Лекции по История

8. Аграрни отношения на балканите. Земеделие и скотовъдство. Традиционни и нови култури.

Балканското общество през 15-18 в. е типично аграрно –традиционно или доиндустриално общество; Преобладаващата част от стопанско активното население се занимава със земеделие и скотовъдство и живее в селата.По данни в началото на 16 в.4% от населението е градско; През 17 в.е вече 8%, но изостава от това в други европейски страни. Основния поминък е земеделието; прилага се двуполна система, т.е. половината от земята се оставя на угар/не се обработва;възстановява се плодорието/. Централната част на балканското земеделие е поликултурно. Отглеждат се различни видове култури-зърнени, влакнодайни. Развито е лозарството, овощарството, градинарството. Има райони по Адриатическото крайбрежие и около Егейско и Йонийско море, където земеделието е монокултурно-маслини, цитрусови плодове. Повечето от културите са с традиционно производство тук. Производство на ориз, макар и познато още преди идването му, придобива разпространение широко след края на 15 в. След края на 17 в. на Балканите навлизат редица нови култури, пренесени от Западна Европа – картофи, царевица, тютюн, домати, пипер и др. Обработването на земята е с волове. Развива се скотовъдството два вида: стационарно -отглеждане на добитъка на едно място и подвижно.
До късно се запазва номадското и полуномадското население. Развито е говедовъдството и коневъдството. Овцевъдството доминира в българските земи, както и птицевъдството. В селата са развити и селски занаяти, които са свързани с изработването на сечива или обработване на селскостопански суровини. Такива са – мутафчии, даракчии и др.