Лекции по История

11. Неолитът в България

На територията на днешна България не е открит протонеолит, или предкерамичен неолит или докерамичен неолит. Аз обаче не изключвам възможността един ден и на наша територия да се открият праисторически поселения от протонеолита. Основание за това ни дава наличието на такива археологически обекти в съседна Гърция и преди всичкоо принадлежността на Балканския полуостров към сферата на културите, развили се през неолита в Западна Мала Азия и Източното Средиземноморие. Българският неолит обаче има специфични черти, обусловени от особеностите на средата.
Важно значение за датирането на неолита в България имат неолитните пластове в Карановската селищна могила. Към този период от праисторията се отнасят първите четири слоя, обозначавани с римските цифри Караново І – ІV.
Новокамената епоха в българските селищни могили започва в дледата на VІ-тото хил. пр. Хр., или около 5 500 г. пр. Хр. Така е според хронологическата таблица в академичната История на България, том І, с. 56.
Според проф. Хенриета Тодорова, която заедно със сина си н.с. Иван Вайсов през 1993 г. издаде книгата “Новокаменната епоха в България (Изд. “Наука и изкуство”) неолитизацията на днешните Български земи е започнала през последните два века на VІІ-то хилядолетие пр. Хр. или около 6 200 – 6000 години пр. Хр.
Според проф Тодорова основният контингент неолитно население тръгнал от Северозападна Анатолия към Балканския полуостров още в средата на VІІ-то хилядолетие пр. Хр. Тогава това население вече е изобретило керамиката и се е намирало на етапа на т. н. Монохромен керамичен неолит В. Това означева, че неолитните преселници от тази вълна вече са били носители на целия производителен комплект, необходим за неолитното земеделие и скотовъдство. Смята се, че придвижването е станало по море, защото друга яче не би могло да бъде. Плавателните средства трябва да са били примитивни, но те явно са позволявали на човека да осъществява презморски миграции. Ние вече говорихме, че през мезолита, три хиляди години преди неолитната колонизация на Балканския полуостров човеът е преплавал целия Пацифик от Южна Азия до Перу. Тук прехвърлянията по море от Запдна Мала Азия до Балканите са били много по-лесно осъществими. Освен това водните прегради, които трябвало да бъдат преосдолявани през VІІ хилядолетие пр. Хр. са били значително по-къси от днешните. Нивото на Егейско или Тракийско море тогава е било с 25 – 30 м. по-ниско и островите и сушата са заемали много по-голяма площ отсега. Предполага се и преодоляване на разстоянията от остров до остров.
През този период, според Ш. Бьокьони обитателите на Балканските земи отглеждали предимно дребни преживни животни – овце и кози. Смята се, че били донесени от Мала Азия и говедото и свинята, но те не били толкова разпространени, както свидетелствува остеологичния материал от раннонеолитните културни напластявания. Причината за това се свързва с възможността козата и овцата да бъдат по-лесно транспортирани по вода. Освен това те бързо и ежегодно и могат да преодоляват големи пространства по суша, стига да има паша. Преобладаването на овце и кози може би е причина най-ранните селища от неолита в Българските земи да са разположени сравнително високо, а не в равнините и освен това те все още не са така дълготрайни, както тези от по-късните етапи на ранния неолит. Тогава стадата от говеда нарастват и дори доминират.
Проф. Тодорова приема, че основни артерии за придвижване на неолитното население към вътрешността са долините на реките ПраСтрума, Пра-Вардар, ПРа-Южна Морава и Дунав, но от запад на изток. Смята се, че тези миграции са били осъществени твърде бързо.
Най-рано са неолитизирани Тесалия, Шумадия (Южна Морава) и Южен Банат с района около Железните врата. В България най-ранните неолитни селища, отнасяни към Монохромния неолит са поселенията при село Крайнинци, Кюстендилско, при Копривец, Красен и Червен, Русенско и Поляница, разположено в платото на Търговище. Това групиране тласка към извода, че групи неолитно населения са се насочили на изток по течението на река Дунав и са достигнали до река Русенски Лом и по нея са навлезли в Североизточна България.
Монохромен неолит засега не е открит в Тракия. Тази празнина не е била отбелязвана преди книгата на проф. Хенриета Тодорова. Тя отбелязва, че без наличието на монохромен етап обяснението на културата Караново І е трудно. Типологията на Караново І може да бъде продукт само на извънанатолийски процеси.
