Лекции по История

21. Втори период на османската експанзия и гибелта на Византия (1402-1453/1461г.)

Втори етап – след смъртта на Мехмед I на престола се възкачва синът му Мурад II като положението на Византия след кратък мир се влошава отново. Всъщност през 20-те год на ХV започва и вторият етап от османската експанзия на Балканите. Така Мурад II обявява война на Византия и през 1422 г. започва нова обсада на столицата, но отново без успех. Една година след това те правят опит да превземат и Солун, но също без успех. От там се насочват на юг и опустошават средна Гърция, като достигат и Пелопонес. През 1421 г. Мануил II умира и на престола се възкачва синът му Йоан VIII. По това време почти целият Балкански п-в е под властта на турците, а финансово империята е напълно изтощена – доказателство за това е фактът, че владетелите спират да секат златни монети. Йоан VIII обаче управлява заедно със своите братя – Андроник – в Солун, Константин, Теодор и Тома в Пелопонес. Главната цел на османците вече е Солун. И така през 1430 г. Мурад II се отправя към града и след кратко настъпление го превзема. Завладяването на втория по значение град на империята води до голяма паника. Така император Йоан отправя поглед на запад и потегля с голяма делегация към Рим с надеждата да сключи нова уния. Така през 1439 г. тя е сключена, но на практика папата не е в състояние да помогне на Византия. Неговата помощ се ограничава до благословията, която той дава на изградилата се нова антиосманска коалиция, начело на която застава унгарският крал Владислав III Ягело. В коалицията влизат още – трансилванският воевода Януш Хунияди, сръбският деспот Георги Бранкович и воеводата на Влашко – Влад Дракул. Походът има успех като през юли 1444 г. е сключен мир, който обаче е краткотраен. Така възползвайки се от вътрешните противоречия по това време в османската държава европейските владетели организират нов кръстоносен поход, който обаче завършва с пълно поражение за кръстоносците при Варна. През 1451 г. обаче на престола идва Мехмед II, който си поставя за цел да ликвидира окончателно остатъците от Византия. Така той започва да се готви за нова обсада на Константинопол като през това време византийския император Константин ХII Драгаш сключва поредната уния с Рим, която обаче не носи никакъв успех на византийския народ. Така през 1453 г. султан Мехмед II успява да превземе окончателно Константинопол.
През 1456 г. една огромна турска армия се насочва към средна Гърция и превзема Атина. 1460 г. е покорено и Пелопонеското деспотство. 1461 г. е подчинена и Трапезундската империя като през следващите години са завладени и другите балкански държави – Сърбия, Босна, Албания и Черна гора. Така в края на ХV век целият Балкански п-в е в турски ръце.
Всъщност за загиването на Византийската империя могат да се посочат следните причини: 1. разпокъсването на империята на части, процес който започва още в началото на ХIII век; 2. засилващото се влияние на италианските градове-държави, поради което Византия губи предишното си положение на важна морска сила; 3. политически, военен и стопанси упадък през последните десетилетия на ХV век; 4. невъзможността на балканските владетели да се обединят за борба срещу общия враг; 5. характера на османската държава, построена на военнофеодални начала.