Лекции по История

14. Варненският енеолитен некропол. Потънали в черно море селища от енеолита и ранната бронзова епоха

Варненският некропол е една от най-големите археологически сензации на ХХ. Неговата значимост за развитието на европейската култура беше осъзната веднага след като се появиха първите съобщения и публикации за него. Основните находки тръгнаха да обикалят света с Тракийската изложба. В далечна Япония беше организирана тематична специализирана изложба, посветено само на Варненския златен некропол, както го нарекоха българските археолози. Негов дългогодишен изследовател и популяризатор стана колегата Иван Симеонов Иванов, за съжаление вече покойник.
Много чужди учени са писали за енеолитния некропол във Варна. Но най-силни са публикуваните в албума Съкровищата на Варненския халколитен некропол, публикуван от Иван Иванов и издаден от Изд. “Септември” в София през 1978 г.
Та според най-големия специалист по история на металургията руския професор Евгени Черних. Той казва, че големите археологически открития наподобяват насочени взривове, които са едновременно разрушаващи и съграждащи. Те разрушават нашите стари представи за примитивизма на културата и социално-икономическата структура на древните общества и създават нова картина, нов образ на тези общества. След тези взривове настъпват нови направления в търсенията, преразглеждат се предишните критерии на научния подход към неразгаданите все още тайни на безписмената история.
До откриването на Варненския халколитен некропол Европа и нейният Югоизток, към който принадлежи Балканския полуостров се е считала за една от глухите покрайнини на древния цивилизован свят, люлката на който лежи в класическите области – Двуречието и Долината на Нил.Светлината от Изтока” Lux ex Oriente” само малко и то постепенно е огрявала тази покрайнина. Всички най-значителни постижения през периода VІІ – ІІІ хилядолетие пр. Хр. се смяташе ч, са ставали само на Изток и оттам са тръгвали в западна посока.
Серия радиовъглеродни анализи на материали от балкански паметници от епохата на ранния метал още преди откриването на Варненския некропол бяха показали, че епохата на метала на Балканския полуостров е много по-стара, отколкото се мислеше преди това. След това бяха открити гигантски медни рудници от V-то и ІV-тото хилядолетие пр. Хл в Южната част на България. Това опроверга за зачатъчното състояние на минно-металургичното дело в Югоизточна Европа. Апогей на всички тези открития е откриването на “златния” некропол във Варна, раван на който не познаваме в областите, традиционно считащи се за люлката на световната цивилизация и култура.
Варненският некропол с неговия до голяма степен загадъчен ритуал на “символични гробове”, в който са намерени твърде много златни украшения и други уникални изделия, грамадните медни рудници от типа на Аи-Бунар до Стара Загора са оставени явно от местни племена, а не от пришелци. Този факт е безпорен, но той поставя трудни проблеми: как да се разшифроват ярките, но за нас до голяма степен неясни черти на погребалния обред; основните постановки на религиозните възгледи на носителите на златната култура, какъв е бил уровенът на социално-икономическото население на Югоизточна Европа, каква е по-нататъшната съдба на тази удивителна култура, която Черних в руското списание Природа нарече “една неосъществена цивилизация”?
Според него народите на Югоизточно Европа през ІV-тото хилядолетие пр. Хр. плътно са се доближили до уровена на държавната цивилизация, но тази цивилизация е останала неосъществена и причините за това са неясни.
Всички тези проблеми скоро се появиха и бяха поставени на дневен ред на цяла редица световни научни форуми. И великолепният археологически комплекс на Варненския некропол още дълги години, ако не и векове ще събужда спорове, ще ражда хипотези, които непрекъсната ще бъдат дискутирани, отхвърляни или приемани. Учените ту ще се приближават ту ще се отдалечават от истината, но действителното присъствие на Варненския халколитен комплекс ще остане завинаги.
Енеолитните култури привличаха вниманието и с други свои особености още преди откриването на Варненския некропол. В Карановската могила вече беше намерен капак на съд с пиктограви – една първична писменост. Пиктограми бяха открити и в с. Градещница, Врачанско. След откриването на Старозагорските рудници и доказването на широкото разпространение на произведената тук мед чак до средното течение на Днепър археолозите затаиха дъх. Те вече имаха на въоръжение т. н. спектрален анализ и това им помагаше точно да установяват от кои месторождения е произведено всяко метално сечиво където и да се откриеше то. Времето от средата до края на ІV-тото хилядолетие все повече озадачаваше археолозите. И именно тогава излезе на бял свят Варненският халколитен некропол.

