Лекции по История

5. Военно-ленна система на балканите, тимари, зеамети и хасове. Християнски спахи, мюлкове и вакъфи. Селско земеделие.

Цялата обработваема земя във владението на султана се счита за държавна собственост /мирийска земя/. Той раздава част от нея на военнослужещите държавно сановници под формата на служебни владения ленове. Те не се купуват, а се наследяват и се предоставят за времето докато лицето има определена служба.
Тимарите са с най-малко годишен приход до 20 000 акчета. Те се предоставят на редови военни служби – спахии/наричани още тимариоти/. Включват се едно-две села с населението плюс данъците.
Веаметите са средни по големина с годишни приходи от 20 до 100 000 акчета.Предоставят се на средния команден състав и чиновниците от столичните канцеларии и ведомства.
Хасовете са данъци, които носят над 100 000 акчета. Предоставят се на везири, бейлербейове и т.н. Султанските хасове са най-доходоносни.Включват пристанища, митници и др.В замяна на леновете притежателите изпълняват определени задължения най-вече военни. Работят добре в начален период на експензията. Спахиите имат стимул – плячка и надежда за по-голям тимар. В края на 16 в. и началото на 17 в.военните победи стават по-трудни. Войната носи повече рискове. Спахиите бягат от задълженията си.Това води до упадък на военно-ленната система. Освен ленове има и т.н.мюлкови владения с право на частна собственост. Могат да се купуват и наследяват. Може да обвърже едно-две села плюс данъците. Мюлкът е по-благоприятен от ленът. Във всеки един момент султанът може да го изземе от лицето, което го управлява. Притежателите на мюлкове предпочитат да ги превърнат във вакъфи. Това е движимо имущество, което се предоставя по волята на притежателя им за вечни времена; изграждат се и се поддържат джамии, медресета, имарети и т.н. Султанът не може да им ги отнеме. При това превръщане на мюлкове във вакъфи част от приходите само се предават според деговора, който е сключен. Чрез вакъфите се поддържат много от институциите.
Селското земеделие:
Получава се тристепенно владение. Държавата е върховен собственик. Раздава се част от нея на тимарите, хасовете и т.н., а те от своя страна въз основа на тапия/документ/ те притежават правото върху земята да я владеят и обработват .Срещу нея има такса. Ако си плаща данъците никой не може да му я отнеме по закон. Селските земи варират от 70 до 150 дьонюма/един дьонюм = 1 дка./ Етническата структура е усложнена. Раята е християнска, но започва да се появава и мюсюлманска. При мюсюлманската рая тази земя се нарича чифлик-обикновено селскостопанство, което се обработва с чифт волове. Използва се и думата бащина, но при християните. Селяните нямат право да напускат земята. Същевременно османското законодателство допуска легален начин за това срещу компенсации за една година данък на господаря си. Малцина прибягват към това. Раята има право да съди господаря си пред кадията. В определена степен закрепостяването е по-слабо отколкото в други европейски страни.