Лекции по История

3. Египет – най-ранната държава и империя

Додържавен период. Създаването на държавата. Старо и Средноегипетско царство. Ново и Късноегипетско царство

Преди около 15 000 години в климата на северното земно полукълбо настъпват промени. Ледниковият период в Европа, между Атлантическия океан и Урал постепенно отстъпва пред настъпилото затопляне. Между Южна Европа и Северна Скандинавия ледниците започват да се топят. Тези промени се отразяват на климата в Северна Африка. Там дъждовните периоди се сменят с постепенното засушаване. Огромната територия на Сахара, южно от географската област Судан, се превръща от богата на пасища степ в скалиста и пясъчна пустиня. Населението на плодородните степи, съставено от ловци и събиратели на плодове, кореноплодни и на съестни растения, се оттегля към големите водоизточници – езерата в днешен Южен Алжир, в днешен Судан и към пълноводната река Нил. В северното долно поречие на реката през VІІ – V хил. пр. н. е. се събират етнически различни групи от хамитския Юг и от семитския Север на Африка. По това време северното поречие на Нил е блатиста и опасна за живеене земя. Африканската природа представлява сериозна пречка пред заселилите се близо до Нил хора – отровни змии, крокодили, скорпиони, гепарди и лъвове обитават блатисто-мочурливите територии на днешния Египет. В течение на три хилядолетия хората, които първоначално основават селищата си на високите хълмове и по високите брегове около речната долина, постепенно култивират неплодородната земя и я превръщат в една от най-плодородните земи в света. През VІІ – VІ хил. пр. н. е. стопанството в Египет е основано на постиженията на развития каменен век, на неолита или на новокаменната епоха. Хората вече изработват чукове и тесли от полиран и снабден с отвори за дръжки камък вместо кремъчни и обсидианови сечива брадви. Това увеличава производителността на труда и дава възможност на хората да обработват по-големи количества дървен материал и да създадат първите дървени сгради.
Новите сечива и дървеният материал позволява на хората да развият наблюденията си за отглеждането на растения и животни. Появяват се земеделието и скотовъдството, а дървените инструменти – мотики, дървени рала, както и оградите на помещения за отглеждане на животните, оборите, дават възможност да се премине от лов и събирачество към произвеждащо стопанство, реколтата и продуктите от които могат да са охраняват и съхраняват. Плодородната земя, богатите пасища и природната затвореност на долината на река Нил, обградена от пустини, осигуряват мирно развитие на населението от двете етнически групи, които постепенно създават едно общо езиково семейство. Редица селища, като Ком Омбо в Горен или Южен Египет имат непрекъснат живот около 4-5 хилядолетия. От V в. пр. н. е. оформената племенна общност на предците на древните египтяни навлиза в каменно-медната (енеолитна или халколитна) епоха, която е позната по името на днешното селище Бадари, като бадарийска култура. С откриването на медта като метал се увеличават производствените възможности на хората. Това позволява да се обработват и каменни съдове и да се добиват по-големи количества дървен материал. През това време са прокопани първите напоителни канали, създадени са измазани с глина зърнохранилища, а дивата котката е опитомена.
През първата половина на ІV хил. пр. н. е. египетските селища стават по-големи и това увеличава производствените възможности на селските общности. Появява се разделението на обществото на по-богати и на по-бедни хора и свидетелство за това са откритите златни украшения и първите египетски знаци за собственост. Натрупването на излишъци в производствата, както и на големите реколти, правят селищата на съседните племена привлекателно място за ограбване. Войната постепенно се превръща в занаят, който носи много високи доходи от плячка на животни, зърно и отвлечени хора-роби. Войната като занаят довежда до направата на първите защитни стени от дървени греди (гр. палисада). Те са издигнати върху пръстени насипи, които са обградени с ровове. Увеличават се и възможностите на хората да получават по-високи температурни градуси за обработка на материали. По-добре изпичаните в пещи глинени съдове вече не са сиво-черни, а червено-кафяви. Този период е известен по името на египетското селище Ал-Амра като амратски. През втората половина на хилядолетието отново нараства площта на египетските селища. Този период е известен по името на египетското селище Герзе като герзейски. Развитието на металната технология ускорява създаването на сечива от мед – медни брадви, ножове, кинжали, върхове на стрели и копия. Този факт води до повишаване на производителността на човешкия труд и до развитие на войната като занаят.