Намерен при случайни строителни работи в западната индустриална зона на Варна през есента на 1972 година Варненският некропол скоро се превърна в едно сензационно научно откритие, чието значение надхвърля значително границите на праисторията за съвременна България. Откривателят на първите златни предмети стана багеристът Райчо Маринов. Копаейки в западната зона на Варна канал на дълбочина 1 40 м. той попада на много златни предмети. За него музеен авторитет е основателят на Дългополския музей Златарскии той носи предметите там. Учителят по история Златаррски обаче веднага схваща значимостта на откритието и незабавно се обажда във Варненския археологически музей. Слава Богу, че там имаше авторитетна научна група и научните сътрудници Михаил Лазаров и покойния Иван Иванов меднага предприеха разкопки на мястото на находката. Научен консултант на проучвателите става споменавания многократно в нашите лекции проф. Георги Георгиев по това време шеф на Праисторическата секция при Археологическия институт.
До края на 1976 г. на площ от 3 000 кв. м. бяха открити 81 гроба. Заедно с няколко изолирани находки те се датират от края на халколитната епоха.
Какво ново ни донесоха тези разкопки. Те обогатиха нашите знания с много нови сведения и факти за погребалния ритуал по това време – края на ІV-тото хилядолетие пр. Хр. Заключенията правени въз основа на разкопките можеха да се съотнесат и към по-старите епохи, защото погребалните ритуали са изключително консервативни.
Не по-маловажни са самите богати, пищни археологически материали, открити при разкопките. В конкретния случай това е гробен инвентар, но повечето от откритите предмети са употребявани и в ежедневието, защото това са оръдия на труда, предмети на бинта, украшения и предмети на култовите практики. Най-после тозе богат материал предполагаше едни достоверни заключения за високата степен на халколитната култура в района на Варна и изобщо в целия Европейски Югоизток.
Гробавета могат да се класифицират по следния начин:
Първата група са т. н. символични гробове. В тях не са били намерени човешки скелети, макар че добре документираните гробни ями са издълбани като за действителни погребения. Всички символични гробове обаче имат инвентар, който в някои случаи е многоброен и разнообразен. Какво е предназначението на тези символични гробове? Кенотафи са известни и от други некрополи. И в тях обикновено се откриват по няколко предмета, които са били притежание на изчезнал или загинал далече близък на рода, извършващ символичното погребение. От халколитната епоха обаче такъв вид кенотафи са съвсем малко. Ориентацията на варненските кенотафи абсолютно съвпада с ориентацията по посоките на света на действителните погребения от некропола. Като задължително правило в кенотафите винаги има златни предмети и само в тях се срещат корубести костни идоли и мъниста от черупката на Dentalium. Иван Иванов е разкрил общо 25 символични гроба и те съставляват 30 % ат общия брой на разкритите погребения. Затова е трудно да се предположи, че символичните погребения са посветени на изчезнали членове на племето или рода.
По количество и разположение в гроба символичните погребения се делят на 4 групи и ако са отражение на социална структура на племето следва да се предположат четири социални групи. Това обаче не съответства на делението, което предполагат видовете действителни погребения. Тези данни дават основание при интерпретацията на символичните гробове търсенията да се насочат към тогавашните религиозни представи и вярвания. За тях е известно малко, макар да има пиктограми, те още не са разчетени и разтълкувани, т. е. засега все още сме в безписмено общество. Знае се, че на този етап религиозните представи се характеризират с политеизъм. Освен това напредналите в своето развитие етнически формации вече са познавали антропоморфизма и са почитали боговете си в човешки образи.
При единият вид символични гробове с богат и разнообразен инвентар подреждането на вещите е такова – все едно са подредени около скелет на човек с нормален ръст. Друг гроб от този вид се отличава преди всичко с 30-те златни пластинки, схематично представящи животинска фигурки. Към тези зооморфни изображения трябва да се добави и удивително точния модел на астрагалус от дребно животно. Такова акцентуване върху животински фигурки най-вероятно може да се тълкува и да се свърже с култа към животните, които е отглеждало това скотовъдско племе.
Особено внимание при изясняване на символичните гробове посредством системата от вярвания трябва да се отдели на три гроба от друг вид. Във всеки от тях има по една глинена маска на човешко лице с нормални размери. Върху маската са поставени златни предмети, които маркират или символизират части от лицето. На челото има триъгълна диадема, очите са представени от кръгли конвексни (изпъкнали) пластинки. Устата е маркирана чрез правоъгълна пластинка, под която в глината са малки гвоздейчета, символизиращи зъбите. На външния ръб на ушната раковина са направени отвори, в някои от които има нанизани халки. Под маската се намират златни антропоморфни пластинки, поставени в средата на огърлицата от златни, кварцови и минерални мъниста. Известно е от по-късните епохи, че божествата са представяни със свои атрибути, иконографска характеристика и пр. Може да се приеме, че златните предмети от глинените маски са израз именно на такава характеристика. Подкрепа на тази хипотеза има в почти пълната идентичност на предметите върху маските и порядъкът в нареждането им. Търсенията в интерпретацията на символичните гробове биха могли да се продължат и в други насоки – хероизиране на мъртвите, култ към предците. Несъмнено е обаче, че символичните гробове са израз на сложен, неизвестен от откриването на Варненския некропол ритуал от халколитната култура. Той е отражение на високо развито религиозно мислене.
