Лекции по История

22. Продължение на танзиматските реформи през 50-те-70-те години на 19 в. „Обществото на новите османци” и първата конституция в османска Турция. Доктрината на османизма.

След Кримската война икономиката на османска Турция се намира в упадък.Тя изпада в по-силна икономическа и политическа зависимост от Англия и Франция.Всичко с изключение на селскостопанската продукция се доставя от Западна Европа. Това води до упадък на собствената добивна промишленост. Ликвидира всички местни занаятчии.Съотношението внос-износ е 8 към 1. Османска Турция е принудена да сключва редица неизгодни външни заеми.До наверечието на руско-турската война те достигнали общо 14. Въпреки това продължили реформите в страната и при новия султан Абдул Азис, тъй като Абдул Меджит умира през 1861 г.След смъртта му вътрешното политическо положение в страната е неспокойно. През 1862 г. въстават арменците в Зейтун. През 1866 г. избухва въстание на гърците на о.Крит.
Реформите, които продължават включват закон за земята, който ликвидира и последните остатъци от тимарската система. Друг закон пък дава право на чужди граждани да закупуват и владеят територии на османска Турция. Отново се преработва наказателния кодекс на основата на френския. Прави се опит да се въведе нов граждански кодекс, но среща съпротива и гражданските отношения си остават прерогатив на шериата. В закона за вилаетите от 1864 г. биват разделени административната и съдебната власт. В централното управление също биват въведени промени. През 1868 г. бива сформиран държавен съвет, чиято задача била да изготвя проектозакони и важни правителствени разпореждания. Обособяват се министерства на правосъдието, просветата, общинските работи, вакъфските дела и др.
През 1869 г. е издаден органически закон за всеобщо образование. Към дотогавашните степени „ментеп” и „рющие” се разкриват и редица специални училища – медицински, преводачески, педагогически и др. За провеждането на закона пречи липсата на учители , учебници, а и някои мерки за подготовка на кадри не винаги се оказват трайни във времето. Така например бива открит първия Бургаски университет. Две години след това е закрит и честично възстановен година по-късно. Открита е и турска академия на науките по подобие на френската академия. Основано е османско научно общество. Открит е и първият лицей в османска Турция /Галатасарай/. Продължава издаването на художествена литература. Първата театрална турска драма е написана от Ибрахим Шинаси. Започват да функционират първите театри. Тези реформи служат като основа върху която се развиват идеите на конситуционализма, това ще рече идеите за превръщането на османска Турция от абсолютична в конситуционна монархия с парламент като предпоставка за социално – политически и културен възход на страната. Носителите на тези идеи формират през 1865 г. „обществото на новите османци”. Първоначално включвало около 250 души. Представители на османската интелигенция – офицери, учители, чиновници, литератори,журналисти и др. Едни от най-важните лидери на новите османци са Намък Кемал, Али Суаи, Зия бей, Ибрахим Шинаси и русенският валия Митхат паша. Н.К. и А.С започват да издават вестник „Хюрриет”/свобода/. В него те пропагандират тези идеи за конституционна монархия с парламент. Важна характеристика са и идеите на османизма. Те възникват през 60-те години и достигат своя апогей няколко десетилетия по-късно, при наследниците на младите османци. Идеята е всички османски поданици независимо от етническа и религиозна принадлежност да се разглеждат като обща османска нация. Според идеите на османизма всички османци трябвало да приемат идеята, че османската империя е тяхната родина. Друго което характеризира новите османци, че те са закъснели поклонници на френски мислители от просвещението.
Митхат паша изготвя самата конституция, но не може да намери султан, който да я обяви. Абдул Азис категорично отказва. Митхат паша организира заговор срещу него и поставя на престола султан Мурад V с надеждата, че той ще обяви конституцията, но Мурад V се оказва душевно болен и след 3 месечно царуване на негово място се възкачва Абдул Хамид ІІ – яростен противник на конституцията, но на него му се налага да я приеме и оповести през 1876 г. по време на т.н. цариградска конференция когато великите сили заседават в османската столица, правейки последен опит да предотвратят поредната руско-турска война. За да се предотвратят искания за автономия бива обявена конституцията. Тя е обявена на 23.12.1876 г. Абдул Хамид ІІ я приел само с една поправка, включвайки текст, че султанът има право да гони неугоден му поданик. Тази конституция провъзгласява свобода и равенство на всички османски поданици. Официалния държавен език е турски. Официална държавна религия ислям. Провъзгасява се свобода на печата, задължително е началното образование. Акцентира се, че османската империя е неделимо цяло с неприкосновени граници. Конституцията представлявала двукамерен парламент: сенат – сенаторите се назначавали пожизнено от султана; палат на депутатите – те се избирали от населението.
През 1877 г. били избрани първите депутати в първия османски парламент – общо 115 души, от които 69 мюсюлмани и 46 немюсюлмани. В двореца „Долма бахче” през март 1877 г.с тронно слово Абдул Хамид ІІ било открито първото заседание. Парламента не просъществува дълго, тъй като започнала руско-турска война и Абдул Хамид ІІ побързал да разпусне депутатите и да премахне действията на конституцията.