През амратския период египтяните създават басейновата система за напояване, като обграждат с пръстени валове придошлите през май води на р. Нил. Тази иригационна система спомага и за задържането на минералните и органични вещества във водата, които правят извънредно плодородна египетската земя. През този период се увеличават имуществените разлики между бедните и богатите. Това намира отражение в писмените паметници на египтяните – знакът за благородство е и знак за богатство, измеримо в стада, и представлява изображение на лежащо с подвити крака теле със знак за собственост на врата му.
Около 3 000-та година пр. н. е. противоречието между бедните и богатите е узаконено със създаването на държавата. Разделеният на два военноплеменни съюза – на Северен и Южен – Египет води продължителни и кръвопролитни войни. Двата военноплеменни съюза се намират на еднакво равнище в своето обществено-икономическо развитие преди 3000-та година пр. н. е. – те са в стадий на военна демокрация. Техните вождове са изборни и затова в староегипетския паметник от времето на ІV (V) египетска династия, известен като Палермския камък, са споменати само имената им, без титли и без титлата цар, единствено с определители за владетели и управляващи. Египетският жрец Мането(н) (ІV в. пр. н. е.), който написва на старогръцки съчинението “История на Египет”, определя първата форма на управление на египтяните като Базилея. В старогръцкия понятиен апарат базилея, по определението на Аристотел в труда му “Политика”, означава управление на свободни, а базилевсът е вожд-военачалник, върховен жрец и съдия, но е и изборен.
Най-ранните сведения за тези вождове без титли ги определят като следващи бог Хор. Южен или Горен Египет има повече икономически възможности, които са осигурени от високо продуктивното животновъдство. Постепенно той преминава в настъпление на север. При вождовете цар Скорпион и Нар мер Южен Египет завладява земите на Северен Египет до делтата на р. Нил. Но страната е обединена едва при следващия южноегипетски военен вожд Хор–Аха (от египетски – бог Хор-Боец), който завзема и основните земи на северяните в труднодостъпната делта на реката. За завоеванието си Хор-Боец получава царското име Основател (египетски – Мен). За установяването на властта на едно родово общество над друго са необходими органи, които родовият строй не притежава до този момент. Към времето на Менес и на неговите преки наследници в Египет за първи път се появява титлата цар. Създадени са окупационни гарнизони, населението на покорените области насилствено е организирано в трудови отряди и изпълнява задачи в интерес и полза на завоевателите. Необходимостта от поддържане на завоюваните племена със сила променя и характера на властта на военния вожд. Той вече не е избиран от целия народ по демократичен начин. Обществото с демократична организация и военен дух, което американският етнолог от ХІХ в. Луис Х. Морган нарича военнодемократично, престава да съществува.