Нови данни за погребалния ритуал през меднокамената епоха ни дават и гробовете със скелети. Те се обособяват в две групи. Първата група е със скелети, положени по гръб в изпъната положение. Преди откритията във Варна този начин на трупополагане не е бил известен в нашите земи, с изключение на аналогиите от Девненския некропол, който е съвсем близо до Варненския. Погребаните следователно са принадлежали към една и съща етническа група. Археологическите данни определят крайбрежната зона на днешна Североизточна България като локален вариант на Балканската халколитна култура. В тази зона съществуват редица местни особености и елементи. Общи характерни черти Варненските погребения от втората група скелети и материалите от тях имат със синхронните поселения от други части на страната. Тези скелети са положени на една страна (в повечето случаи на дясната). Този начин на полагане, наречен още хокерно погребение си среща в много страни и в по-ранни епохи. Във Варна са открити 10 хокера, които по съдържание на инвентара и разположението му са аналогични с останалите нехокерни погребения. Това показва, че изпънатите и хокерните скелети принадлежат на една и съща етническа група и се датират в едно и също време. И двете групи гробове имат в общи линии еднакво количество инвентар. Единствено изключение прави богатото съдържание на гроб със скелет в изпъната положение, на който ще се спрем след малко.
Варненският енеолитен некропол с многобройните си и разнообразни предмети допринася много за изучаване на културата на тази праисторическа епоха. Повечето находки са цели и добре запазени и това рядко се среща при разкопаване и проучване на селища. Особен ефект предизвикват златните предмети. Не само естеството на метала ги прави интересно. Поразява количеството и разнообразието непознати досега от други толкова мащабни открития. Във Варна са открити повече от 2 000 златни предмета. По форма те се класифицират в 28 основни типа и имат общо тегло 5.5 кг. Чистотата на златото е 23.5 карата. Значи така както се среща в природата. Само незначителна част от находките имат примес от сребро или мед, което се счита за естествено явление от специалистите по металургия и металознание. Що се отнася до техниката на производство те са направени предимно с коване и ретуширане с пясък на получилите се грапавини впоследствие. Накрая предметите са били полирани посредством търкане в парче плат или кожа. Върху много предмети са запазени следи от самата обработка. При наблюдения върху формите на златните предмети най-напред може да се помисли, че геометрични форми като кръг, цилиндър, трапец, правоъгълник, конус сфера и други са постигнати от древния майстор като най-лесни за изработка. Това е заблуда. В действителност не е така. Много от предметите са малки по размери и за тогавашните технически възможности са голямо постижение. Липсата на допълнителна украса също не може да се счита за слабост и неловкост. Обяснението се крие другаде. При сравняване на формите на златните предмети с геометричните мотиви, с които са украсени глинените съдове, лесно може да се види голямото сходство. То не е случайно, а се определя от една и съща закономерност. Производството на всички предмети е подчинено на едни и същи изисквания., на един и същ стил. Това е геометричният стил на халколитната епоха, който се характеризира със силна стилизация, с чисти и строги линии.
Накратко трябва да се изтъкне и предназначението на златните предмети. Малка част от тях биха могли да се натоварят с култово значение. В това отношение трябва да обърнем внимание на намерените в трите символични гроба и при един от скелетите жезли.. Единият от тях представлява каменна брадва, върху чиято дръжка е била облицована със златни тръбички. Дръжката е преминавала през отвора на брадвата и върху тази част също е поставена тръбична, но с формата на затворен наконечник. По острието на брадвата не се откриват следи от употреба, докато около отвора много дол(бре ричат следите от триенето на златните тръбички в камъка. Ясно е, че това не е просто една богато украсена брадва, а е символ (инсигния) на властта. Друг от жезлите е по-различен. При него каменната бродва липсва и на мястото й е поставен златен предмет със сложен профил. До жезъла се открил подпрян един златен предмет с неизеснено предназначение, но има основание да се счита, че е част от жезъла и е свързан с неговите функции. Жезлите са красноречиво доказателство и израз на висша светска и култова власт едновременно. Към култовите златни предмети се отнасят и златните антропоморфни пластинки. Някои изследователи ги считат за силно стилизирано човешка лице, други за човешко тяло. Интерпретират се и като идоли или амулети. Тези пластинки се откриха върху гърдите, носени като украса. Някои предмети имат неясно предназначение.