Механизмите на разпространение на неолитното населения не се осъществяват с праволинейни , а с концентрични движения. Парадоксално е, че най-подходящите за земеделие територии не са били колонизирани вхронологическа последователност. Те първоначално са били населвани от малки групи и се запълвали вследствие на естествения прираст.
С отсядането на раннонеолитното население от периода на Монохромния неолит (6 400 – 6 300 г. пр. Хр.) в южните и централните части на Балканския полуостров се въздава едно вторично огнище на неолитизация,, което бързо придобива един собствен етнокултурен облик. Такива вторични огнища на неолитизеция възникват и р някои други точки около Средиземно море. За тях е характерна т.нар. импресо-керамика. Така придобивките на земеделската икономика се разпространяват в други райони на Европа, чече самостоятелно, ез нови импулси откъм Мала Азия. Приема се, че обобщителната културно-историческа формула Ex Oriemte lux характеризира преди всичко втората половина на VІІ-то хил. пр. Хр. и това именно е времето на неолитизация на Балканския полуостров.
В южните части на Балканите, в днешна континентална Гърция засега се констатира общо взето един хиатус от около 3 000 до 4 000 години. Всъщност това е една липса на дълъг период от Мезолита, наричан от някои учени епипалеолит. Този хиатус се обяснява с резките промени на климата. Затоплянето изглежда е накаралостарите ловци на едър дивеч да напуснат южните си убежища и да отидат на север. През последните години обаче на територията на Гърция беше открито едно важно мезолитно находище. Това е мезолитното убежище Франшти (Franchthi).
Franchthi е разположено на брега на морето в изтична Арголида, точно срещу островчето Коронис (Koronis). Това праисторическо убежище е обитавано от началото на късния палеолит и тук е проучена стратиграфияу, която разкрива континюитет в общи линии чак до края на неолита. Междинният период между палеолита и неолита засега е констатиран единствено в убежището Franchthi.
Поселението Франшти е разположено под скали и епроучено между 1967 и 1978 г. от T. W. Jacobsen. Според датите, фиксирани по радиокарбинния метод палеолитните и неолитните хора са обитавали това Франшти от 2 380 до 9 287 г. пр. Хр. и това е периодът на късния палеолт. Мезолитът тук започва 7 260 г. пр. Хр. и 4 718 г. преминава в среден неолит и завършва и стига до 4 222 год. пр. Хр., което означава, че краят му съвпада с късния неолит. Въпреки, че Franchthi сега се намира на брега на морето, през късния палеолит то всъщност е било далече от морския бряг. Промените на нивото на Егейско море са били толкова големи, че през палеолита изтомните острови са били свързани с Мала Азия, а сегашните Цикладски острови са представлявали един огромен остров. Може да се предположи, че Franchthi е бил един праисторически емпорион и оттук целият Пелопонес се е снабдявал със стоки от и преди всичко с обсидиан от днешния остров Мелос и светъл кремък, чийто произход все още не е установен.
Междинна хронологическа позиция между пелопонеския неолит Франшти и по-широко разпространения в Тесалия ранен неолит заема праисторическото поселение Сидари (Sidari) на остров Корфу, който през палеолита е бил свързан с континента. Най –долното жилищно ниво на Сидари е датирано по радиокарбонния метод 7 770 ВР преде настоящето. Каменните оръдия от Сидари имат все още епипалеолитен или мезолитен характер.
Първите големи археологически изследвания на раннонеолитни обекти в Тесалия са осъществени между 1954 и 1958 г. от Владимир Милойчич (V. Miloičić и Д. Юнг (D. Jung).
Владимир Милойчич е немски проф. роден през 1918 в Загреб. Професор и директор на Института по праистория (Ur und frügeschichte) в университета в Хайделберг. Той е издател на списанието Beiträgezur ur und frügeschichten Archäologie des MIttelmeer-Kulturraumes” (BAM). През 1949 г. проф. Милойчич е публикувал обобщителния труд “Beiträge zur ur und frü Geschichte dere jüng Steizeit Mittel- und Südeuropas, Berlin (AI). През 1953 г. под негово ръководство е издаден Großer Historischer Weltatlas, Erläuiterungen, 1 Teil 1, Vorgeschichte, München-Bayer, който е претърпял много идания. Имного монографии, посветени на неговите разкопки.
