Лекции по История

4. Трите степени на зависимост от османците в европейският югоизток. Централни и провинциални органи на османската власт. Aдминистративното устройство на провинциите Румелия, Босна и Херцеговина и Буда.

Териториалните владения на османската империя в югоизточна Европа и тяхното заварено население не се ползва с еднакъв статут и се намира в различна степен на зависимост от органите на османската власт.Различават се три степени на зависимост.
Оформя се като първа степен външен кръг с относително най-слаба зависимост от османската власт. Към него принадлежат васалните княжества – Влашко и Молдова. Те са задължени ежегодно да изплащат на султана определен по размер васален данък, но иначе имат свой собствени владетели наречени воеводи или князе. Отначало тези влашко-молдовски князе били измъчвани между тяхната собствена болярска аристокрация и били задължително утвърждавани от османската власт.
От 17 в.насетне поради недостатъчна лоялност на князете спрямо османската власт на тези постове били назначени предимно гърци /фанариоти/ с по-изявена преданост към владетелската династия. Но и тогава Влашко и Молдова запазват специфичната си политическа и обществена институция и организации. Поддържат връзки – външни политически с Хабсбургската империя, Русия, Полша и др. Територията им остава затворена за гражданските военни и религиозни служители на османския султан, но се задължават да участват със свои войски във военните походи на османците. Аналогично с това на Влашко и Молдова е положението на Трансилвания. Специфичен статут има и градът-република Дубровник по адриатическото крайбрежие. Те са васали на султана. Плащат васален данък от 12 500 златни дуката годишно, но запазват пълна автономия на управление. Управляват се от свой местен патрициат, без необходимост да се утвърждават от османската власт. По подобие на средновековни балкански владетели и османския султан предоставил на дубровничаните специални фермани, които им предоставят ред привилегии за осъществяване на търговска дейност на цялата европейска част в състава на османската империя. Дубровничаните създават свои търговски колонии във всички по-големи балкански градове под османска власт, в София , Пловдив, Одрин, Провадия и др., като всъщност до XVI в. почти цялата външна търговия по суша и море е в ръцете на Дуброяничаните.
Към този външен кръг отнасяме и унгарските земи, част от които заедно със столицата Буда след 40-те години на XVIв. Биват непесредствено присъединени към османските европеиски владения. Друга част от унгарските земи е включена в границите на Хабсбургската империя, а помежду им се оформя една буферна зона между непрекъснато воюващите, в които е наложен кондоминиум (двойно управление). Тук на населението са наложени двойни данъци. Цялата унгарска територия се запазва автономия на самоуправление. Липсва тюркска колонизация. Османски войски има в няколко крепости на унгарска територия и тези крепости са предимно босненски и други мюсюлмани.
Междинния кръг към който се отнасят по-отдалечени територии от центъра на османската власт и територии с по-трудно достъпен планински терен. Към втория кръг принадлежат Босна и Херцеговина, Черна гора и части от албанските земи – Сърбия и Гърция. По това време значителна част от Черна гора е непристъпна крепост. Води се официално към османската административна единица, но запазва племенната организация на местното население. Всяко събиране на данъци е предшествано от военни походи. От 1515 г.султанът признава на местният черногорски православен владика с център Цетина титлата принц-епископ на Черна гора, с което освен духовнически му предоставя и функции от светски характер.
От Босна и Херцеговина, които са обособени в османска провинция и в трудно достъпните райони на Албания и Гърция, поради тяхната отдалеченост османската власт също се чувства по-слабо. Тези области продължават да поддържат интензивни контакти с главните противници на османците на бойното поле. Венеция и хабсбургите. Тук колонизирани от османската власт, турци мюсюлмани има малко в градовете, а в селата те са заварено местно население. Албанските земи след възстанието от 1444 г.-1468 г.на Скендербег, там липсва присъствие на османска власт. Запазват ролята си племенните обединения на т.н.тоски на юг и геги на север. Основната обществена единица продължава при тях да е кръвно-родствената общност – фис. Няколко фиса се обединяват в териториална единица – байрак. Всеки байрак си имал байрактар, който запазвал значителни автономии. В крайна сметка османците установяват властта си на юг, но на север в труднодостъпните планински райони гегите продължават да се ползват с широка автономия. Мюсюлманската общност била представена от албанско население.
Подобно е положението в южен Пелопонес, на полуостров Мани е в известна степен в Епир. Третият кръг е най-значителен. Това са териториите най-рано завладяни от османците с относително по-достъпен терен. Те се намират в непосредствена близост до главните политически и консумативни центрове на империята – Одрин и Истанбул. Засегнати са от доста значителна турска колонизация на населението от Анадола. Във всеки от градовете има представителство от османска военна административна власт и османски религиозни институции. Особено по селата са съхранени елементи на ограничено самоуправление. Към тези територии са Северна България – Мизия с Добруджа, Тракия, Македония с център Солун и Тесалия.
В границите на османската държава от втория и третия кръг османците въвеждат военно-ленна система, а и цялата им територия е включена в османската административна система. Своите европейски територии османците делят на провинции, които се обозначават с еялет и начело стои бейлербей. В този европейски югоизток има еялет Ромелия – обхващащ всички европейски провинции, без Босна и Херцеговина и без унгарските земи. Еялет Босна и Херцеговина и будинския еялет. Всяка от тези провинции е делена на област наречена санджак, нсачело стоял санджакбей. Всеки санджак се делял на околии кааза, като почти всички балкански градове са били център на каази. Главен орган на османската власт е бил т.н.кадия. Централната османска власт се олицетворява в лицето на султана, който бил абсолютен монарх. Той разполагал неограничено с имота и живота на всички свои поданици, до периода на танзимата – 1839 г.Султанът неотговаря до това време за своите решения. Общо са били 36 османски султани. Султанът е и върховно главнокомандващ османската армия. Наследник на престола до 17 в.е ставал по законноустановен начин. Най-големия син на султана става управляващ и убива братята си. През 17 в. се въвежда друга мярка на престолонаследник. Останалите престолонаследници се държат далече от външния свят. Най-възрастния жив от династията наследява престола.
Централната власт се осъществява посредством т.н. султански диван – включително най-изявените султански сановници. Начело се ползвал великият везир, който произхождал от друг род,но мюсюлманин. Везирът ръководи външната политика, която се нарича висока порта. Други по-важни от дивана са дефтердар – завеждащ финансовото действие на държавата. Други са кадъискерите, които са като правосъдни министри. Самият диван е заседавал в османската резиденция.
От първата половина на 17 в.е известен период на жанско царство, тъй като на престола са се изредили малолетни султани, а жените са действали като регентки.