Лекции по История

25. Босна и Херцеговина в края на 19 и началото на 20 в. Управлението на Бениамин Калай /1883-1903/ и Стефан Бориан /1903-1912 г./ Анексията на Босна и Херцеговина /1908/. Обществено политически отношения и борби.

По силата на берлинския конгрес Босна и Херцеговина, дотогава османска провинция, била предоставена за временно управление от страна на Австро-Унгария с цел омиротворяване на обстановката там. Трите различни общности възприели по различен начин тази клауза на берлинския договор.Хърватите католици я възприели възторжено. Хърватско като цяло се намирало в Австро-Унгария. Сърбите приели акта сдържано, а пък босненските мюсюлмани протестирали и дори повели борба срещу окупацията на Б.и Х. От Австро-Унгария. Австро-унгарските власти потушили въстанието и се стремили да изтъкнат, че юридически БиХ си оставали османски провинции, чиито сюзерен е султанът и че става дума за временна окупация. На практика Австро-Унгария предприела всичко възможно за да обвърже БиХ със своята империя и да намали до минимум влиянието на султана.Още в първите години след берлинския конгрес възникнал въпросът към кое от двете части на дуалистичната монархия да бъдат присъединени БиХ.Взима се компромисно решение управителят на БиХ да бъде общият министър на финансите на Австро-Унгария.Били проведени първите административни реформи като страната била разделена на окръзи и околии със съответен административен апарат по образеца на останалите територии в А-У. Всички граждани на БиХ били обявени за поданици на А-У. Турската монета била отстранена от обръщение. БиХ били включени към митническата система на А-У. Била въведена задължителна военна служба на мъжкото население в състава на А-У, а на самата територия на БиХ била разпръсната войска на А-У, която да поддържа реда. Но и след 80-те години на 19 в.БиХ продължила да бъде неспокойна земя.През 1881 г.-82 г.имало въстание на местните сърби и мюсюлмани, които не желаели да служат в Австро-унгарската армия. Сърбия, която водела Австрофилска политика не подпомогнала въстанниците и запазила неутралитет.Съдействие на въстанниците в Херцеговина оказала отчасти Русия. Австро-унгарското върховенство в БиХ имало благоприятно отражение върху икономиката на страната, която отбелязала значителна крачка напред в сравнение със заварените тук порядки. Започнал строеж на ж.п.линии и шосета, а главните от тях свързвали Сараево, Мостър с Дубровник. Били построени и много разклонения. Австро-унгарските предприемачи намерили в БиХ добри условия, били открити редица фабрики за преработка на руда, дървообработване за тютюн. Напредък бележи банковото дело. Основна част от населението си остава селско-86 %.
През 1883 г.поста министър на финансите на А-У заел Б.Калои, който по силата на поста си поема функциите на върховен управител на БиХ. Той води много силна политика с цел да изкорени националното съзнание на местното население, като прави опит за формиране на нова народност – босненска нация. Той залагал и на католическата църква и т.н.босненска архиепископия със седалище в Сараево, като той не бил далеч от мисълта да постигне покатоличването на босненските мюсюлмани. Същевременно предприел интензивна политика на колонизация и от 90-те години на 19 в.започват да идват множество заселници като до 1909 г.около 30 000 колонисти се заселили в БиХ.Стимулирал изселването на мюсюлмани от БиХ по посока към османските владения.Той се стремял към денационализация на местното население, посредством системата на образование.Във всички местни училища бил въведен босненски език и замяната на латиницата с кирилица. Тази политика на Калои предизвиква силен отпор. Събрите в БиХ станали привърженици на идеята Босна да се присъедини към Сърбия, а Херцеговина към Черна гора. Хърватите искали БиХ да остане в А-У обаче да се превърне от дуалистична в триалистична империя.Наред с това била повела и борба за религиозна автономия през 1896 г.на император Франц Йосиф бил поднесен мемурандум от 14 сръбски църковни общини като в него се изтъквало, че даже под османска власт православната църква имала много по-широки права , привилегии и възможности за самоуправление, отколкото в рамките на А-У.Меморандумът останал без резултат, освен, че авторите му били арестувани. Подобни постъпки предприели мюсюлманите , ръководени от мостърския мюфтия-Али Джавич.Общо взето тази политика на Калои, предизвикала отпор и не донесла омиротворение на БиХ и затова наследникът му С.Борпан се опитал да води по-дипломатична и умерена политика. Изоставил пропадналата идея за насилствено формиране на босненска нация, въвел по-либерален режим, а сърбите получили право за обществено-училищна автономия/1905г./. Въпросите за мюсюлманите си останали нерешени. Въведена е единна данъчна реформа, която внесла ред при облагането с данъци на местното население. В началото на 20 в.в БиХ съществували 3 партии, формирани на етно-религиозна основа.От 1907 г.започнала да функционира сръбско-народна организация.От 1906 г-1907 г. възникна мюсюлманска народна партия и хърватско народно обединение. Те действали разпокъсано и независимо една от друга.
През 1908 г.по време на младотурската революция срещу режима на Абдул Хамид ІІ била обявена анексията на БиХ към А-У. Този акт е посрещнат по различен начин от етнорелигиозните общности. Техните интереси-на сърби, хървати и мюсюлмани били отчетени при изработването на конституцията на БиХ, чието съставяне било възложено на 24 души. Тази конституция трябвало да бъде утвърдена с императорска санкция през 1910 г., което и станало, но с нищо не променило ситуацията в страната докато местното население не получило право да урежда и управлява единствено въпроси от местен религиозен характер, управлението на БиХ продължавало да се осъществява под върховенството на общия финансов министър на А-У.
Продължила борбата, особено на интелигенцията, предимно сърби, срещу този режим.За съжаление по пътя на индивидуалният терор чрез серия атентати срещу лица считани за виновни за съдбата на босненските сърби. Била сформирана организация наречена млада Босна.Те взаимствали много от идеите на Русия, имали национално-освободителни цели, но този метод бил погрешен, защото довежда до повече репресии и негативни резултати, отколкото до национално освобождение. Всъщност най-големият от тези атентати – убийството на австроунгарския престолонаследник Франц Фердинанд в Сараево през лятото на 1914 г.бил използван като повод за нападение срещу Сърбия и започване на Първа световна война.