Експедицията на Владимир Милойчич разкопава в Тесалия селищната могила Аргиса Магула (Argissa Magula), която е разположена на 5 км северно от Лариса въру десния бряг на река Пеней. Могилата е висока 11 м и крие няколко неолитни селища, които не са в непрекъсната последователност, има дисконтинюитет. Милойчич установява стратиграфията, прокарвайки сондажи на 14 места в селищната могила. И на други места по терасите по брега на река Пеней. В резултат на тези сондажи се установява, че в края на палеолита затоплянето на климата е предизвикало топене на ледниците и равнинната Тесалия е станала едно огромно езеро. То се е оттеглило след тектонични движения на земната повърхност, които са разделили планините и се е образувал Темпейския проход, където сега протича Пеней. Тези дилувиални явления трябва да са влезли в гръцката митология. Те се свързват с легендата, според която бога на войната Посейдон, който удряйки с тризъбеца си предизвикал разделянето на планинските масиви на Олимп и Оса и дал възможност на Тесалийското праезеро да се изпразни през Темпейската долина.
Стратиграфията на селищната могила Аргиса Магула отгоре започва с напластявания от бронзовата епоха, които са се отложили над халколитни и неолитни пластове. Друг тесалийски раннонеолитен обекти селищната могила Суфли Магула (Soufli Magula) ,разкопана чрез сондажи от гръцкия археолог-праисторик Димитриос Теохарис. Той е открил три фази на протонеолита, предкерамичния неолит, групирани от него в Ниво І. Значи той под фаза разбира жилищен хоризонт. Обектат Суфли магула съдържа в Ниво ІІ материали кореспондиращи си Протосескло и Пресескло. Ниво ІІІ съвпада с с класическия неолит на Сескло и Ниво ІV с най-ранната неолитна фаза на Димини. В тази могила е на повърхността намерена и една статуя-менхир, която се датира заедно с повърхностната керамика през късния неолит.
Цитирам всички тези находки от Балканския юг, след като цитирах по проф. Тодорова неолитни селища от днешно Североизточна България, за да може да осъзнаете колко е сложно да се прецени откъде всъщност е дошъл неолитът, обсебил плодородната Тракийска низина.
Проф. Тодорова смята, че неолитът в България не се развива праволинейно. След началния неолитизационен импулс през последната четвърт на VІ хил. пр. Хр. настъпва застудяване и натрупване на ледове върху полярните точки на земята. Нестабилните раннонеолитни енклави от днешна Североизтична България едва достигнали началните моменти на бяло-рисуваната керамика от селището при Орловец, Търновско, са били принудени бързо да се изселят и те са навлезли в Тракия от около 6 200 години пр. Хр. тя е неолитизирана. Това поставя началото на културата Караново І. В този исторически момент Североизточна България се обезлюдява.
И така първата неолитизация на днешните български земи е осъществена по време на една оптимална от климатична гледна точка фаза на постглациала (постледниковата епоха). Тогава вследствие топенето на ледовете нивото на Световния океан се покачило с 10 м. спрямо времето на ледниците, но остава под днешното. Малко по-косно 6 200 г. пр. Хр. настъпва едно временно захлаждане и нивото на океана спада до 15 м. под днешното. Това е причина първите заселници да останат малобройни и да не формират дълготрайни поселения. Към края на периода на Монохромния неолит раннонеолитното население е било принудено да напусне днешна Североизточна България и да се насочи на юг към Тракия. И през целия период на Културата Караново І Североизточна България е обезлюдена. Едва повторно и окончателно затопляне на климата, което съвпада с културните напластявания на Караново ІІ Североизточна България била за втори път неолитизирана.
Към културата Караново ІІ се отнася може би най-атрактивният неолитен обект в България. Това са консервираните и експонирани Неолитните жилища в град Стара Загора. Те се намират в самия град, близо до Окръжната болница. Първите обитатели на тел “Стара Загора” са се заселили през новокамената епоха или по-точно през VІ хилядолетие пр. Хр. Той е бил обитаван до началото на старожелязната епоха – края на ІІ хилядолетие пр. Хр.
