Лекции по История

24. Гърция в края на 19 и началото на 20 в. Вътрешна и външна политика. Състояние на икономиката. Критското въстание 1896-1897 г. Гръцко-турската война от 1897 и новия статут на о. Крит.

След берлинския конгрес по силата на неговите решения Гърция следвало да получи от османска Турция и да присъедини към териториите си област Тесалия и Епир. Преговорите между двете държави продължили доста дълго. След берлинския конгрес преговорите приключили едва през 1881 г. и след намесата и участието на западно-европейските държави. След 1881 г.Гърция получила Тесалия и част от Епир и 300 000 души от населението. Към 1897 г.Гърция имала вече почти 2 800 000 население и 65 000 кв.м. площ, което се е превърнало в голяма икономическа възможност. Не случайно началото на този период се наблюдава икономически възход в Гърция; било разгърнато голямо ж.п. строителство, подобрила се и пристанищната мрежа, прокопан бил Коринтския проход, който скъсил много разстоянието между Атина и Пирея. Напредък се наблюдава и в промишлената сфера, която се е развивала на този етап главно с френски капитали. Влагани били средства предимно за развитието на добивната промишленост , на металургията и металообработването. Възникнали редица нови гръцки банки, освен съществуващата до тогава Национална банка и Йонийска банка. Възникват още Атинската банка, Епиро-Тесалийската и т.н. Били положени усилия за развитие на парламентаризма в страната и реорганизацията на държавни апарат. За тази цел в Гърция били поканени френски специалисти, пристигнали също така и френски мисии, които да спомогнат за реорганизацията на гръцката армия и флот. Въобще Гърция вложила много средства точно във военната сфера, тъй като външната й политика била изцяло подчинена от т.н. „мегали идея”. Тези средства надхвърляли значително редовните бюджетни приходи, поради което гръцкото правителство непрекъснато сключвало външни и вътрешни заеми, въвело нови данъци и независимо от това всяка година приключвало с огромен дефицит в държавния бюджет. В резултат на това през 1893 г. Гърция била принудена да обяви държавен банкрут. Този банкрут засегнал интересите и на външни кредитори и широк кръг от гръцката буржоазия, която била източникът за вътрешните заеми на правителството. Това икономическо сътресение довело и до политическо, а именно падането на гръцкото правителство в т.ч. и на министър-председателя Трикупис, който бил принуден да напусне Гърция. Външната политика се придържала изцяло към експанзионистичната програма на мегали-идея, работело се много извън Гърция и особено сред населението на Македония, където гърците били малцинство, но провеждали активна пропаганда за елинизация на българите и останалите националности там. В Македония били открити стотици училища, три гимназии и духовна семинария. Всички те субсидирани от гръцкото правителство. Тъй като в Македония се сблъсквали интересите на Гърция и Сърбия, в резултат от което след преговори между двете страни те си поделили Македония на сфери на влияние.
В интервала 1896-97 г. избухва гръцко въстание срещу османското господство на о.Крит , при което е имало много жестокости и от двете страни. Гърция пряко подпомогнала това въстание, изпратила на о.Крит свои части – гръцка флота, но великите сили този път не я подкрепили в намерението й да присъедини о.Крит към гръцката държава. Те връчили ултиматум на Гърция, че няма да допуснат това и че биха съдействали единствено за автономия на о.Крит в рамките на османската държава. Гърция не се отказала от намеренията си и това станало причина за избухване на гръцко-турска война. Турската армия била по-многочислена, въоръжена и организирана, а и гръцкия престолонаследник Константин, който бил оглавен за главнокомандващ, съвсем не се отличавал с качества, на добър военоначалник. Гръцката армия претърпяла голямо поражение и била спасена от пълен разгром само благодарение на намесата на великите сили. При сключения мир в края на войната Гърция била принудена да оттегли войските си от о.Крит и да заяви своя отказ от присъединяването му към Гърция. Въпреки, че османската империя е победителка, тя не успяла да възстанови господството си над острова. Пак с намесата на великите сили о.Крит получил специален статут , предвиждащ пълна автономия на местното население , като султана номинално оставал сюзерен на о.Крит. Османските граждани били изтеглени от острова, на него били проведени избори и местното гръцко население си избрало правителство и народно събрание, а за негов председател бил избран Венизелос,един от видните дейци на гръцкото националноосвободително движение.Следваща стъпка бил изборът през 1898 г.по предложение на Русия, на принц Георги /втория син на гръцкия крал на Георги І/, бил назначен за върховен комисар на острова. По такъв начин се създали по-благоприятни условия за бъдещо преминаване на о. Крит под скиптъра на гръцката корона.