Лекции по История

5. Основни тенденции в развитието на византийското общество и държавата през IV-V в.

След внезапната смърт на Константин Велики на 22 май 337 г. в Константинопол започват безредици. Тримата му синове - Констанций, Константин II и Констант си разделят властта в империята като в крайна сметка обаче Констанций се установява като едноличен император. Така единството в империята изглежда възстановено, но религиозните борби продължават. Започват да се вземат строги мерки среу езичниците като през 325 г. е свикан и Първият Вселенски събор в Никея, който осъжда арианството. Борбите обаче не спират до тук. Констанций е убеден арианин, докато другите му братя поддържат решенията на Никейския събор. През 343 г. е свикан и нов събор в Серика, но източните и западните епископи не могат да стигнат до общи решения: така още от тогава проличават различията, които ще разделят Рим и Цариград и през следващити векове. След смъртта на Констанций на 3 ноември 361 г. император става Юлиан, който веднага започва реформи във финансовите и правни институции. Големият проблем обаче е свързан с религията тъй като той издава едикт за възстановяване на старите култове – възстановява християнството обявява свобода на съвестта и не закрива езическите храмове. След неговата смърт на военен съвет в Никея е избран за император Валентиниан, който от своя страна назначава брат си Валент за втори август на източната част на империята. Положението в източните провинции обаче се изостря още в самото начало на новото управление. Големият удар тук идва от север. През 376 г. част от западните готи под предводителството на Фритигерн са изтласкани от южноруските степи от хуните и Фритигерн иска разрешение от Валент да се настани в Мизия и Тракия като федерат. Той получава това разрешение, но тъй като готите са многобройни и им е трудно да живеят спокойно в ограничените територии започват грандиозно брожение към Марцианопол и на юг от Стара планина. Така Валент започва да воюва срещу готите, но 378 г. той умирама В крайна сметка западният римси император Грациан издига за император на изтока Теодосий (379-395), който поема управлението с намерение да ликвидира готската опасност. Така той е принуден да сключи с готите примирие срещу големи отстъпки. Осве това през 381 г. в Цариград е свикан втори Вселенски събор, който потвърждава решенията на Никейския от 321 г. – християнството е признато като единна държавна религия и всички други вероизповедания и най-вече езически култове са забранени. Теодосий умира през 395 г. като разделя империята между двамата си синове – Аркадий – изток и Хонорий – запад. Всъщност от края на IV век двете половини на империята тръгват по различен пол., стопански и икон. път на развитие. Така в западната половина доминира части – нестабилна е тук властта. От своя страна източната половина в нач. на V век също е зависима от тези варварски части, но до някаква степен тъй като тук имаме много градове – средна градска класа, която липсва на запад, т. е. на изток има добра бюрократична машина, която не дава на германските части пълна свобода. Така и времето на Теодосий II (408-450) г. ще се яви ключово по няколко причини: По негово време Константинопол се установява окончателно като столица и става все по-голям като по този начин има нужда от нови крепостни стени – Теодосиевата стена. Теодосий II е известен и със законодателството си – Теодсиевият кодекс. По негово време е открита и школа в Константинопол. Също така той за пръв път прави опит да забрани езичството по юридически път. Така ако трябва да говорим за християнизирана история, то тя е именно при неговото управление. При Теодосий II обаче се появяват и първите сериозни проблеми в църквата, които ще окажат голяма влияние върху източните провинции. В крайна сметка през вт. пол. на V век източната империя успява да оцелее именно защото си купува мира, а не воюва. Окончателна стабилизация обаче тя ще получи едва при Анастасий (491-518) г. Така през ІV и V век политическата и социалната ситуация е всъщност една трансформация или битка на елити. Разслоява се прослойката на средната класа съответно на бедни и заможни като се формират и огромни имения с подчинено население. Като цяло на изток градовете са по-живи. На Балканите обаче има външни нашествия и натиск като част от градовете се превръщат във военно-административни или църковни центрове. От втората половина на ІV век се появяват и т. нар. защитници на града и неговите интереси, които постепенно се превръщат в малки диктатори. Градовете всъщност престават да имат политически и юридически статут. Най-важно е дали града е укрепен и как т. е. градовете започват да променят и своя външен вид като римският град постепенно си отива. Третата част от бюджета пък съответно отива за изхранването на по-големите градове като градът се явява един голям потребител. С промяната на градовете всъщност се променя и обществото. Ранносредновековният град произвежда и се храни. Това е трансформация на един тип общество към друго, от една култура към друга като трябва да се има впредвид още че средиземноморието преживява едно сътресение, от което ще се възстановява през VII и VIII век.