Спасителните разкопки тук са били осъществени през 1968 г. Още тогава в неолитния пласт синхронен на Караново ІІ, датиращ от средата на VІ хилядолетие пр. Хр. археолозите се натъкват на останките на двете консервирани сега жилища. Цялото селище, съответстващо на жилищния хоризонт, в който са разположени тези стародавни архитектурни останки, е било опожарено неочаквано. Падналите горящи стени са затрупали почти всичко, което се е намирало в помещенията на жилищата. Получили са се редица par excellence археологически комплекси и сега в музея “неолитни жилища” може да се види най-богатият неолитен инвентар в Европа..
Старозагорските жилища са синхронни и това произтича тяхното положение в един и същ жилищен хоризонт. Това са едностайни помещения с неправилна правоъгълна форма и с обща преградна стена между тях. Размерите на южното по-голямо жилище са 6 Х 5.20 м., а на по-малкото 5.20 Х 3 м. Стените са били изградени от забити в земята дървени колове и плетеница от пръти. Така приготвената конструкция е била обмазана с дебела мазилка от глина от външната и от вътрешната страна. За по-добро залепване и устойчивост глината е била смесена със слама, шума и други скрепващи материали. Входът към по-голямото жилище е от юг. Върху подът има дебела, трамбована глинена замазка. Пеща е долепена до северната стена. Тя е била предназначена да отоплява жилището и за приготвяне на храна. Над отвора за подхранване с дърва пеща е дъговидно извита и засводена. Пред пещта археолозите се натъкнали на извити глинени детайли от съоръжение, отвеждало дима към покрива т.ест те са се натъкнали на срутения неолитен комин. Източно от пещта може да се види издигната над пода глинена площадка с правоъгълна форма. Тя явно е служела на собственика да спи и да се излежава близо до огъня. От западната страна на пещта се намират две каменни ръчни мелнички. Те се състоат от долен и горен камък. Долният хромел има глинен перваз, който не позволявал на приготвеното едро стрито брашно да се пръска. Близо до тези хромели се намират големи глинени съдове. Те сигурно са се използвали за съхранение на зърното и за стритата продукция от него. В някои от тезе съдове е открита овъглена пшеница, ечемик, фий и други зърнени храни.
В югоизточния край на жилището се намират три глинени колонки, разчленени в горния си край. Подобни колонки има и в малкото жилище. Това сигурно са глинени олтари, свързани с обреди и ритуали, извършвани от семейството. Откритите гтук глинени съдо са изключително много и те са с различни форми и украси. По-голямата част от тях не са били на местата, където сега ги намираме. Те са били подредени на полици по стените и по време на пожара са се разпилили по пода. По-малкото северно помещение има вход от изток. Тук се откриват същите съоръжения и същия инвентар. Тук липсва глиненото легло за спане.
Неолитното селище Слатина се намира в източната част на София, южно от бившета село Слатина. На огромна площ от около 80 дк. тук са установени останки находки от трите последователни етапа на неолит. Културните напластявания стигат до дебелина 3 м.
От Слатина са преди излизането на статията на проф. Николов, Кенка Георгиева и Имилия Сиракова са публикувани ограничен брой случайни находки. Автори на тези публикации са Н. Петков, Магдалина Станчева и М. Гаврилова. Тези материали са били открити при строителство на канали в края на 50-те години на ХХ век.
По време на спасителни разкопки през 1985 г. в Слатина е било открито голяма неолотно жилище, публикувана от проф. В. Николов в едно немско и в едно българско издание. В българското статията е на немски и е озаглавена Die neolitishce Sidlung Slatina in Sofia. - Studia Praehistorica, 10, 1990, 77-85.
Наблюденията на профилите помогнали на изследователите да установят пет строителни хоризонта. Всеки от тях имал значителна дебелина. През 1985 г. проучванията са били дъсредоточени върху площ от 1 500 кв. метра в североизточната част на селището. До есента на 1988 г. са били проучени останките от пласт І - най-горния строителен хоризонт и те именно са публикувани.
