Лекции по История

23. Центрове и тенденции в Късновизантийска култура (ХIII-ХVв.)

Византийската култура през ХIII-ХV век отразява сложността в общественото и политическо развитие на империята през този период.
Историография - един от най-видните историци по това време е Георги Акрополит – „Кратка хроника” – исторически очерг, който засяга събитията до 1261 г. т. е. до възстановяването на Цариград като византийска столица. Малко по-възрастен съвременик на Акрополит е Георги Пахимер. Неговото съчинение има за цел да представи събитията от времето на Михаил VIII Палеолог и сина му Андроник II. Епохата на Палеолозите намира широко отражение и в „Римската история”- в седем книги на Никифор Григора. Негов съвременик е и император Йоан Кантакузин. След като се отказва от властта през1354 г. той се оттегля в един от атонските манастири, след което пише мемоарите си озаглавени „История”, в която разглежда периода от 1320 до 1364 г. Историкът Дука пък, чието кръстно име не е известно пише „История” в 45 глави. Трябва да отбележим още и имена като Критовул, Йоан Кананос, който живее през първ. пол. на ХV век пише разказ за неуспешната обсада на Цариград от турците през 1422 г. Йоан Анагност пък съставя повествование за падането на Солун под османска власт през 1430 г.
Хронография - има няколко хроники от ХIV-ХV век, но повечето оттях са анонимни. Известни са две хроники на Георги Сфранцес наречени „Голяма” и „Малка” хроника – като се предполага, че „Голямата” хроника не е негово произведение. Има и местна хроника – Морейска от ХIV век. Многобройни са и т. нар. „Кратки хроники”.
Литература – във всички периоди от византийската история се създават многобройни литературни произведения, различаващи се по оригиналност и значение.
Епос – във Византия той няма значително развитие. Първоначално той се разпространява като устно предание, макар че още между ХIV-ХV век има записани някои епически творби. Известната балада за Амурис достига до нас в ръкопис от ХV век. Поемата на Велизарий е по ръкопис от ХVI век, а епопеята на Дигенис Акритас е известна от 6 ръкописа, най-ранният от които е от ХIV век. Интересно явление в балканската култура през ХIII-ХIV век е интересът към Омиравия епос.
Роман – византийският роман е познат от ХII век, но от ХII-ХIV век той съдържа много приказни елементи. Романист от това време е Евматий Макремволит.
Ораторска проза – Теодор Метотих, Йосиф Ракендит – „Реторика” , от ХV век Георги Гемист Плетон.
Сатира – най-известна сатирична творба на ХV век е „Пребиваването на Мазарис в ада”, която разказва за „слизане” в подземния свят и по този алегоричен начин критикува съвременното общество.
Видни представители на византийската култура от това време са Теодор Метохит и Георги Гемист Плетон, които вече не смятат византийската цивилизация за единствена и не разглеждат залеза на империята като космическа катастрофа, а само ката залез на една от многото световни империи.Трябва да се отбележи и фактът,че носителите на културата през този период освен монаси са и юристи, лекари, сановници, представители на императорската власт и роднини на императора. Освен това през този период книжовното дело намира най-богата изява във философията и теологията.
Естествено представителите на византийската интелигенция, които наричаме диаспора се изтеглят главно към Италия, когато османската вълна залива провинциите на империята и подчинява главните средища на късновизантийската култура. Емиграцията се засилва особено след падането на Цариград, но общуването със запада започва по-рано, по време на Палеолозите.
Исихазъм – най-големите противници на униатството във Византия са исихастите. Исихазмът се оформя като течение в нач. на ХIV век, но той има далечни корени във византийския Изток. Началото му трябва да се търси в някои мистични възгледи на монаси, подвизавали се в сирийските „пустини” още през IV-V век. Учението е доразвито от Симеон Нови Богослов, който живее в края на Х век и който утвърждава положението, че човек може да достигне познанието за Бога чрез самовглъбяване. Главен теоритик на исихазма става и Григорий Синаит, а най-виден проповедник – Григорий Палама. В ср. на ХIV век обаче започва идеологическа борба между исихастите и дошлият от Запад Варлаам.
След 1261 г. изкуството във Византия определено като ренесансово или предренесансово носи много черти, които го сближават с Италия.
Архитектура - през ХIII-ХIV век продължава строителството на църкви като освен тези с кръстокуполен план се строят и куполни базилики. Появяват се и множество камбанарии в Трапезунд и Мистра, които са близки до западните образци от онова време.
Изкуство - неговият разцвет е най-голям като често в него се вижда новото „ренесансово” начало. Византийският стил се обогатява с нови черти, а главните тенденции в развитието му се изразяват в засилването на светските елементи, постепенно оттегляне от монументализма на предишните епохи, засилена индивидуализация. Връзката с античното изкуство става изключително силна. Така и фреските постепенно изместват мозайките като запълват цялото пространство на храма. Все по-важна роля в интериора играе и иконата. Увелечават се многофигурните композиции, като същевременно се усложнява иконографията - навлизат сцени от апокрифната литература и християнизирани антични теми. Най-съвършено явление във византийската живопис са фреските и мозайките от църквата на манастира „Хора”. От столичните паметници близки до живописта на „Хора” са мозайките на църквата „Св. Мария Памакаристос”.
Центрове - като един от водещите центрове на културата и изкуството през ХIV-ХV век изпъква Мистра. Важна роля през ХIV век играе и Солун, който е тясно свързан с близките атонски манастири. Интересни паметници от това време има и в Охрид – център на архиепископията на България.
Византийското изкуство има силен отзвук и в България, особено в знаменитата Иван-Александрова скална църква карй Иваново. Също така и в Сърбия – манастира „Грачаница”, ред паметници в Македония и особенно в Русия. Тук работи прочутият Теофан Грек, византийски удожник, който идва в Русия в края на ХIV век. Византийското изкуство има и сериозен отглас в Италия, за което съществуват много изследвания, търсещи връзка с Италианския ренесанс.