Лекции по История

9. Ролята на исляма в османската теократична държава. Сунизъм и шиизъм. Мюсюлмански ордени и секти и разпространението им на балканите

Османската държава е теократична. Религията- исляма играе изключително важна роля и регулира всички сфери на обществения живот. За османските власти е важно дали си мюсюлманин без значение от етническия произход. Султанът Селим I от началото на XVI (1512-1520) придобива и титлата халиф на всички мюсюлмани по света. Върховния мюфтия е най-влиятелната държавна глава и без негова санкция не се вземат решения. Турците приемат исляма от Мала Азия. Османската държава се придържа към ортодоксалното течение в исляма- сунизъм и по идеологически съображения воюва с шиитския Иран, макар че значителна част от османските поданици са шиити. Ислямът възниква още през VIIв. На Арабския полуостров сред тамошните племена, като това е сварзано с името на пророка Мохамед (570-632). Той е от местното арабско племе корейшити. Новата религия бележи прехода от езичеството към монотеизъм. И възприема в основата си редица местни езически вярвания и много от по-старите монотеистични религии, а именно юдейството и християнството. Мюсюлманите признават еврейския пророк Мойсей ( Муса ) и Иисус Христос ( Иса ). Приема се, че тези по-стари религии са били изопачени във времето. Отношението на исляма към юдеизма и християнството е по-различно от езичниците. Свещената книга е Корана, състои се от различни части наречени сури. Съществуват и свещени предания за живота на пророка Мохамед, наречени суни. Възниква и ислямското религиозно право наречено шериат, което е в сила във всички мюсюлмански държави като основополагащо. През 622г. Мохамед избягва от Мека в Медина, което се смята за първа година от мюсюлманското летоброене- хиджра, лунната година. В османскита държава официалните власти боравят именно с тази хиджра. След смъртта на Мохамед възниква основното разделение на сунити и шиити.Възниква със връзка на необходимостта да се определи кой да замести Мохамед на поста му халиф. Сунитите смятат, че племето корейшити трябва да са наследнници и смятат, че наследника трябва да бъде кръвен родственик на Мохамед и виждат този човек в Али, зет на Мохамед. Шиитите са известни още като алиани /къзълбаши/. При алианите е силна вярата в скрития имам, развит е култа към мъченичество. В османската империя къзълбашите не са били добре поставени; те се поддръжници на Иран.
През 1514 г. Селим І разпорежда да бъдат съставени списъци на шиитите и около 40 000 души били екзекутирани преди похода му в Иран. Има 5-6 стълба на изкачване в исляма.
1. Произнасяне на сакралната формула , че Аллах е един и Мохамед е негов пророк.
2. Петкратната молитва на ден.
3. Съблюдаване на пост през Рамазана.
4. Раздаване на милостиня на нуждаещите се.
5. Поклонение /хаджилък/ в Мека и Медина.
6. Изискване да се води джихат /свещенна война/ срещу неверниците.
В днешно време ислямските богослови възприемат джихада като борба за лично самоусъвършенстване и мирно съревнование за преодоляване на морално превъзходство над другите. Съществуват и фундаменталисти които подкрепят джихада от преди време.
В корана е предвидено немюсюлманите да плащат джизие /данък/, с което откупуват правото си да изповядват религията си. Християните и евреите биват считани за зиммии /покровителствен народ/. През 15-19 в.християни и евреи са подложени на дискриминация във всички сфери на обществения живот. Нямали право на държавни длъжности, плащали по-големи данъци. Имало е специални изисквания относно облеклото им, с което демонстрират принизеното си положение в йерархията. При свидетелстване в съда приоритет са имали мюсюлманите. При женитба е забранено мюсюлманите да сключват брак с немюсюлмани. До края на 18 в.е бил забранен строежът на църкви и манастири. След ходатайстване било разрешено да бъдат подновени християнските храмове от предходен период. Има отделни случаи и на нови сгради, които са изключение. Например Троянския манастир – 17 в.Било забранено демонстрационните изповеди на християни и църковните камбани. Въпреки това в редица отношения мюсюманската рая се оказва по-толерантна към евреите.
Османската държава от прагматични съображения запазва повечето от заварените на Балканите християнски църковни институции, като им предоставя кръг от правомощия.
При своето установяване на Балканите ислямът се адаптира към местните условия и възприема някои от заварените традиции. Осъществява се религиозен синкретизъм в резултат от което възникват различни мюсюлмански ордени и секти, каквито и преди това са съществували в ислямския свят. Няколко десетки са ордените и сектите разпространени на Балканите. В исляма липсват светци. На балканския терен се развива мюсюлмански орден на бекташии, последователи на Хоужи Бекташ, разпространен сред еничерите. Този орден е бил на почит в империята. През 1826 г. на гонение биват подложени бекташиите.