Египетската държава обхваща територията на цялото северно поречие на река Нил и Синайския полуостров в Азия. Управлението на държавата се осъществява от цар на обединените Северен и Южен Египет и от негов заместник (египетски – чати). Управлението е наследствено или династично. Според споменатия вече египетски жрец Мането(н) в Египет управлява едно “вождество” и 29 династии (гр. дюнастейа – власт на малко над много хора). Населението на страната е свободно и организирано в областна администрация (гр. номос – област). Свободните бедни и богати хора са обединени от възможността, която им дава държавата, да преодолеят противоречията помежду си, като ги насочат към ограбване на съседите. Но и тази държавна политика, която предполага равностойно участие в подялбата на плячката, не е спазвана от оформилата се политическа класа на управляващите знатни, които заграбват по-голямата й част. Тази неравностойна политика не позволява на незнатните египтяни да компенсират резултата от продължителното отсъствие от стопанствата си по време на война, а също и причинените от войната загуби на работоспособното население. По тази причина големи маси от хора продължават да обедняват. Това поражда обществено недоволство и политическо противопоставяне. Управляващите усилват държавния апарат и възвисяват властта и значението на царската власт. Царят от втората египетска династия Джосер заповядва да му бъде издигната пирамида на шест стъпаловидни етажа, която символизира погребален дом – стълба към небето. Идеята за връзката между властта на земния цар и небесните богове е развита при следващия владетел и основател на Трета египетска династия Снефру, който има две пирамиди с височина 99 и 100 метра. Пирамидите вече не са стъпаловидни, а имат триъгълен профил, който символизира едновременно и връх на слънчев лъч и погребален дом на царя. Синовете на Снефру и техните наследници започват да се титулуват Синове на Ра и издигат свои пирамиди. Най-високата от тях е на сина на Снефру – Хуфу (гр. Хеопс).
След седем века политически живот Старото египетско царство се разпада на отделни номи, тъй като постепенно областните управители се изравняват по богатство с царете и започват да водят междуособна борба за власт. Едва след около 200 години, през 2050 г. пр. н. е., египетската държава е обединена около град Тива и неговия цар Ментухотеп І. Тази държава е наречена от египтолозите Средноегипетско царство.
Средноегипетското царство просъществува от 2050 г. пр. н. е. до 1720 г. пр. н. е. През това време египтяните започват да усвояват освен напояваните от разливите на р. Нил земи и високите земи от двете страни на речната долина. На запад от реката на мястото на тресавищата е прокопано огромно изкуствено езеро при днешния град Фаюм. То е свързано чрез канал с р. Нил и служи за напояване на огромни новоусвоени територии.
По време на Средноегипетското царство противоречията между бедни и богати се изострят. През ХVІІІ в. пр. н. е. страната е обхваната от мощно въстание в отговор на политиката на управляващите за поробване на гражданите на държавата заедно с военнопленниците. От достигналия до нас египетски исторически извор “Сказание на Ипуер” се вижда, че бедните и робите превръщат в бездомни и в роби знатните собственици на имоти и робовладелци. След първоначални успехи и дори превземане на столицата въстаниците са победени, но египетската държава е отслабена. Това позволява на военноплеменните азиатски племена на хиксосите да завладеят Северен Египет и да създадат своя държава със столица в делтата на р. Нил Аварис.
През ХVІ в. пр. н. е. между държавата на хиксосите и Южното египетско царство със столица Тива започва война. Преди 1580 г. пр. н. е. тиванският цар Камес нанася поражения на завоевателите на Северен Египет по суша и във водите на р. Нил, а брат му Яхмес І освобождава Северен Египет и преминава с войските си на Синайския полуостров. С неговото управление се поставя началото на царуването на ХVІІ династия. Египетските войски започват настъпления на север и на юг. Страната от долината на р. Нил вече има ново технологично производство и нов род войски, след като е усвоила донесените от хиксосите умения за производство на бронз и опитомяването и използването на коня. Също така египтяните възприемат дейностите, свързани с производство на стъкло. Подобно на жителите на пустинните страни, те се научават да копаят кладенци за безводните или високо разположените над долината земи. В родово племенната периферия на великата първа цивилизация са създадени нови технологии, направени са нови открития. Всички тези придобивки, съчетани със собствените постижения и вътрешна организация, позволяват на ХVІІ династия да се превърне в най-силната държава.
При сина на Яхмес І Аменхотеп (египетски – Аманхатпи) и при неговия наследник Тутмес І египетските войски достигат на север в Азия до земите на днешна Южна Сирия, а на юг в Африка до Третия праг на р. Нил в днешен северен Судан. При съпругата на починалия рано цар Тутмос ІІ, Хатшепсут завоевателната политика е прекъсната и отново е възобновена при Тутмос ІІІ (1504-1450 г. пр. н. е.). След 15 похода на север и два на юг египетският владетел завзема земите на Сирия и Палестина на север и достига до четвърти праг на р. Нил на юг. Разстоянието от северната до южната граница на страната е 3200 км. Египет се превръща в световна държава на два континента.
