Лекции по История

3. Османската експанзия на балканите от Галиполи /1354/ през Константинопол /1453/ до Буда/1526/ и първата обсада на Виена през 1529 год.

През 1352 год. за първи път османците стъпват на европейския бряг и по-специално на Галиполския полуостров, където им била подарена крепостта. Две години по-късно през 1354 год. след голямо земетресение, което разрушило крепостните стени османските турци превзели Галиполи и стъпили трайно на европейския браг. За разлика от други бейлици, османците предприели друга тактика като не се задоволявали с плячка, а останали в завзетите територии. При Мурад /1361/ бил превзет гр.Адрианопол и станал първата европейска столица на османците с името Едирне. През 1371 год.Вълкашин и Углеша прекосяват половината Балкани и стигат до Черномен в стремежа си да спрат по-нататъшната османска експензия на Балканите. Те са разбити и убити. През 1385 г.е превзета София. 1389 год. била битката при Косово поле. Тук Мурад І загива; убит е от Милош Убилич. Султан става Баязид І, свързан с гибелта на османската експанзия. През 1396 г. Пада Видин.
През 1402 г. била битката при Анкара, където БаязидІ на свойй ред бил разгромен от монголските войски предвождани от Тимур /Тамерлан/. Тримата сина на Баязид започват борба за престола. През първата половина на 15 в. османското господство на Балканите е поставено под въпрос. По това време избухва възстание с Константин и Фружин. Друго възстание на Бадредин било със социална подкладка за равноправие на хората от различни етнически принадлежности. През 1443 г. и 1444 г. имало кръстоносен поход при султан Мурад ІІ начело с полско-унгарския крал Владислав Ягело и трансилванския вожд Янош Хунияди, сръбския деспот Георги Бранкович, Влад Цепеш и др. Предприемат кръстоносен поход и превземат София, като стигат до траянови врата. Следващата година българите не помагат на кръстоносците. Те се движат покрай Дунав, насочват се към Варна.
След смъртта на Мурад ІІ на престола идва Мехмед ІІ. Той си оставя за цел да превземе Константинопол и да го направи своя столица. Той построил крепостта Румелихисар на евпорейския бряг и държал контрол над проливите. Той създал военна османска флота и закупил техническо съоръжение /тежко дългобойно оръдие/, което било опасно за дебелите стени на Константинопол. Трудно било превземането; през 1453 г. съдбата на защитниците е ясна. Константинопол не бил единен. Съществува противокатолическо настроение. Константинопол става османска столица под името Истамбул. Мехмед ІІ е известен като завоевателя. Почти целия Балкански полуостров е превзет. С името на Сюлейман І е свързано превземането на унгарските земи и Виена. Превземането на Буда е свързано с битката при Мохач /1526/, сблъскват се войските на унгарския владетел Лайош и османските войски на Сюлейман І. Буда сама се предава на османците. Султанът не присъединява пряко унгарските земи, а поставя Ян Саподи като протеже. След смъртта му тези земи са присъединени към османската държава. През 1529 г. Сюлейман І предприема неуспешен опит да превземе Виена. През 1566 г. отново предприема поход към Виена , но умира по време на похода.