Лекции по История

2. Преходът към политически общества

Причини за миграцията на семитските племена в Северна Африка. От лов и събирачество към произвеждащо стопанство.Разпадането на родовия строй в Египет. Преходът към държава в Предна Азия през ІІІ хил. пр.н. е.

През ХІ – Х хилядолетие пр. н. е. настъпва краят на ледниковия период. В Северна Африка и Европа започва топенето на ледниците, които се оттеглят все по на север. В умерения и субтропичния географско-климатични пояси, които се създават по това време, настъпват значителни промени. През Х – VІІІ хилядолетие пр. н. е. валежите в Северна Африка постоянно намаляват под влияние на изчерпващите се водоизточници в Централна и Южна Европа. Населението на Северна Африка, което живее в среднокаменната епоха и използва по-малки по тегло и размери сечива от камък, за разлика от тези от по-ранната старокаменна епоха от преди 5 300 000 години – до 10 000 години пр. н. е., се препитава с лов, риболов и събиране на растителни храни. В резултат от засушаването на плодородните земи на Северна Африка, те постепенно се превръщат в полупустинни степи и пустиня. В това време, през което започва формирането на пустинята Сахара, населението на обезводняващите се и превръщащи се в пустош огромни територии започва да се предвижва към големите водоизточници на Африка. Около най-големия сред тях – северната част от течението на река Нил, се струпват големи маси от семитските племенни общности, които се насочват на изток. От юг на север към по-широките плодородни земи в долината на голямата река се отправят племенни групи на хамитските народи. Семитите са от същата езикова група, от която са съвременните араби, евреи и бербери, а в древността към нея спадат и ливийците, финикийците, акадците, асирийците, вавилонците и др. Хамитите са родственици на съвременните сомалийски народи. В борбата за плодородни пасища част от семитските племена не успяват да надделеят над родствените си племена и над тези на хамитите. Така, според хипотезата на руския учен И. М. Дяконов, те преминават през Синайския полуостров в Предна Азия в земите между Средиземно море, Мала Азия, Арабския залив и Иранските планини
Установилите се в северното поречие на Нил и на териториите на съседните на нилската долина земи племена на хамитите и семитите постепенно се вливат в единна езикова група, която е наречена от изследователите семито-хамитска.
Английският археолог с австралийски произход Виктор Гордън Чайлд въвежда понятието неолитна революция, за да означи огромната промяна при прехода от епохата на необработения с изглаждане и пробиване камък към новокаменната епоха, и от лов и събирателство към произвеждащо стопанство. Тази промяна настъпва след ІХ хилядолетие пр. н. е.
През VІІ – V хил. пр. н. е. семито-хамитското население от долината на р. Нил преминава в нова технологична епоха – епохата на новия камък. Тук вече, освен изработката на каменни сечива чрез чупене и цепене на камъка, започват да се произвеждат брадви и тесли от изгладен и подострен чрез пилене и шлифоване каменен материал. Усвоено е и пробиването на камъка, което позволява на хората вместо да привързват към сечивата дръжки от дърво или рог, да ги вмъкват в тях. Това позволява многократно да се увеличи производителността на труда. Създадени са оръдия на труда за обработка на земя и събиране на зърно – мотики и сърпове от кост и дърво, често с вмъкнати чрез пробиване в тях кремъчни резци.
Долината на р. Нил е отводнена и от безкрайна мочурлива пустош е превърната в плодородна земя. Прародителите на древните египтяни от тази семито-хамитска група преминават от ловно-събирателския начин на живот към произвеждащо стопанство. Развиват се земеделието и скотовъдството. Пшеницата, едрият, дребният рогат добитък, безрогият добитък осигуряват високи добиви на обитателите на поречието на р. Нил и на съседни племена. Високият прираст на животните и двете реколти годишно, които получават египтяните, им позволява създаването на общ резервен фонд, който първоначално е общинен и общоплеменен, но след това вождовете все по-често го поставят под свой контрол, за да го узурпират напълно след създаването на държавата.
През V - ІV хил. пр. н. е. започват непрекъснати войни между съседните едно на друго множества семито-хамитски групи. Войните се водят за завладяване на териториите и за произведеното от съседите. Обединението в племенно-родово общество на най-древните египтяни постепенно се разделя на бедни и богати. Военните вождове заграбват по-голямата част от плячката и пленниците, които превръщат в роби. Незнатните египтяни, които живеят в села – общини, съставени от по няколко рода, често губят мъжете си в кръвопролитните войни. Висока, поради лошата хигиена при ражданията, е и смъртността при жените. Много семейства обедняват поради смърт или поради стихийни бедствия, заради които става невъзможно да се отглеждат животни и да се обработват земите. В същото време, като се възползват от високото си обществено положение, знатните египтяни завладяват заедно с военната плячка и част от имуществото на бедните си съплеменници – главно земя и добитък.
Към края на ІV хил. пр. н. е. в Египет, в северното поречие на река Нил някога равноправното и еднородно ранноегипетско общество вече е разделено на бедни и богати. Равноправният родов стой отмира. Но не съществува законно и появилото се неравноправно общество, тъй като родовият строй не може да защити създаденото неравенство. Появяват се първите знаци за богатство и знатност – такива са например изображения на лежащо теле със знак за собственост, направен с дамга на врата му.
