Лекции по История

33. Балканския съюз срещу Османската империя. Албанското национално освободително движение на границата м/у XIX и XX век. Итало–турска война (1911 – 1912 г.)

Отличителна черта на МТ управление в период от 10 г. (1909 – 1918г.) е политическа нестабилност в страната. Затова време се сменят 14 правителства, съществуват многожество борби и жестоко насилие не само с опозицията но и вътре с отделните фракции на МТ. Извършени били някои реформи главно реорганизиране на армията, ха гражданската администрация и в правната система. Предприети били стъпки към въвеждане на светска правна система, като шерпатските съдилища били подчинени на министерство на правосъдието, издадени били крайни закони. Много жестока борба се водела м/у тогавашните съюзни ци на МТ. Особено грубо постъпили МТ спрямо албанските национални организации, което довело до там, че дори Ибрахим Темо официално се отказва от МТ и започва да действа с/у тях. МТ не отговорили положително на най-елементарните искания на албанското население, считано за най-верен на османския народ до тогава. Така например албанците настоявали да бъдат открити на тяхна територия албански училища с преподаване на родния им език, а албанците на военна служба в османската армия да служат на албанска територия, а не да бъдат разпращани по различни гарнизони и всички краища на империята. Отказът да се изпълнят техните искания станал причина за избухване на албанско въстание (1911-1912г.) те били потушени с голяма жестокост и това задълбочило противоречията и напрежението в европейските провинции на османската империя. МТ обнародвали укази за забрана ба всякакви сдружения и публични събрания с които дори надминали мерките на А.Х. II. Вътрешната политическа обстановка се съчетава и с затруднение от военно политически характер. Става дума за итало-турска воина от 1911-1912г, тази война е известна като “Триполитанска”, тъй като Италия е нападнала и превзела с военна сила две северно африкански провинции на османска Турция – три- политания и киренайка. Местните османски гарнизони не успели да окажат ефикасен отпор на италианските войски, в резултат на което двете османски провинции били превърнати в италиански колонии под името Либия. Италия не се задоволила с това и атакувала по море и превзела група острови в Егейско море, т. нар. Додеканезки о-ви. Тази ситуация накарала младите балкански буржоазни държави – Гърция, Сърбия и България да се страхуват, че Великите сили ще ги изпреварят и ще си поделят османските владения в Европа населявани от значителен брой гръцко, българско и сръбско население. Поради това те решили да вземат инициативата и да формират балкански съюз с/у Осм. Империя с намерение да отвоюват и да поделят по между си остатъка от османските владения. Формирането на балканския съюз преминал през няколко етапа. Най – напред 1911г започнали сръбско български преговори по инициатива на С-я с цел сключване на сръбско български съюз. Двете страни имали различни виждания и различни позиции с оглед съдбата на населението в Македония. До тогава БГ позиция била за неделимост на Македония, които според Сан Стефанския мирен договор като населена предимно с българи, била присъединена към БГ. Сега обаче споре натиска на Сърбия склонила подялба на М-я, като С-я настоявала в нейния дял да останат Скопие и Велас с излаз на Адриатическо море и до края на преговорите представителите на двете д-ви не могли да стигнат до единодушие по отношение на точните граници на Македония. Затова сключили сръбско български договор подписан през април 1912г предвиждал в случай на спорове за арбитър да бъде поканен руския император. Паралелно с това се водили и българо гръцки преговори с активното посредничество на Англия и тук не липсвали сериозни разногласия и не се стигнало до общо приемливо решение относно подялбата на отвоюваните османски територии. В тази неустановеност също бил заложен бъдещ конфликт м/у Б-я и Г-я. Само че и 3-те държави бързали да сключат договор за да се възползват от затруднениято които изпитва Осм. Т-я във връзка с итало турката воина. В балканския съюз се включила и Черна гора, посредством присъединението си към българо сръбския съюзен договор. От всички балкански д-ви единствено Русия не се включила в балканския съюз. От една страна се обяснява с обстоятелствата, че Русия била обвързана с Германия и А – У които в даден момент подкрепяли Осм. Т-я и имали значителни интереси вътре в нея. От друга страна Русия поставила неизпълними искания като компенсация за своя неутралитет в една бъдеща борба. Тя поискала да й бъдат предоставени обширни територии в границите на БГ – Добруджа и с/изт. България, очертана от Русе, Шумен и Варна. В противен случай заплашвала, че ще нападне България в тил. Държавите от Антантата – Русия, Англия и Франция били благосклонно настроени към балканския съюз. А – У и Германия били силно против балканския съюз. Против е и Италия, защото била ангажирана в Триполитанската война и се страхувала, че нама да успее да се възползва от една предстояща война.
Показателно е че първата от балканските воини започва в деня на в които бил подписан мирен договор м/у Италия и Османска Турция.