По различно е значението на един друг предмет, открит в областта на таза до дясната бедрена кост на мъжа с много богат гробен инвентар. Този предмет има конична форма и малък отвор в тясната част, а до ръба на тилната му част са направени малки отвори. Предмети с подобна форма има от глина и ги интерпретират като фалоси. Очевидно фолосът е бил пришит отпред на дрехата и може да се счита като символ на оплодителната мъжка сила, необходима за продължение на рода.
Но да се върнем към кенотафа или гроб № 36. Вече споменах, че там са открити животински фигурки и главички на животни, свързани с култа на плодовитостта на животните. Към тези фигурки трябва да се добави още една, произхождаща също от символичен гроб. Тя също не носи точните белези на вида и пола на животното. Интересно е предназначението на споменатия вече астрагалус. Голямата му прилика с реалните астрагалуси от дребни животни не изчерпва всичко. Страните му са добре изгладени и пригодени за игра. Нещо повече – в средата на вътрешната страна е направен малък отвор, което позволява да бъде носен или окачван. Очевидно е широкото разпространение на играта с кости. Дали тя е имала божествен характер или древният майстор като любител на тази игра се е пошегувал. Трудно е да се разбере. От други находки на костни страгалуси се заключава, че през халколита тази игра е била разпространена. Не е изключено обаче астрагалусите да са използвани при някакв свещенодействие за здраве и плодовитост на добитъка.
Останалите златни предмети са накити. Най-многобройни са най-малките – мънистата. Те имат различни размери – от 4 до 15 мм. И формите им са различни. Те са цилиндрични, със заоблени ръбове, биконични и сферични. Изковани са от много тънки пластинки и всяка от тях има в перифирията си малки дупчици (обикновено 4) за пришиване към дрехите. По местата на откриването се заключава, че те са стояли на различни места по дрехата, както отпред, така и на гърба. Най-гъсто са били разположени на гърдите, а в долния край на дългите дрехи са образували хоризонтален пояс. Към малките по размери украшения се причисляват и халките с отворени и застъпени краища, трапецовидни и луновидни аплекации, спирални ленти и др. (7,1) Значително по-рядко се срещат масимните златни предмети. Това са корубести гривни, плътни гривни с кръгло сечение, нагръдните плочки и наконечници (5,6). Две други гривни имат в средата жлеб (13).
Важно за проучването на халколитната култура са и медните предмети от некропола. До издаването на Албума през 1978 г. са били открити 60 медни сечива и наките. Повечето от тях имат паралели и вън от България, но се срещат и характерни само за причерноморския район. От това се прави извода, че те са произведени в Черноморските области. Голяма част от местните предмети са сечива (32,33). Това е почти целият набор от бронзови сечива – брадви с дупка и без дупка, клинове,, длета, игли, шила. Сред тях със своята форма се откроява една неизвестна от други места брадва (32, горе). Тя има дъговидно тяло с конична тилна част, а челната е със силно разширено навън триъгълно острие. Кръглият отвор се намира близо до острието, което прави брадвата твърде неудобна за работа.. Може да се допучне, че тилната част е използвана за някаква специфична дейност. От Варненския некропол произхожда и единствения досега в Югоизточна Европа меден връх на копие. Накитите изработени от мед са малко. Открити са гривна, 4 пръстена и една игла за коса. Слабото им присъствие навярно се дължи на “конкуренцията” от подобни златни украшения, които са били предпочитани от обитателите на Варненско през халколита. Към посочените накратко данни за изделия от мед е нужно да добавим, че наред с практическото предназначение те имат и естетически качества. Това всъщност са произведения на енеолитното изкуство.
