12-14.
Проф. Г. Георгиев почина през януари 1988 г. На пишещагта му машина остана недовършена статията за каталога на голямата българска праисторическа изложба в Саарбрюкен, Германия. Преди нея той вече беше публикувал в български и чужди издания около 60 научни изследвания, изложени в статии и студии. Научната му продукция е сравнително скромна по обем, но за сметка на това неговите изследвания остават актуални точните му теренни наблюдения Административната и научно-организационнта му дейност и многобройните спасителни разкопки на му позволиха да подготви окончателните публикации върху проучените от него селища и селищни могили, включително и върху основното дело на живота му - Карановската могила. Той успя обаче да подготви едно поколение специалисти.
Пътят на проф. Георгиев към голямата наука е предопределен от спечелването на конкурс за държавна стипендия, което му дава възможност да специализира праисторическа археология във Виенския университет (1941-1944V при един от най-добрите специалисти проф. О. Менгин. Поради спецификата на следвоенния перод в България и заради негативното отношение на марксиската историография към някои от тезите на Менгин, проф. Георгиев избягваше да говори за научните си занимания във Виена. Но този период е бил решителен за изгръждането му като учен.

(Menghin, Oswald (1988-1960) проф. Освалд Менгин е световно име в праисторията. Той преподава във Виена и в Кайро. След Втората световна война за две години от 1945 до 1947 г попаднал в американски лагер, обвинен във връзки с немските нацисти. Но след освобождаването си в 1947 г. става професор в Буенок Айрес. Антор на много фундаментални монографии върху европийската и впоследствие американската праистория.
Menghin, Oswald. Weltgeschchte der Steinzeit, Wien, 2 Aufg. 1940.
Menghin, Oswald. Geist und Blut. Grunsätzlches um Rasse, Sprache, Kultur und Volstum, 1 und 2, Wien, 1935.

През 1945 г. Георгиев е назначен в Археологическия музей - София (по-късно Археологически институт с музей на БАН). В него работи като асистент и научен сътрудник, от 1961 г. е старши научен сътрудник, а от 1974 - професор по праистория (първият проф. по тази научна дисциплина в България). Бил е научен секретар на Института, а от 1965 до 1982 - ръководител на Секцията по праистория. Четеше курсове лекции по праистория на Българските земи в Софийския, Великотърновския и Залцбургския университет. Отделни лекции е чел в много други европейски градове. Беше член на Италианския Институт по пра и протоистория във Флоренция.
Проф. Георгиев ръководи археологически разкопки на редица праисторически обекти, но основните му научни интереси бяха насочени към неолита и халколита на Тракия. Между проучваните селища са Караново (съвместно с В. Миков) и изцяло проучените селищни могили Азмашка, Кадзанлък и Чавдар.
Още при първите си разкопки Георгиев изработва и прилага подходяща методика за проучване като съсредоточва вниманието си върху проучването на жилища. Поради интерес към неговата индивидуална методика е канен като консултант на праисторически обекти в чужбина. Неговите разкопки често са посещавани от чужди колеги, за да наблюдават прочулата се методика.
Георгиев влиза в голямата световна наука през есента на 1959 г. на симпозиума “Европа в края на каменната епоха” в Чехословакия. Както свидетелства председателят на заседанието проф. Н- Я. Мерперт, докладът на Георгиев направил огромно впечатление на аудиторията, състояща се от елита на световната праисторическа науко. Това бил най-дългия доклад, регламентът бил превишен няколко пъти, но никой не протестирал. Всички били заслепени от блясъка на карановските находки, от пределно ясната систематизация и периодизация на културните слоеве и находките в тях. От перфектната логика на представеното изследване. Докладът на почти неизвестния до този момент археолог демонстрирал голямата ерудиция на автора. Всички осъзнавали, че без праисторическите проучване в България Югоизточна Европа ще остане бяло петно. С този доклад, според проф. Н. Мерперт българската праистория излязла триумфално на сцената на ивропейската праистория.
С публикуването на разширения вариант на доклада в Прага, кокто и с многобройните си статии и доклади проф. Георгиев доизгради и утвърди Карановската хронологическа система и тя се превърна в основен репер на културите в Югоизточна Европа. Минималните промени, които напоследък се налагат в тази система, не се дължат на грешки и недоглеждания на Георгиев, а на липсата на напластявания от някои фази на неолита и енеолита по времето, когато тя е създадена.
В последните години от своя живот проф. Георгиев заедно с проф. Щефан Хилер от Залцбургския университет допълни разкопките в Караново - той беше напълно сигурен в направените от него преди 30 години изводи върху стратиграфията и периодизацията на тази селищна могила.
Като ръководител на секцията по праистория при Археологическия институт проф. Георгиев даде рамо на десетки музейни работници да израснат в праисторията. Много негови ученици като покойния Александър Бонев, проф. Васил Николов и др. сега с достойнство представят праисторическия дял от българската археология.