Акцентът на публикацията попада върху откритата неолитна архитектура. В горния слой жилищата се открили в сравнително лошо състояние. Все пак екипът успява да установи местата на девет жилища, разположени в две почти успоредни редици, ориентирани северозапад - югоизток, като самите постройки имат ориентация приблизитилно по посоките на света - със слабо отклонение на дългата ос към изток. Жилищата са били на разтояние от 5 до 15 м. едно от друго. Имали са правоъгълен план. Те са били от традиционните за неолита материали - дървена изплетена конструкция, обмазана от двете страни с глина и дебел глинобитен под. Стените и подът на почти всички къщи са били изпечени в процеса на изграждането. В пжбрж състояние се открили останките от четири постройки в югозападната редица.
При разкопките на обект Слатина в едно от жилищата е открита добре запазена лява половина на долна челюст на млад мъж - 18 - 20 годишен. Под пода на друго жилище е открита четвъртита култова масичка с полусферичен резервоар. Изледователите смятат, че става дума за строителна жертва. Между разрушенията (деструкциите) на всички слатински жилища са се открили хромелни камъни, каменни точила (брусове), каменни тесли и брадви, кремъчни оръдия, включително и пластини от сърпове, костени гладилки и длета, тежести за тъкачен стан, култово масички, антропоморфни и зооморфни статуетки, пинтадери?, фрагменти от керамични съдове - фини, ресувани с тъмни и рядко с бала боя, дебелостенни, кухненски, груби хранилищни.
При жилищата са открити и погребения. Единият от гробовете, обозначен от изследователите с № 2 е бил вкопан в културните наслоявания на предходното жилище от ІІ строителен хоризонт. Археолозите обаче не успели да фиксират очертанията на гробната яма. Според антропологическите изследвани погребаният е бил 19 - 20 годишен юноша, висок около 1.73 м. Бил е положен в свито положение на дясната си страна, с глава на изток и с лице на север. Пред черепа намерили Кафява кремъчна пластина с ретуш и и двойна кремъчна пиндатера (тип Слатина), на чиито две лицеви повърхности с удължена овална форма са врязани по три успоредни зигзагообразни линии. В северозападния дял на проучения участък в Слатина, непосредствено на запад от жилище, обозночено с цифрата 7 е било разчистено погребение на девойка на 16 -17 години с ръст 1.55 м. Тя е била погребана в тясна, приблизително кръгла яма с даметър около 80 см., вкопана в културния пласт на ІІ строителен хоризонт. Тялото е било свито по специфичен, нехарактерен за ранния неолит в Югоизточна Европа начин. Долните крайници са били плътно свити назад и вероятно завързани, но коленете са били силно разтворени настрани. След това тялото е било спусната в тази “седяща” поза в западния край на ямата върху свитите колене и разтвирените встрани крака и е било силно притисната напред “по корем” към земята. Главата е била дръпната назад с лице към източната стена на ямата и се предполага, че при това обтягане устата се е отворила. Ръцете, свити при лактите са останали под тялото. При слягането на насипа черепът леко е променил положението си. Погребението в тази “жабешка” поза е било ориентирано в направление Изток - Запад. В жабешкото погребение не е бил открит никакъв инвентар.
Оръдия на труда от разкопките на неолитния обект Слатина в покрайнините на София.
При проучванията са били отрити 30 огладени каменни брадви и 27 огладени тесли. Те са изработени от твърди вулканични скали - андезите, базалти, андезито-базалти, габро и др. Особен интерес представлява една тесличка, изработена от нефрит. Тя има тъмнозелен цвят и миниатюрни размери - дълга е само 3.5 см.
Открити са 70 чукалки от местни вулканични скали. Те имат овална, цилиндрична, конусовидна или трапецовидна форма. Сред чукалките преобладавали специално изработените екземпляри, но за същата цел, за счукване са били употребявани и вече изхабени огладени каменни оръдия. Археолозите са открили около 20 така преипатребени екземпляра.Естествените речни камъни с овална форма (волутъци) също са използвани за чукалки. Срещат се и чукалки тип “бойна топка”, изработени от кварцит и други масивни скали от местен произход.
Брусовете или точилата наброяват 30 и са изработени от ситнозарнест пясъчник, които имат охров, сив или червеникав цвят.
Изключително много са слатинските хромелите. Върху цялата разкопана площ изследователите са открили 98 екземпляра. Сред останките от жилища те най-често се откриват до пеща, както видяхме. Хромелите са изработени от плътни едро и дребнозърнести седиментни скали (пясъчници). Част от намерените хромелни камъни са двустранно използвани.