В много от гробовете са открити кремъчни оръдия. Повечето са пластини-ножове. Няколко от тях са дълги над 35 см., а един е дори 44 см. Тези размери ги правят трудни за използване и изследователят Иван Иванов допуска, че този размер е израз на големите възможности на кремъчната халколитна индустрия. Откритите кремъчни стъргалки са единични. Има и резци за сърпове. Всички сечива от кремък носят белезите на тогавашната технология, достигнала връх в развитието си. Подобен предел се забелязва и при малкото каменни сечива. Този малък брой на каменните сечива може да се обясни с обстоятелството, че в края на халколита те са били заместени от медните, които са много по трайни и подлежат на ремонт, източване и т. н. И тек халколитния варненец е проявил своята артистичност при фината обработка на камъка и при постигане на идеално съразмерни форми. Естетически постижения има и при изработката на няколко съдчета от мрамор. Те са плитки, разлати и с много малко дъно. Сигурно са били използвани за хавани. До този извод се стига след като след като в едно от мраморните съдчета е открито малко гладко камъче, използвана за стривалка. (41). В един от символичните гробове е бил открит мраморен рог (34), в който е имало няколко златни мъниста. Това напомня на изследователя за постоянния атрибут в по-късното изкуство, наричан още “рог на изобилието”. Естествено този извод се нуждае от нови аналогии и потвърждения. Може би по посока на заключението за един прарог на изобилието говори и украсата на този мраморен рог с червена боя по устието. От фин мрамор е изработен и един корубест идол, който от вътрешната си страна има 5 златни конвексни апликации (36).
През меднокаменната епоха широко разпространение имат изделията от кост – копачки, сохи, гладилки и украшения. Намерени са били и във Варненския некропол. Сред костните изделия има и корубести идоли както, споменах, Преди варненското проучване такива идоли са били откривани само в селища и някои специалисти са направили прибързан извод, че корубестите костни идоли имат утилитарно предназначение.. Те са приели, че формата им отговаря на силно стилизирана човешка фигура (39). Размерите им варират от 12 до 21см., но дъгата на извивката при всички е почти еднаква. Ако се съди по нея за размера на костта , от която са изработени се оказва ,че нейният диаметър трябва да бъде над 35 см. Следователно костта е била подлагана на допълнителна обработка до получаване на точно определената форма. Върху някои от идолите, както видяхме, има златни конвексни апликации (36). Подобна украса не е случайна и трябва да се свърже с особената почит към този символ или идол. В насипа на един от гробовете е била открита долната част на плоска костна статуетка, изобразяваща жена (46). Такива изображения са широко разпространени и добре познати в нашата страна.
Във всички гробове са били открити украшения от различен материал. Както при златните накити и при тези украшения мънистата преобладава (37,38). Повечето са изработени от черен и зелен минерал, каолин, кварц. Тези мъниста също свидетелстват за висше умение, защото по твърдост минералите, от които са произведени отстъпват само на благородните камъни. По форма мънистата от кварц са многостранни двойнопресечени пирамиди с добре полирани стени и цилиндричен отвор. При някои от мънистата броят на стените достига внушителната цифра 22. Има мъниста и от черупки на мекотелите Spondylus и Dentdlium. Тези от Dentalium не са обработвани допълнително и наброяват повече от 12 000. Тяхното значение нараства, защото тези мекотели не са известни в басейна на Черно море, а те са били донасяни от района на Средиземноморието.
Откритата керамика заема значително място сред погребалния инвентар. Почти във всеки гроб има поне по едно съдче. Обичайно са се откривали 2 – 3, а богатите гробове до 6 съда. Докато при останалите материали, както видяхме, почти винаги личи високо професионално умение, това качество липсва при керамиката. Даже по-голямата част от съдовете са били открити в такова състояние, че не било невъзможна да се реставрират. Изследователят не допуска тази небрежна направена керамика да отразява уменията на халколитните грънчари. От същата епоха има съвършени съдове. Той допуска, че съдовете от некропола са били предназначени за погребални дарове и затова не са особено качествени. Някои от съдовете са били недобре изпечени, а други са били направо от сурова глина.
По запазените съдове много често се среща украса от геометрични орнаменти, направени с графит или с червена минерална боя. Маниер на украсяване е редуването на добре полирани с оставени груби, незагладени пояси. По правило украсата се разполага в горната част на съда или от вътрешната страна на разлатите купи и подноси. При класификацията по форма се установяват 10 основни типа. Те почти всички са известни и от други халколитни обекти. Най-често се срещат т. н. етажнопрофилни съдове с капак (42). И от халколитните селища са известни подобен тип съдове, но те са с по-големи размери и са служели за хранилища на зърнени храни. Находките в некропола са по-скоро модели на такива хранилища и в тях е вложен символичен смисъл – да пазят основната храна в задгробния живот. Следващият по разпространение тип са купите, следвани от разлатите паници и малките съдчета. В три гроба със скелети е бил открит по един съд поставка (40). Те имат сфероидна форма, отворени са и от двете страни, като на горната имат 4 израстъка, от които съдът се стеснява леко надолу и навътре. Върху тази част са били поставени други по-малки съдове и това е било установено при един случай. Външната повърхност на трите открити съдове-поставки е украсена с геометрични орнаменти, разположени в пояси.
