Лекции по История

36. Балканските страни в интервала 1919 – 1939 г. Версайския ред – победители и победени. Югославия по времето на крал Александър, Румъния при управлението на Карол II. Ситуацията в Гърция и Албания. Демокрации и диктатури.

Версайската система от договори обхваща серия от международна договореност която фиксира загубите и задълженията на победените държави. Германия, Австрия, Унгария, България и Турция. положението на България се урежда с т.нар Ньойски договор, а положението на Турция с т. нар. Севърски мирен договор, които обаче в резултат на Кемал паша не се осъществява. Версайската система създава тежки клаузи и се търси реванш за в бъдеще. За разлика от победените д-ви, държавите победителки се хвалят с редица сериозни придобивки.
Сърбия на 01.12.1918г. в кралски дворец в Белград, където се е завърнал от изгнание престолонаследника Александър обявява тържествено обединението на кралство Сърбия с земите на хървати и словенци, които до тогава са били в състава на А –У-рия. В резултат името на новата д-ва става Кралство на сърби, хървати и словенци (КСХС) към които в последствие биват присъединени Б-сна и Х-вина. В резултат на ПСВ Сърбия става много голяма балканска д-ва с около 13 млн. население, от които 1 млн. не са славяни.
Румъния също в резултат на войната се стреми да постигне своя идеал за Велика Румъния, като след краха на А – У-рия, обширна област от Трансилвания бива присъединена към румънското кралство, а на изток разширява територията си за сметка на област Бесарабия, която е принадлежала на руската имп-я, а сега на новия съветски съюз. На първо време Трансилвания получава местна автономия и до колкото там пребивават освен румънско и унгарско население, Румъния приема да зачита равенството на националностите и на различните вероизповедания. Същевременно по силата на Ньойския мирен договор Румъния получава придобивки и за сметка на България. И след приключването на войната редица събития ангажират Румъния и с взаимоотношението й с Унгария доколкото през 1919г в Унгария по подобие на Съветска Русия избухва революция сформира се едно революционно правителство начело с Бела Кун, а самата унгарска д-ва при това правителство се назовава Република на съветите. Д-вите от Антантата, Франция и Англия не могат да приемат тази ситуация и подбуждат Румъния да предприеме военни действия с/у това правителство в Будапеща. Бела Кун пада, а румънците остават в Будапеща до септември когато там влиза контрареволюционната унгарска армия на адмирал Хорти. При това адмирал Хорти е възмутен от информацията получена от населението на Будапеща за множеството румънски изтъпления в унгарската столица по време на пребиваването на румънската армия там. Това поведение на Румъния се дискредитира в очите на 4-те д-ви победителки от Антантата и те принуждават Румъния да се изтегли от тези си позиции и да се съобрази с решенията от мирния договор
Гърция също е опиянена от победата по времето на ПСВ. Тя също значително разширила териториите си за сметка на областта Македония и част от Тракия и започва да се въодушевява от т. нар. “Мегали идея”. Гърция и гръцкото правителство решили да осъществят авантюристична военна акция с/у Османска Турция в Мала Азия. Допълнителен стимул за това дават и сведенията за екзекутирани и депортирани по време на ПВС 9 хил. гърци населяващи Измие османската столица на източна Тракия. Гърция окупира Измир и района, навлиза в източна Тракия и се установява там. Тази офанзива завършва с катастрофа за гръцката политика. След тези големи придобивки и териториални раз6ирения, които получава Сърбия трансформира в КСХС в последствие наричана Югославия, крал Александър I получава прозвището обединител и сключил брак с принцеса Мария Румънска, която му ражда син престолонаследника Петър. Нещата в новото кралство не вървят гладко по – най – различни причини. При първите избори след войната 1920г най – много гласове получават три парии – Радикалната партия, Демократическата партия и това което шокира управляващите, нововъзникналата Комунистическа партия, която печели 58 депутатски места и изпреварва Селската хърватска партия. Лидер на КП е Йосиф Броз Тито като участник в войната в А – У-рската партия той попада в плен в Русия “след Октомврийската рев-я” , но по време на пленничеството възприема болшевишките възгледи. При тази ситуация сръбското правителство гласува 1921г. закон за безопасност на д-вата, което поставя комунистическата партия извън закона. Нейните 58 депутата са изключително от сръбската скубщина и чак до ВСВ, ЮКП отрежда по предни позиции на Хърватската селска партия. В нея обаче постепенно надмощие взимат редица шувинистични схващания и най-малкото към което се стреми тази партия е автономия на Хърватия в рамките на Югославия. Тези стремежи на хърватите обаче не са взети в предвид в новата конституция на страната гласувана 1921г независимо от бойкота на хърватските делегати. Тази конституция получила името Видовденска, тъй като е гласувана на видовден. Тази конституция предвижда силно централизиране на властта е еднокамерен парламент и с всички лостове, най-значимите държавни и военни постове да бъдат като правило в ръцете сърбите. Броженията сред не сръбските националности в югославското кралство подбужда крал Александър I да разпореди на парламента да анулира Видовската конституция и да установи в страната кралска диктатура. Това принуждава някои от хърватските лидери да емигрират. Едни от тях по умерени в исканията си за автономия се установили в Швейцария, др. Хърватски лидери по екстремистки настроени емигрират в България, от там в Унгария и основават терористична хърватска националистическа организация наречена “Усташа” (Бунтовница). Тази организация е основана 1930г в Италия, възприема редица възгледи на италиански фашисти и си поставя за цел да се бори с всички сили за независимостта на Хърватия.