От Слатина има и 5 хавана. Някои от тях са приспособени от вторично използвани хромели, а идин им вдлъбнатини и от двете страни.
Намерени са сравнително много 120 кремъчни артефакта. Това са ножове, ножовидни остриета и стъргалки. Крамъкът е жъл, светловосъчен или с рогов цвят, езпъстрен с бели петна. Някои от тези артефатки от кремък са използвани и като елементи на сърп, с ножовете се режела и трева, а стъргалките са били използвани при обработка на кожи. Изследователите на са открили кремъчни ядра и от тово заключават, че тези артефакти са изработвани някъде другаде.
Костни предмети от Слатина наброяват 57. Сред тях има 10 длета от тръбни кости, които са грижливо изработени и с излъската повърхност от продължителна употреба. Две лъжички са били използвани от леваци. До този извод археолозите стигат, защото всички останали са изхабени от употребе в противоположната страна. Една от костните лъжички е недовършена.
Стъргалките за обработка на кожа са 70 и с9а произведени от столчета и стени на счупени керамични съдове.
От Слатина има 67 цели и фрагментирани керамични тежести за вертикален тъкачен стан. Тяхното вертикално сечение е правоъгълно, оволно-правоъгълно, трапецовидно, оволно-трапецовидно, триъгълно и кръгло. Най-много са овално-правоъгълните с елипсовидно или кръгло напречно сечение. Тежестите с форма на топка, правоъгълните и кръглите в Слатина са изключения. Всички тежести имат дупка за прикрапване на нишката в горния край (или в средата при кръглите). Някои екземпляри имат в горния си край вдлъбнатине, направена с пръст. Древен човек е оставил пръстовия си отпечатък. Най-леката тежест е с тегло 80.5 гр. Най-тежката – 712 гр. Открити со и три каменни тежести за стан.
Сред находките има и вторично приготвени от керамични фрагменти тежести за стан. Те са 19 екземпляра, които имат двустранно пробита дупка в средата. Няколко екземпляра са недопробити.
Духовния живот в Слатина се илюстрира с идолите. Тук са намерени само изправени женски образи. 12 от изправените женски фигурки на жени са сравнително реалистични, ако не се смята силно изразената стеатопигия. Те носят всички белези на неолитната идолна пластика, за която ще говорим в една от следващите лекции..

Неолитното селище при с. Чавдар, Пирдопско се намира на 80 км източно от София. То е разкопано от проф- Георги Георгиев и Кънчо Кънчев в периода 1968-1980 г. Тъй като тук е нямало забележима селищна могила неолитните останки са били забелязани късно, едва през 1967 г. при подготовката на терена за ябълкови насаждения
Чавдар е възникнало на ниска тераса на десния бряг на река Тополница, в плодородна долина с многобройни водоизточници. Останките заемат площ от 4 дк и културните натрупвания имат дебелина от 2.10 до 3.50 м. В тях са били документирани седем строителни хоризовна, без да има страгиграфско прекъсване между тях. Тези пластове се отнасят към ранния неолит - Караново І и Кремиковци І. За кратки време Чавдар е било обитавано през средния неолит и това е документирано чрез откриването на няколко цилиндречни крачета на съдове и дръжки тип Караново ІІІ - Веселиново. Находките са спорадични и от средния неолит Чавдар няма културен пласт.
Типът на неолитната култура Чавдар е бил оформен под въздействието на обстоятелството, че това раннонеолитно селище се намира на границата между Тракия и Софийското поле. Чавдар е забележителин с рисуваната и полихромната украса на керамиката.
Откритата в различните жилищни хоризонти на Чавкар керамика попада в две основни групи: монохромна и рисувана. Доминира монохромната керамика и съставлява 81 %, а рисуваната съответно 19 %.
Рисуваната неолитна керамика е украсена с различни земни бои: бяла, черна, червена, виненочервена, жълтокафява, кафава, сивокафява и сивожълта. Орнаменталната система съдържа вписани ромбове, триъгълници, меандри, волути. На базата на цветовете рисуваната керамика Чавдар може да се раздели на следните подгрупи: 1. рисувана с бяла боя, 2. рисувана с тъмна боя и 3. полихромна. В течение на времето, съответстващо на седемте строителни хоризонта съотношевието между тези цветови подгрупи на керамиката се е променяло.