Истинско съвършенство и майсторство се демонстрира в изработката и украсата на два съда, открити в един кенотаф, символичен гроб. Формата им и мотивите на украса са познати от други съдове. Новото се състои в начина на декориране. Вместо графит, червена боя или друг оцветител украсата е изпълнена чрез златна боя. С особено изящество се отличава единият от съдовете (43). Това е широк, разлат поднос с диаметър 53 см.. В лабораторията на Археологическия институт при Съветската академия на науките е бил направен технологичен анализ на изработката. Установено било, че древният майстор умело е използвал смес от изпечена шамотна и сурова глина, след което прибавил дървесна пепел . Обикновено нейното добавяне се практикувало при големи съдове като предпазна мярка против напукване при изпичането. Най-висока оценка и възхищение предизвиква самата украса. Съотношението фон-рисунка е перфектно и представлява голямо постижение на енеолитния майстор. Строгите и чисти геометрични фигури са умело балансирани с тъмния полиран фон, така че би могло да се разглеждат като негатив. Украсата представлява група геометрични фигури, повтарящи се четирикратно и свързани помежду си във форма на развита и запълнена свастика.. Композицията като цяло създава усещането за движение, за непрекъснато развитие и преливане. В центъра на тези мотиви се намира кръглото и леко изпъкнало дъно. То може да бъде възприето като символ на слънцето - вечният източник на живот и движение. Този съд безпорно може да се отнесе към шедьоврите на халколитното изкуство и изобщо към най-високите постижения на праисторическото изкуство.
Варненският халколитен некропол има значително място и при изучаване на социално-икономическото развитие на халколитното общество. Той ни говори за една по-висока степен на обществено развитие на халколитното общество в Европейския Югоизток. Има сигурни данни за разпространение на занаятчийското производство в това общество. Материалите от некропола предполагат съществуването на различни професионални умения. Те говорят за наличието на специалисти по добиване, топене и обработка на злато и мед, грънчари, каменоделци и бижутери. Доказателствата за контакти със Средиземноморието, изразяващи се в наличието на черупки от Dentalium и Spondylus дават основание да се счита, че определена група хора са се занимавали с презморска търговия. Това са били първите търговци и те едва ли са пренасяли само украшения. За да се получи точна представа за степента на развитие, трябва да се направи съпоставка на количеството инвентар в гробовете със скелети. Вече изтъкнах, че според инвентара имаме бедни и богати гробове т. ест погребани са богати и бедни хора. Бедните по правило имат от 1 до 3 глинени съда, кремъчен нож, понякога медни предмети и съвсем рядко златни. На богат човек до 1978 г. е бил известен само един гроб № 43 (обр.2). Разликата между него и другите гробове е огромна. Само златните му предмети тежат 1516 гр. Скелетът в гроба е на около 40 – 50 годишен мъж, който е имал атлетическо телосложение. Даровете и накитите са изключително пищни. Зад главата и над и над нея са били поставени златни апликации и халки(20). На гърдите са се открили няколко златни мъниста от огърлица в 3 или 4 ръбести гривни (18). На лявата ръка до златните гривни е имало и трета от Spondylus. Върху китките на ръцете бил поставен наниз от златни цилиндрични мъниста (29). Мястото на дългата до петите дреха е било очертано от златни конвексни апликации, златни, кварциви и минерални мъниста. В гробната яма на различни места са били открити медни и каменни сечива, глинени съдове и пр. До дясната бедрела кост е имало,както споменах, златен фалос (24). Важно значение за определяне мястото на погребението в халколитната социална йерархия има поставения в дясната ръка на мъжа жезъл. Жезълът е безспорен знак на висша власт, упражнявана от погребания. Копието до лявото му рамо и неговата дръжка, маркирана с 4 златни обковки конкретно говори за упражняване на военна власт. Рязката отлика в инвентара говори за силно изразена имуществена диференциация можи би директно подсказва, че това е царско погребение. Този цар едва ли е управлявал само едно един роди или едно племе. Напълно е възможно под скиптъра му да са били няколко племена, което означава, че в района на Варна още през халколита е имало някаква форма на държавно обединение. Това не е една неосъществена цивилизация, както мисли Черних. По всичко изглежда, че при Варненския накропол ние се докосваме до най-старото държавно образование в Европа. Новите находки от Карловски ще позволят по-нататъшното изясняване на държавническия характер на халколита и бронзовата епоха в днешните Български земи. Находките от Карловско още не са публикувани. Те обаче бяха изложени и могат да се видят в НИМ. Не е изключено те да се окажат следващата брънка във веригата при изучаване на прадревната европейска държавност.