През 1931г в Югославското кралство по инициатива на крал Александър е приета нова конституция, която обаче отново предизвиква протести от страна на хърватите които искат автономия и изготвят един Загребски манифест, чийто автор е председателя на по умерените хървати д-р Мачек. За тази си инициатива той е съден и лежи 3-ри години.
Жертва на атентат става и самия крал Александър през 1934г. Той е убит от терорист на “Усташа” по време на посещението си в Франция /Марсилия/. На престола на Югославското кралство идва Петър I, които обаче е 11 год. и управлява с регенство. Това е вече и период когато фашизмът набира на първо врене в Италия и “Уташа” определено се ориентира към тази идеология, ставайки привърженик на Мусолини и Хитлер. Оказва се че 10-тия след обединението Югославия не е съумяла да стане общ дом на всички югославяни включително в нейните граници.
В границите на Румъния в резултат на ПСВ се озовават голям брой нерумънски малцинства. В Трансилвания ¼ от населението са маджари, там живеят и няколкостотин хиляди немци, в Бесарабия и Добруджа живеят украинци, българи, турци и татари. Въпреки, че Румъния е принудена да приеме договора за малцинствата още в 1919г. отношението на офицерските власти спрямо тях е доста противоречиво. Румънската конституция от 1923г дава право за съществуването на политически партии на етнически принцип, каквато е Маджарската селска партия, партия на Немския народ и др. Те обаче през 30-те години на 20 век се ориентират съвсем към профашистки възгледи, а самите румънски национални партии имат подчертана националистическа ориентация. Независимо от тези разногласия в конституцията от 1923г кралство Румъния е обявено за обединена и неделима национална държава. В страните наред с противоречията на етническа основа се ширят корупция м/уетнически съперничества м/у лидерите. Осъществяват се първите антисемитски акции в страната. Възниква и династичен проблем. Във връзка с това, че румънския крал Карол II се развежда с Елена Гръцка и подържа открито връзки с една дама, която е похристиянчена. Дори за известен период Карол II бил принуден да абдикира в полза на малолетния си син Михай, но в последствие се завърнал на престола. М/у другото Карол II се изявявал като почитател на Мусолини, също както Александър премахва конституцията и въвежда кралска диктатура, която продължила до 1938г когато бива приета нова румънска конституция. Приоритет има румънската национална идеология и Карол продължава да властва почти еднолично като се опира на армията и полицията. Още преди гласуването на новата конституция в Румъния, възниква и печели привърженици румънската комунистическа партия с най –виден лидер Георги Деж. За това пък в възход е Желязната гвардия, която започва да води борба на 2-ва фронта с/у комунистите и евреите. В последствие ЖГ и нейните членове се проявяват като 5-тата колона по време на ВСВ в услуга най-вече на хитлеристите.
В Гърция след катастрофата на МА “магали идея” умира. Има огромен брой бежанци в страната. Военен трибунал съди виновниците. Крал Константин е детрониран и на престола се възкачва синът му Георг II. В страната изключително главна роля играят военните, които за кратко време осъществяват 4-ри преврата като взима властта в свой ръце и с това допълнително усложняват политическата ситуация в страната. Тези военни преврати са 1922г, 1926, 1933г, и 1936г. При последния 1936г мин. Председател става ген. Метаксас и заставя краля да подпише декрети. Военния режим на ген. Метаксас отразява и на православната църква която получава множество привилегии. Интересен момент е че независимо от всичко разработването на социално законодателство което фиксира 8-м часов работен ден подпомага селското население в изплащане на дълговете и също тъка обръща специално внимание на образованието. Друг интересен момент, е че гръцката младеж е поголовно включена в т. нар. организация ЕОН изградена по италиански и германски модел. Големия парадокс обаче е че диктатурата на ген. Метаксас се оказва принудена да противодейства на италианския фашизъм на Мусолини, които отправя към гръцкото правителство ултиматум с претенции за гръцки територии.
Албания не успява да се порадва на своята независимост обявена през 1912г тъй като след това по време на ПСВ е окупирана и остава под окупация до подписването на Версайските договори. Вече през 1920г бива съставено ново правителство ръководено от Сулейман Бей. Делвина които бил съмишленик на Исмаил Кемали. Тогава столица става Тирана. За по нататъшната съдба на албанската д-ва роля играе издигналия се през 1921г племенен вожд Ахмед бей Зоголи, които става мин. председател под името Зого. В последствие обсебва цялата власт в страната и едно послушно народно събрание под негово ръководство през 1925г обявява Албания за република, а той ства президент със седем годишен мандат.
Един от първите признали Албанската република е Мусолини, към които Зого се обръща с молба да подпомогне устройството и развитието на Албания. През 1928г Зого се обявява за албански крал под името Зог I. През 1938г той сключва брак с италианска графиня. Тези родствени връзки не пречат на фашистка Италия и през 1939г Тирана получава ултиматум с искане италиански военни части да окупират важни стратегически центрове в албанските земи, а и Албания да допусне голям брой италиански заселници на които да се предоставят най-плодородни земи. Зог I се опитва да лавира в тази ситуация. Следва бомбардировка на Тирана и 30 хил. италиански войници дебаркират по пристанищата. На следващия ден армията на Дучето влиза в Тирана, а Зог I с жена си и сина си Скендер плюс държавна хазна избягват посока Гърция.