Лекции по История

29. Вътрешно и външно политическо развитие на Гърция след Втората световна война. Гръцко-турски отношения. Кипърският проблем.

През 1944 г. в изпълнение на постигнатата договореност между Чърчил и Сталин за 90 % др.влияние и само 10 % съветско в Атина влизат войските на английския генерал Скорби. Англия поставя по този начин началото на 3 годишна британска протекция на страната. За този тригодишен период управлението й се осъществява от 8 последователни правителства, чиито министър-председатели се посочват директно от английския посланник в страната. Противоречията между политическите формиравония в Гърция не са преодолени и след края на първата гражданска война продължила 20 месеца. Противопоставянето и враждата между комунистите от ЕЛАС и роялистите от ЕДЕС продължила с пълна сила, свързана с много жертви, които дори надхвърляли по брой жертвите дадени от Гърция по време на ВСВ. През 1946 г. на престола се завръща чрез референдум гръцкия крал Георг ІІ. При този референдум 68 % от населението дава гласа си в подкрепа на монархията и Гърция си остава такава. Гръцката комунистическа партия не е съгласна с този резултат, има огромно влияние по това време, разполага с внушителна въоръжена сила, която е оглавявана от командир Маркос. Това са били 15 000 бойци калени в партизански организации, които през лятото на 1947 г. държат контрола върху по-голяма част от националната територия. При тези обстоятелства Великобритания осъзнава, че няма да се справи сама с тази ситуация и иска съдействие от САЩ, които осигуряват в изпълнение на доктрината Труман солидна финансова подкрепа за официалното правителство на страната, а по дипломатически път се напомня на ССпостигнатата довоенна договореност. В отговор през 1948 г. Сталин се обръща към правителството на Югославия и България, че трябва да преустановят указваната до тогава помощ на войските на Маркос и те го правят, но самият Маркос и привържениците му не се отказват от партизанската си война. За да спасят поне децата си от изтребление около 30 000 деца на комунисти са изпратени извън Гърция в т.ч. и България. През 1949 г. командването на редовната гръцка армия се поема от генерал Папагос, който предприема масирана акция срещу армията на командир Маркос. Три години гражданската война е истинско бедствие за Гърция в резултат на което двата воюващи лагера дават над 100 000 убити и 700 000 бегълци. Същевременно военни трибунали произнасят над 3 000 смъртни присъди, а 10 000 противници на режима са в затвора. Генерал Папагос с подкрепа на САЩ формира партия „Гръцки сбор”, която управлява страната от 1952 до 1963 г., като се отличава с по-изявена политическа стабилност. Разногласията в гръцкото общество не заглъхват, заражда се конфликт между представителите на центристкия съюз Георгиус Папандреу, крал Константин ІІ, а в определен момент и с президента на Кипър – архиепископ Макариус, относно съдбата на Кипър. Гърция междувременно става член на НАТО, но това не пречи на непрекъснатите й стълкновения с Турция. Тези противоречия не са свързани само с кипърския проблем, но и предвид териториалната разграниченост на средиземноморския шелф. През 1967 г. в Гърция е извършен военен преврат, ръководен от ген. Пападополус. Конституцията е суспендирана. Въведена е цензура върху печата, забранени са събрания и демонстрации. През 1973 г. е проведен нов референдум, относно формата на управление на Гърция. Този път със смазващо мнозинство гласувалите се изказват против монархията и Гърция е обявена за Република. Крал Константин и семейството му напускат страната. Управлението на военната хунта на ген.Пападополус е с крайно реакционен характер и се опира много солидно на православната църква и нейните институции, но става причина Гърция да се напусне от много интелектуалци. Особено кървави са демонстрациите на гръцките студенти сред които пометно остава тази на студентите от политехническия университет в Атина, където са убити 34 души, а стотици са ранени. През 1974 г. с пълна сила избухва поредната кипърска криза.
О.Кипър през 1878 г. на берлинския конгрес е отстъпен от османска Турция на Великобритания. През 1959 г.Р.Кипър става независима държава, като страните гаранти за нейната независимост стават Англия, Гърция и Турция с право на намеса, доколкото на острова живее и гръцко и турско население. Съобразно конституцията на Р.Кипър президент на страната се излъчва от гръцката общност, а вицепрезидент от турската. Първи президент на Кипър е архиепископ Макариос.
През 1964 г.Макариос прави опит за промяна в конституцията с цел да се премахне разграничаването между автономните две общности и Кипър да се превърне в единна централизирана държава. Част от предложенията му са да бъдат създадени единни кипърски съдебни органи. Да се премахне кипърската полиция и жандармерия, да се премахне поотделното застрояване в градовете на обособени гръцки и турски квартали и т.н. Представителят на турската общност –Кючюк изразил несъгласие с тези идеи, тъй като се опасявал, че поради по-големия си брой гърците ще доминират. В резултат възникват междуособици в двете общности и въоръжени сблъсъци в столицата Никозия на екстремистки групи и от двете общности. Страните гарантки веднага излизат с общ призив за прекратяване на тези въоръжени конфликти, но те не са послушани. Тогава някои турски бойни самолети осъществяват полети над острова, а военни кораби се съсредоточават в Средиземно море в готовност да се намесят. Тогава Макариос представя на съвета за сигурност кипърския въпрос и там единодушно е приета резолюция в Кипър да се настанят т.н. „сини каски”, подчинени пряко на генерал-секретаря на ООН. Макариос изразява задоволството си, но Турция и правителството не е доволно и взима решение за осъществяване на военна интервенция в Кипър. Тогава САЩ се намесва и принуждава турското правителство да се откаже от тази военна намеса с аргумент, че ако Турция се намеси, неизбежно ще се намеси и Гърция, а и двете страни са членки на НАТО, а оттук е възможно и намесата на СС. Вместо военни действия започват преговори. Обсъждат се варианти за бъдещата съдба на Кипър: Кипър да бъде придаден към Гърция, като за сметка на това Турция получи подобаваща компенсация, но тя отказва това; „двоен етносис”-в смисъл остовът да се раздели на гръцка и турска част и съответно да се присъедини към Гърция и Турция. Турция приема, но Гърция отхвърля. И макар събитията да се умиротворяват противоречията за Кипър излизат пак през 1974 г. Тогава в Гърция е на власт крайно реакционна военна хунта. С негово знание гръцките военни през 1974 г.свалят от власт правителството на Макариос с цел да се присъедини Кипър към Гърция. Това предизвиква рязки продиводействия от страна на Турция, която също изпраща войски в северен Кипър. Има жертви. В Гърция възниква мобилизация. С намесата на международните сили се стига до прекратяване на огъня и се очертава временна демаркационна линия между двете части на Кипър. Северната част се обявява за самостоятелна република, като е призната от Турция, а останалата част става член на ЕС и оттогава насам се водят преговори. Това е проблем, който предстои да се решава.
От 1975 г. хунтата губи властта, гласувана е нова конституция в Р.Гърция. От имиграция се завръща многоуважавания държавник Караманлис и поема президентския пост. Оттогава насам Гърция се развива по нармален път на демократична буржоазна държава; приета от 1981 г. в Европейската икономическо общност, ЕС, в политическия живот на страната, като управляващи се редуват двете основни политически партии: ПАСОК и „Нова демокрация” и се отличават с по-дясна ориентация. Напоследък се наблюдават по-добри отношения между Гърция и Турция, но се изострят отношенията с Македония , за чийто принос в ЕС Гърция дава вето главно поради името на страната, която съвпада с гръцка област в Северна Гърция, заради знамето на Македония, което копира звездата на Вергина и др. спорове.