В резултат на проучванията до 1991 година (разкопките не са завършили – остават около 30 % от предполагаемата територия) са открити 294 погребения. Всички те се отнасят в края на енеолитната епоха (4 600 – 4 200 г.пр. Хр. покалибрирания метод на С-14 или 3 500 – 3 200 пр.Хр. по конвенциални дати). Хоризонтална стратиграфия на некропола е рудно да бъде направена, но очевидно е че некропола съответства на края на епохата.
Намерените гробове, които са се добавили след излизането на Албума от1978 г. вече се класифицират по наличието на скелет и неговото положение на три основни групи.
Първата група е на т.н. символични гробове. Основната отлика от останалите освен инвентара е липсата на човешки скелет или кости. Те са общо 57 броя и самите те по разнообразието и количеството инвентар се подразделят на 4 подвида: Богати. Само 3, но в тях е съсредоточено по-голямата част от златните предмети, а и от другите видове находки тук са най-представителните. Значително място в тези гробове са жезлите или скиптри, символ на висша светска или духовна власт. Вторият подвид са гробовете с глинени маски на човешки лица. Те също са само три и са намерени сравнително близо един до друг, което говори и за тяхното сходно предназначение. И при трите има триизмерно изображение на човешко лице от глина, с размери близки на човешките глави. На особено важните места от лицето са поставени златни предмети – триъгълна диадема на челото; леко изпъкнали кръгли пластинки на мястото на очите, правоъгълна пластина за уста и под нея златни пирончета за украса. На периферията на ушната раковина са нанизани халки – 5 на лявото и три на дясното ухо. Под лицето се намери огърлица съставена от златен антропоморфен амулет и разнообразни мъниста. Близки по състав са и даровете поставени в средата или другия край на гробната яма. Третият подвид са символични гробове от известните от различни епохи кенотафи – празен гроб – общо около 40 броя. Намерени са предмети и керамика, но липсват също човешки кости. Инвентарът е по-богат от този на обикновените гробове – злато и мед се среща при повечето от кенотафите. Последният вид – около 10 гроба, е с по-особен вид на погребалния ритуал. Гробовете са по-дълбоки от всички останали – до 2,50 м от нивото на терена и при тях има намерени кости от човек, но те са натрошени и не в анатомичен порядък. Това говори убедително в полза на препогребание, тъй като инвентара в повечето случаи е в пълен порядък. Анатомичните изследвания установиха, че някои от костите – черепа в един от случаите е с нарастване от вътрешната страна, което води до психични смущения.
Втората група гробове са със скелети в изпънато положение по гръб – 99 броя. Общото при този вид гробове е сходството в количеството инвентар и разположението му, което дава основание да се счита че те принадлежат на една и съща група в обществото. Някои находки и анатомични изследвания показват, че повечето гробове от този тип принадлежат на мъже. Единствено изключение прави гроб 43, който е с изключително богатство – над 1 ,5 кг златни предмети, много медни сечива и други. С наличието на жезъл и с видовете находки този гроб е с доста сходен инвентар с най-богатия от символичните гробове – гроб 4.
Третата група гробове е със скелети в свито положение на едната страна – почти винаги на дясната. Те са общо 67 гроба. Наричани и хокери тези гробове са познати от други некрополи у нас. И тук има правени анатомични изследвания, които показват че при тази група преобладават скелетите на жени.
Част от гробовете със скелети бяха силно разрушени и не се установи тяхното анатомично разположение. Може да се приеме, че принадлежат към основните групи със скелети – в свито или изпънато положение.
Особеното място на некропола се дължи и на богатството и разнообразието на находки. Такива бяха открити в почти всички гробове. Изключение правят само 21, но пък повечето от тях бяха и силно разрушени от времето и е възможно и находките от тях да са разрушени. Възможно е да е имало и предмети с органичен характер и да са изгнили. Само златните предмети са повече от 3 000 и с тегло над 6 килограма. Важно значение има разпределението на златните накити и предмети по гробове. От 294 гроба има злато само в 62, но от тях само в богатите символични 1, 4 и 36 и гроб 43 са над 5 килограма. Съществуващото разнообразие на златните предмети – над 38 вида като има и много разновидности – например мънистата са 5 подвида. Непознато е и количеството находки от други материали – медните изделия са над 160; кремъчните – над 230; почти 90 от камък и мрамор . Значително количество черупки от средиземноморски мекотели - Dentalium и Spondylus се намериха като инвентар. Над 12 200 са черупките от Dentalium и те не са обработвани допълнително. Друго важно за този вид находки е че почти всички са намерени в символични гробове. От Spondylus са около 1 100 накита – гривни, мъниста и апликации. Те се срещат при всички гробове. Керамиката – над 650 глинени съдове е доста често срещан инвентар и за нея трябва да се посочи, че само няколко съда са добре изпечени и с изключително майсторство при изработката. Останалите са само изсушени или лошо изпечени и това навярно е свързано с осъзнаването на погребалния ритуал.
