Лекции по История

34. Балканските воини (1912-1913 г) и позициите на балканските правителства. Военни действия и политически перипетии. Резултати от мирните договори в Лондон, Букурещ и Цариград. Създаване на независима албанска държава

До края на лятото на 1912 г. спорните и неуредени въпроси м/у членовете на балканския съюз съвсем не били разрешени, но всички неудържимо се стремели към войната. Народите в Гърция, Сърбия, България и Черна гора като цяло подкрепяли предстоящите военни действия, т.е. виждали по такъв начин възможност да бъдат освободени от османска власт, все още установена в пределите на Осм. Т-я свои сънародници. В края на септември 1912г. била обявена всеобща мобилизация в Белград, София, Атина и Цетина. Едва тогава Високата порта се показала склонна да проведе нови реформи в европейските си провинции, но това не било счетено за достатъчно от страна на държавите от балканския съюз и на 18.10.1912г те обявили воина на османска Т-я. Първата балканска война преминала през 2-ва етапа:
1. до края на октомври българските войски следвало да действат в най-трудното направление с най много съсредоточени османски войски по посока Одрин и Цариград. До края на октомври българските войски достигнали до възвишенията на Чаталджа, но в тила им оставала непревзета Одринската крепост, а също така и Родопите и дял от Беломорието, които бил предвиден за действие от страна на БГ армия. Гръцките войски имали за цел да овладеят Солун и Янина, те превзели Солун но не и Янина. Войските на Ч. Гора имали за задача да атакуват крепост Шкодра на територията на северна Албания до края на октомври атаките им останали без резултат. Сръбските войски съсредоточили атаките си по линията Щил, Куманово, Враня, най –жестока била битката при Куманово в резултат от което османска Турция останала почти без артилерия. Било повече от ясно, че тя губи войната, в резултат на което започнали мирни преговори в Париж с участието на Великите Сили. Държавите от балканския съюз изложели своите искания:
1) Осм. Т-я да се откаже от всичките си владения разположени на с/з от Мизия –енос
2) Съдбата на Албания и нейните граници са още под въпрос които ще се обсъжда на по следващ етап
3) Осм. Т-я да се откаже от островите и Егейско море и от всички права в/у о-в Крит
В отговор делегацията на Осм. Т-я съвсем с други предложения а европейските владения в своята цялост да получат автономия да бъдат управлявани от княз християнин но с протестантско вероизповедание, а ?-са за о-в Крит да се разисква на по късен етап с участието на Великите сили, иначе склонявали да се откажат от о-вите в Егейско море с изключение на тези разположени до Анадолския бряг.
ВС подкрепили исканията на османския съюз и османската делегация била склонна да приеме тези искания като по-малкото зло. Но в Истанбул бул извършен правителствен преврат на власт дошли такива изявени МТ като Енвер Бей и Таляй Бей, които категорично отхвърлели направените предложения. Примирието било преустановено, а войната продължена. Оставали непревзети Одрин, Шкодра и Янина. Най - напред е атакувана Шкодра (1913г) от сръбската Ч. Горски войски те дали повече от 6 хил. жертви но безуспешно, и Шкодра си останала непревзета чак до второто примирие. Янина е Атакувана от гръцки войски, оказало се успешно 2-ва дни по –късно османски гарнизон в Янина се предал, но при условие да се оттегли заедно с главнокомандващите офицери на север където османски бойци се влели във варварската армия.
БГ войски съумели да отбият няколко атаки на османската армия в Чаталджа и съсредоточили усилията си в/у Одрин. Тук те били подпомогнати от 2-ве сръбски дивизии, а командването на БГ армия било осъществено от генерал Георги Вазов. С помощта на родопския полк е била превзета източната част на Одрин. Боло сключено примирие и започнали преговори с Лондон. Но в тях също като посредници участвали представители на ВС. Представители на балканския съюз отново повторили искането си за доброволен отряд на Осм. Т-я от всички свои европейски територии на с/з от Родосто – Малгара. Поискали и парично обезщетение от страна на Осм. Т-я и гаранция за национални права на оставащите в Осм. Т-я на гърци и българи отвъд линията на Родосто – Малгара. Представителите на ВС не желаели други д-ви да се озоват близо до пролива Босфор и Дарданелите и затова възразили на линията Родосто – Малгара и подкрепили предишната за граница на Мизия – Енос. След много спорове, преговори наближил момента за подписване на мирния договор.
Още преди края на лондонските преговори бил сключен таен договор м/у Гърция и Сърбия дали България няма да бъде заплаха за тях, поради която са сключили договора. Лондонския дог – 30.06.1913г., голям успех за балканския съюз и сериозен удар в/у Осм. Т-я. Съюзниците се изправили един с/у друг не можели да поделят придобитото. Русия се опитала да приложи арбитраж на съюзниците което било предвидено. Цар Фердинанд лично наредил на БГ войски да нападнат сръбските позиции при Родошки кочани у гръцките при Дейран и Орфано. В/у България паднала отговорността за разрушаването на балканския съюз независимо от по – рано сключения сръбско гръцки договор. Този акт на Фердинанд бил окачествен от самите български политици. Така започнала 2-рата балканска война. Била добре дошла за Осм. Т-я, чисто действие в значителен етап облекчени от Румъния незабавно влязла в договорни отношения с С-я и Г-я поискала отново от Б-я ю/на Добруджа и без да дочака отговор навлязла с войските с в българските земи. БГ правителство което било ангажирано на южния фронт се съгласило с Румъния и не изпратило свои войски безпрепятствено влезли в Варна, другите продължили към София, а някои достигнали чак до Пазарджик. МТ правителство нарушило лондонския мирен договор и на 12.07.1913г. започнали военни действия. В източна Тракия с/у България е 250хил. армия. Турски кораби навлезли по море и дебаркирали около Ахтопол. Линията Мизия – Енос е пресечена, БГ дивизия била пометена. Одринската крепост била превзета обратно и дори войските на Осм. Т-я навлезли отвъд старите довоенни граници м/у България и Турция. тук с намесата на Русия османските войски били принудени да се изтеглят. Б-я е била поставена пред национална катастрофа . започват мирни преговори като Букурещ от 10.08.1913г уреждал отношения м/у бившите съюзници, които м/у Б-я и Румъния той откъсвал от България потически територии с БГ население в с/з-дна Б-я по линията Тутракан – Кранево, а Беломорието и М-я създавал предпоставки за бъдещ реванш. В османската столица бил сключен договор м/у Турция и България в които Осм. Т-я запазвала Одрин и голяма част от източна Тракия, но Б-я получила излаз до Бяло море. Гръцко турския договор за островите на Егейско море, те преминали лъм Гърция с изключение на 3-те острова.

По бреме на балканската войни се достига и до създаването на независима албанска д-ва с което се предвиждало и намерението на някои д-ви от балканския съюз – Гърция, Сърбия, Ч. Гора даси поделят албанските земи. На 26.11.1912г в гр. Вльора било свикано общо албанско събрание с представители на католическото албанско население. Това събрание било открито от Исмаил Кемали и на него било прокламирано основанието на независима арабска д-ва. Делегатите гласували и временен органичен устав на държавата, избрано е временно правителство с председател Исмаил Кемали. Така в разгара на Балканските войни Албания станала независима държава.