Лекции по История

26. Хърватско, Словения и Войводина в края на 19 и началото на 20 в. Административно политически статут в рамките на Австро-Унгария. Управлението на кун Хедервари в хърватско. Национално-освободителни борби.

Хърватско, Словения и Войводина продължавали и в края на 19 в.и началото на 20 в. да бъдат съставна част от дуалистичната монархия Австро-Унгария.
Хърватско била сравнително добре развита страна, като част от А-У. В навечерието на ПСВ тук вече функционирали няколко текстилни фабрики, не малък брой големи дървообратващи заводи, кожарски заводи и др. По този повод нараснал и броя на населението, заето в промишлеността, а гр.Загреб се превърнал в главен център на икономиката, политиката и културата в Хърватско. Още преди 1962 г.тук била построена първата железница, която свързвала Хърватско с Виена и Триест. Впоследствие тази ж.п мрежа значително се разширява. През втората половина на 19 в.в Хърватско възниква първата банка към която впоследствие се присъединили нововъзникнали акционерни дружества, спестовна каса и мрежа от селски кооперации. Селското стопанство се развило на основа на едрото земеделие, като обаче земевладелците били предимно унгарци и австрийци. Все пак хърватското стопанство не било в състояние да осигури поминък на значителна част от хърватите и тук също се наблюдава една много масова емиграция на над 500 000 души хървати, предимно по посока към Америка.
Словения – главен град Любляна. Словения била най-добре развитата страна в икономическо отношение. В основа на нейния стопански живот стоял рудодобивната, металообработващата , хранителната, стъкларската и др.отрасли на промишлеността. Макар и да изпреварвала по стопанското си равнище други южнославянски области Словения все пак изоставала в сравнение с централните австрийски индустриални райони. От трите разглеждани тук области най-бавно се осъществява стопанския напредък във Войводина, но и тук в края на 19 в.и началото на 20 в. започнал прогрес на индустриализация. Открити били захарни фабрики, текстилни предприятия за копринени тъкани, но господстваща роля в тях играел предимно чуждият капитал – унгарски и австрийски. След 1867 г. в А-У се налижил дуализъм, като принцип от управлението и политическия живот на Дунавската монархия.Това австро-унгарско споразумение оставило южните славянски земи под Австро-Унгарска власт твърде разпокъсано. Така преобладаващата част от Хърватско, както и сърбите във Войводина се озовали под унгарска власт, а Словения под австрийска. През 1868 г. било сключено едно споразумение между Хърватско и Унгария, което определило Хърватско като кралство, което заедно с Унгария образува една държавна общност.Споразумението признало хърватите за „политически народ”, който имал права на автономно управление, собствен език, знаме и герб.Главен орган на хърватската автономна власт бил Хърватския събор. Той бил законодателен орган, който приема автономните хърватски закони. Освен това имал право да изпраща 400 души свои делегати в състава на унгарската делегация в австрийския парламент. Съгласно това в хърватско-унгарското споразумение значителна власт имал т.н.хърватски бан.Той обаче не бил избран от хърватите, а бил назначаван от австрийския император по предложение на унгарския министър-председател. Самият хърватски бан пък управлявал посредством жупани и поджупани, като управители на отделни части в Хърватско. Те също били назначавани от австрийския император по предложение на хърватския бан. Това са привърженици на унгарското направление. Словенските земи били разделени на австрийските провинции. Във всяка от тези славянски провинции имало провинциални събори, които решавали въпроси само от местен характер, като решенията им подлежали на утвърждаване от австрийския император. Всяка провинция се управлявала от губернатор,който бил назначаван от императора и се отчитал изцяло пред него.
Войводина също била разделена на три области. Едната от тях е Банат.Те се включвали административно към унгарската част на империята и там почти местни автономни органи не са съществували. Войводина била подчинена на унгарските държавни правни порядки. До 1883 г.Хърватския бан бил граф Владислав Пеячевич, а вече след него за нов хърватски бан бил назначен унгарския граф Кун Хедервари. Той бил привърженик на твърдата ръка и полицейския терор,като неговият режим продължил цели две десетилетия до 1903 г. Под негово ръководство през 1888 г.била въведена избирателна реформа, която установила толкова висок избирателен ценз, че от всички 1000 души само 20 получавали право да гласуват. Освен това създал благоприятни условия за унгарската и немска колонизация, като десетки хиляди немски и унгарски заселници колонисти заместили огромния брой хърватски емигранти. Така населението на Хърватско се оказало доста смесено по своя етнически състав. По данни от 1910 г. от 2 600 000 жители близо 1 000 000 не били хървати.Оформили се три национални и политически концепции , а именно: „Великосръбска”, „Великохърватска” и „Югославска”. Привържениците на Великохърватската твърдели, че в Хърватско няма католици, а православни хървати. Впоследствие пак те твърдели, че словенците не са отделен народ, а са планински хървати и че всички те трябва да се обединят в една общност „Велика Хърватия”. Великохърватите били противници в използването на кирилицата в сръбски училища, против сръбските имена. На свой ред пък великохърватската конституция обявява всички за сърби и демонстрира стремеж за обединение със съществуващата сръбска държава.По това време третата Югославска концепция все още нямала достатъчно привърженици , като избистря своите позиции на един по-късен етап. Много силна е била обаче тенденцията да се пледира за преустройство на Хапсбургската монархия от дуалистична в триалистична. На моменти обаче, особено в началото на 20 в. сръбско-хърватските противоречия и борби в Австро-Унгарската империя достигнали до кървави изпълнения. В пресата на двете общности се заявявало, че борбата между тях ще продължи до пълното изтребление на една от двете. Една подобна статия в сръбски вестник например става повод за улични прояви и програми на сръбски заведения и магазини в Загреб, а режимът не Хадервари и привържениците му празнуват.
През 1903 г. се задълбочили хърватско-сръбските противоречия и настъпила криза в резултат на което Хедервари следвало да напусне престола на хърватски бан и след това обаче политиката на маджаризация продължила с пълна сила, особено на територията на Войводина. Редица унгарски политически дейци по това време като Ференц Деак, граф Андраши, Варон Етвей застъпвали силно политическите позиции и твърдели, че от Карпатите до Адриатическо море има една единствена нация и това са унгарците. Следвайки политиката на маджаризма по решение на специална комисия с помоща на кралската академия на науките в Будапеща от сръбски на унгарски език били преведени над 1500 лични имена и всички поданици били заставени да сменят неунгарските си лични имена с унгарски. Също така били преименувани на унгарски всички градове и селища. Този подход за да бъде доказано наличието на една единствена нация – унгарската било увенчано с тържественото предшестване на 1000-годишнината на Унгария.