Находките като инвентар, разположение и количество, видовете гробове във Варненския некропол и големия комплекс от потънали селища както и други факти дават основание да се приема, че в района на Варненските езера се е зародила първата европейска цивилизация. Количеството злато намерено във Варненския некропол надвишава като брой и тегло всичкото праисторическо злато от същата епоха намерено по света взето заедно.
AЛекция Дванадесета
Бронзовата епоха. Преходът от къснобронзовата към ранножелязната епоха. Характерни археологически обекти.
Бронзовата епоха е датирана във времето 2 800 – 1200 г.пр. Хр. и се дели на три периода – ранна 2800- 2100, средна –2100 –1650 и късна 1650-1200 г.пр.Хр. Основната група от находки във Варненския археологически музей произлиза от драгажните работи в езерата и тя се отнася само за ранната бронзова епоха. Отделни находки са намерени на платото над Девня. По-горе бе казано, че селищата от ранната бронзова епоха припокриват тези от късната енеолитна епоха. Освен това те са значително по-големи като размери – достигат до 400 метра дължина успоредно на бреговата ивица на езерата.
Важната особеност за бронзовата епоха във Варненско е липсата на връзка с предходната епоха. По-горе бе казано за пластовете под водата и тяхното прекъсване с празен пласт между тях. Това е лесно установимо и при сравнение на материалната култура на едната и другата епоха. Изчезват ниските разлати съдове, украсени с боя, графит и или инкрустирани геометрични мотиви. Появяват се кани с дръжки и скосени устия, паници и аскоси. На преден план излиза само врязана и набодена украса, образуваща пояси по плещите на съдовете. Друга е и повърхността на съдовете, а и състава на глината се различава. Изчезва напълно идолната пластика, променя се формата на каменните брадви. Тези аргументи за промяна на материалната култура всъщност показват смяната на населението. Остава неизяснено защо новото население се е настанило на мястото на старите енеолитни селища. Дали все пак разликата между двете нива на морето не е твърде дълга във времето и новите заселници са намерили следи от старите селища. Дендрохронологични изследвания на колове от селището при Арсенала показват устойчивост на двете групи проби – от енеолитната и от бронзовата епоха. Не бяха открити от проучените проби такива, които да се застъпват, т.е. разликата между двете епохи е по-голяма от възрастта на изследваните дървета. Важно за изучаването на бронзовата епоха е това, че във всички потънали селища – 13 досега има находки от бронзовата епоха. Размерите на селищата от тази епоха също превишават тези от предходната епоха. Това води до извода, че новото население е не само друго като етнически състав, но и по-многобройно. В района на Варненско не са намерени селища от същото време, което пък води до евентуалното пристигане на новите заселници по крайбрежни пътища. За находките от потъналите селища е характерно откриването на дървени предмети каквито не може да се открият в обикновените селища от праисторическата епоха. Възможно е при проучванията да бъдат намерени и много други органични материали – кожа, тъкани, плетки - всички запазени в анаеробната среда под водата.

Средната бронзова епоха (2100- 1650 г) почти не е представена от находки във Варненско, което пък дава основание да се приеме, че започва ново преструктуриране на населението като място на живот. Повишеното ниво на водата в края на ранната бронзова епоха се запазва и местните заселници отиват другаде във вътрешността на страната. Находките от тази епоха са много малко и случайно открити.
Късната бронзова епоха (1650-1200), както във Варненско така и почти в цялата страна, показва ново разместване на населението. Миграционни процеси и нови контакти са засвидетелствани през ХІІІ-ХІІ в.пр.Хр. чрез колективни находки от сърпове при Суворово, бронзови сечива. Един меч, намерен в землището на Черковна, е уникат за това време и носи характер на произведение от степните райони. Самото наличие на колективни находки и намирането на метални изделия без следи от употреба очертават не само търговските пътища и връзки, но преди всичко бележат несигурността на времената. От друга страна типичните и еднакви сечива говорят за нарасналия обмен и появата на пред монетните форми в търговията.

Със започването на желязната епоха етническите процеси вече приемат познатият от историята епоха облик. Траките вече трайно са настанени по нашите земи. Започва и гръцката колонизация. Траки и колонисти активно си съжителстват. Във Варненско се проучени много тракийски некрополи, които чрез находките показват и връзките с древна Гърция и своето самостоятелно развитие.