Лекции по История

23. Османска Турция след берлинския конгрес. Режимът на Абдул Хамид II /1876-1909 г./. Засилване на немското влияние в сферата на икономиката и войската. Промяна във външнополитическата ориентация на страната. Основни характеристики от вътрешната политика.

Периода след Берлинския конгрес в османска Турция се характеризира със силна икономическа и политическа зависимост от заподноевропейските държави и с деспотичен режим вътре в страната. Във връзка с войната османска Турция е била принудена да сключи 14 външни заема, а след берлинския конгрес сключва още 11 такива. При това отпускането й от западноевропейските държави е свързано с определена дейност за концесии, за промишлени доставки и др. По такъв начин всички по-значими предприятия се оказват в ръцете на чужденци. Наред с това османската държава не успява да погасява в срок дълговете си, поради което през 1881 г.се създава администрация на османския публичен дълг. Това е чужда организация, на която е предоставено правото да слага ръка върху държавни данъци, мита и други постъпления с цел погасяването на тези външни заеми. Тази администрация слага ръка и върху тютюневия монопол на държавата, монопола върху солта, производството на алкохол и алкохолни напитки и др. Въобще се явява като един вид инструмент за установяването на чужд контрол върху икономиката и финансите на османска Турция.
Нов момент на границата между 19 и 20 в.в икономическия и политическия живот на османска Турция, особено интензивно навлизане на германски капитали, германски монополисти, които в значителна степен изместват от позициите му английските и френските финансисти и предприемачи. Особено това се отнася за военната сфера, която в значителна степен предопределя бъдещето на обвързване с военния блок към който принадлежи Германия. Важен белег за засилване на германското влияние също така е факта, че строежа на т.н.багдатска железница е предоставено на немски акционери. Периода на управление на Абдул Хамид е известен в турската история като период на насилие,а самият Абдул Хамид ІІ получил прозвището „Кървавия”. След като премахва конституцията още при започване на войната през 1877 г.-1878 г. той отхвърля и установява свой деспотичен режим. Създадена е специална тайна полиция от 30 000 платени доносници и въз основа на техните доноси се провеждат непрекъснати арести. Най-видните османски дейци са хвърлени в затвора или изпратенси на заточение. Най-много страда от това османската интелигенция и образованите хора. Абдул Хамид ІІ ненавижда образованието и неслучайно сред неговите министри няма нито един с висше образование. Предприемат се и стъпки назад с оглед на просветата, закрит е първият османски университет, след това само частично възстановен, въведена е била много строга цензура в пресата и въобще в обществения живот. Забранена е била употребата на думи като свобода, равенство, конституция, революция и др.Забранени били и редица западно европейски автори, писатели, драматурзи, философи като Русо,Волтер, пиесите на Шилер, Шекспир, романите на Лев Толстой, произведенията на Виктор Юго, Емил Зола. На тези забрани подлежали и произведенията на нови османци като Намък Кемал. Освен това Абдул Хамид ІІ има заслуга и за разпалването на национална и религиозна вражда вътре в османската държава. Така например е била създадена една специална кавалерия от кюрди и по името на султана тя била насочена срещу арменското население в Източна Европа /имало погроми на арменци и гърци 1894-96 г./, особено в района на езерото Сасун било осъществено голямо клане на арменци /около 30 000 души/. Именно това помага за възникването на младотурското движение от 1908 г. в резултат от което се сложило край на това деспотично управление на Абдул Хамид ІІ.