През втората половина на ІV хил. пр. н. е. Египет навлиза в период на разпад на родовия строй. Старинните родови отношения на колективност и взаимопомощ постепенно са заменени с частно-правови. Отсъствието на родова взаимопомощ усилва процеса на обедняване на затруднените от войните и стопанските неблагополучия семейства. Навлизането в производството на медните сечива – кинжали, брадви, ножове, остриета на стрели и копия, увеличават както производствените възможности, така и възможностите за ограбване на съседите. Увеличава се и броят на големите селища, укрепени със защитна дървена стена върху землен вал.
В областта на двете големи реки Тигър и Ефрат, които преди пет хиляди години са се вливали самостоятелно в залива, който сега се нарича Персийски, са създадени най-древните държави в Азия. Преди около седемІ хилядолетия тази област, която е известна като Двуречието (гр. Месопотамия), е блатисто мочурлива пустош. В нея живее сравнително малобройно население, което говори условно наречените от учените тигритски езици. Между Х и VІІ хил. пр. н. е. покрай огромната заблатена долина на Двуречието се заселват достигналите дотук в похода си от Африканския Запад и Север семитски племена. Вероятно едновременно с тях мигрират от Източна Африка племенни общности от езиковата група, която сега е известна като самостоятелна. Това са обитателите на южното Двуречие от историческо време – шумерите. Причината за тяхното преминаване през Червено море вероятно е в натиска, който им оказват мигриращите на изток семити.
През VІІ хил. пр. н. е., скоро след като достигат до покрайнините на Двуречието, най-източните семитски групи започват да се заселват в северните му области. Едновременно с тях от юг, от островите около Арабския полуостров, в южното Двуречие се настаняват шумерите.
Двете големи народностно-езикови групи са в късния стадий на развитие на родовия строй, във времето на военната демокрация. И семитите, и шумерите не създават трайни и големи военноплеменни съюзи, тъй като в борбата за овладяване на плодородни земи не срещат съпротива. Едновременно с това родствените групи си съперничат в търсенето и завладяването на нови земи. За около две хилядолетия новите обитатели на Двуречието постепенно го превръщат от пустош в обработена земя. Под техния натиск на завоеватели и носители на нова земеделска култура местните жители постепенно се изтеглят във вътрешните райони, на недостъпни места, докато към ІV хил. пр. н. е. са унищожени частично и частично са асимилирани от пришълците.
И при шумерите, и при източните семити – акадите, преходът към държава, т. е. към политическо общество започва почти едновременно. Сравнително малките на брой и ограничени на малка територия общности на шумерите и семитите създават свои централни селища, които постепенно прерасват в градове.
В обществения живот на шумерите и на акадите ролята на демократичните институции, на народните събрания, съставени от всички пълнолетни мъже, е от първостепенно значение. Двете групи живеят в условията на високопродуктивно селско стопанство, което осигурява излишъци от продукция поради полаганите грижи и благоприятните климатични и природни дадености. И тук, както в Египет, се появяват бедни и богати. Според Х. Франкфорт, за разлика от най-ранната африканска цивилизация (лат. цивилис – граждански, политически), разпръснатостта на месопотамските общности не е верижна, по поречието само на една река, и това не позволява установяването на господство на една общност над друга. Тук всички се обединяват временно, срещу най-силния между тях, и по този начин осуетяват както създаването на големи военноплеменни съюзи за дълго време, така и не позволяват да се подчини народното събрание на всеки отделен град.
Към ІV хил. пр. н. е. военнодемократичните общества на шумерите и семитите-акади се управляват от изборни вождове, имат съвети на старейшините и народни събрания. В постепенно усложняващото се и разделено на бедни и богати месопотамско общество тази социална организация насочва развитието на племенните малки общности и малки съюзи от племена към известните в историята на Двуречието и на Древна Гърция градове-държави.


ПОНЯТИЯ И ТЕРМИНИ

Род – обединение от родственици, семействата на които живеят и работят заедно, принудени за това от слабото развитие на производствените си умения и сечива
Семейство – самостоятелна група от хора – съпрузи, заедно с децата им, която се създава в рода
Фратрия – старогръцко понятие за обединение от братски родове, равно на библейското понятие “колена”; групи от родствени родове, части от племе
Военна демокрация – преходен период между додържавното и държавното общество, въведен като понятие от американския етнограф Л. Х. Морган и в Европа от К. Маркс и Ф. Енгелс, което по смисъл противостои на идеите за монархията като първа форма на управление; понятието е еднакво неприемливо както за консервативна и монархическа Европа през ХІХ и ХХ в., така и за републиканските и демократични или социалистически привърженици на авторитарните методи на управление
Цивилизация – от латинското civilis – граждански – политическо, гражданско или разделено на класи общество
Неолит – от гр. neos – нов и litos – камък – новокаменна епоха