Лекции по История

8. Ранновизантийска култура (IV-VII в.)

През този период културата представлява една по-нататъшна степен в развитието на културата на античността и в нея се чувства въздействието на гръцката, елинистическата и римската епоха. Византийците пазят особено грижливо писмените паметници - творби на философи, писатели, историци и други. Силно е влиянието на християнството и религиозния светоглед. като църковната идеология си пробива път в ежедневния бит, обществения живот, науката, изкуството. Всъщност рнновизантийската култура представлява смес от влияния на античната древност, християнската религия, азиатските и варварските народи. В областта на науката продължават своя живот големитте средища като Александрия, Антиохия, Атина и като нов център се оформя Константинопол. Известни успехи са постигнати при астрономията и математиката като голям интерес е проявяван и към географията. Голямата роля на религиозния светоглед намира отражение и в силното разпространение на богословието във всички негови клонове. Писатели - теолози от това време са например Василий Велики, Кирил Александрийски и други. Под влиянието на християнската религия пък философията постепенно загубва значението си като самостойна наука и се превръща в придатък на богословието. През ІV-VІІ век работят редица историци, чийто съчинения издават добри писателски дарования и са ценен извор за този период. Това са исторически съчинения и хроники. Византийската литература пък е типичен продукт на своето време като поезията е до голяма степен вече в услуга на църквата. Голямо разпространение получава и житийната литература като житията са съставяни обикновено от монаси и в тях се описват подвизите на различни светци. Разпространена е и т. нар. апокрифна (тайна) литература, която представлява разкази с религиозна тематика. Целта на апокрифите всъщност е да допълнят или да видоизменят това, което се съдържа в официалните църковни книги. За разлика от Западна Европа обаче, където грамотността изчезва почти напълно през този период, във Византия се запазва значителен слой образовани хора. В редица градове и дори в някои села има училища, в които децата се обучават. В по-големите градски центрове като Константинопол и Александрия има и висши школи за получаване на по-специално и разширено образование. Що се отнася до византийското изкуство пък то е предназначено главно за задоволяване на вкусовете на господстващата класа като в основата му лежат гръко-елинистически и римски традиции, като силна роля играе и християнството. Архитектурата пък до голяма степен е в услуга на църквата, като започва усилен строеж на храмове. Светското строителство от своя страна е свързано с нуждите на градските центрове като голямо е разнообразието и при изобразителното изкуство. За характера на живописта например може да се съди от миниатюрите, фреските, мозайките и изображенията върху различни тъкани. Чрез мозаичните изображения с религиозна тематика пък се създават и основите на монументалната иконография, която получава особено разпространение през следващите столетия. Скулптурата обаче не получава особено развитие. Продължава традицията да се правят барелефи върху колони и статуи на отделни императори като и отделни статуи на лица от „светото писание”. Силно развито в ранна Византия е бижутерийното изкуство като изработваните предмети са богато декорирани със сюжети от „светото писание”. Историография – един от писателите на ранна Византия е Приск, който описва посещението на една делегация в лагера на Атила през 448 г., като между 474 и 480 г. съчинението му е продължено от Малх. Най-известният историк от времето на Юстиниан I е Прокопий Кесарийски, който възхвалява делата на императора в „История на войните: персийската, вандалската и готската война.” Той е автор и на труда „За строежите”, в който описва крепостите, издигнати или възстановени по заповед на Юстиниан I . Същевременно в „Тайната история” Прокопий опровергава всички възхвали, които сам отправя към Юстиниан, и обвинява него и императрица Теодора за злините , които се случват на империята по времето на тяхното управление – това е периодът, когато започват славянските нашествия на юг от р. Дунав. Наследникът на Прокопий в известен смисъл е юристът Агатий, чието съчинение е озаглавено „За царуването на Юстиниан”. Неговото дело пък продължава Менандър Протектор, който проследява събитията между 558 и 582 г. – „История”. Важно място в историографията на периода от IV до VI век заемат съчиненията на историците, които озаглавяват своите творби – „ Църковна история”. Пръв сред тях е биографът на Константин Велики Евсевий Кесарийски. Естествено трябва да отбележим още имена като Евагрий, Захарий Ретор, Йоан Ефески, и др. Най-известни хронисти - Йоан Малала, Йоан Антиохийски.