По време на Новото египетско царство (1580-1080 г. пр. н. е.) жречеството се превръща в сила, която застрашава държавния ред и власт. От идеологическа институция, която поддържа светската власт, жреците стават собственици на огромни богатства и роби. Освен това египетските царе им дават във владение и с право на собствена организация огромни египетски и новозавоювани територии заедно с населението в тях. Така жречеството завладява около 40% от територията и населението на страната и може да контролира както военните действия на царя, като не позволява военни набори във владенията си, така и да му диктува условия и дори да иска да управлява цялата страна.
При Аменхотеп ІV (1372-1354 г. пр. н. е.) сблъсъкът между жречеството и светската власт достига до открит конфликт. Царят национализира стопанството и богатствата на жреците на бог Амон, който до този момент е официален държавен бог. Забранява да се използва името на царя и от времето на неговото управление вместо титлата цар започва да използва табуираната (табу от полинезийски – забрана за изговаряне или докосване на предмети, които се считат за неприкосновени по религиозни причини) титла фараон (египетски перо – голям дом). Самият цар и семейството му се обявяват за слънцеподобни земни царе, а за небесен цар е провъзгласен кръглият слънчев диск Атон. Затова на изображенията на царското семейство на граничните стели, всички членове на царското семейство са представени със закръглени форми и тънки ръце, за да наподобяват слънчевия диск с лъчи. Аменхотеп променя името си на Ахнатон (египетски – отблясък на Атон). За да намали влиянието на столичното жречество, фараонът премества столицата от Тива в новопостроен град, който нарича Ахетатон (египетски – хоризонт на Атон). След смъртта на фараона наследниците му не успяват да се противопоставят на жречеството на Атон. Опитът на Ехнатон да освободи страната от подчиняването й на жречеството е неуспешен. Това предопределя по-нататъшната история на Египет. Продължаването на завоевателната политика, в която храмовото строителство на бог Атон отново получава богатства, земи и власт, обрича огромната държава на упадък. След кратък подем и борба със силното Хетско царство за Сирия през ХІІІ в. пр. н. е. Египет постепенно се превръща във второстепенна политическа държава. Това става след 1085 г. пр. н. е. Тогава Северен Египет е завоюван от западните съседи на Египет – ливийците, а в Южен Египет на власт идва отдавна борещото се за това жречество. Започва нов период от историята на Египет, известен като времето на късните египетски царства. Той продължава до 525 г. пр. н. е., когато страната от Долината на р. Нил е завоювана от персите.


ПОНЯТИЯ И ТЕРМИНИ

Определител – Поради спецификата на египетската писмена система, която е йероглифна, било необходимо използването на определители (детерминативи) за характера и качествата на отделните думи, термини и понятия като птица, животно, човек, дом, дворец, пирамида, бог, цар и други.
Горен Египет – Южен Египет. За египтяните “горе” било там, откъдето пада или тече водата, и тъй като р. Нил тече от юг, горе било в тази посока
Долен Египет – Северен Египет
Хор – египетски – небе, височина; египетски бог сокол, покровител и тотем на вождовете и царете на Южен Египет
Неолит – новокаменна епоха
Халколит – от гръцки – мед и камък; каменномедна епоха
Енеолит – от латински – мед, и гръцки – камък; каменномедна епоха
Базилея - от гръцки – вождество; постоянно управление на вожд-базилевс, който е узурпирал изборната власт на едноименните племенни предводители и който управлява общество от свободни хора
Дюнастея – от гръцки – управление на малко хора над много хора; владетели от един род, които получават властта си по наследство
Табу - от полинезийски – забрана за изговаряне на думи, докосване на предмети или виждане на нещо забранено